№ 42910
гр. С., 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110159506 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
332790/21.11.2023 г., подадени от М. В. А., А. В. А. и Д. В. А. срещу ЮЛ, с която са
предявени искове за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици на реална част с площ от 567 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
***********, находящ се в гр. С., м. **********, кв. 3, УПИ І, с адрес ************,
ведно с построените в процесната реална част еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***********.4 и площ от около 120 кв. м. и постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ***********.5 с площ от 6 кв. м.
В исковата молба се твърди, че процесните имот и сгради били владяни явно,
трайно, непрекъснато и необезпокоявано от тримата ищци, както и от техните
наследодатели. Дядото на ищците - А. А.А. - бил настанен в имота като служител на
РСП ********, /район/ - гр. С., като от 1980 г. там живеели и родителите на ищците.
Процесният имот бил ограден от семейството на ищците, като вътре имало засадени
дървета и цветя, а намиращата се там жилищна сграда била изцяло реновирана от тях.
Ищците поддържат, че откакто те живеят в процесните имот и сгради, никой не бил
предявявал претенции към тях относно собствеността и ползването на имотите.
Имотът, част от който е процесната реална част от 567 кв. м., бил част от
имуществото на РСП ********, /район/ - гр. С., като целият терен с обща площ от
87427 кв. м. бил актуван като държавна собственост с Акт за държавна собственост №
12473/14.08.1996 г. Земята и сградите били предадени за оперативно управление на
ЮЛ, което през 1993 г. било преобразувано в акционерно дружество с държавно
имущество, като недвижимите имоти били включени в баланса на новообразуваното
дружество ЮЛ - С.. От 1996 г. дружеството представлявало акционерно такова, поради
1
което ищците твърдят, че собствеността му не била държавна, съответно - спрямо нея
не действала забраната за придобиване на право на собственост върху държавни имоти
по давност.
През 1998 г. ДФ ЮЛ предявило иск по чл. 108 ЗС срещу дядото и бащата на
ищците, като с влязлото през 2000 г. в сила решение по така образуваното гр. д. №
3740/1998 г. по описа на СРС, 48-ми състав, те били осъдени да предадат владението
на процесните имоти и сгради на ищеца. Бил издаден и изпълнителен лист, но въвод
във владение не бил осъществен, като ДФ ЮЛ не предприело каквито и да е било
действия за изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение, като
семейството на ищците продължило да владее и ползва имотите. Ищците извеждат
правния си интерес от предявяването на настоящите искове от наличието на подадена
от ответника на 04.11.2021 г. молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист,
издаден по гр. д. № 3740/1998 г. по описа на СРС, 48-ми състав. Отправено е искане за
уважаване в цялост на предявените искови претенции и за присъждане в тяхна полза
на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЮЛ за
отговор. С подадения в срок такъв предявените искове се оспорват в цялост като
недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищците не били доказали, че били
наследници на сочения за техен праводател А. А.А., нито че баща им В.А.А. бил
починал, като за тях липсвал правен интерес от предявяването на исковете за
собственост. Ответникът поддържа, че съставът на придобивната давност не бил
изпълнен и ищците не били придобили правото на собственост върху процесните имот
и сгради. Сочи, че липсвал субективният елемент от продобивното владение, както и
реално упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищците,
доколкото имотите били владяни единствено от ответника, съответно - от неговите
праводатели, като били предприемани действия за опразване на имотите, както и
такива за отдаването им под наем. Изложени са твърдения, че процесната реална част
не би могла да бъде придобита по давност, с оглед забраните по чл. 200 ЗУТ, тъй като
не би могла да бъде обособена като самостоятелен парцел. Въз основа на изложеното е
отправено искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията
на евентуалност -за отхвърлянето в цялост на предявените искове, както и за
присъждане в полза на ответника на сторените по делото разноски.
Във връзка с възраженията на ответната страна за недопустимост на
производството съдът намира следното:
Наличието на правен интерес действително е абсолютна процесуална
предпоставка, която се преценява въз основа на обосновани твърдения в исковата
молба. Такъв интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
2
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Ето защо иск
за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота,
предмет на този иск, би бил допустим, ако от конкретния правен спор между страните
по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от установяване или
отричане със сила на пресъдено нещо на спорното право на собственост предмет на
предявения иск. Не е налице правен интерес от положителен установителен иск за
собственост срещу ответник, който не твърди и не е твърдял в някакъв момент право
на собственост или други права, изключващи правото на ищеца върху имота, предмет
на иска (така - напр. Определение № 3421 от 3.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
1872/2024 г.). От една страна, в настоящия казус ищците обосновават наличието на
правен интерес за предявяване на исковете за собственост с твърденията за подадена
от ответника молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден въз основа
на постановено в негова полза и влязло в сила през 2000 г. решение по иск с правно
основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесните имоти. От друга
страна, самият ответник поддържа, че е единствен собственик на имотите и е
осъществявал непрекъснато владение върху тях, т. е. от изложените в исковата молба и
в отговора на исковата молба твърдения на страните по делото е видно, че между тях
съществува правен спор относно правото на собственост върху процесните имоти,
който обуславя допустимостта на производството.
Обстоятелството налице ли са доказателства за настъпило правоприемство
между ищците и техния дядо, съответно - баща, подлежи на разглеждане по същество
на производството и не представляват основания за недопустимост на исковете. С цел
прецизиране на фактическите твърдения по делото, както и на подлежащите на
доказване обстоятелства, е необходимо обаче ищците да заявят дали твърдят, че
присъединяват към упражняваното от тях владение върху процесните имоти и
упражняваното от техните наследодатели (дядо и баща) такова, като изрично заявят
починали ли са и кога праводателите им, или претендират правото на собственост
върху имотите единствено въз основа на упражнявано лично от тях давностно
владение, като посочат конкретните периоди на същото.
По отношение на направените от страните доказателствени искания:
Приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени
документи следва да бъдат допуснати като доказателства по делото. Релевантни за
спора по делото са исканията на страните за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на по двама свидетели на всяка страна, на основание чл. 159, ал.
2 ГПК. Основателни са и исканията на страните за допускане по делото изготвянето
на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените от тях задачи, с
изключения на поставения от ищците въпрос относно възрастта на намиращите се в
имота дървета и движими вещи, доколкото за това обстоятелство са допуснати
3
свидетелски показания. Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника
за изискване на информация от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“, относно законността на процесните постройки, доколкото това
обстоятелство не е свързано с предмета на спора, нито с подлежащите на доказване
обстоятелства по делото.
Съдът, след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.
140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с
препис за насрещната страна да заявят: 1/ дали твърдят, че присъединяват към
упражняваното от тях владение върху процесните имоти и упражняваното от техните
наследодатели (дядо и баща) такова, като в този случай изрично заявят починали ли са
и кога праводателите им, или 2/ претендират правото на собственост върху имотите
единствено въз основа на упражнявано лично от тях давностно владение, като в
този случай посочат конкретните периоди на същото.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще предприеми действия по
реда на чл. 129, ал., вр. ал. 4 ГПК.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК
за установяване спрямо ответника ЮЛ, че ищците М. В. А., А. В. А. и Д. В. А. са
собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *********** с площ на
процесната реална част от 567 кв. м., находящ се в гр. С., м. **********, кв. 3, УПИ І,
с административен адрес гр. С., ************, ведно с построените в процесната
реална част еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***********.4 и
застроена площ от около 120 кв. м. и постройка на допълващо застрояване с
идентификатор ***********.5 и застроена площ от 6 кв. м.
По делото няма безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
факти и обстоятелства.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦИТЕ е да докажат:
че са титуляри на правото на собственост върху спорната реална част от
4
недвижим имот и намиращите се в нея постройки, като установят в условията на
пълно и главно доказване наличието на заявеното от тях обстоятелство, с които
обосновават правото си на собственост, а именно изтекла в тяхна полза
придобивна давност;
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба писмени документи.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за изискване на информация от
Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, относно
законността на процесните постройки.
ДОПУСКА до разпит в първото по делото открито съдебно заседание по двама
свидетели при режим на довеждане на всяка от страните на основание чл. 159, ал. 2
ГПК (двама на ищците и двама на ответника) за установяване на посочените в
исковата молба и в отговора на исковата обстоятелства относно упражняваното върху
процесния имот владение.
ДОПУСКА по делото изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която
да отговори на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба
въпроси, с изключения на поставения от ищците въпрос относно възрастта на
намиращите се в имота дървета и движими вещи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в общ размер от
5
500,00 лева, 250,00 лева от които да внесат ищците, а 250,00 лева - ответницът, в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Г.Д., т-н: **********, която да бъде уведомена за
възложените задачи след представяне на доказателства за заплащане на определения
депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2024 г.
от 10:00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание могат да оспорят истинността на представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства, както и да изразят становище и да посочат и представят
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищците
– и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6