№ 202
гр. Плевен, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П.ЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР И. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500105 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,V-ти гр.с. №1490 от 17.12.2021г.,
постановено по гр.д.№2519/2021г.по описа на същия съд е допуснато
изкупуване на основание чл. 66 ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗС от страна на В.
И. Г.,ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН ********** на 2/3 идеални части от
ГАРАЖ, находящ се в гр. Плевен, съставляващ СГРАДА с идентификатор
******, с адрес на имота гр. Плевен,******, разположен в поземлен имот с
идентификатор ****** с площ 17,00 кв.м., предмет на сделката в нотариален
акт ******. на нот. Д.Я.,рег. № ******, с район на действие – района на ПлРС,
с която Д. И.. Д.,ЕГН ********** и П.. С. Д., ЕГН ********** са продали
цялата СГРАДА на Д. Д.. И.,ЕГН **********,ПРИ УСЛОВИЕ, че в
едномесечен срок от влизане на решението в сила В. И. Г., ЕГН ********** и
Т. Т. Г.,ЕГН ********** заплатят на Д. Д.. И., ЕГН ********** сумата от 3
333.33лв. и направените разноски по нотариалното изповядване на сделката в
размер на 278.47лв.
С решението на ПРС е постановено,че на осн. чл. 33 ал. 3 от ЗС, ако
посочените суми не бъдат заплатени в указания едномесечен срок, решението
1
ще се счита за обезсилено по право.Със същото решение на ПРС е отхвърлен
като неоснователен предявения иск на основание чл. 66 ал. 1 вр. с чл. 33, ал.
2 от ЗС от В. И. Г.,ЕГН ********** и Т. Т. Г.,ЕГН ********** против Д. И..
Д., ЕГН **********, П.. С. Д., ЕГН ********** и Д. Д.. И., ЕГН **********
за допускане изкупуването на 1/3 ид.ч. от ГАРАЖ , находящ се в
гр.Плевен,съставляващ СГРАДА с идентификатор ******,с адрес на имота гр.
Плевен,******, разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с площ
17,00 кв.м., предмет на сделката в нотариален акт ******. на нот. Д.Я., рег. №
******, с район на действие – района на ПлРС.
С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. И.. Д.,ЕГН
**********,П.. С. Д., ЕГН ********** и Д. Д.. И.,ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на В. И. Г.,ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********
разноски по делото от 353.33лв.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Д. Д.. И., ЕГН ********** разноски по
делото от 150.00лв.
На осн.чл.115, ал. 2 от ЗС съдът е определил на ищците В. И. Г.,ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН ********** шестмесечен срок след влизането в
сила на решението, за отбелязването му в Служба по вписванията гр. Плевен,
като им е указано, че след изтичането на този срок, вписването на исковата
молба по делото губи действието си.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна
жалба от В. И. Г. и Т. Т. Г.-ищци пред ПРС чрез пълномощника им адвокат
М.С. от ПАК ,с която същото се обжалва в частта,в която искът по чл.66 ал.1
във вр.чл.33 ал.2 ЗС е отхвърлен за изкупуването на 1/3 ид.ч.от
гаража,подробно описан.Изложени са доводи,че съдът правилно е установил
фактическата обстановка,отделил е спорното от безспорното ,но неправилно е
приложил материалния закон по чл.66 ал.1 ЗС във вр.с чл.33 ал.2 ЗС,като е
приел,че потестативното право на изкупуване е в зависимост от правата на
собственост , в случая съсобственост на дворното място,като необосновано е
приел,че решенията по исковете не разпростират силата си на присъдено
нещо по отношение на непредявените искове по чл.66 ал.1 във вр.чл.33 ал.2
ЗС.Посочено е,че в чл.124 ал.3 ГПК изрично е регламентиран конститутивния
иск-иск за пораждане ,изменение или прекратяване на граждански
2
правоотношения,който може да се предяви само предвидените в закона
случаи.Пораждането,изменението или прекратяването е всъщност
потестативното гражданско право ,посочено в мат.закони-ЗЗД,ЗС,КТ,СК и
др.,като това конкретно преобразуващо право може да се реализира само по
съдебен ред.В жалбата са описани различни хипотези на предявяване на
конститутивни искове.Изложени са доводи,че правата на собственост върху
дворното място/земята/ са права,които рефлектират на вътрешните
отношения между съсобствениците,идеалната част на съсобствениците
определя обема на правата на всеки един от тях и съответните му
правомощия на владение,ползване и разпореждане с общата вещ,но в
правоотношенията с външните на съсобствеността трети лица, отношенията
са други.Всеки един от съсобствениците може да упражни правото на
изкупуване,като само съвместното им упражняване по съдебен ред би довело
до изкупуване съобразно правата,които всеки притежава.Изложени са
съображения,че всеки съсобственик ,независимо от идеалната част ,която
притежава има правото на изкупуване на цялата сграда по чл.66 ал.1 ЗС,в
случая гараж,съсобственикът с право на изкупуване встъпва /замества/изцяло
купувача по сделката покупко-продажба,а не съобразно правата си на
собственост върху дворното място и обемът на това му право не е обусловен
от размера на притежаваната от него ид.част,както и от обстоятелството дали
другия съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване . Посочено е,че
страните не спорят за правата на ищците,не е необходимо да се представят
доказателства кои са другите собственици на дворното място и какви права
притежават,тъй като това рефлектира само във вътрешните отношения между
съсобствениците.Изложени са доводи,че по същия начин се разрешава и
спора по чл.33 ал.2 ЗС в чистата хипотеза,когато един от съсобствениците
предявява иск спрямо друг съсобственик,продал частта си на трето лице,
съдебното решение признава правото на изкупуване в пълен обем ,
независимо от притежаваната от него идеална част.Твърди се,че приемайки
противното,ПРС е създал нова собственост между третото лице-купувач и
съсобственика предявил иска,като се създава възможност за нов
конститутивен иск за делба между съсобственика на дворното място и
третото лице-купувач,а не това е целта на закона.В заключение въззивниците
молят съда да отмени решението на ПРС в обжалваната отхвърлителна част и
постанови друго,с което искът бъде уважен и за останалата 1/3 ид.ч.с
3
произтичащите от това законни последици.Претендират се и направените
по делото разноски.В съдебното заседание на 27.04.2022г.въззивниците
В.Г. и Т.Г. лично и чрез своя пълномощник адвокат М.С. от ПАК поддържат
подадената от тях въззивна жалба и молят съда да я уважи.По отношение на
въззивната жалба на другата страна е взето становище,че същата е
неоснователна,тъй като в случая не е налице хоризонтална етажна
собственост.
Въззиваемите по тази жалба Д.Д. И. ,П.. С. Д. и Д. И.. Д. не са
депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.
Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от Д. Д.. И.-
ответник пред ПРС,чрез неговия пълномощник адвокат Е.П. от ПАК,с която
същото се обжалва като неправилно и необосновано в частта,в която искът е
уважен и на основание чл.66 ал.1 вр.чл.33 ал.2 ЗС е допуснато изкупуване в
полза на ищците на 2/3 ид.части от процесния имот,както и в частта,в която
Д.И. е осъден да заплати на ищците разноски в размер на 343,33лв.Изложени
са доводи,че продавачите на Д.И. ,ответници в производството са придобили
правата си върху недвижимия имот чрез покупко-продажба,за което е
приложен нот.акт №148/1995г.,а техните праводатели са придобили имота въз
основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор от
21.09. 1989г. Твърди се,че разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС е неприложима в
случай на отделно притежание на сградите в съсобствено дворно място,в
което се намира гаража,изключителна собственост на въззивника.В жалбата
си въззивникът И. се позовава на решение на ВКС №441/2011г.по гр.д.
№1056/2010г.,І г.о.,в което е направен преглед на практиката на ВКС относно
хипотезите,в които чл.33 ал.2 ЗС не се допуска ,една от които е т.н.
“хоризонтална етажна собственост“,когато съсобствениците на дворното
място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него,като в
тази насока е и решение №45/60г.на ОСГК на ВС.В тази хипотеза земята
представлява обща част по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС,която не подлежи на
изкупуване,не подлежи на изкупуване и сградата,суперфициарна собственост.
Неприложимостта на чл.66 ал.1 ЗС на още по-голямо основание важи и при
разпореждане с отделни обекти в сгради,етажна собственост.В заключение
въззивникът моли съда в случай,че бъде уважена неговата жалба да му бъдат
присъдени разноските за двете съдебни инстанции.В съд.заседание на
4
27.04.2022г. въззивникът Д.И. чрез своя пълномощник поддържа своята
въззивна жалба,а по отношение въззивната жалба на др.страна взема
становище,че е неоснователна.
Въззиваемите по втората въззивна жалба В.Г. и Т.Г. чрез своя
пълномощник адвокат М.С. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК ,в който вземат становище,че тази въззивна жалба е
неоснователна.Посочено е,че съдът правилно е уважил предявения
конститутивен иск,като е приел,че са налице предпоставките на
потестативното право на изкупуване.Изложени са доводи,че цитираната във
въззивната жалба съдебна практика е неприложима, че в случая не е налице
хоризонтална етажна собственост,тъй като собствениците на процесния гараж
не притежават права и не са собственици на дворното място,а чл.38 ал.1 ЗС
касае т.н.“вертикална етажна собственост“. Посочено е,че в съд.практика
безспорно се приема,че правилата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗС се прилагат и при
т.н.хоризонтална етажна собственост ,при която в съсобствено дворно място
има две или повече сгради с различни собственици ,като в тази хипотеза
дворното място е обща част и не подлежи на делба /ППВС №4/1964г.;ППВС
№2/1992г.; решение на ВКС №393/2009г. по гр.д.№921/2008г.,І г.о./,с
изключение на случаите ,в които дворното място е делимо и от него могат да
се оформят самостоятелни парцели според стр.правила и норми.Твърди се,че
праводателите на жалбоподателите са притежатели на правото на строеж и
придобивайки гаража ,не придобиват с изграждането му и неговата покупко-
продажба и правото на собственост върху дворното място/решение на ВКС
№201/20.01.2020г.по гр.д. №2616/2018г.,І г.о. Взето е становище,че е налице
класически случай на чл.66 ЗС ,както правилно е приел и ПРС.Претендират се
направените разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемите по втората въззивна жалба Д.Д. и П.Д. не са депозирали
писмен отговор в срока по чл263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на
27.04.2022г. същите изразяват становище,че са съгласни с казаното от адвокат
П., продажбата на собствения им гараж е станала чрез нотариус ,не са
знаели,че следва да предложат имота на ищците.
Окръжният съд като прецени оплакванията направени в двете въззивни
жалби, становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
5
И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от
надлежни страни ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са
допустими.Разгледани по същество въззивната жалба на В. И. Г. и Т. Т. Г. е
основателна,а въззивната жалба на Д. Д.. И. е неоснователна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.66 ал.1 ЗС във вр.чл.33 ал.2 ЗС от В.Г. и Т.Г. срещу
Д.Д.,П.Д. и Д.И., като претенцията е да се признае на ищците правото на
изкупуване на следния недвижим имот:ГАРАЖ ,находящ се в гр.Плевен с
идентификатор ******,с адрес на имота гр.Плевен ,******,разположен в
поземлен имот с идентификатор ****** с площ по кадастрални данни 17
кв.м.,а по документ за собственост –гараж от 15 кв.м.,като заплатят на
купувача по сделката Д.И. продажната цена на гаража в размер на 5 000лв.
Фактическата обстановка правилно е установена от Плевенски РС.
Безспорно е,че с договор за покупко-продажба от 26.02.2021г.,
обективиран в нотариален акт ****** на нотариус Д.Я., рег. № ******,с
район на действие – РС Плевен ответниците Д. И.. Д. и П.. С. Д. са продали на
ответника Д.Д. И. процесния недвижим имот-ГАРАЖ, находящ се в гр.
Плевен, съставляващ сграда с идентификатор ******,с адрес на имота; гр.
Плевен, ******, разположен в поземлен имот с идентификатор ******, с
площ 17 кв.м.,по кад.данни,а по документ за собственост –гараж от 15 кв.м.
за продажна цена от 5 000 лв.,за която в нот.акт е отразено,че продавачите са
получили изцяло и в брой от купувача.Исковата молба е депозирана на
16.04.2021г., като е спазен двумесечният преклузивен срок за предявяване на
иска,съгласно чл. 33 ал. 2 изр. 2 от ЗС,в който смисъл са и изводите на ПРС.
Безспорно по делото е установено ,че ищците са собственици на 2/3
ид.ч. от дворно място,представляващо ПИ с идентификатор ******, върху
което е изграден процесния гараж,както и на 5/6 ид.части от първия етаж от
построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда,заедно с 5/6
ид.части от избеното помещение и 5/8ид.ч.от таванското помещение в същата
сграда.Правото на собственост върху дворното място е придобито, както
следва: 1/3 ид.ч.от дворното място,представляващо парцел ****** /заедно с
4/6 ид.ч.от първи етаж на жил.сграда,ведно с 4/6 ид.ч.от избеното и таванско
помещение/ ищецът В.Г. е придобил на основание договор от 12.05.2000г.за
прехвърляне на недв.имот срещу гледане и издръжка от своята майка Е.В. Г.,
6
обективиран в нотариален ****** на нотариус Ж.М..При сключване на
договора приобретателят В.Г. е бил в брак с Т.Г.,като гражданският брак е
сключен на 10.08.1995г.,с оглед представеното удостоверение за сключен
граждански брак.Ищците са придобили собствеността върху гореописаните
идеални части от дворното място и от първия етаж от сградата в режим на
СИО.Съгласно представения констативен нотариален акт № 48,том 1-К,рег.
№3402,дело №286/2000г. на нотариус Ж.М., ищецът В. И. Г. е признат за
собственик по наследство и въз основа на покупка срещу гледане и издръжка
на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място /заедно с 5/6
ид.ч.първия етаж на жил сграда, 5/6 ид.ч.от избено и таванско
помещение/,като в тези ид.ч. е включена придобитата срещу издръжка и
гледане 1/3 ид.ч. от дворното място,съответно другата 1/3 ид.ч от дворното
място и 1/6 от жил.сграда е придобита по наследство.
С оглед представената скица е безспорно,че описаното в нот.актове
дворно място,парцел ****** по плана на гр.Плевен понастоящем
представлява поземлен имот с идентификатор ******. Ищците като
собственици на 2/3 ид.ч. от земята,върху която е изграден процесния
гараж,предмет на продажбата от 2021г.са активно легитимирани да предявят
иска за изкупуване по чл.66 ал.1 ЗС във вр.чл.33 ал.2 ЗС.
От представените по делото доказателства се установява,че
продавачите по договора за продажба на гаража от 2021 Д. И.. Д. и П.. С. Д. са
суперфициарни собственици на продадения от тях гараж ,представляващ
сграда с идентификатор ******,изграден върху дворното място –ПИ с
идентификатор ******,а преди имот с пл.****** по плана гр.Плевен.С
договор за покупко-продажба от 02.05.1995г., обективиран в нотариален акт
******на нотариус при ПРС, Д. И.. Д. е закупила процесния гараж от 15 кв.м.
от своите родители И.И.А. и П.Х.А.. При закупуване на гаража Д. И.. Д. е
била в брак с ответника П.. С. Д.,бракът им е сключен на 18.12.1983г., видно
от представеното на л.76 удостоверение за граждански брак,поради което
гаражът е придобит в режим на СИО от двамата съпрузи.От представения
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 21.09.1989г.
/л.52/ се установява,че Общински народен съвет гр.Плевен е отстъпил право
на строеж върху държавна земя –парцел І в ******на праводателите на
ответницата И.И.А. и П.Х.А. именно за построяване на гараж по одобрен
7
архитектурен план за срок от 5 години.Праводателите И.А. и П.А. са
суперфициарни собственици на изградения в имота гараж въз основа на
отстъпеното им право на строеж,но не притежават идеални части от дворното
място.С извършената през 1995г.продажба, с която те са прехвърлили правото
на собственост върху сградата-гараж на дъщеря си Д.Д. ,е прехвърлено и
правото на строеж за нея, доколкото в договора,обективиран в нот.акт
№148/1995г. не е уговорено изрично нещо друго .
Към момента на извършената продажба на гаража на ответника Д.И.-
26.02.2021г.продавачите по сделката Д.Д. и П.Д. са били собственици само и
единствено на процесния гараж , не са притежавали ид.части от право на
собственост върху дворното място,нито права на собственост върху други
сгради,изградени в него.В този смисъл е приложената към нотариалната
преписка справка от АВ Плевен за Д.Д./л.86/,съгласно която още през
2016г.ответниците Д.Д., П.Д. и другия съсобственик Е.И.А. са се разпоредили
чрез продажба на притежаваното от тях жилище –втори етаж от жилищна
сграда в процесния недвижим имот.
Съгласно чл.66 ал.1 ЗС собственикът на постройката може да я продаде
на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл.33.За да уважи
така предявения иск ПРС е приел, че ищците притежават ид.ч. от правото на
собственост върху земята, а ответниците – продавачи, са собственици само на
постройка върху тази земя,че е налице е чистата хипотеза на чл. 66 ал. 1 вр. с
чл. 33 ал. 2 от ЗС – собственик на постройка върху чужда земя продава
постройката на чуждо за собствеността лице, без предварително да е
предложил на собствениците на земята да я изкупят при същите условия.
Изложените от ПРС съображения за уважаване на иска са правилни,
кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло
от въззивната инстанция.
В решение на ВКС №441 от 10.01.2012г. по гр.д.№1056/2010г.,І г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от ЗС създава ограничение за правото на разпореждане със сградата -
суперфициарна собственост.Собственикът на тази сграда е длъжен да я
предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже,
може да я продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при
които я е предложил за изкупуване на собственика на земята. Целта на закона
8
е собствеността върху земята и върху сградата да се концентрира в едно
лице.В същото решение на ВКС е прието ,че при наличие на хоризонтална
етажна собственост, когато съсобствениците на дворното място притежават в
изключителна собственост отделни сгради в него,чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от
ЗС не намират приложение,тъй като при хоризонталната етажна собственост
земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, която не
подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата -
суперфициарна собственост.Чл. 66, ал. 1 от ЗС не се прилага и при сгради, в
които отделните обекти са в режим на етажна собственост, когато
собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с припадащите се
идеални части от дворното място.В цитираното решение на ВКС е
анализирана практиката на ВКС и ВС и са посочени и други решения в този
смисъл.Настоящият съдебен състав изцяло възприема изложеното становище
в цитираното решение на ВКС.В конкретната хипотеза обаче,не е налице
нито етажна собственост по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС,нито хоризонтална
етажна собственост ,тъй като няма съсобственост върху дворното място.
Ищците притежават 2/3 ид.ч.от дворното място,съответно и ид.ч.от първи
етаж от изградена в имота жилищна сграда.Ответниците-продавачи Д.Д. и
П.Д. са суперфициарни собственици само и единствено на гаража,предмет на
сделката,но не притежават ид.части от дворното място.В горепосоченото
решение на ВКС е прието ,че чл. 66, ал. 1 от ЗС се прилага както в чистата
хипотеза, при която собственикът на постройката е различен от собственика
на земята, така и в случаите, при които собственикът на постройката
притежава и идеална част от земята, с която също желае да се разпореди чрез
продажба, освен ако не е налице хоризонтална етажна собственост.В случая е
налице чистата хипотеза на чл.66 ал.1 ЗС –суперфициарни собственици на
постройка,респ.процесният гараж ,изграден върху чужда земя продават
постройката на трето за собствеността лице,без предварително да са
предложили на ищците като собственици на идеални части от дворното
място да я закупят при същите условия.Липсата на предложение от страна
продавачите Д.и към ищците за закупуване на процесния гараж се установява
и от приложената нотариална преписка по нот.д.№6/2021г. на нотариус
Д.Я./л.62-111 от делото на ПРС/.При изповядване на сделката пред нотариуса
не са представени доказателства,установяващи ,че продавачите на гаража Д.
И.. Д. и П.. С. Д. са предложили на съсобствениците на ПИ В.Г. и Т.Г. да го
9
закупят при същите условия,респ. при продажна цена 5 000лв.Не са
представени и декларации по чл.33 ал.2 ЗС ,че никой от собствениците на
дворното място не е приел това предложение.
По изложените съображения съдът приема,че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 66 ал. 1
вр. с чл. 33 ал. 2 от ЗС.Искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от
изповядване на сделката,сключен е валиден договор за покупко-продажба
между ответниците с предмет процесната сграда-гараж,ищците притежават
права на собственост върху дворното място,липсва предложение от страна на
продавачите по сделката към собствениците на земята да закупят при същите
условия процесния гараж за цена от 5000лв.В частта,в която ПРС е уважил
предявения иск и в полза на ищците е допуснато право на изкупуване на
продадената сграда –гараж до размер на 2 /3 идеални части ,при условие,че в
едномесечен срок заплатят на купувача по сделката Д.И. сумата от
3 333,33лв./ 2/3 от продажната цена от 5 000лв./ ,както и направените
разноски по нот.изповядване на сделката в размер на 278,47лв./ 2/3 от общо
направените разходи в размер на 417,70лв./изводите на ПРС съвпадат с тези
на въззивната инстанция и в тази му част решението като правилно и
законосъобразно на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.В
този смисъл въззивната жалба на Д.И. се явява неоснователна.
Решението на ПРС е неправилно в частта,в която искът е отхвърлен и
в полза на ищците не е допуснато изкупуване за 1/3 ид.ч.от процесния
гараж.Съсобственикът на който е признато правото на изкупуване на
основание чл.66 ЗС във вр.чл.33 ал.2 ЗС встъпва/замества изцяло купувачът
по сделката покупко-продажба,като изкупува в пълен обем това,с което
продавачът се е разпоредил ,при същите условия ,съгласно договора за
продажба.Неправилно ПРС е приел,че искът следва да бъде уважен до размер
на 2/3 ид.ч.и отхвърлен за 1/3 ид.ч.обвързвайки правото на изкупуване на
ищците с притежаваните от тях права на собственост върху дворното място.
Основателни са изложените в тази насока възражения в първата въззивна
жалба,че по този начин ще се създаде съсобственост между ищците в полза на
които е допуснато изкупуване на гаража и купувача по сделката Д.И.,което е
предпоставка за бъдещ иск за делба,а не това е целта на закона. Целта на
закона е собствеността върху земята и върху сградата да се концентрира в
едно лице,а не да се създава нова съсобственост.Нормата на чл.66 ал.1 ЗС
10
препраща към чл.33 ЗС.В хипотезата на съдебно решение,с което се уважава
иск по чл.33 ал.2 ЗС също се допуска изкупуване в полза на съсобственика
ищец в пълен обем,респ.до размера на продадената част от другия
съсобственик на третото лице,независимо от притежаваните от ищеца права
на собственост върху имота.
В този смисъл Окръжният съд приема,че искът по чл.66 ал.1 във
вр.чл.33 ал.2 ЗС следва да бъде уважен изцяло,като в полза на ищците се
допусне изкупуване на цялата сграда-гараж,предмет на продажбата
,обективирана в нот.акт №7/2021г.при посочените в договора
условия.Съгласно чл.33 ал.3 ЗС ищците следва заплатят на купувача Д.И. в
едномесечен срок от влизане на решението в сила продажната цена на имота в
размер на 5 000лв., както и направените разноски в нот.производство при
изповядване на сделката общо в размер на 417,70лв./10лв.такса
вписване,142,50лв.заплатени данъци и 265,20лв.нотариална такса/.Решението
на ПРС следва да се отмени в отхвърлителната част ,в която искът е
отхвърлен за 1/3 ид.част от сградата и в тази част въззивната
инстанция се произнесе по същество в горния смисъл, като уважи иска и се
допусне изкупуване в полза на ищците и за останалата 1/3 ид.ч.от гаража при
условие,че същите в едномесечен срок от влизане в сила на решението
заплатят на Д.И. продажната цена от 1666,67лв. /разликата над присъдените
3 333,33лв.до заплатената по договора цена от 5 000лв./и направените
разноски в нот.производство в размер на 139,23лв. /разликата над
присъдените 278,47лв.до 417,70лв./.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва
да заплатят на ищците направените разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 905лв.,съответно 530 лв.разноски в производството пред ПРС и
350лв.разноски пред въззивната инстанция. Решението на ПРС следва да се
отмени и в частта за разноските с оглед изхода на спора пред ПОС.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен
11
съд,V-ти гр.с.№1490 от 17.12.2021г.,постановено по гр.д. №2519/2021г.по
описа на същия съд в следните части:
-В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявения
иск на основание чл. 66 ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗС от В. И. Г.,ЕГН
********** и Т. Т. Г.,ЕГН ********** против Д. И.. Д., ЕГН **********, П..
С. Д., ЕГН ********** и Д. Д.. И., ЕГН ********** за допускане
изкупуването на 1/3 ид.ч. от ГАРАЖ , находящ се в гр. Плевен, съставляващ
СГРАДА с идентификатор ******,с адрес на имота гр.
Плевен,******,разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с площ
17,00 кв.м., предмет на сделката в нотариален акт ****** на нотариус Д.Я.,
рег. № ******, с район на действие – района на ПРС;
-В ЧАСТТА, в която на основание чл.78 ал.1 ГПК Д. И.. Д.,ЕГН
**********,П.. С. Д., ЕГН ********** и Д. Д.. И.,ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на В. И. Г.,ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********
разноски по делото от 353.33лв.;
-В ЧАСТТА,в която на основание чл.78, ал. 3 ГПК В. И. Г., ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Д. Д.. И.,
ЕГН ********** разноски по делото от 150 лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 66 ал. 1 вр. с чл. 33, ал.
2 от ЗС в полза на В. И. Г.,ЕГН ********** и Т. Т. Г.,ЕГН **********
,двамата от гр.Плевен,****** на 1/3 идеална част от ГАРАЖ , находящ се в
гр. Плевен, съставляващ СГРАДА с идентификатор ******, с адрес на имота
гр. Плевен, ул. ******,разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с
площ 17 кв.м.по кад.данни,а по нот.акт с площ от 15 кв.м., предмет на
договор за покупко-продажба от 26.02.2021г.,обективиран в нотариален акт
****** на нотариус Д.Я.,рег. № ******, с район на действие РС Плевен, с
който Д. И.. Д.,ЕГН ********** и П.. С. Д., ЕГН ********** са продали
цялата СГРАДА на Д. Д.. И.,ЕГН **********, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
едномесечен срок от влизане на решението в сила В. И. Г., ЕГН ********** и
Т. Т. Г., ЕГН ********** заплатят на Д. Д.. И., ЕГН ********** сумата от 1
666,67лв. и направените разноски в нотариалното производство по
изповядване на сделката в размер на 139,23лв.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
12
Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Д. И.. Д.,ЕГН **********,П.. С. Д., ЕГН
**********,двамата от гр. Плевен, ****** и Д. Д.. И., ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.****** ДА ЗАП.АТЯТ на В. И. Г.,ЕГН ********** и Т. Т. Г.,
ЕГН ********** ,двамата от гр.Плевен,****** деловодни разноски за двете
съдебни инстанции в размер на 905лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ ,при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13