№ 301
гр. гр.Велинград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210101167 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от "ЕОС Матрикс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р.
Ив.М.-Т. - управител, против С. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ 2А, ет.5, ап.19, с която са предявени искове
с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД вр., чл.79 и чл. 86 ЗЗД, с които
се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото сумата от общо 1405,36лв., от които: сумата от 900.83лв.
(деветстотин лева и осемдесет и три стотинки), представляваща частично
претендирана- главница, за вноски с настъпил падеж за периода от
12.09.2014г. до 12.03.2021г. включително, от цялото вземане за главница в
размер на 952,69 лв., по договор за потребителски кредит без обезпечение от
14.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.05.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, за сумата от 284.98лв. /двеста осемдесет
и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща договорна
лихва, за периода от 12.09.2014г. до 12.03.2021г. включително, сумата от
219.55лв./двеста и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от
15.03.2018г. до дата на подаване на заявление 26.05.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 293 от 12.08.2021 г., по гр.д. № 809, по
описа Велинградския районен съд за 2021 г..
1
Ищецът излага, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от №
293 от 12.08.2021 г., по гр.д. № 809, по описа Велинградския районен съд за
2021 г., като в срока по чл. 414 ГПК, ответникът е възразил срещу
дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от
предявяване на установителния иск. Твърди, че между ответника и
„Обединена Българска Банка”, с ЕИК ********* на 14.10.2013 г. е сключен
Договор за потребителски кредит без обезпечение, съгласно който му е
предоставен кредит в размер на 983 лв. за покриване на потребителски нужди,
като сумата е преведена по сметка в банката на името на ответника на
15.10.2013 г., а той се задължил да я върне, заедно с дължимите лихви, в
сроковете до 12.10.2021 г., като всяка вноска включва в себе си три
компонента - част от главницата, възнаградителна лихва и застрахователни
премии. Съгласно чл.4, ал. 2 било договорено, че усвоената редовна главница
по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 7.5% годишно,
а Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита
бил в размер на 9.41%. След усвояване ответникът погасил част от месечните
си вноски, след което е преустановил плащанията, като останало непогасено
задължение в размер на общо 1 405.36лв., от които: 900.83лв.(деветстотин
лева и осемдесет и три стотинки) частично - главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 12.09.2014г. до 12.03.2021 г. включително.
284.98лв./двеста осемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/
договорна лихва за периода от 12.09.2014г. до 12.03.2021 г. включително и
219.55лв./двеста и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки/ лихва за
забава за претендираната главница за периода 15.03.2018г. до дата на
подаване на заявление. Сочи се, че на 31.01.2018г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска
Банка” АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, по силата на който процесното
задължение е прехвърлено на ищцовото дружество. Твърди се, че
уведомлението за цесията е изпратено на 12.08.2020 г., като писмото е
върнато в цялост, а на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. На
основание чл.235 ал.З ГПК моли да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. Поради изложеното се моли да бъдат
уважени предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
иска по основание и релевира възражение за погасяване по давност на
процесното вземане, доколкото се твърди, че вземането е с падеж, считано от
12.09.2014 г.. Оспорва да е връчено уведомление за извършена цесия, в този
смисъл цитира задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. ОСГК на ВС, също и
Решение № 150 от 26.03.2009г. по гр.д. № 147/2008г. I ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Поддържа, че не може да бъде
2
приравнено на надлежно съобщаване на цесията от стария кредитор на
длъжника получаването на препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С протоколно определение от 11.10.2022 г. съдът на основание чл. 233
ГПК е прекратил производството по делото на основание чл. 233 от ГПК, в
частта, с която е предявен иск за главница за разликата между сумата от
800,00 лева до първоначално претендираната от 900,83 лева и в частта, с
която е предявен иск за мораторна лихва за разликата между 180,00 лева до
първоначално претендираната 219,55 лв., поради отказ от иска в тези части.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1. че между цедента „Обединена Българска Банка“ АД и ответника
е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата
на което е предоставена на ответника процесната сума, а за него е възникнало
задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна
лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
С доклада по делото с оглед твърденията на страните са обявени за
безспорни обстоятелствата, че на 14.10.2013 г. е сключен Договор за
потребителски кредит без обезпечение, по силата на който ответникът е
получил кредит в размер на 983 лв., като се е задължил да го върне на вноски,
последната от които с падеж на 12.10.2021 г., като на12.09.2014 г. е
преустановил плащанията по него. Изложеното се установява и от приетите и
неоспорени по делото писмени доказателства.
От изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като пълна и
компетентно изготвена, се установява, че ответницата е усвоила процесния
кредит на 15.10.2013 г., когато по банков път й е преведена сумата от 983 лв..
По вноски с падежи от 12.03.2014 г. до 12.10.2021 г. непогасената главница е
в размер на 952,69 лв., в размер на 812,33 лв., по вноски с падеж за периода от
12.09.2014 г. до 12.03.2021 г. и в размер на 906,70 лв. по вноски с падеж от
12.09.2014 г. до 31.08.2022 г.. Посочено е, че неплатените договорни лихви са
в общ размер на 323,38 лв., за периода от 12.03.2014 г. и 12.10.2021 г., а
неплатените договорни лихви за периода от 12.09.2014 г. до 12.03.2021 г. са в
размер на 284,98 лв.. Вещото лице е установило, че неплатените лихви за
забава върху претендираната главница са в размер на 187,86 лв., за периода от
15.03.2018 г. до 20.05.2021 г..
При установена дължимост на процесните суми следва да бъде
разгледано правопогасяващото възражение на ответницата за
3
изтекла давност. Съобразно константната съдебна практика, която настоящия
състав напълно споделя при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, давността за вземанията за
отделните погасителни вноски по кредита започва да тече от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, включително в хипотеза на
необявена предсрочна изискуемост. Ето защо възражението на ответницата
следва да се приеме за неоснователно, доколкото съобразно уговореното
между страните последна вноска по процесния кредит е следвало да бъде
направена на 12.10.2021 г. към която дата заявлението за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответницата вече е било депозирано в съда и
следователно няма как да е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 110
ЗЗД давностен срок.
Като неоснователно следва да се приеме и възражението за не надлежно
съобщаване на цесията по процесния договор, доколкото ищцата е получила
препис от исковата молба, а отделно от това е видно, че извършената цесия
няма действие по отношение на нея, тъй като в настоящия случай се
установява, че с договор за цесия от 31.01.2018 г. ищцовото дружество е
придобило вземания на „Обединена Българска Банка“ АД, произтичащи от
процесния договор, посочени в Приложение № 1. От представено
приложение към договора се установява, че в предметния обхват на
процесния договор за цесия се включва вземането на „Обединена Българска
Банка“ АД към ответника. Видно е, че цесионера разполага с правата по чл.
99 ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
цедента, напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което
е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, няма пречка
това правно действие да бъде извършено от новия кредитор по силата на
изрично упълномощаване от цедента (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът
бъде уведомен за учредената в полза на цесионера представителна власт,
съобщението, изпратено от новия кредитор, е достатъчно, за да обвърже
длъжника с последиците на прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение
за спорното право (завършва фактическия състав на придобиването на
вземането от страна на цесионера срещу длъжника), поради което
настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването
на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото
4
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може
да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда на чл. 290
ГПК съдебна практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
От представеното по делото пълномощни се установява, че цедентът е
упълномощил цесионерът сам да извърши съобщаването от негово име на
длъжниците за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Договорът
за цесия, заедно с писменото пълномощно и извлечението от стария кредитор,
установяващи прехвърлянето на процесното вземане и правото на цесионера –
ищец по делото да съобщи за него на длъжника, са връчени на ответника като
приложения към исковата молба, поради което следва да се приеме, че
последният е бил уведомен надлежно в хода на процеса за цедирането на
вземането срещу него. Следователно, сключеният договор за цесия има
действие спрямо длъжника – ответник и той дължи на цесионера – ищец
плащане на прехвърлените процесните вземания, независимо от
обстоятелството, че до получаване на исковата молба цесията не му е била
съобщена. Дори обаче да се приеме, че такова уведомяване не е настъпило,
при липса на твърдения длъжникът да е изпълнил надлежно на стария
кредитор, то се явява ирелевантно, тъй като безспорно се установява в лицето
на цесионера да съществуват цедираните вземания до установения в
настоящото производство размер.
При съобразяване заключението на вещото лице, отказа от иска по чл.
233 ГПК и диспозитивното начало в гражданския процес съдът счита, че
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1
ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноските сторени от
ищцовото дружество или сума в размер на 500 лв.. Видно от данните по
делото ищцовото дружество не претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което възраженията за неговата прекомерност са
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "ЕОС Матрикс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Малинова
Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********,
представлявано от Р. Ив.М.-Т. - управител, против С. Д. А., с ЕГН
5
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ 2А, ет.5,
ап.19, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД вр., чл.79 и чл.
86 ЗЗД, че С. Д. А., с ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „"ЕОС Матрикс“ ЕООД,
с ЕИК *********, сумата от 800 лв., представляваща частично претендирана-
главница, за вноски с настъпил падеж, за периода от 12.09.2014г. до
12.03.2021г. включително, от цялото вземане за главница в размер на 952,69
лв., по договор за потребителски кредит без обезпечение от 14.10.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.05.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 284.98лв. /двеста осемдесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща договорна лихва, за периода от
12.09.2014г. до 12.03.2021г. включително и сумата от 180 лв., представляваща
лихва за забава върху претендираната главница за периода от 15.03.2018г. до
дата на подаване на заявление 26.05.2021г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 293 от 12.08.2021 г., по гр.д. № 809, по описа Велинградския
районен съд за 2021 г..
ОСЪЖДА С. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ 2А, ет.5, ап.19 ДА ЗАПЛАИ НА "ЕОС
Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********,
представлявано от Р. Ив.М.-Т. - управител, сумата от 500 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6