№ 29
гр. Варна, 07.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600032 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от осъденото лице И.. Х. Х.
срещу определение № 17/12.01.2022 г. по ЧНД № 1384/21 г. на Окръжен съд Варна, с
което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по
чл.70, ал.1 от НК.
В жалбата не се оспорват мотивите за взетото в окръжния съд решение, а се
излагат различни факти във връзка с престоя на осъдения в мястото за изтърпяване,
като в заключение се иска отмяна на проверявания съдебен акт, респ. уважаване на
молбата.
Жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят Х. изтърпява групирано наказание, определено по ЧНД
301/2016 г. на Районен съд Разград, в размер на седемнадесет години лишаване от
свобода, като наложеното най-тежко наказание е за престъпление по чл.199, ал.2, т.1,
вр.чл.18 от НК. Безспорно е, че към датата на произнасянето в окръжния съд той е
изтърпял фактически 11 години, 6 месеца и 10 дни, което е повече от изискуемата по
закон една втора.
Първоначалната оценка на риска му от рецидив е била определена в средно ниво
- 48 точки, рискът от сериозни вреди към обществото също е сочел средни стойности.
Престоят в мястото за изтърпяване протича при наличие на тежко онкологично
заболяване, съчетано с психично, наложило многократни прекъсвания на
изпълнението. Без актуални констатирани нарушения на вътрешния ред, в последните
години кампанийно поощряван десет пъти, но независимо от това, считано от 2017 г. в
оценката на поведението на правонарушителя не е установена промяна в
наблюдаваните зони на дефицит, и оценката на риска от рецидив не е снижена, а е
запазила своята стойност – 44 т., след предхождащото незначително снижаване от
първоначалната. При изпълнение плана на присъдата е констатирано, че ресурсите на
1
осъдения за постигане на пълноценни корекционни резултати са ограничени, предвид
усложнен психически статус.
С чл.439а от НПК е въведен доказателствен стандарт относно поправянето на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изискващ
убедително установяване на положителна промяна. В случая досието на осъдения не
съдържа свидетелства за положителна тенденция относно необходимите белези за
трайност и осъзнатост и по отношение на него, поради липса на дадени достатъчно
основания, все още не е приложена прогресивната система, при което той продължава
да изтърпява наказанието си на първоначално определения му строг режим. За това и
изложените в частната жалба на въззивника К. описателни факти са
непротивопоставими на съществените за настоящото производство фактически
положения, които не позволяват на ревизиращата инстанция да достигне до изводи,
различни от направените в окръжния съд, и в частност, че е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
След като не са налице категорични доказателства за трайни и цялостни
промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и поведение, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, респ. че вече са изпълнени визираните в
чл.36 от НК цели на наказателната репресия, молбата му по чл.437, ал.2 от НПК
правилно не е била уважена, а жалбата му пред настоящата инстанция се явява
неоснователна.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 и
ал.2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17/12.01.2022 г. по ЧНД № 1384/21 г. на
Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2