№ 126
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500449 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по
подадена жалба от И. В. В. и Н. В. В., двамата малолетни, действащи чрез
своята майка и законен представител Г. И. Б., чрез процесуалния им
представител адв.И.К., против решение №147/15.08.2022г., постановено по
в.гр.д.№204/22г. по описа на РОС, гр.о., в частта му, с която е отменено по
частна жалба вх.№14276/13.06.2022г., подадена от К. Н. В., изготвеното
разпределение на суми, предявено на страните с Протокол за разпределение
от 07.06.2022г. по изп.д.№34/21г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег.№912 в КЧСИ, и
върнато делото на ЧСИ Г.С. с рег.№912 в КЧСИ за изготвяне на ново
разпределение на постъпилата от публичната продан сума в размер на 52 234
лв. при съобразяване на указанията, изложени в мотивите на решението.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради
нарушение на материалния закон и поради необоснованост по подробно
изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което се потвърди извършеното от ЧСИ
разпределение.
Въззиваемата К. Н. В. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на РОС да бъде потвърдено.
Въззиваемият В. Н. В., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
1
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РОС е образувано и по жалба вх.
№14276/13.06.2022г., подадена от К. Н. В. против разпределение от
07.06.2022г. по изп.д. №20219120400034 по описа на ЧСИ Г.С., рег.№912,
район на действие ОС-Разград.Твърди се, че разпределението е неправилно в
частта му, с която сумата от 20 653, 61лв. е определена като остатък от
продажната цена, предвид следното.ЧСИ при изготвяне на разпределението
не се е съобразил с дадените му указания в Решение №39/28.03.2022г.,
постановено по в.гр.д.№62/22г. по описа на РОС, с което е отменено
предходното изготвено по изп.дело разпределение.Общият размер на
дължимата сума на първоначалните взискатели към момента на изготвяне на
разпределението от 07.06.2022г. възлиза на 26 566, 71лв.С разпределянето на
посочената сума и правата им на кредитори по уважен иск с пр.осн. чл.135 от
ЗЗД са изцяло реализирани.Оставащата от публичната продан сума в размер
на 20 653, 61лв. следва да бъде разпределена на жалбоподателката като
полагаща й се за извършените в продадения в рамките на принудителното
изпълнение имот подобрения, за които е представен по делото изпълнителен
лист в нейна полза, както и в качеството й на собственик на имот, по
отношение на който за ½ ид.ч. сделката по придобИ.е е обявена за
относително недействителна.Недопустимо е в рамките на образуваното
изп.дело да се допусне предварително принудително събиране и изплащане
към взискателите на бъдещи задължения за издръжка с ненастъпил
падеж.Неправилно ЧСИ не е включил вземането на жалбоподателката за
извършените подобрения.Нормата на чл.177 от ЗЗД е приложима в
настоящата хипотеза, т.к. е израз на един от основните правни принципи, а
именно за недопускане на неоснователно обогатяване.Целта е да не се
допусне обогатяването на длъжника, който ще се освободи от частта от
задължението си именно поради увеличената цена на имота, вследствие
направените от собственика разноски.Предвид изложеното моли
разпределението да бъде отменено в частта му по т.4 и вместо него
постановено друго, с което сумата от 20 653, 61лв. й бъде разпределена в
качеството й на кредитор по чл.177 от ЗЗД и на собственик на ½ ид.ч. от
недвижимия имот по сделка, обявена за относително недействителна.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е депозирано възражение по жалбата от И.
В. В. и Н. В. В., двамата малолетни, действащи чрез своята майка и законен
представител Г. И. Б., в което се поддържа становище за нейната
неоснователност.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие.
Изп.д.№20219120400034 е образувано на 19.01.2021г. след изпращане по
реда на §3 от ПЗР на ЗЧСИ и във вр. с чл.427 от ГПК по искане на
взискателите на изп.д.№20173110402088 по описа на СИС при ВРС.Изп.д.
№20173110402088 е образувано на 12.04.2017г. по молба на И. В. В. и Н. В.
2
В., двамата малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител
Г. И. Б., въз основа на изп.лист от 08.03.2017г., издаден по гр.д.№593/16г. по
описа на РРС, с който В. Н. В. е осъден да заплаща на децата си И. В. В. и Н.
В. В. месечна издръжка в размер на 150лв. за всяко дете, считано от
16.09.2015г., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
С решение №169/03.10.2019г., постановено по гр.д.№232/18г. по описа на
РОС, влязло в сила на 18.11.2020г., е уважен предявеният от И. В. В. и Н. В.
В. против В. Н. В. и К. Н. В. иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, като е обявен за
относително недействителен по отношение на кредиторите И. В. В. и Н. В. В.
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№146/23.09.2015г., с който
В. Н. В. е продал на К. Н. В. притежаваната от него ½ ид.ч. от следните
недвижими имоти, находящи се в гр.Разград: 1/ жилище /апартамент/ с
идентификатор 61710.505.4312.2.9; 2/ гараж с идентификатор
61710.505.4312.2.48.Видно от посоченото решение е, че качеството си на
кредитори ищците по иска с пр.осн. чл.135 от ЗЗД са обосновали с
решението, постановено по гр.д.№593/16г. по описа на РРС.
По искане на взискателите принудителното изпълнение е насочено към ½
ид.ч. от жилище /апартамент/ с идентификатор 61710.505.4312.2.9 и ½ от
гараж с идентификатор 61710.505.4312.2.48.По приключила публична продан
на първия от посочените имоти с постановление за възлагане от
17.12.2021г./влязло в сила/, с което ½ ид.ч. от имот с идентификатор
61710.505.4312.2.9 е възложен на Кунка Великова Николова, е получена
продажна цена в размер на 52 234лв.
На 10.01.2022г. К. Н. В. е поискала да бъде присъединена като взискател
по реда на чл.456 от ГПК по изп.д.№20219120400034 въз основа на изп.лист
от 04.01.2022г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№3/22г. по описа
на РРС, с който В. Н. В. е осъден да й заплати сумата от 22 000лв. - изискуема
главница, съставляваща частично вземане по т.3, както и по т.4 от спогодба от
23.12.2021г., ведно със законна лихва, считано от 31.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 440лв.
С цитираната спогодба с нотариално заверени подписи от 23.12.2021г.
праводателят и приобретателят по горепосочения договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№146/23.09.2015г., са уредили отношенията си
по повод уважаване на иска с пр.осн. чл.135 от ЗЗД и последвалата публична
продан на ½ ид.ч. от имот с идентификатор 61710.505.4312.2.9.Предвид
същите те са се съгласили, че В. В. дължи на К. В. сумата от 31 000лв./като
платена продажна цена по договора, обективиран в н.а.№146/23.09.2015г. за
този имот/-т.3 от спогодбата, както и й дължи сумата от 12 000лв.,
представляваща стойност на извършени в имота след придобИ.ето му от К. В.
полезни разноски по см. на чл.177 от ЗЗД /подобрения/основни ремонти
работи - без същите да се конкретно уточнени/ и платени данъци по ЗМДТ-т.4
от спогодбата.
С разпореждане от 10.01.2022г. молбата е уважена и К. В. е конституирана
3
като взискател за посочените в изп.лист вземания.
С молба от 12.01.2022г. И. В. В. и Н. В. В. са поискали да бъдат
присъединени като взискатели по реда на чл.456 от ГПК за друго свое
вземане въз основа на удостоверение, издадено по изп.д.№20219120400010,
образувано по изп.лист от 11.12.2020г., издаден по гр.д.№232/18г. по описа на
РОС, с който В. В. е осъден да им заплати съдебно-деловодни разноски по
уважения иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД.
С молба от 12.01.2022г. адв.И. Х. К. е поискал да бъде присъединен като
взискател по реда на чл.456 от ГПК въз основа на удостоверение, издадено по
изп.д.№2021912040009, образувано по изп.лист от 11.12.2020г., издаден по
гр.д.№232/18г. по описа на РОС, с който В. В. е осъден да му заплати по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв адв.възнаграждение по уважения иск с пр.осн. чл.135
от ЗЗД.
С разпореждане от 14.01.2022г. молбите от 12.01.2022г. са уважени и
лицата са конституирани като взискатели за посочените в двата изп.листа от
11.12.2020г. вземания.
Първото изготвено от ЧСИ разпределение на 11.02.2022г. на сумата от
52 234лв. е отменено от РОС с решение №39/28.03.2022г., постановено по
в.гр.д.№62/22г. по описа на РОС, и делото върнато за изготвяне на ново
разпределение съобразно дадени указания.
И към момента на изготвяне на новото разпределение от 07.06.2022г. по
делото няма други/извън горепосочените/ взискатели, които да са
присъединени по реда на чл.456 от ГПК или такива, присъединени по право
по реда на чл.458 и чл.459 от ГПК.
Обжалваното разпределение на сумата от 52 234лв. е както следва:
Първи ред вземания: по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за разноските по
принудителното изпълнение: общо 2 200, 20 лв., от които 500лв. за разноски
по изп. дело в полза на И. В. и Н. В.; 800лв. адвокатско възнаграждение по
изп. дело; 900, 20лв. - такси и разноски от ТТРЗЧСИ с включен ДДС на осн.
чл.79, ал.2 от ГПК в полза на ЧСИ.
Остават 50 033, 80лв.
Няма вземания от втори, трети и четвърти ред.
Пети ред вземания: по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД - за Н. В. и И. В. чрез
тяхната майка и законен представител Г. Б. сумата 27 277, 91 лв., от които 25
629, 40лв./за просрочена издръжка, дължима към 07.06.2022г. по изп.лист от
08.03.2017г./. минус 460, 80лв./задържан задатък по реда на чл.495, вр. чл.493
от ГПК във връзка с публична продан на имот с идентификатор
61710.505.4312.2.48 и разпределение от 08.10.2021г./ или сумата от 25 168,
60лв., както и 2 109, 31лв. такса, която дължи длъжника по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Остават 22 755, 89лв.
Няма вземане от шести ред
4
Вземания по чл.136, ал.3 от ЗЗД: 1/ по изп.лист от 11.12.2020г. - 98, 11лв.
за И. В. и Н. В., такса в размер на 12лв. с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ; 2/ по
втори изп.лист от 11.12.2020г. - 1 801, 78лв. за адв. И. Христо К. и такса по
т.26 от ТТРЗЧИ в размер на 190, 39лв. с ДДС.
Остават 20 653, 61лв.
Общо такси за ЧСИ/посочени в горните редове/: 900, 20лв.+2 109,
31лв.+12лв.+190, 39лв. = 3 211, 90лв.
Сумата от 20 653,61 лв. - остатък от продажната цена.
С молба от 13.06.2022г. И. В. и Н. В. са поискали като обезпечителна
мярка налагането на запор върху вземането за остатъчната сума от
продажната цена в размер на 20 653,61 лв., искането е уважено от ЧСИ, като е
наложен запор.Изпратено е до К. В. на 14.06.2022г. запорно
съобщение.Подадената от същата против налагането на запора жалба с вх.
№15201/22.06.2022г. е оставена без разглеждане от РОС с решение
№147/15.08.2022г., постановено по в.гр.д.№204/22г. по описа на РОС/имащо в
тази си част характер на съдебно определение/, като насочена против
неподлежащо на самостоятелно обжалване действие на съдебен
изпълнител.К. В., която е единствено процесуално легитимираната страна да
обжалва оставянето без разглеждане на подадената от нея жалба против
посоченото действие на съдебния изпълнител, не го е обжалвала, съответно в
тази си част решението е влязло в сила.
Основните възражения по жалба вх.№14276/13.06.2022г. спрямо
извършеното разпределение са свързани с оплакването на взискателката К. В.,
че сумата от 20 653,61 лв. следва да й бъде разпределена на осн. чл.177 от
ЗЗД и защото е собственик на продадената ½ ид.ч. от недвижимия
имот.Оплаквания относно посочения в разпределението размер на вземанията
на всеки от взискателите и размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ, вкл. и
по т.26 от тарифата, страната не е направила.
Както е разяснено в ТР №5/2013 от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС
Павловият иск е облигационен, а не вещен иск.Няма спор в правната
доктрина за това, какви са последиците от решението за уважаване на
Павловия иск.Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава
действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/.Сделката е
недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-
ищец.От това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма
вещноправно действие.При уважаването му, прехвърленото имущество не
излиза от патримониума на приобретателя.При успешното провеждане на
Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си
към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в
патримониума на трето лице.Интересът от провеждането на иска по чл.135
ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително
изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за
5
задълженията към кредитора.Собственикът на тази вещ понася санкцията да
търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобИ.е - действал е със знанието, че сделката е увреждаща -
чл.135, ал.1, пр.2 от ЗЗД, или ако е придобил вещта
безвъзмездно.Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между
ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца
като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник.За него
единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за
удовлетворяването на чуждо парично задължение.Ако той иска да се
освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от
него.
В настоящия случай И. В., род.2012г. и Н. В., род.2009г. са кредитори с
уважен иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД за вземането си по изп.лист от
08.03.2017г.Следва да бъде посочено, че съгласно този изпълнителен лист им
е присъдена ежемесечна издръжка в размер от по 150лв. за всеки от тях /или
общо 300лв./, ведно със законни лихви, дължима от длъжника и техен баща В.
В., считано от 16.09.2015г., като при липса на промяна в обстоятелствата така
присъдената издръжка се дължи до навършване на пълнолетие от всеки от
тях, т.е. до 2030г. за И. В. и до 2027г. за Н. В..Вземанията за издръжка са им
присъдени с влязло в сила решение, но поради естеството си, стават
ежемесечно изискуеми с настъпването на всеки конкретен месец до
навършване на пълнолетието им.Видно от горното, за разлика от общия
случай на кредитор, който има точно определено вземане, и който е провел
успешно иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, за да може да обезпечи събирането на
това конкретно, вече възникнало негово вземане, в настоящия случай
малолетните кредитори имат вземане, дължимо до навършване на
пълнолетие, но то става изискуемо във всеки месец от периода в равни
размери от по 150лв., като е и лихвоносно.Успешно провелият иск с пр.осн.
чл.135 от ЗЗД кредитор може да удовлетворява от стойността на имота на
третото лице приобретател по обявения за относително недействителен
договор цялото си присъдено с влязло в сила съдебно решение
вземане.Третото лице е длъжно да търпи принудително изпълнение върху
собствения си имот до пълното удовлетворяване на вземането на кредитора,
заради което вземане е бил уважен искът с пр.осн. чл.135 от ЗЗД.В случая
кредиторите не са провели иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД само за обезпечаване
на вземането им за издръжка, натрупано до провеждането на иска, към който
момент те вече са разполагали с издаден изпълнителен лист и са образували
изп.дело, а за обезпечаване на цялото им вземане по издадения изпълнителен
лист, което, при липса на промяна в обстоятелствата, ще става изискуемо за
сумите за всеки месец само с настъпване на срока.Цената, която е получена от
проданта на чуждия имот, е предназначена да послужва за удовлетворяване на
всяка една месечна издръжка, а същевременно така получената цена от
проданта не надхвърля сбора на издръжките, дължими до навършване на
6
пълнолетие от двамата кредитори.
К. В. е собственик на продадената на публична продан ½ от недвижимия
имот.В общата хипотеза и само в това й качество/без да се отчита факта по
чл.456 от ГПК/, ако цялото вземане/главница, лихви, разноски/ на кредитора
беше точно определено и изискуемо веднага/а не периодично/, а след
проданта и съответно неговото пълно удовлетворяване беше останал остатък
от продажната цена, то той би й подлежал на връщане, защото относителната
недействителност касае само имуществото, което е нужно за удовлетворяване
на кредитора.Настоящия случай обаче не е такъв, защото с настъпването на
всеки нов месец възниква и изискуемостта на всяка следваща издръжка, която
В. В. е осъден да заплаща и за чието заплащане кредиторите са провели иска
си с пр.осн. чл.135 от ЗЗД.Отделно К. В. се е снабдила с изпълнителен лист за
свое вземане против В. В., което вземане, произтича от обявяване на
недействителността, предвид осъщественото принудително
изпълнение.Макар и, че имотът е придобит в собственост от К. В. с договора
от 2015г. като продажбата между страните по него е действителна, то същата
с влизане в сила на постановлението за възлагане от 17.12.2021г. е изгубила
собствеността си, поради което и нейният праводател/длъжникът В. В./
отговаря за последиците.Доколкото тя е била недобросъвестна при сключване
на договора /знаела е, че уврежда малолетните кредитори, поради което и е
уважен искът с пр.осн. чл.135 от ЗЗД/, то има право да получи от В. В. само
цената на осн. чл.192, ал.1 от ЗЗД, за което и е постигната извънсъдебна
спогодбата между тях от 23.12.2021г. и съответно за това си вземане, тя се е
снабдила с изп.лист и се е присъединила като взискател.Съгласно нормата на
чл.135, ал.4 от ЗЗД кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността,
се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото
лице, тогава, когато то участва в разпределението с вземане, произтичащо от
обявяване на недействителността.Според разпоредбата, приобретателят/трето
лице спрямо кредитора и длъжника/, контрахент на длъжника, бидейки негов
кредитор за вземането си против него, произтичащо от изгубване на
собствеността, може да участва в принудителното изпълнение върху правото,
предмет на относително недействителното действие, и да се удовлетворява от
продажната цена.Ако ищецът по чл.135 от ЗЗД и третото лице участват в
разпределението като хирографарни кредитори, то винаги пълното вземане на
ищеца по чл.135 от ЗЗД ще подлежи на удовлетворяване преди вземането на
третото лице, произтичащо от обявяване на недействителността.Привилегия
има ищецът по чл.135 от ЗЗД, защото третото лице, с което длъжникът е
договарял, или е знаело за увреждането или дори и да не е знаело за него, не е
престирало нищо срещу своето вземане.В настоящата хипотеза обаче
вземането на малолетните кредитори е и с привилегия по чл.135, ал.1, т.5 от
ЗЗД.От своя страна вземането на К. В. по т.4 от цитираната спогодба няма
привилегия по чл.177 от ЗЗД.Съгласно чл.177 от ЗЗД, ако собственикът на
продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи
от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски,
7
които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се
дължи на негови полезни разноски.В случая не е налице ипотекиран имот за
чужд дълг.Макар и, че провеждането на иска с пр.осн. чл.135 от ЗЗД също е
вид обезпечение на вземането, липсва подобна уредба за правата на третото
лице, приобретател по относително недействителния договор, като норми,
уреждащи привилегии, не могат да бъдат прилагани по аналогия.
По изложените съображения съдът приема, че в разпределението с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД следва да участват
строените от първоначалните взискатели авансово заплатени разноски по
изп.дело, свързани с осъществения изпълнителен способ, както и заплатеното
адв.възнаграждение на процесуалния им представител по изп.дело, а именно
500лв. авансово заплатени разноски от взискателите /400лв.+100лв.
възнаграждения за в.л. за изготвяне на оценка на имота и за актуализацията й/
и 800лв. адвокатско възнаграждение по изп. дело/доколкото се разпределят
постъпления от най-скъпата вещ/ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС/.Тук и сумата от 900, 20лв. - такси и разноски от ТТРЗЧСИ с включен
ДДС, които също са свързани с осъществения способ, не са били платени
авансово от взискателите, като са дължими от длъжника на осн. чл.79, ал.2 от
ГПК.Тук и целите вземания по изпълнителните листи от 11.12.2021г.,
представляващи съдебно-деловодни разноски, присъдени по уважения иск с
пр.осн. чл.135 от ЗЗД, вкл. за адв.И. К., т.к. присъденото му
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв е също за иска с пр.осн.
чл.135 от ЗЗД.За всички събрани суми по изп.листи се следва дължимата
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.Така се включват сумата от 98,11 лв. за И. В. и Н.
В., такса в размер на 12 лв. с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ; сумата от 1 801,78 лв.
за адв. И. Христо К. и такса по т.26 от ТТРЗЧИ в размер на 190,39 лв. с ДДС.
Следващата по ред привилегия е по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, от които 25
629, 40лв./за просрочена издръжка, дължима към 07.06.2022г. по изп.лист от
08.03.2017г., при съобразени всички извършени до посочената дата
плащания/ минус 460, 80лв./задържан задатък по реда на чл.495, вр. чл.493,
т.1, пр.2 от ГПК във връзка с публична продан на имот с идентификатор
61710.505.4312.2.48 и разпределение от 08.10.2021г./ или сумата от 25 168,
60лв., както и 2 109, 31лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Оставаща сума от 20 653, 61лв. - не се разпределя/остава по специалната
сметка на ЧСИ/ поради наложения запор и т.к. поради уважения иск с пр.осн.
чл.135 от ЗЗД е предназначена за удовлетворяване с настъпване на
съответния срок на присъдените ежемесечните вземания на И. В. В. и Н. В. В.
за издръжка от длъжника В. Н. В. до навършване на пълнолетието им.
Поради липса на суми, оставащи за удовлетворяване на К. Н. В. за
вземането й, произтичащо от обявената недействителност, такива не й се
разпределят.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на РОС,
решението в частта му, с което разпределението е отменено и делото е
8
върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение, следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се извърши от съда
разпределение на постъпилата от публичната продан сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №147/15.08.2022г., постановено по в.гр.д.№204/22г. по
описа на РОС, гр.о., в частта му, с която е отменено по частна жалба вх.
№14276/13.06.2022г., подадена от К. Н. В. изготвеното разпределение на
суми, предявено на страните с Протокол за разпределение от 07.06.2022г. по
изп.д.№34/21г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег.№912 в КЧСИ, и върнато на делото
на ЧСИ Г.С. с рег.№912 в КЧСИ за изготвяне на ново разпределение на
постъпилата от публичната продан сума в размер на 52 234 лв. при
съобразяване на указанията, изложени в мотивите на решението, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределение от 07.06.2022г. по изп.д.№202191204000034 по
описа на ЧСИ Г.С., рег.№912, район на действие ОС-Разград, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата по изп.д.№202191204000034 по описа на ЧСИ
Г.С., рег.№912, район на действие ОС-Разград, сума от публична продан на ½
ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 61710.505.4312.2.9, в размер на
52 234лв., както следва:
I/ С привилегия по чл.136, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.
1/ за И. В. В. и Н. В. В., двамата малолетни, действащи чрез своята майка и
законен представител Г. И. Б. - 500лв. + 800лв./разноски по изпълнителното
дело/;
2/ за И. В. В. и Н. В. В., двамата малолетни, действащи чрез своята майка и
законен представител Г. И. Б. -98,11 лв./разноски по уважения иск с пр.осн.
чл.135 от ЗЗД/;
3/ за И. Х. К. - 1 801,78 лв./разноски по уважения иск с пр.осн. чл.135 от
ЗЗД/.
Такси и разноски по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ с включен ДДС, вкл. по
т.26 за сумите по т.2 и т.3 - 900, 20лв.+12лв.+ 190,39 лв.
II/ С привилегия по чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД.
1/ за И. В. В. и Н. В. В., двамата малолетни, действащи чрез своята майка и
законен представител Г. И. Б. - 25 629, 40лв./за просрочена издръжка, ведно с
лихви, дължима към 07.06.2022г./ минус 460, 80лв./задържан задатък по реда
на чл.495, вр. чл.493, т.1, пр.2 от ГПК във връзка с публична продан на имот с
идентификатор 61710.505.4312.2.48 и разпределение от 08.10.2021г./ или
9
сумата от 25 168, 60лв.
Такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ с включен ДДС - 2 109, 31лв.
III/ Оставаща сума от 20 653, 61лв. - не се разпределя/остава по
специалната сметка на ЧСИ/ поради наложения запор и т.к. поради уважения
иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД е предназначена за удовлетворяване с настъпване
на съответния падеж на ежемесечните вземания на И. В. В. и Н. В. В. за
издръжка от длъжника В. Н. В. до навършване на пълнолетието им,
надвишаващи горепосочената сума.
Поради липса на суми, оставащи за удовлетворяване на К. Н. В. за
вземането й по изп.лист от 04.01.2022г., такива не й се разпределят.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10