№ 530
гр. Варна, 18.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000403 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК, образувано по въззивна жалба на М. Г. М.,
представляван от адв.З. М., срещу решение № 664/16.06.2025г., постановено по търг. дело №
172/2024 година на ОС-Добрич, с което предявеният от въззивника М. М. срещу „БЛУ
ЕНЕРДЖИ ГАЗ“ ООД иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна решенията на
дружеството, взети на проведено Общо събрание на съдружниците на 18.11.2014г., а
именно: за изключване на съдружника М. Г. М. поради извършване на действия против
интересите на дружеството и неизпълнение на задълженията за оказване на съдействие за
осъществяване дейността на дружеството, извършени на 11.10.2024г. и непреустановени до
момента; за изплащане на М. Г. М. ликвидационен дял във връзка с изключването като
съдружник по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, след приспадане на дължимия данък, съгласно
счетоводния баланс на дружеството към 30.11.2024г. и за поемане на дяловете на
изключения съдружник - 10 050 дяла, всеки с номинал от един лев, от съдружника Д.Т.Д.,
която да внесе стойността им по номинал в патримониума на дружеството, е бил отхвърлен
като неоснователен.
Във въззивната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното решение,
постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Въз основа на изложени от въззивника съображения се претендира
отмяната на обжалвания акт и вместо това постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ по отношение решенията на ОСС
на ответното дружество, взети на 18.11.2024г., ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции разноски.
1
Основните възражения на страната са свързани с процедурата по свикване на
процесното общо събрание, която се определя като незаконосъобразна - нарушена процедура
по чл.126, ал.3 ТЗ, обоснована с липсата на решение на ОСС на дружеството за отправяне на
предупреждение до санкционирания съдружник както и за материална незаконосъобразност
на взетите решения на ОСС, съотв. и за неустановяване на фактите за извършените от
съдружника нарушения.
На първо място въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда за редовно
свикване на Общото събрание на 18.11.2024г. като сочи, че поканата за свикването му е била
подписана от само един от управителите при установено в устава на дружеството съвместно
представителство от двамата управители само заедно. Излага, че в дружеството двамата
съдружници Д.Д. и М. М. са били избрани и за съуправители на същото при съвместноот им
представителство. Поддържа се теза, че всяко действие, независимо дали извън или в
дружеството, следва да се извършва със съгласието и на двамата управители. В тази връзка
се поддържа довод, че общото събрание също се свиква по общо съгласие на управителите и
само единият от тях не може еднолично да свика валидно ОС. /цит. съдебна практика по
в.т.дело №87/2024г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение по
к.т.дело №1468/2024г. на Второ т.о. на ВКС/ Въззивникът посочва, че при аргументиране на
решението си съдът не бил обсъдил всички доводи и доказателства на ищеца.
От друга страна се аргументира позиция за това, че дори другият съдружник Д.Д. да е
свикала ОС не като управител, а в качеството си на съдружник, в хипотезата на чл.138, ал.2
ТЗ, то събранието било проведено преди изтичане на предвидения 2-седмичен срок за
упражняване на това право, което също сочело на нередовното му свикване.
На следавщо място, въззивникът изразява несъгласие с мотивите на съда, че не е
налице нарушение на процедурата по чл.126, ал.3 ТЗ при категоричен извод за липсата на
решение на ОСС за отправяне на предупреждението за изключване до съдружника. Цитират
се постановките на решение по к.гр.дело №2368/2002г. на ВКС, ТК. Поддържа се довод, че
предупреждението за изключване следва да е задължително основано на решение на ОСС, а
в случая липсвало такова решение. В този смисъл, въззивникът счита, че няма как
управителят да предприеме процедура по изключването на сдържник без общото събрание
да е взело решение и да е отправило предупреждение до съдружника. Компетентността на
ОС да изключи съдружник не следва да се тълкува стеснително като се свежда единствено
до приемане решение за изключването на съдружника съгл.чл.126, ал.3 ТЗ, а обхваща
процедурата по реализацията, рамките и завършването на процеса по изключването.
На трето място, въззивникът изразява несъгласието си с изводите на съда за
материалната законосъобразност на взетите решение на процесното събрание, за
обосноваването им с разпоредбите от закона и устава на дружеството и за установени по
делото нарушения на задълженията на съдружника М.. Твърди се, че окръжният съд
превратно е тълкувал гласните доказателства /св.А., Б., Д.Д. и Н.Д./ и не е обсъдил същите
задълбочено и във връзка с останалите доказателства по делото като въз основа на това е
приел за установени нарушения на съдружника, изразяващи се в неоказване съдействие на
2
дружеството при осъществяване на дейността му както и поведение, създаващо затруднение
за развитие на нормалната дейност на дружеството.
Изтъква се, че ищецът е останал неосведомен за какво нарушение се търси неговата
отговорност, доколкото адресираното до него предупреждение не съдържало конкретно и
недвусмислено в какво се изразява неправомерното му поведение. Оспорват се изложените в
предупреждението обстоятелства като въззивникът счита същите за неверни и неточни,
посочени при липса на посочване коя разпоредба/клауза от закона или Устава нарушава
поведението на съдружника. Въззивникът счита, че съдът е достигнал до извод за
нарушение задълженията на М. като съдружник /довели до прекратяване и ликвидиране
дейността на дружеството/ не въз основа на събраните доказателства и при превратното
тълкуване на свидетелските показания. В резултат на това формираните изводи са
неправилни. Посочва се още разминаването в констатираните нарушения от съдружника в
протокола от ОСС на 18.11.24г. с нот.заверка подписа на Д. и заверка на съдържанието с
Констативен протокол №169, том едно, рег.№2802/18.11.2024г., съставен от нотариус №519
Ю.К.. Въззивникът изтъква, че съдът неправилно е дал пълна вяра на показанията на
свидетелите А., Б., Д.Д.а и Н.Д.а, като не е отчел по реда на чл.172 ГПК основанията за
тяхната заинтересованост. /служители на свързани с Д.Д. дружества/ В жалбата си
въззивникът подробно обсъжда дадените от двете групи свидетели показания и тяхната
относимост към предмета на спора. Посочва се, че на 11.10.2024г. поведението на М. в
склада на дружеството е било обусловено от обстоятелството, че там са намерени трети
лица, които не са служители на Блу енерджи газ ООД. В жалбата въззивникът оспорва всяка
една от фактическите констатации в решението за извършени от М. нарушения, базирани на
интерпретацията на свидетелските показания. Противопоставя се на вменените нарушения
свързани с препятстване дейността на служители на дружеството, забрана за продажба на
газ пропан бутан в бутилки, изгонване от работните места на служители на дружеството,
прекратяване дейността на данъчния склад на дружеството. Изводите на първата инстанция
са направени след неправилно кредитиране на събрани гласни доказателства, понеже е
следвало да се вземе предвид връзката между свидетелите А., Б., Д. и Д.а, като служители на
свързани дружества по §1 от ДР на ТЗ, с процесното дружество. Нарушенията, които се
твърдят по отношение на ищеца са останали недоказани, вкл. че дейността на дружеството е
била прекратена поради действията на съдружника М.. Напротив, твърди се, че събраните по
делото доказателства сочели на друг факт – че дейността на дружеството е била
преустановена след 11.10.2024г., но по нареждане на съдружника Д. и съпругът й като част
от служителите /и свидетели по спора/ са преминали на работа в дружество под контрола на
Д. – Блу енерджи Пазарджик ЕООД. Ищецът не е преустановил работата на дружеството,
като това се вижда и от представени писмени доказателства, платежни нареждания, акцизни
деклрации. Въззивникът счита, че извършването на такова нарушение не следва да бъде
изследвано, доколкото не е заявено в предупреждението. Твърди, че друга част от
нарушенията, посочени в предупреждението, не са били изобщо доказани и обсъдени от
първоинстанционния съд. Поради незаконосъобразното изключване на съдружника, такива
се явяват и обусловените решения за поемане на освободените дружествени дялове и
3
изплащане на ликвидационен дял. Въз основа на изложеното въззивникът претендира
отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски от страната.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Блу енерджи газ ЕООД, чрез
адв.Св.Х. от ДАК, е представила писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и прави искане същата да бъде отхвърлена.
Оспорват се твърденията на въззивника за нередовно свикано общо събрание поради
свикването му от единия от двамата управители при уговорено съвместно представителство
като страната се позовава и на невлязло в сила решение на АС по в.т.дело №229/2024г. и
практиката на ВКС във връзка с противоречивите интереси на дружеството и
управителя/съдружник. Предмет на ОС е изключването на другия съдружник и управител,
което само по себе си елиминира интереса му от свикване на ОС. Като неоснователно се
счита и твърдението за необходимост преди процедурата по изключване на съдружник
Общото събрание на дружеството да приеме решение за отправяне на предупреждение.
/позовава се и на съдебна практика в решение по т.дело №472/2009г. на Второ т.о. на ВКС/
Поддържа се, че решението за изключване е и материално законосъобразно с оглед
установените нарушения, допуснати от съдружника М.. В тази връзка страната твърди, че
предприетите от ищеца действия са демонстрация на волята му да действа против
интересите на дружеството като са довели до прекратяване дейността на търговеца. Те не са
спомогнали за разрешаването на противоречията между двамата съдружници и управители
на дружеството, а са ескалирали в невъзможност да бъде осъществявана търговската му
дейност. Достигайки до тези изводи първоинстнационният съд правилно и задълбочено е
анализирал всички събрани по делото доказателства. Страната твърди, че в
предупреждението, отправено до М., са били посочени основанията за предприетата санкция
– в какво се изразява неизпълнението на решенията на дружеството/посочване на кое
решение и в какво се изразяват действията против интересите му/. Според страната, под
основание законодателят няма предвид правната норма на чл.126, ал.3, т.1-4 ТЗ, а да се
посочи коя от хипотезите на ал.3 от същата е осъществена. Счита, че в предупреждението се
съдържа достатъчно пълна и конкретна информация за основанието по смисъла на чл.126,
ал.3 ТЗ.
Счита още, че отразеното в констативния протокол на нотариус К., присъствала на
събранието по покана на ищеца, неподписан от другия съдружник, не се ползвал с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Същевременно представеният протокол
от ОС на 18.11.2024г., чийто подпис и съдържание са заверени от нотариус Г., не е бил
оспорен относно неговата вярност; оспорена е единствено законосъобразността на взетите и
отразени в него решения на ОСС.
Въззиваемият намира преценката на свидетелските показания, извършена от съда, за
правилна и законосъобразна. Коментира конкретни изложени от въззивника твърдения и
доводи във връзка с действията на съдружника М. на 11.10.2024г. в склада на дружеството.
Коментират се подробно свидетелските показания както на водените от дружеството
свидетели, така и на тези, водени от ищеца. Преценката на съда кои от тях да кредитира и
4
кои не е извършена, според въззиваемата страна, в съгласие с чл.172 ГПК. Според
тълкуването на страната, от съвкупния анализ на тези показания се установявало, че на
11.10.24г. ищецът е посетил склада на дружеството като е разпоредил напускането му от
присъстващите, иззел е ключове от офис сградата, телефоните на служители, чрез които се
обработват поръчки, ограничил е достъпа до склада принудително, като всичко това е довело
до преустановяване дейността на дружеството. Счита, че тези действия са против
интересите на дружеството като същевременно не способстват за осъществяване на
дейността му, представляващи двете основания за изключването на съдружника.
Въззивната инстанция намира постъпилата въззивна жалба за редовна и допустима –
подадена своевременно от легитимирана страна, с интерес от обжалването.
Страните не сочат нарушения в доклада на първата инстанция и такива не се
установяват от въззивната инстанция. Страните не правят доказателствени искания.
Посочените нарушения при преценката на вече събраните доказателства следва да се
разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция с
акта по същество.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва делото да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на М. Г. М., представляван от адв.З. М.
срещу решение № 664/16.06.2025 година по ТД №172/2024 година на ОС - Добрич, с което
предявеният от въззивника срещу „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ“ ООД иск с правно основание чл.74
от ТЗ, за отмяна решенията, взети на Общото събрание на „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ“ООД на
18.11.2014г., а именно: за изключването на съдружника М. Г. М. поради извършване на
действия против интересите на дружеството и неизпълнение на задълженията за оказване на
съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, извършени на 11.10.2024г. и
непреустановени до момента; за изплащане на М. Г. М. ликвидационен дял във връзка с
изключването му като съдружник по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, след приспадане на
дължимия данък, съгласно счетоводен баланс на дружеството към 30.11.2024г. и за поемане
дяловете на изключения съдружник - 10 050 дяла, всеки с номинал от един лев, от
съдружника Д.Т.Д., която да внесе стойността им по номинал в патримониума на
дружеството, като незаконосъобразни.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 18.11.2025г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
5
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6