О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№333 18.09.2020
год. град Стара
Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАД №505 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1, изречение трето от ЗИНЗС вр. с
чл.229 и следващите от АПК, образувано по частната жалба на П.Х.Х., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Стара Загора към Затвора в град Стара
Загора срещу Определение №224/01.07.2020 год., постановено по адм. Дело №348/20
год. по описа на Административен съд Стара Загора.
С обжалваното Определение №224/01.07.2020 год, съдът е оставил без
разглеждане исковата молба на П.Х.Х. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на сумата от 10 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и жалбата против бездействия на длъжностни
лица при администрацията на ответника, изразяващи се в лишаването му от правото
на домашен отпуск за периода от 16.01.2019 год. до датата на подаване на
исковата молба 09.06.2020 год. и е прекратил производството по делото. За да
постанови този резултат съдът е приел, че е налице основанието по чл.158, ал.3
от АПК – не отстраняване в указания 7-дневен срок на нередовността на исковата
молба – липсва ясно изразено искане от ищеца до съда, че иска да се постанови
отмяна на конкретно незаконосъобразно бездействие, а на второ място това искане
е отделно самостоятелно производство по чл.128 ал.1 т.1 от АПК вр. с чл.21 ал.1
от АПК, за което се дължи отделно държавна такса от 10.00 лв, която не е
платена.
Определението е връчено на 06.07.2020 год., с указания за 7-дневен срок
за обжалването му пред ВАС на РБ, а частната жалба е подадена на 10.07.2020 год.
пред указаната касационна инстанция. Частния жалбоподател твърди, че претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв. – страдания,
болки, страх и унижение, уронване на човешкото достойнство от
незаконосъобразното му спиране от работа като щатен електротехник и от
непредоставянето на домашен отпуск в съотвествие с чл.101 т.6 от ЗИНЗС.
Следователно от съда се иска да приеме, че са изпълнени изискванията за
редовност на исковата молба и да бъде отменено определение №224/01.07.2020 год.
на Административен съд Стара Загора с връщане на делото за продължаване на
съдопроизвоствените действия на първоинстанционния съд, но от друг състав.
С разпореждане №11278/06.08.2020 год., Председателя на Трето отделение
на ВАС на РБ е изпратил частната жалба за разглеждане по компетентност на три
членен състав на Административен съд Стара Загора предвид правната квалификация
на исковата претнеция по чл.284 от ЗИНЗС.
Настоящия състав на АС Стара Загора като взе предвид доводите на частния
жалбоподател, съгласно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена от лице, за което обжалваното
определение е неблагоприятно и в рамките на 7-дневния срок от връчването, а
разгледана по същество се явява изцяло основателна.
Първоинстанционния състав на Административен съд Стара Загора е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на
материалния закон – чл.284 ЗИНЗС като е преценявал редовността на исковата
молба и нейната правна квалификация не според съвкупността от фактически
обстоятелства, на които се основава отправеното искане, а вместо това е
разглеждал твърденията за незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностните лица по изпълнение на наказанието като жалба против бездействия,
на която й липсва конкретна претенция за тяхната отмяна. Незаконосъобразните
действия и бездействия се разглеждат по особените правила на Глава петнадесета
от АПК и никога не се отменят. Съдът може да разпореди незабавно спиране на
действия, които не се основават на административен акт или на закона, както и
да осъди административен орган на основание чл. 256 ал.3 от АПК да извърши
действия, които дължи по силата на закона или и при поискване, когато е сезиран
с оспорване на незаконосъобразни бездействия. Незаконосъобразните действия и
бездействия представляват по силата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съответно по силата
на чл.3 вр. с чл.284 от ЗИНЗС елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата а поради това са и основания за предявяване на иск за обезщетение на
настъпилите от тях вреди като пряка и непосредствена последица. Основанията са
винаги конкретни фактически обстоятелства и поради това е задължително по
аргумент от чл.127, т.4 от ГПК вр. с чл.144 от АПК да бъдат поосчени в исковата
молба. Ето защо разделянето на фактическите основания по чл.3 от ЗИНЗС, въз основа на които възниква
материалното право на иск по чл.284 от ЗИНЗС, представлява съществено
процесуално нарушение, допуснато при преценка редовността на исковата молба. В
настоящия случай исковата молба е редовна, тъй като съдържа точно посочване на
фактическите основания, от които зависи съществуването на материалното право да
се иска обезщетение, същото е с посочен размер и вид на вредите, както и точен
момент на настъпване на вредоносните факти и тяхното проявление в
действителността в резултат на поведение на конкретни длъжностни лица.
Последното уточняване не винаги е задължително условие за редовност на исковата
молба по аргумент от чл.284 вр. с чл.3 от ЗИНЗС. В уточняващата молба ищецът не
поддържа твърдение за незаконосъобразното му отстраняване от работа, но в
частната си жалба отново навежда този факт като увреждащ. Тази неяснота следва
да бъде отстранена при разглеждане на исковата молба.
Конституирането на надлежен ответник, доколкото това е изрично уредено в
закона със законова норма, на съда следва да е служебно известно
обстоятелството, че според чл.12, ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София
и е на бюджетна издръжка, натоварена със задължението по ал.1 за пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. След като това обстоятелство е закрепено в правна норма
на закона, то не се нуждае от доказване от страна на ищеца, а съдът е длъжен,
проявявайки, според чл. 9, ал.4 АПК в рамките на служебното начало процесуално
съдействие на страната за справедливо и законосъборазно решаване на правния
спор, вкл. и със спорзумение, да укаже на ищеца кой според него следва да бъде
конституиран като надлежен ответник, щом като вредите се претендират от времето
на престой в затвора. С оглед въведените в закона специални правила по
разпределението на доказателствената тежест, въведения в кумулативен ефект и
презумпцията за вреда, както и засилената служебна роля на съда при
установяване на нарушенията, а също така и с оглед посочените в закона
правомощия на органите по изпълнение на наказанията, съдът неправилно е приел,
че непосочването на незаконосъборазните действия или бездействия на които се
основава искът са основания за приемане на нередовност на исковата молба.
Настоящия състав констатира, че липсва документ за плащане на дължимата
по силата на чл.18 ал.3 от Тарифата по чл.73 от ГПК държавна такса за
предявяване на частна касационна жалба в размер на 5.00 лв. /пет/, поради което
ищецът следва да бъде осъден да я заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от АПК, Административен съд Стара Загора
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
Определение №224/01.07.2020 год., постановено по адм. дело №348/2020 год. по
описа на Административен съд Стара Загора.
ВРЪЩА
делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА
П.Х.Х. ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лв. по
сметка на АС Стара Загора в 7-дневен срок от връчването, като в противен случай
да се издаде служебно изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.