№ 47
гр. Пазарджик , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201510 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „***“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е. С. Й.,
чрез пълномощника юрк. К. Д.-П., против Наказателно постановление № 13-002213 от
25.09.2020 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик,
с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 от
КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, поради
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия му
представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага обосновани доводи за нейната основателност и и отвяна на НП като
незаконосъобразно. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател- присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Процесуалният представител на въззиваемата страна- АНО оспорва жалбата и
излага аргументирано писмено становище същата да се остави без уважение като
неоснователна, а НП да се потвърди като законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение от ответната страна.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „К.“ АД санкционирано за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително за
изпълнение предписание по т.3 от Протокол № ПР 2005897/09.03.2020 г. на гл.
инспектор В. Д. със срок за изпълнение до 25.03.2020 г., а именно „Работодателят да
осигури необходимата организация, всички водачи на мотокари да носят по време на
работа свидетелството си за правоспособност- основание чл.4 ал.1 т.3 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд във вр. с т.2 от Специфични изисквания при
експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в Приложение №1 към чл.7 т.1 от
Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари.
Нарушението било извършено на 26.03.2020 г. в гр. С., т.е. в деня след изтичане
на срока на даденото задължителното за изпълнение предписание.
Нарушението било констатирано на 28.05.2020 г. при извършена последваща
проверка в стопанисвания от дружеството обект на контрол- Вагоноремонтен завод,
намиращ се в гр. С., на ул. „Л. Каравелов“ №2В, когато е установено, че няма изрична
писмена заповед на работодателя, с която се задължава водачите на мотокари да носят
документ за правоспособност в себе си по време на работа и не е провеждан
извънреден инструктаж в тази връзка, т.е. работодателят не е осигурил необходимата
организация, водачите на мотокари да носят по време на работа свидетелствата си за
правоспособност.
Така констатираното от инспекторите, извършили проверката, съставлявало
нарушение чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, поради което св. В. Д. на длъжност гл.
инспектор при Д „ИТ“- Пазарджик съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН
с бл. № 13-002213/24.06.2020 г. в отсъствие на нарушителя. АУАН впоследствие бил
връчен на служител в дружеството по пощата на 26.06.2020 г., видно от известие за
доставяне (л.8).
Въз основа на съставения акт на 25.09.2020 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено на служител в дружеството по пощата на 30.09.2020 г. видно от
известие за доставяне (л.7). Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда от
надлежен пълномощник на дружеството и била входирана в деловодството на ДИТ-
Пазарджик на 05.10.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В. Д..
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На първо място следва да се каже, че при извършената от съда цялостна
проверка за законосъобразността на издаденото НП, съдът установи, че АНП е
започнало със съставянето на АУАН. Макар и в отсъствието на законовия
представител на дружеството или упълномощено от него лице, съдът счита че не е
2
допуснато в този смисъл СПН, тъй като дружеството е било надлежно поканено чрез
неговия изпълнителен директор (виж известие за доставяне на л.17) и на посочената в
поканата дата и час не се явил представител на дружеството, което е удостоверено с
изготвени от служители на Д „ИТ“- Пазарджик декларации (л.19). Поради тази
причина на 24.06.2020 г. АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие същият е бил връчен на служител на
дружеството-нарушител по пощата два дни след съставянето му- на 26.06.2020 г. (виж
известие за доставяне на л.8). АУАН е съставен в законоустановения процесуален срок,
като по-конкретно съдът намира, че е спазен срока по чл.34 от ЗАНН и не споделя
направеното от дружеството възражение чрез процесуалния му представител.
Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН предвижда, че АНП не се образува, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Ако тези срокове са изтекли се
погасява по давност възможността за реализиране на административнонаказателна
отговорност и в този смисъл е Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. №1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
Посочените в цитираната разпоредба две хипотези са алтернативни, т.е.
достатъчно е една от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване
на АНП. Освен това, ако са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от
откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване
на нарушението. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания
на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат
съмнение за авторството. Откриването на нарушителя става в резултат на предприети
действия в хода на административното производство, които се осъществяват от органа
разполагащ с такива правомощия. Това означава, че нарушителят- ФЛ или ЮЛ следва
да бъде не само индивидуализирано, но и да е констатирано, че то е извършило
противоправно деяние, съставляващо адм. нарушение.
В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства- Протоколи
за извършени проверки и събраните гласни доказателства, се установява че при
извършената в периода 24.02.-09.03.2020 г. проверка на дружеството-жалбоподател са
били дадени предписания по чл.404 ал.1 т.1 от КТ, едно от които е процесното по т.3.
От Протокол за извършена проверка № ПР2013184/08.06.2020 г. (л.14) и от
показанията на св. В. Д. става ясно, че последваща проверка в дружеството е
извършена на 28.05.2020 г., при която от дружеството са поискани доказателства за
изпълнение на предписанията по т.3 от Протокола за извършена проверка
ПР2005897/09.03.2020 г. (л.9-10). Такива не са представени от дружеството-
жалбоподател, което се установява от съставения Констативен протокол (л.18). При
така установените факти на датата на извършената проверка- 28.05.2020 г., когато
контролният орган разполагащ с законовите правомощия да образува АНП, е узнал че
дружеството не е изпълнило даденото предписание, започва да тече 3-месечния срок за
образуване на АНП, защото тогава са установени и нарушителят и нарушението. Този
срок изтича на 28.08.2020 г. В този срок е съставен АУАН, което е станало на
24.06.2020 г. при спазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Обстоятелството дали административният орган е следвало да извърши
проверка на следващия ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото
предписание и дали е имал тази възможност е неотносимо, тъй като може да се дължи
на различни причини от обективен и субективен характер и да е повод за евентуален
3
упрек, но не може да бъде основание за неспазването на процесуалния срок за
съставяне на АУАН.
Съдът не споделя и второто направено от страна на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател възражение изразяващо се в това, че дадените
предписания били неясни и едва с АУАН и НП дружеството е разбрало, че същите се
изразявали в издаването на изрична писмена заповед на работодателя, с която да
задължи водачите на мотокари да носят документ за правоспособност в себе си по
време на работа и че е следвало да бъде организирано провеждането на извънреден
инструктаж в този смисъл на водачите на мотокари.
От показанията на св. Д. стана ясно, че при даването на предписания
контролният орган не е длъжен да сочи какви конкретно мерки и каква организация
следва да създаде работодателя, за да изпълни конкретното предписание. Това е
предоставено на неговата преценка. В този смисъл посочените в АУАН, съответно и в
НП, начини на създаване на организация от страна на работодателя- издаването на
писмена заповед, провеждане на извънреден инструктаж, са само част от възможните
действия включени в създаването на организацията. Такива могат да бъдат и устни
разпореждания от работодателя или от длъжностно лице, на което е възложено от
работодателя да предупреди водачите на мотокари, деклариране от последните, че им е
било разяснено задължението да носят в себе си по време на работа свидетелствата за
управление и др. под. Казано с други думи преценка на работодателя е как да
организира изпълнението на това предписание и то по най-удачния според него начин.
На следващо място, ако за работодателя е била налице неяснота в даденото
предписание, то той е могъл да поиска от контролния орган да разясни предписанието
или да даде допълнителни указания за изпълнението, сиреч да разтълкува
предписанието си. Такива действия обаче не са били предприети от страна на
дружеството-работодател, на което е бил връчен протокола от извършената проверка и
дадените предписания на осн. чл.404 ал.1 т.1 от КТ, в това число и процесното (виж
известие за доставяне на л.13). В този смисъл дружеството е разполагало и с
възможността да оспори това предписание по реда на АПК пред изпълнителния
директор на ИА ГИТ и пред административния съд, но не го е сторил.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото съставът на адм.
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ е осъществен от дружеството-жалбоподател. Не е
спорно, че последното има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на
КТ. Както се посочи по-горе при извършената в периода 24.02.-09.03.2020 г. проверка в
обекта на дружеството- Вагоноремонтен завод в гр. С., е било установено, че
работници в дружеството- водачи на мотокари не носят в себе с свидетелствата си за
правоспособност по време на работа, съгласно изискването на т.2 от Специфични
изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари, посочени в Приложение №1
към чл.7 т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. Стана ясно, че в този
смисъл на дружеството-работодател са били дадени писмени предписания на осн. чл.
404 ал.1 т.1 от КТ, които по своята същност представляват ПАМ с протокола за
извършена проверка, а именно „Работодателят да осигури необходимата организация,
всички водачи на мотокари да носят по време на работа свидетелството си за
правоспособност- основание чл.4 ал.1 т.3 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд във вр. с т.2 от Специфични изисквания при експлоатация на
4
електрокари и мотокари, посочени в Приложение №1 към чл.7 т.1 от Наредба № 10 от
07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари“. Даден е и срок за изпълнение на същото- 25.03.2020 г.
Протоколът от извършената проверка ведно с дадените предписания, в т.ч. и
процесното, е бил връчен надлежно на дружеството. Тое следвало да изпълни
процесното предписание, още повече че наложената ПАМ не е оспорена по реда на
АПК в законоустановения срок и няма постановено спиране на предварителното
изпълнение. При това положение няма съмнение, че дадените предписания са били
задължителни за изпълнение от дружеството-работодател.
Установи се също по делото, че в обекта на дружеството-жалбоподател е
извършена проверка на 28.05.2020 г., при която не са представени доказателства, че
даденото предписание е изпълнено. Такива не са представени и на по-късен етап.
Съдът обаче намира, че поведението на дружеството-жалбоподател само
формално запълва състава на вмененото му административно нарушение на чл.415 ал.1
от КТ, като поради своята явно незначителна степен на обществена опасност, това
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
До този извод съдът достигна, като взе предвид на първо място, че от
нарушението не са настъпили никакви реални вредни последици. Освен това от АНО
не са ангажирани доказателства дружеството-жалбоподател да е извършвало и преди
нарушения от този вид, т.е. нарушението е извършено за първи път. Освен това макар
и нормативно да е уредено в ЗЗБУТ и в Приложението към Наредбата за осигуряване
на ЗБУТ задължението за водачите на мотокари да носят по време на работа в себе си
свидетелството за правоуправление, то неизпълнението на това задължение, респ.
неизпълнението на предписанията дадени на работодателя да създаде организация в
тази насока, не засягат пряко осигуряването на ЗБУТ. Не без значение е
обстоятелството, че водачите на мотокари са работници в дружеството-работодател. Те
управляват тези ПС на територията на обекта на дружеството- ВРЗ, а не по пътищата
отворени за обществено ползване. Така че при необходимост от установяване на
водача на определен мотокар, респ. неговата правоспособност (напр. при възникване
на инцидент или при извършване на проверка от контролен орган), това не би
представлявало трудност, още повече че за да изпълнява тази работа водачът на
мотокар е представил и към неговото трудово досие е приложено свидетелството му за
правоспособност. Тоест във всеки един момент може тези обстоятелства да бъдат
установени и удостоверени. Затова и съдът намира, че налагането на имуществена
санкция на дружеството-работодател за конкретното нарушение не съответства на
обществената опасност на деянието и нарушителя и като такова се явява
несправедливо. В случая АНО следваше да отчете обстоятелствата изложени по-горе и
да не издава НП, а да предупреди нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН, че при
повторно извършване ще му бъде наложено административно наказание. Като не е
приложил цитираната норма, АНО е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
„маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна
на наказващия орган. В случая след като съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН са били налице, но наказващият орган не ги е приложил, то това е основание
за отмяна на НП, тъй като преценката на съда е такава за законосъобразност.
При този изход от делото основателно се явява искането на процесуалния
5
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Пред въззивната инстанция дружеството-
жалбоподател бе представлявано от юрисконсулт, който своевременно направи искане
за присъждане на разноски и ще следва в полза на „К.“ АД да бъдат присъдени такива
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. За
определяне размера на възнаграждението съдът съобрази разпоредбата на чл.37 от ЗПП
и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, като взе предвид че
настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание с разпит на един
свидетел и не е с фактическа и правна сложност. Затова намира, че следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лева, като разноските
следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр. София, доколкото Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик (органът издал НП)
е структурно звено към ИА и няма статут на ЮЛ със самостоятелен бюджет.
Пак с оглед изхода на делото- отмяна на НП, не може да бъде удовлетворено
искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002213 от 25.09.2020 г. издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на „К.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №2В, представлявано от
изпълнителния директор Е. С. Й., за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на
основание чл.416 ал.5 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на К.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №2В,
представлявано от изпълнителния директор Е. С. Й., разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Административен съд в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6