Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 191
Гр. Перник, 11.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров КАНД № 164 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „ Инспекция по труда“ –
Перник, чрез А.М. – процесуален представител срещу съдебно решение № 34 от 11.04.2022
година, постановено по АНД № 20211730200328 по описа за 2021 година на Районен
съд – Радомир, с което е отменено наказателно постановление ( НП) № 14-2100002
от 09.11.2021 година на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Перник. С
наказателното постановление, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
3 от КТ на „ ***“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. „***“ № 12, представлявано от В.М.И., е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62,
ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и излага подробни съображения в тази посока. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт, предмет на
касационна проверка, и да постанови друго, с което да потвърди така издаденото
наказателно постановление като законосъобразно.
По делото е постъпил отговор на касационната жалба, от процесуалния
представител на ответника, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност и недоказаност.
В проведеното на 28.09.2022 година съдебно заседание, касаторът, редовно
призован, се представлява от старши юрисконсулт М., с пълномощно по делото. Поддържа
депозираната пред съда жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, счита
че в производството пред районния съд
е установено по безспорен начин наличието на трудово правоотношение,
прикрито под формата на гражданско. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, прави в условията на евентуалност, възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „***“ ООД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила молба вх. на Административен
съд – Перник рег. № 2835 от 28.09.2022г. от процесуалния представител на
ответника, с която заявява, че невъзразява делото да бъде гледано в негово
отсъствие, счита касационната жалба за неоснователна и недоказана, подържа
изложените в отговора на касационната жалба възражения. Претендира присъждане на направените по делото
съдебни разноски, за което и прилага списък на основание чл.80 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, представителят на
Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и
законосъобразни и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване с обхвата на
съдебния контрол, съгласно чл.218 от АПК и чл. 220 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в сроковете по чл.211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал.1 от АПК, което е страна в производството по делото пред районен
съд, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон, а основания за това са следните.
За да постанови обжалваното съдебно решение, Районният съд е приел, че на
08.10.2021 година, инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Перник, извършват
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол „офис за
кредити“ находящ се в гр. Радомир, ул. „Дупнишка“ № 9, стопанисван от „***“
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „***“ №
12, представлявано от управителя В.М.И.. След приключване на проверката на
място и по документи в сградата на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Перник,
контролните органи установяват, че „***“ ООД, в качеството си на работодател не
е сключило трудов договор с лицето Г.С., която към момента на извършване на
проверката, а именно 08.10.2021 година, в 13:45 часа е заварена да работи като
„кредитен консултант“. Констатираните нарушения са обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2133051/08.10.2021 година.
За така установеното нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, в присъствието на свидетел на съставянето на акта и на представител на
дружеството нарушител е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 14-2100002 от 13.10.2021 година, подписан от
актосъставителя, нарушителя и свидетеля. АУАН е предявен на нарушителя и при
връчването му не са направени възражения от страна на неговия представител.
Такива обаче са постъпили в сроковете по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на производството пред
административнонаказващия орган доказателства, последният в лицето на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник издава наказателно постановление №
14-2100002 от 09.11.2021 година, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева
на „ ***“ ООД с ЕИК: *** за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.
1,ал. 2 от КТ.
При така установеното от фактическа страна Районния съд достига до правни
изводи, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията,
предвидени в закона. Съдът обаче счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства не се доказва по безспорен начин, че ответникът
по касационната жалба е реализирал вмененото му нарушение, респективно приема,
че неправилно административнонаказващия орган ангажира административно - наказателната
му отговорност, поради което отменя наказателното постановление.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването в
касационната жалба, че фактическите изводи на Районен съд- Радомир не
съответстват на приобщените доказателства. Напротив, събраните гласни и писмени
доказателства са абсолютно относими към предмета на доказване и служат за
изясняване на всички факти, които се включват в него. Извършено е пълно,
всестранно и обективно обсъждане на целия доказателствен материал, в неговата
съвкупност, поради което настоящият съдебен състав приема че фактическата
обстановка е установена правилно.
Касационната инстанция изцяло се придържа към направените от страна на
първоинстанционния съд изводи, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения респективно, че
същото е протекло при спазване на процесуалните правила. АУАН и наказателното
постановление, което е издадено въз основа на него са издадени от компетентни
за това органи, в предвидената от закона форма с необходимите за това
реквизити.
Правните изводи, които са формирани от районния съд се споделят напълно от
настоящата съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в
писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа – чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ. От анализа на цитираните
законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ
е достатъчно работникът да е допуснат до работа без да е налице трудов договор,
сключен в писмена форма между него и съответния работодател. За да е налице престиране
на работа по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези,
основните, от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична
подчиненост между работодателя и работника, работникът да спазва установена от
работодателя трудова дисциплина, и да изпълнява задълженията си с материали,
които са му предоставени от страна на работодателя. Наличието на тези белези обаче, в конкретният
случай по категоричен начин е доказано, че липсват. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните и проверени в хода
на съдебното следствие пред районния съд писмени и гласни доказателства, може
да се установи единствения правилен извод, че в случая не е налице
осъществяване на трудова функция, а е налице договорен резултат, тъй като не е
налице трайност и постоянство в изпълнението на работата, няма задължение за
спазване на трудовата дисциплина и няма определено работно време. Тези изводи
на районния съд, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като същите са
напълно подкрепени от доказателствата по делото. На първо място в представената
по делото декларация, подписана от лицето,
намиращо се в офиса, по време на извършената проверка и което е повод, за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по
настоящата касационна жалба е посочено, че лицето е с непостоянно работно
време, а трудовото възнаграждение се определя на процент. На второ място от
показанията на свидетелката Марияна Г. Николова, става ясно, че въпросното лице
е кредитен консултант, чиято дейност се отчита периодично пред мениджърския
екип.
Предвид изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че гражданският
договор се сключва задължително за изпълнение на определена работа или предоставяне
на определена услуга. Тя може да се предоставя еднократно или периодично, както е и в настоящият случай, но в никакъв
случай не бива да е обвързано с непрекъснато присъствие на лицето през цялото
време при работодателя, нещо което е заявило и самото лице в декларацията,
подписана пред органите на инспекцията по труда, а именно, че изпълнява
задълженията си при непостоянно работно време. Отчитането на работа, като
вътрешна уредба за предприятието, която служи като удостоверение, че работата наистина
е свършена, не може да обоснове наличието на прикрито трудово правоотношение,
тъй същата се характеризира с липса на работно място и работно време, а също
така и с периодичност, тъй като водещо в случая е изпълнението на възложената
конкретна задача, а не утвърдената от работодателя трудова дисциплина.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд- Радомир е правилно и законосъобразно поради
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на касатора се явява неоснователна. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, касаторът - в
лицето на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, следва да бъде
осъден да заплати на „***“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „***“ № 12, представлявано от управителя В.М.И..
съдебни разноски в размер на 335 лева.
Размерът на присъдените разноски е съобразен
с разпоредбите на чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, правната и фактическа сложност на делото и
направеното от насрещната страна оспорване за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,ал. 2 от АПК, във в с
чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 34 от 11.04.2022 година, постановено по АНД № 20211730200328
по описа за 2021 година на Районен съд- Радомир.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда “, да заплати „***“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул. „***“ № 12, представлявано от управителя В.М.И., сума в размер на 335 /триста
тридесет и пет /лева, представляваща направени съдебни разноски за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/