№ 59
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901043 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.432 от
КЗ от Б. Т. О., ЕГН **********, гр. Добрич, чрез адв. П. Б. от ВАК срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, за осъждане на застрахователя да
заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
понесени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29.09.2017 г., на главен
път II-29 – Добрич –Варна, в посока гр. Варна, при сблъсък между
управлявания от ищеца микробус Мерцедес Спринтер с рег.№ ** **** ** и
навлезлият /по твърдения в исковата молба/ в насрещното за него платно
л.а.Пежо 406 с ДК № ** **** **, управляван от М. Т. М., при твърдения за
нарушаване правилата на ЗДвП от втория водач, чийто автомобил е
застрахован в ответното дружество по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Твърдят се обстоятелства, обуславящи пасивната легитимация на
дружеството застраховател. Твърди се, че ПТП е настъпило в резултат от
противоправното поведение на водача на насрещния автомобил М. Т. М. като
водач на л.а. Пежо 406 с ДК № ** **** **, който навлязъл в лентата за
1
насрещно движение и се движил с превишена скорост, в нарушение на чл. 21
и чл. 16 от ЗДвП. Твърдят се понесени в резултат от ПТП телесни повреди –
счупване на тазобедрена ямка, счупване на горното рамо на лява срамна кост,
счупване на 2-5 вкл. предходилни кости на дясно стъпало, счупване на
латерална и медиална кости на дясно стъпало.
След настъпване на ПТП ищецът бил откаран в Центъра за спешна
помощ в МБАЛ Св.Анна – Варна АД, а след това приет в Клиника по
ортопедия и травматология в същата болница. На 03.10.2017 г. на ищеца била
извършена оперативна интервенция – под интубационна анестезия се
извършило открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – таз, а
под спинална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на тарзални и метатарзални кости на дясното ходило.
Ищецът твърди, че е изписан от болницата на 13.10.2017 г., но с предписан
постелъчен режим и рехабилитация. Твърди, че последвал дълъг
възстановителен период с преживени болки в тазобедрената област, с
невъзможност да движение на десния крак, обездвижване.
Три години след инцидента ищецът продължава да изпитва болки в
двете ТБС както и в движенията на десния долен крайник, които са болезнени
и ограничени. Твърди негативно отражение на ПТП и на психическото
състояние на ищеца, който станал неспокоен, тревожен, загубил съня си,
изпитва страх както да шофира, така и като пасажер.
Твърди, че МПС, което е предизвикало ПТП на 29.09.2017г. – Пежо
406 с ДК № ** **** **, управлявано от М. М., е застраховано при ответното
дружество, като към датата на инцидента е налице застрахователно покритие,
вкл. до 17.02.2018 г. Твърди, че е подадена застрахователна претенция до
ответника на 26.01.2018г. и е образувана преписка по щета № ****, по която
застрахователното дружество не се е произнесло.
Твърди се образувано ДП №317/2017г. на РУ – Аксаково при ОД на
МВР –Варна и НОХД №29/2020г. на ВОС. Въз основа на горното ищецът
претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на
60000 лева, ведно със законна лихва от 26.01.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира сторените разноски и адв.
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
2
поддържа твърденията си в исковата молба, като оспорва възраженията на
ответника, релевирани с отговора на исковата молба. Моли за уважаване на
исковата претенция в претендирания размер, респективно за уважаване и на
акцесорната претенция за присъждане на лихва. Претендират се разноски и
адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗД ДАЛ БОГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК. Изразява се становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Отговорът отговаря на изискванията на редовност съгласно чл. 127 и чл. 128
от ГПК, като е придружен от пълномощно за проц.представителство от
адв.Б..
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на
сторените от ответника разноски. Не се правят възражения относно
разглеждане на спора по реда на глава XIII от ГПК.
Основните възражения на ответника се състоят в следното:
Оспорва се наличието на който и да е от признаците на чл. 45 от
ЗЗД, които да ангажират гражданската отговорност на делинквента М. М..
Ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение за
процесния автомобил Пежо 406, управляван от М. и покритието на
застраховката по ГО към датата на ПТП 29.09.2017 г. Оспорва обаче водачът
на автомобила да е виновен за настъпване на ПТП. Сочи, че съгласно КП
2554/29.09.2017 г. обстоятелствата относно настъпване на ПТП са в процес на
изясняване като е образувано досъдебно производство и към момента и
наказателно производство в съдебна фаза при това срещу самия ищец.
На следващо място застрахователят оспорва размера на предявения
иск като сочи, че същия не отговаря на действителния размер на
претърпените неимуществени вреди и на чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че ищецът е
имал заварени заболявания като увреждане на ТБС и диабет, които са
попречили на бързото му възстановяване след ПТП и са допринесли за
вредите, чиято морална обезщета претендира. Оспорват се настъпилите от
ПТП вреди по вид, характер и интензитет/продължителност/. Оспорва се
твърдението за отражение на ПТП върху психиката на ищеца. Въвеждат се
възражения за съпричиняване на вредоносните последици от страна на ищеца
Б. О., поради управление на л.а. с превишена скорост и навлизане в
3
насрещната лента за движение, пътуване без обезопасителен колан. Оспорва
се и размера на претендираните законни лихви, вкл. началния момент.
В съдебно заседание ответникът редовно уведомен, чрез
процесуалния представител подържа подадения отговор, моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, както и за
присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В хода на процеса е постановена Присъда № 260007/24.09.2021 г., по
НОХД № 29/2020 г. по описа на ВОС, потвърдена с Решение № 59/14.04.2022
г., постановено по НОХД № 377/2021 г. по описа на ВАпС, с която ищеца Б.
Т. О. е признат за невиновен за това, че на 28/29.09.2017г. на път П-29, гр.
Варна - гр. Добрич, при управление на МПС - микробус марка "Мерцедес
Спринтер" с peг. № ** **** **, в условията на независимо съпричиняване с
М. Т. М. нарушил правилата за движение, чл. 16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП - "На
пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено „когато платното за движение има две пътни ленти-да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне", чл. 44, ал. 1 от ЗДвП - „При разминаване
водачите на насрещно движещите се пътно-превозно средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства", чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП - „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната
линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат" и по непредпазливост причинил смъртта на М. Т. М. и телесни
повреди на повече от едно лице, а именно: В. В. М.а, А.И.А., Г.С.И. и Н.О.С..
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 2554/29.09.2017 г., от който се установява, че на 29.09.2017 г. на път
Добрич – Варна на 500 м. след разклона на с. Зорница е настъпило ПТП
между ППС с рег. № ** **** **, марка Пежо 406, управлявано от М. Т. М. и
ППС с рег. № ** **** **, марка Мерцедес Спринтер, управляван от ищеца Б.
Т. О.. Водачът М. Т. М. е отразен в протокола като загинал, а В. В. М.а, Б. Т.
О., Н.О.С., Г.С.И., А.И.А. и Н.Р.А. са отразени като пострадали лица. В
протокола е посочено, че лек автомобил с рег. № ** **** **, марка Пежо 406,
собственост на Диян Георгиев Донев, управлявано от М. Т. М. има валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност” с №**** със ЗАД Далл
Бог: Живот и Здраве АД, валидна до 17.02.2018г.
От събраните в досъдебното производство доказателства и от
4
заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява
следния механизъм на ПТП:
На 29.09.2017 г. около 00:10 часа на път II - 29 гр. Добрич - гр. Варна, на
около 500 м. след разклона за с. Зорница, общ. Аксаково, обл. Варна.
Участник I с лек автомобил „Пежо 406" с peг. № ** **** **, с водач М. Т. М.
се е движил в дясната лента за движение в посока от гр. Варна към гр.
Добрич със скорост 99.80 км/ч с включени къси светлини. Участник II с
автобус „Мерцедес Спринтер" с peг. № ** **** **, с водач Б. Т. О. се е
движил в дясната лента за движение в посока от гр. Добрич към гр. Варна със
скорост в размер на 90 км./ч. с включени къси светлини. При попътен десен
завой лек автомобил „Пежо 406" с peг. № ** **** ** се отклонява на ляво по
посока на движението си, навлиза в лентата за насрещно движещи се
превозни средства и се удря в движещия се срещу него автобус „Мерцедес
Спринтер" с peг. № ** **** **. Ударът настъпва в лентата за движение,
предвидена за движение в посока от гр. Добрич към гр. Варна, на около 24 м.
след Ориентир и на около 3 в дясно от Левия Ръб на Пътното Платно. За лек
автомобил „Пежо 406" с peг. № ** **** ** ударът е в предна лява част на
превозното средство. За автобус „Мерцедес Спринтер" с peг. № ** **** **
ударът е в предна лява част на превозното средство. При удара двете превозни
средства се завъртат около вертикалните си оси по посока обратна на
посоката на въртене на часовниковата стрелка. Лек автомобил „Пежо 406" с
peг. № ** **** **, след като се завърта около 90 градуса се отделя от другото
превозно средство и се измества назад спрямо предната си част или на дясно
спрямо първоначалната си посока на движение преди удара и се установява в
покой напречно на оста на пътя, с предната си част насочена на ляво, в
положението, в което е намерен при извършения оглед на
местопроизшествието. Автобус „Мерцедес Спринтер" с peг. № ** **** **
продължава движението си направо и наляво, като на 10.80 м. след Ориентир
от средната разделителна линия блокира задните колела, завърта се около
вертикалната си ос по посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка и се плъзга, като се установява в покой, разположен
косо спрямо оста на пътя, в положението, в което е намерен при извършения
оглед на местопроизшествието. Вещото лице А. В. посочва, че причина за
настъпване на ПТП е навлизането на л.а „Пежо 406" с peг. № ** **** ** в
лентата за движение и в траекторията на движение на автобус „Мерцедес
Спринтер" с peг. № ** **** **, управляван от ищеца. Сочи, че поведението на
водача М. М. не е съобразено с конкретната пътна обстановка, като е
допуснал отклоняване на автомобила на ляво по посока на движението си при
попътен десен завой, при движение в тъмната част на денонощието и
движещо се срешу него превозно средство с включени предни светлини.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № ** **** ** се е движил в дясната лента за
движение спрямо неговата посока на движение, както и че не са налице данни
автобусът да е навлязъл в лентата за насрещно движение преди
5
произшествието Ищецът не е имал възможност да предотврати
произшествието, като скоростта на движение на автобус „Мерцедес
Спринтер" с peг. № ** **** ** непосредствено преди удара е била в размер на
90 км/ч., а на Лек автомобил „Пежо 406" с peг. № ** **** ** непосредствено
преди удара е била в размер на 99,80 км./ч. Вещото лице сочи, че не са ясни
причините, довели до отклоняването на лекия автомобил от кривата на завоя,
поради това заключва, че водачът на лекия автомобил М. М. не е
осъществявал необходимия контрол върху управлението на превозното
средство.
В заключението си по съдебномедицинската експертиза вещото лице
Демиров е заключило, че в следствие на ПТП на ищеца са причинени
следните травми: фрактури в лявата половина на таза – в областта на
ацетабулума (ставната ямка на бедрена кост) и на горното рамо на лявата
срамна кост, счупване на множество кости от дясното ходило - от втора до
пета (четири) предходилни кости и двете странични клиновидни кости,
контузии в областта на главата и гръдния кош, без подлежащи увреди на
кости и вътрешни органи. Причинените травматични увреждания довели до
трайно затруднение в движенията на двата долни крайника, като за левия
срокът за отпадане на функцията е не по – малко от 7 – 8 месеца, а за десния
около 3 – 4 месеца. Вещото лице приема, че предвид едновременното засягане
на кости и от двата долни крайника раздвижването е значително затруднено,
а процесът на възстановяване може да надхвърли и година. В заключението
си вещото лице посочва, че травмите по крайниците са получени по
механизмите на действие на твърдите тъпи предмети чрез директни и
индиректни механични въздействия с голяма сила. Отнесени към описаните
обстоятелства на произшествието и при съпоставка с деформациите по
автобуса десният крайник следва да е травмиран при съприкосновението с
пода на автомобила и педалите за управление, а лявата странична част на таза
от хлътналите към купето елементи от лявата му предна част. Вещото лице
сочи, че диагностицираните увреждания са пряка последица от травмиращите
механизми при описаната обстановка на произшествието, като и двете
области на крайниците са най – често травмираните при пътни произшествия
в купето на автомобила, а нараняванията по ходилото са характерно
получаваните от водач на ППС. По отношение на контузиите на гръдния кош
вещото лице излага, че представляват наранявания, често наблюдавани при
този вид автомобилни травми, които обаче не се представят чрез тежки
външни и вътрешни увреждания и предполагат по – малка сила на травменото
въздействие.
От заключението на вещото лице се установява, че към настоящия
момент ищецът е в добро общо здравословно състояние с остатъчни
постравмени ограничения в обема на някои от движенията, като е възможно
осъществяване на самостоятелна опора и придвижване, без използване на
помощни средства.
6
Вещото лице заключва, че придружаващите заболявания на ищеца –
хипертонична болест и захарен диабет, са в добър контрол, без изявени
усложнения и при провеждане на поддържащо медикаментозно лечение. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че придружаващите заболявания на
ищеца не са повлияли на оздравителния му процес.
Разпитани, свидетелите Д. и Г. излагат, че познават ищеца, тъй като са
съседи. След ПТП ищецът е бил настанен в болница във Варна, където едната
му дъщеря се грижила за него. След изписването му от болничното заведение
ищецът се прибрал в дома си в тежко състояние, поради което съпругата му е
полагала преки грижи за него, тъй като не е можел да се обслужва сам. Б. О. е
бил на легло повече от година и постоянно се оплаквал от силни болки. След
като се изправил на крака започнал постепенно да се движи с патерици, а от
скоро с бастун. Свидетелите сочат още, че след инцидента ищецът станал
много изнервен и раздразнителен. Сочат, че след операцията медицинско
лице е посещавало дома на ищеца за провеждането на рехабилитация. От
свидетелските показания се установява още и че ищецът след инцидента не е
шофирал, като от скоро се опитва да шофира, но е предпазлив.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай е прието за безспорно между страните, че
управляваното от М. Т. М. МПС - Пежо 406 с ДК № ** **** ** в деня на
инцидента е било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ
БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД по застрахователна полица, валидна към датата
7
на настъпване на ПТП.
При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е настъпило
ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от
М. Т. М., който при управление на моторно превозно средство е нарушил
правилата за движение, тъй като не се е съобразил с конкретната пътна
обстановка, като е навлязъл в лентата за насрещно движещи се превозни
средства и е ударил движещия се срещу него автобус, управляван от ищеца. В
следствие на тези негови действия, причинил на ищеца Б. О. фрактури в
лявата половина на таза – в областта на ацетабулума (ставната ямка на
бедрена кост) и на горното рамо на лявата срамна кост, счупване на
множество кости от дясното ходило - от втора до пета (четири) предходилни
кости и двете странични клиновидни кости, контузии в областта на главата и
гръдния кош, без подлежащи увреди на кости и вътрешни органи, за което
вещите лица по съдебно автотехническата и медицинска експертизи са
категорични.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнени предпоставките на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност",
са възникнали основанията по чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника - застраховател за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в
резултат на виновното и противоправно поведение на прекия причинител. В
тази връзка съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан по
основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото деяние такива, а продължават и след
това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази, че в следствие на причинените телесни
увреждания ищецът е изпитвал силни болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на делинквента. Ищецът е бил на
легло за продължителен период от време, през което не е можел да се
обслужва сам. От заключението по назначената медицинска експертиза по
делото се установява, че поради едновременното засягане на кости от двата
долни крайника, значително се е затруднило раздвижването, както и процесът
на възстановяване. Ищецът към момента изпитва затруднения и ограничения
в обема на движенията в засегнатите области от крайниците, изразяващи се в
накуцваща походка, непълно свиване и разгъване на ходилото, невъзможност
8
за повдигане на пръсти, без да търси опора, невъзможност за самостоятелно
клякане и изправяне. Това му състояние продължава и към настоящия
момент, като ищецът не използва помощни средства, но се наблюдават
затруднения при движение и клатеща походка. Установи се и че получените
травматични увреждания и на двата долни крайника водят до затруднения в
движенията, което е продължително във времето, както и че съпътстващите
заболявания на ищеца не са довели до усложнения във възстановителния му
процес.
За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, е
необходимо да се съобрази, че съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ към момента на
настъпване на процесното събитие /29.09.2017 г./ лимитът на застрахователна
отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие независимо
от броя на пострадалите лица е 10 000 000 лв. Предвид гореизложеното съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на
претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, намира, че искът е основателен за пълния претендиран
размер от 60 000.00 лева.
С оглед така определения размер на репариране на неимуществените
вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от Б. О..
По делото не се събраха доказателства, които да установяват, че с
поведението си ищецът е допринесъл за крайния вредоносен резултат.
Вещото лице В. не може да посочи по категоричен начин дали ищеца е бил с
поставен предпазен кола. В заключението си вещото лице е посочило, че
поставянето на предпазен колан ограничава движението на тялото в купето на
автомобила в следствие на инерционните сили, които действат върху него. С
оглед обаче на деформацията, изместването и ограниченото пространство в
купето на автомобила е възможно дори с поставен предпазен колан тялото на
водача да влезе в контакт с вътрешни детайли от купето на автомобила, както
и със сработила въздушна възглавница. В съдебно заседание вещото лице Г.
сочи, че не се установяват описани травми по кожата, свързани с травма от
поставен предпазен колан на ищеца, но също така сочи, че крайниците не са
защитени от колана, както и че травмата на таза, както и тази на ходилото
биха могли да се получат и при поставен и при непоставен предпазен колан,
особено когато има деформации по автомобила.
Отделно от това всички доказателства сочат за изключителната вина на
водача на лекия автомобил – М. М., както и за липса на такава у ищеца,
доколкото същият не е имал възможност да предотврати произшествието,
независимо, че се е движил със съобразена за пътните условия скорост.
Предвид изложените мотиви не е налице твърдяното съпричиняване на
9
вредите от страна на пострадалото лице, което да предпостави приложението
на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на определеното
от съда обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен в целия претендиран размер за сумата от 60 000 лв.
По отношение на лихвата забава:
Ищецът, съобразно правилата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, е отправил
писмена претенция до ответното дружество на 26.01.2018 г. Не е спорно
между страните, че по отправеното към застрахователя искане липсва
произнасяне за изплащане на обезщетение. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ,
срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да бъде по-дълъг
от 3 месеца от предявяване на претенцията (освен при допълнително
изискани документи, каквато не е настоящата хипотеза). В рамките на същия
застрахователят или следва да определи и изплати размера на обезщетението
или да постанови отказ. При отсъствие на допълнително изискани документи
във връзка с произнасянето по щетата, застрахователят е следвало най-късно
до 26.04.2018 г. да се произнесе по отправената претенция. Считано от
27.04.2018 г., след изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл.
496, ал. 1 от КЗ, ответното дружество е в собствена забава.
Независимо, че преди тази дата застрахователят не е в забава по чл. 497,
ал. 1 от КЗ, той дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени
към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената
си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите
за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая,
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие от застрахования
делинквент на 26.01.2018 г. , поради което за периода от 26.01.2018 г. до
26.04.2018 г. застрахователят дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, а след тази
дата до окончателното му изплащане – на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, в
този смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т.о.
10
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съда държавна такса в размер на 2 400 лв.
По делото е направено искане да бъде присъдено на адв. Б. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за
оказана безплатна адвокатка правна помощ. На основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът
определя възнаграждение от 5450 лв., което е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
съобразно изхода на спора следва да се понесе от ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да репарира
направените от ищеца разноски в размер на 430 лв.
С оглед изхода от спора на ответникът не се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Изгрев“,
ж.к. „Д.бад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. О., ЕГН **********, ****,
сумата от 60000.00лв. /шестдесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - счупване на тазобедрена ямка,
счупване на горното рамо на лява срамна кост, счупване на 2-5 вкл.
предходилни кости на дясно стъпало, счупване на латерална и медиална кости
на дясно стъпало, претърпени в резултат на ПТП на 29.09.2017 г., настъпило
на главен път II-29 – Добрич –Варна, в посока гр. Варна, при сблъсък между
управлявания от ищеца микробус Мерцедес Спринтер с рег. № ** **** ** и
навлезлият в насрещното за него платно л.а. Пежо 406 с ДК № ** **** **,
управляван от М. Т. М., чийто автомобил е застрахован в ответното
дружество по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица
№ BG/303****/17.02.2017 г., ведно със законна лихва от 26.01.2018 г. до
11
окончателното изплащане на задължението на основание чл.432 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Изгрев“,
ж.к. „Д.бад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса в размер на 2400,00
лв. /две хиляди и четиристотин/, представляващи държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Изгрев“,
ж.к. „Д.бад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Б. при Адвокатска
колегия – Варна, вписана в Единния регистър на адвокатите № **********
сумата от 5450.00 лв. /пет хиляди четиристотин и петдесет/,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Изгрев“,
ж.к. „Д.бад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б.Г.И. и Р.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. О., ЕГН **********, ****
сумата от 430.00 лв. /четиристотин и тридесет/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с решението
могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД: IBAN *********, BIC: STSABGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12