Решение по дело №522/2019 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 138/10.6.2019 г.                                 10.06.2019г.  ,  гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ

секретар В.Г.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 522/2019 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на Г.  П.А. ***, ЕГН:**********, против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 2219450 на ОД на МВР-Ямбол, с  което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 4 от ЗДвП  за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП  му е  наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

В жалбата се  излагат съображения за  неправилност и незаконосъобразност на електронният фиш , изразяващи  в допуснати  процесуални нарушения при  издаването му.

В съдебно  заседание  жалбата се подържа от  редовно упълномощен адвокат , който пледира за отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата ,счита ЕФ за правилен и законосъобразен и се моли съда да го потвърди.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

С електронен фиш серия К № 2219450  , жалбоподателят е санкциониран ,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на  14.08.2018г. в 09.35 часа  в гр.Ямбол ,ул.Ямболен“ до бензиностанция  Амоко посока ул.“Ат.Кратунов“ е   управлявал МПС  л.а. „Дачия Логан“ с рег. №  У 8366АТ със скорост 83 км/час при разрешена от 50 км/час, като нарушението е било установено и заснето с  автоматизирано техническо средство № TFR1--М 525.

           Горната фактическа обстановка се установява по  категоричен начин  от приобщените по делото като веществено доказателство  снимка  с разпечатка от използваното средство за измерване, както и от вещественото доказателствено средство- видиозапис  .

 

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по  следните съображения:         

Съдът не споделя  доводите на жалбоподателя ,че издадения електронен фиш несъдържа задължителни реквизити, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. ЕФ  е бил  издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа  всички  лимитирани от закона реквизити-: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Необосновани са  доводите в  жалбата , че липсва достатъчно ясно описано място на извършване на нарушението в ЕФ, а оттам - и че е нарушено право на защита на жалбоподателя. В ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено в гр.Ямбол ,на ул. „Ямболен“, участък с ограничение на скоростта 50км./ч. за населено място. Така описаното дава възможност да се направи извод за наличието на елементи от обективна страна на състава на административното нарушение, касаещи място на извършване на нарушението-участък с въведено ограничение на скоростта до 50км./ч., поради което настоящият състав приема, че описанието е достатъчно пълно и ясно,без да е необходимо посочване на конкретен номер на самата улица, като посочването на търговския обект до който е извършено нарушението е само допълнителен индивидуализиращ негов признак.

Неоснователно е  и възражението  ,че от  ВДС не се установява какъвто и да е търговски обект в участъка , където се твърди ,че е извършено нарушението , тъй като  автоматизираното  техническо средство измерва скоростта на движение на  МПС  ,а не заснема близките търговски обекти.

Приложеното по делото веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – клип №5093 от радар № TFR1-М 525, с точен час, дата и координати, доказва по безспорен начин, че на 14.08.2018г. в 09.35 часа    л.а. „Дачия Логан“ с рег. №  У 8366А се е движил в гр.Ямбол ,ул.Ямболен“ до бензиностанция  Амоко посока ул.“Ат.Кратунов“ .Тъй като въз основа на това веществено доказателствено средство не може да бъде установено кое е лицето, управлявало автомобила, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че отговорен е собственикът или този, на който е предоставено МПС. В случая собственик на заснетия лек автомобил е жалбоподателя, който след връчване на  ел. фищ не е посочил ,че друго лице е управлявало автомобила. Затова, и като взе предвид обстоятелството ,че използваната мобилна система за видеоконтрол TFR1-M  е била преминала последваща проверка, съответствала е на одобрения тип, и е била технически изправна, съдът намери, че както авторството на деянието, така и скоростта на движение от 83 км/ час на управлявания от жалбоподателя автомобил са безспорно установени, поради което правилно е бил санкциониран.

При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3% от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на видеорадарната система, Въпросната редукция се извършва автоматично от самото техническо средство, и от приложената снимка е видно, че реално измерената скорост на движение на жалбоподателя е възлизала на 86 км/час, а след приспадане на толеранс от 3% за наказуема скорост е приета стойност от 83 км/час, както е отразено в ЕФ.При това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече от 33 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП е правилно избрана и приложена.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

 

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                       

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К  № 2219450 на ОД на МВР-Ямбол, с  който на на Г.  П.А. ***, ЕГН:**********, на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 4 от ЗДвП  за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП  му е  наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

 

          Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: