Р Е Ш Е
Н И Е
№ ........../ 02.11.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 2247
по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 606/19.01.2017г.,
подадена от П.Е.К. – длъжник по изпълнението – срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20127180400463 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС от 12.12.2016г.
/л. 292 от изп.д./, с което е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване поради прекомерност размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
минималния предвиден размер, както и срещу действия на ЧСИ по определяне на
разноски по изпълнението, обективирани в множество изготвени
сметки.
В жалбата са
наведени оплаквания за неяснота, непълнота и погрешност на изготвените от ЧСИ
сметки за дълга и за разноските. За образуваното срещу него изп.д.
е узнал през 2016г. по повод наложен запор върху собствено МПС. Отправил искане
до ЧСИ за прекратяване на делото, което след четири седмици било оставено без
уважение. Сумата, предмет на изпълнителния лист издаден в полза на Община
Трявна в размер на 8 000 лв. заплатил доброволно още на 04.05.2012г.
Въпреки това на 15.11.2016г. превел по сметка на ЧСИ сумата от 1 777 лв.,
представляваща 30% от задължението му, за да се спре изпълнението. Въпреки
удовлетворяване на взискателя, по изп.д. са извършени
разноски под формата на такси за налагане на запори и възбрани и адвокатско
възнаграждение, които са начислени незаконосъобразно. Предприетите изпълнителни
действия не са били необходими с оглед размера на търсената сума, поради което
длъжникът не следва да отговаря за тях. На 28.11.216г. заплатил сумата по
сметка за дълга от същата дата, въпреки неяснотата и непълнотата й, с оглед
ограничаване на допълнителни лихви за забава. Въпреки това ЧСИ съставил нова
сметка за дълга от 12.12.2016г., без да приспадне
вече внесените суми. Същевременно присъденото възнаграждение за адвокат на
взискателя е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото. Моли поради изложените съображения да се постанови намалява на
адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя от 1 000 лв.
на 50 лв., както и да се редуцират разноските по изпълнението чрез приспадане
на нецелесъобразно и необосновано направените такива.
В срока по чл.
436, ал. 2 от ГПК, взискателят Община Трявна не е
депозирал възражение по жалбата.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия, съобразно които жалбата е
недопустима като просрочена, а евентуално разноските по изпълнението са
определени правилно, а възнаграждението за адвокат не е прекомерно.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. ПДИ, както и
всяко от действията на ЧСИ по определяне на разноски по изпълнение не е
надлежно връчено/съобщено на длъжника, поради което и срокът по чл. 436, ал. 1
от ГПК не е започнал да тече. Постановлението за отказ за намаляване на
адвокатско възнаграждение е връчено на длъжника на 19.01.2017г., като жалбата е
депозирана на същата дата. Изхожда от процесуално легитимирана страна - длъжник
в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал.
2, пр. последно от ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 10.02.2012г.
по в.гр.д. № 29/2011г. по описа на ВОС, в който е удостоверено правото на
принудително изпълнение в полза на Община Трявна за изпълнение паричното
задължение на П.Е.К. за заплащане на сумите, както следва: 4 474 лв. –
част от договорна неустойка; 2 662.50 лв. – част от договорна неустойка,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба –
17.11.2009г. до окончателното плащане, както и 666.49 лв. и 88.61 лв. разноски
по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Изпълнителното
дело е образувано по молба на Община Трявна от 16.02.2012г.
С Разпореждане
от 09.03.2012г. ЧСИ наложил възбрана върху ½ ид.ч.
от недвижим имот в гр. Златарица /л. 85/; върху ½ ид.ч.
от два имота в с. Търничане /л. 87-88/; върху цял
имот, съставляващ дворно място в същото село /л. 89/, както и с разпореждане от
02.05.2012г. наложил възбрана върху ½ ид.ч. от
магазин в гр. Варна /л. 177/ и върху ½ ид.ч.
от магазин, преустроен от гараж /л. 181/. С Разпореждане от 09.05.2015г. /л.
197/ наложил запор върху 6 МПС.
С Разпореждане
от 23.05.2012г. /л. 202/, ЧСИ разпоредил да се изпрати съобщение до длъжника за
остатъка от дълга, доколкото по информация от взискателя задължението е
погасено чрез плащане по негова сметка на сумата от 8 000 лв. Съобщение в
този смисъл не е връчено на длъжника.
С молба от
30.06.2016г. /л. 206/ П.К. отправил искане до ЧСИ за прекратяване на изп.д. поради изтичане на давностен
срок. С Разпореждане от същата дата ЧСИ констатирал, че не е налице погасяване
по давност и указал на взискателя незабавно да посочи способ за изпълнителни
действия.
С писмо изх. №
12373/20.07.2016г. взискателят е уведомен от ЧСИ да
посочи способ за изпълнение, както е описано имуществото на длъжника, върху
което са наложени запори и възбрани – 6 недвижими имот и 6 МПС.
По молба на
взискателя с вх. № 12424/03.10.2016г., ЧСИ насрочил опис на 15.11.2016г. от
10ч. на магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Съборни“ № 56.
С молба вх. №
14444/08.11.2016г. /л. 241/ длъжникът уведомил ЧСИ, че дължимото по
изпълнителен лист превел по сметка на Община Трявна по банков път на 04.05.2012г., за доказване на което
представил платежно нареждане. Отправил искане в тази връзка за преизчисляване
размера на дълга по делото, както и за спиране на делото, евентуално
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Същото искане
със заявена готовност да плати целия остатък от дълга е отправил и с молба от
14.11.2016г. С платежно нареждане от 15.11.2016г. длъжникът внесъл по сметка на
ЧСИ сумата от 1 777.00 лв., а с разпореждане от 15.11.2016г. ЧСИ спрял изп.д. на основание чл. 454, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Определените
от ЧСИ при това развитие на делото, разноски по изпълнението са, както следва:
В съставена
Сметка № 6215/20.02.2012г. /л. 9/, разноските по изпълнението са определени от
ЧСИ в общ размер от 108.00 лв.,
включващи: за образуване на изп.д. по т. 1 – 20 лв.;
връчване на призовка по т. 5 – 20 лв.; цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника по т. 2 – 50 лв. и стойност на ДДС – 18 лв.
Видно от
Сметка № 6396/22.03.2012г. /л. 109/, разноските по изпълнението са определени
от ЧСИ в общ размер на 90 лв.,
включващи: налагане на запор без опис по т. 9 – 15 лв. и искане до съдия по
вписванията за вписване на възбрана по т. 10 - 60 лв. и 15 лв. ДДС.
В ПДИ изх. № 12383/02.05.2012г.,
на длъжника е указано, че задължението му по изп.д. към
този момент възлиза общо на 11 904.70
лв., включваща следните суми: 755.10 лв. – неолихвяема
сума; 7 136.50 лв. – главница; 1 816.14 лв. – лихви; 156.00 лв. –
разноски по и.д.; 1 040.96 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и сумата
от 1 000 лв. – възнаграждение за адвокат. Призовката не е връчена редовно
на длъжника.
За насрочения
опис, с разпореждане от 31.10.2016г. определил разноски в общ размер на 284.00 лв., включващ: 60 лв. – по т.
20; 24 лв. – по т. 5 и 200 лв. за вещо лице – по т. 31.
Със Сметка № 21111
от 28.11.2016г. /л. 262/ по повод ново искане от длъжника, ЧСИ начислил
разноски в размер на 36 лв. за
изготвяне на сметка за размера на дълга, ведно със стойност на ДДС по т. 12.
Съгласно
сметка за размера на дълга, след приспадане на направените вноски /1 777 + 8 000/, общия размер на задължението по делото
към 12.12.2016г. е в размер на 4 171.88 лв., от
които 3 003.72 лв. главница и 217.18 лв. законна лихва. Таксите по
Тарифата към ЗЧСИ в общ размер от 951.43
лв., са определени както сбор от следните суми: 693.43 лв. с ДДС – такса по
т. 26 от ТТР; 60 лв. с ДДС – такса по т. 4; 108 лв. с ДДС – такса по т. 10; 66
лв. с ДДС – такса по т. 31 и 24 лв. с ДДС – такса по т. 5.
С преводни
нареждания от 05.12.-12.12.2016г. длъжникът е внесъл
нови 4 170 лв. по сметка на ЧСИ.
Изготвени са
два протокола за извършено погасяване съответно от 29.11.2016г. и от 12.12.2016г., след всеки от които са изготвени нови сметки с
включени разноски на различни основания и размери.
По възражение
на длъжника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, с обжалваното
разпореждане ЧСИ оставил без уважение искането за редуциране размера на същия.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г.
по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Прието е, че на основание чл. 79 от ГПК,
между страните по изпълнението възниква
материалноправно отношение за възстановяване
на разноските. По силата на това
правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника
за направените във връзка с
реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане се
събира в това производство, дори
и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай,
при липса на доброволно плащане
на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в
изпълнителното производство, чрез някой
от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от
длъжника в хода на производството
по принудително изпълнение, а не след неговото
приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото
право и бъдат събрани разноските по изпълнението.
Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.
Разноските по
изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които
съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и
на други действия в производството по принудително изпълнение в размери,
определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в
тази разпоредба случаи. При тълкуване разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК се
налага изводът, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на
изпълнителното производство отпада само в два случая: при прекратяване на
изпълнителното дело съгласно чл. 433 от ГПК, като тук изрично е изключена
хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното
производство, както и за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени
от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или
са признати за незаконосъобразно извършени /Решение № 640/04.10.2010г. по гр.д.
№ 920/2009г. на ВКС, IV ГО/. Ако дължимите авансови такси
са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава
на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от
длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Законът дава възможност за
авансово събиране на таксите, но също така и те да бъдат събирани впоследствие.
Последният начин на събиране на таксите не е във вреда нито на взискателя, нито
на длъжника, още повече, че при приключване на изпълнителното производство те
са в тежест на длъжника /Решение № 523/19.07.2012г. по гр.д. № 1496/2010г. на
ВКС, IV ГО/.
В разглеждания
случай, принудителното изпълнение е насочено към реализиране на парично притезание. Съгласно чл. 442 от ГПК взискателят
може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
От доказателствата
по делото се установява, че в хода на така образуваното изпълнително
производство, законосъобразно начислените разноски от ЧСИ са: за образуване на
изпълнително дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 20 лв., както и за цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника по т. 2 от Тарифата – 50 лв. /съгласно
сметка на л. 9/; за налагане на запор без извършване на опис по т. 9 от ТТРЗЧСИ
– 15 лв. и за искане до съдията по вписванията за вписване на възбрана по т. 10
– 15 лв. /съгласно сметка на л. 109/, ведно със стойност на ДДС върху тези суми
– 20 лв. или общо дължимите от длъжника разноски по изпълнението се равняват на
сумата от 120 лв. Доколкото по
делото липсват доказателства за надлежно връчване на призовки и книжа, то
начислената такса по т. 5 – 20 лв. + 4.00 лв. ДДС съгласно сметка на л. 9 от делото
е недължима от длъжника, както е недължима и разликата над 15 лв. на таксата по
т. 10 съгласно сметка на л. 109. Или, дължимите от длъжника такси по
изпълнението са в размер на 120.00 лв. – за такси по т. 1, т. 2, т. 9, т. 10 от
ТТР. В този размер разноските под формата на такси подлежат на репариране от
длъжника на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК.
Установено е
на следващо място, че длъжникът не е уведомен надлежно за образуваното срещу
него изпълнително дело, като ЧСИ не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
чл. 428 от ГПК. След наложените обезпечителни мерки възбрана и запор върху
имуществото му и след разпореждането на ЧСИ от 23.05.2012г. /л. 202/ до
30.09.2016г. /л. 212/, взискателят не е поискал извършването на никакви изпълнителни
действия в продължение на повече от четири години по делото. При тези
обстоятелства ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – взискателят е
„господарят“ на изпълнителния процес. С настъпване на някое от основанията,
посочени чл. 433, ал. 1 от ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по
силата на закона /Р 47-65-ОКГК, Сб. 1965, с. 23/. Ето защо, незаконосъобразно
ЧСИ дал указания на взискателя да посочи способ за изпълнение след продължителното
му бездействие, надвишило двукратно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с
оглед диспозитивното начало на изпълнението, уредено
в чл. 426, ал. 1 от ГПК.
Същевременно, ако взискателят е поискал и СИ
е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако
някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени,
длъжникът не отговаря за тези разноски /в този смисъл Решение № 82/08.05.2012г.
по гр.д. № 1891/2010г. на ВКС, IVГО/.
Установено е
по делото, че в хода на изпълнението на 04.05.2012г., към който момент
задължението по изп.д. е възлизало общо на
9 713.79 лв., длъжникът е погасил сумата от 8 000 лв. по сметка на
взискателя. Към 30.06.2016г., когато ЧСИ е бил сезиран с искане от длъжника за
прекратяване на производството по делото, са били налице предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК и делото е следвало да бъде прекратено. Предприетите от
ЧСИ действия след този момент не са били необходими, поради което и длъжникът
не дължи начислените за тях такси и разноски. Недължима е и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото по
принудителното изпълнение липсва събрана сума до момента на прекратяването му
по силата на закона. На основание чл. 433, ал. 2 от ГПК СИ е следвало да
вдигне служебно наложените възбрани и запори, без да засяга правата на трети
лица. На това основание действията на ЧСИ по определяне на разноски, обективирани в изготвени множество сметки след 30.06.2016г.
като незаконосъобразни следва да се отменят, а внесените от длъжника суми – да
се върнат на същия.
С оглед релевираното от длъжника възражение и преценката за действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че възнаграждението за
адвокат следва да е съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
се равнява на 200 лв. Доколкото процесуално представителство в хода на
изпълнението до настъпване на предпоставките за прекратяване на делото не е
извършено, то възнаграждение за адвокат по т. 3 на чл. 10 от Наредбата не се
дължи. С оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител на взискателя действия по иницииране на изпълнението, ВОС приема,
че на взискателя следва да се присъди по-нисък и съобразен с нормативно
уредения размер на адвокатското възнаграждение. Разпореждането на ЧСИ, с което
е оставено без уважение искането за намаляване размера на разноските в тази
част следва да се отмени като незаконосъобразно до размера от 200.00 лв.
При отменени
от съда изпълнителни действия, ЧСИ е длъжен да извърши процесуалното действие
съобразно изискванията на закона, съответно да възстанови положението от преди
това - напр. събраните от длъжника суми след 30.06.2016г. да се върнат,
отнетите движими вещи - да се предадат обратно, при отменен въвод,
да се извърши обратен. Изрична разпоредба в този смисъл липсва, но това е
дължимото от ЧСИ поведение в изпълнение на съдебното решение, а и тълкуването е
съобразено с принципа за законност – чл. 5 от ГПК. Порочните действия на
съдебния изпълнител и неизпълнението на вменените му от закона служебни
задължения могат да се санкционират извън изпълнителното производство, както по
дисциплинарен /чл. 70 от ЗЧСИ/, така и по имуществен ред /чл. 74 от ЗЧСИ/.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят има право на
реализирани разноски. Искане за присъждане не е направено, поради което и
такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, пр. последно от ГПК разпореждане на
частен съдебен изпълнител по изп.д. №
20127180400463 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на
действие, този на ВОС от 12.12.2016г., В ЧАСТТА, с която е оставено без
уважение искането на П.Е.К. – длъжник по изпълнението за намаляване размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата от 200.00 /двеста/ лева
до пълния определен размер на възнаграждението от 1 000 лв., КАКТО И действията на ЧСИ по определяне
на разноски по изпълнението под формата на дължими такси над сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева, обективирани в призовка за доброволно изпълнение и
множество изготвени сметки по жалба на П.Е.К. с ЕГН ********** – длъжник по
изпълнението .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.