О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1169/7.7.2021г.
гр. Пазарджик, 07.07.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X административен състав, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
като разгледа докладваното от съдия Лесенски ЧКАД № 655 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна касационна жалба от К.Д.И., в момента в Затвора Пазарджик, срещу Определение № 613 от 05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 256 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г., с което е отказано да бъде признато за установено, че К.Д.И., в момента в Затвора Пазарджик, няма достатъчно средства да заплати държавна такса за настоящото производство и е отказано да бъде освободен К.Д.И., в момента в Затвора Пазарджик, от заплащането на държавни такси и разноски по адм. дело № 256 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г.
Частната касационна жалба е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
И. поддържа, че по делото е несъмнено установено, че не разполага с никакви доходи, че в договора сключен с Илиева няма клауза, по силата на която тя да се задължава да заплаща от негово име и за негова сметка държавни такси и разноски по дела. Сочи се също така, че родителите му нямат средства.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено.
По повод заявено от И. искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството по адм. дело № 256 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г., от първоинстанционния съд са били изискани и приобщени становище на Началник Затвора Пазарджик, към което са приложени: Справка относно семейното положение и имуществено състояние на лишения от свобода К.И.; Справка извлечение, относно получавани парични суми и доходи, постъпили по личната партида, както и трудова заетост на лишения от свобода К.И., копия на покани за получаване на суми изпратени от родителите на К. И. до други лишени от свобода, копие на договор за гледане и издръжка. Съдържащите се в тези документи данни, са били подробно обсъдени от решаващия съд, като въз основа на направените констатации е формиран извод, че получаваните от И. парични суми му позволяват без особени притеснения да заплати минималната като парична стойност държавна такса от 10,00 лв. В тази насока е преценена и присъдената в негова полза сума в размер на 7000,00 лв., като е прието, че тя сама по себе си изключва каквато и да е констатация за обективна, фактическа невъзможност на ищеца да заплати по-скоро символичната като размер държавната такса. По аналогичен начин е преценен и договора за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане от 31.10.2018 г. В тази насока е прието, че разпореждането на ищеца с всички свои бъдещи парични вземания, не обоснова извод за обективна невъзможност да се плати необходимата такса.
Според чл. 9а, ал. 1 от ЗОДОВ, за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
Според чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. ), по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса, както следва: от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел - 10 лв. Този размер на нормативно определената държавна такса е очевидно, повече от символичен. Заплащането на 10,00 лв., несъмнено не би следвало да създава някакви особени притеснения за лице, което получава установените от първоинстанционния съд доходи.
Освен това се установи, че родителите на лишения от свобода имат определени доходи, след като изпращат парични суми на непознати за тях лица в Затвора Пазарджик. Разбира се, следва да се отбележи , че сумата от 200 лв., е била разпределена по две изпълнителни дела, но това не води до друг извод относно възможността за заплащане на държавна такса.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Несъмнено е, че тя в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Една от основните функции на държавната такса е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата.
При този извод на съда, И. ще следва да бъде осъден и заплащане на държавна такса в настоящото касационното производство, тъй като такава не е събрана от първоинстанционния съд при администриране на жалбата.
Ето защо, Административен съд Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 613 от 05.04.2021 г., постановено по адм. дело № 256 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
ВРЪЩА делото на Административен съд Пазарджик, II състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА К.Д.И., в момента в Затвора Пазарджик да заплати по сметка на Административен съд Пазарджик сумата в размер на 5 (пет) лева държавна такса за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/