РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Перник , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500102 по описа за 2021 година
С решение № 260334/16.10.2020г., постановено по гр.д. № 6993/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, *** да заплати на М. М. Ч. сумата в
размер на 550 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки,
страдания), в резултат на ПТП от *** г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № ***, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и Т. Б.,
касаеща л.а. марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано
от *** г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена исковата претенция за
разликата от 550 лв. до предявения размер от 3000 лв. Със същото решение е оставен без
разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 45 ЗЗД от М. М. Ч. за
осъждане на П. М. Б. да заплати сумата до размер на 550 лв. и е отхвърлена като
неоснователна исковата претенция за разликата от 550 лв. до предявения размер от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания), в
резултат на ПТП от *** г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ***, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и Т. Б., касаеща автомобил
марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срок М. М. Ч. е обжалвала решението в частта му, с която предявеният иск е
отхвърлен. Поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил в
пълнота всички събрани по делото доказателства.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. С., в
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.
П. М. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявени иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата, М. М. Ч., моли да бъде осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати сумата от 3
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП от *** г., причинено от П. М. Б. като водач на л.а. „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ***,
застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законна
лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД против П.
М. Б. за присъждане на сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП от *** г., ведно със законната лихва, считано от
*** г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на *** г. е пресичала ул. „***“ в ***, при което е била блъсната от
л.а. „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ***, управляван от П. М. Б. . В резултат на това е
получела *****************************************************.
Ответното дружество оспорва механизма на ПТП, както и факта на настъпването на
вреди, включително причинно – следствената връзка. Счита претендирания размер на
обезщетението за прекомерен. Направено е възражение за съпричиняване
П. М. Б. е оспорил иска. Твърди, че е управлявал автомобила бавно и ищцата внезапно
е излязла на пътното платно иззад джип, паркиран под ъгъл на тротоара, поради което
липсвало видимост. Сочи, че ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП, отнасящи се до
пресичането на улици от пешеходци.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя, като е направил извод, че сумата от 1 500 лв. справедливо
ще обезщети ищцата за претърпените болки и страдания. Приел е, че е налице
съпричиняване, като приносът на ищцата е определен на 50 % , при което обезщетението за
неимуществени вреди е намалено на 750 лв., като от тази сума са приспаднати платените от
застрахователя 200 лв. за обезщетяване на ищцата, и на последната е присъдено
обезщетение в размер на 550 лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно правилността му, съдът е
обвързан от наведените в жалбата доводи.
2
Жалбоподателката поддържа, че определеният размер на обезщетението е занижен,
както и че неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване.
По делото не се спори, че към ***г. за л.а. „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № ***, е
налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Фактът, че на *** г. П. М. Б. е управлявал горепосочения автомобил по ул. „***“ в ***,
също не е спорен.
Като доказателство по делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ***, видно от който на ***г. на ул. *** в *** е настъпило ПТП, при което П. М. Б.
като водач на л.а. „Рено“, модел „Лагуна“ с рег. № *** при преминаване покрай паркирани
автомобили не е бил внимателен към пресичащата пътното платно пешеходка, при което е
преминал с предна дясна гума през пръстите на десния й крак след което я е блъснал
странично с предна дясна част на МПС по лявото коляно.
По делото са представени наказателни постановления, видно от които на ищцата е
наложена глоба за нарушение на чл. 114, т. 2 ЗДвП, а на П. М. Б. е наложена глоба за
нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП от.
От представения амбулаторен лист от *** г. се установява, че на М.Ч. е извършен
медицински преглед и е предписано ***************************. От втория амбулаторен
лист се установява, че на *** г. е извършен още един преглед, при който
***********************************************************.
От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза, се установява, че
ищцата е получила **************************************************. Първа помощ
ищцата е получила в СПО – МБАЛ „Р. А.” П., където при направена рентгенова снимка не
са установени увреждания на обхванатите кости. Поради появил се
***************************************. Според вещото лице
*****************************************************************.
Като свидетел е разпитан Р. Д. Ч. (съпруг на ищцата), който сочи, че ищцата
*************************************.
По силата на чл.429, ал.1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя право
на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя. Т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
3
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Както се посочи в случая не е спорно наличието на предвидените законови
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а първият спорен въпрос е относно
размера на обезщетението.
Изхождайки от характера и степента на уврежданията, продължителността на
възстановителния период, с принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, както и с
принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД , съдът намира, че сумата от 3 000 лв.
справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид приетата съдебно – медицинска
експертиза, но не и показанията на св.Ч., които са в противоречие с представените от
ищцата писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване.
Относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, като свидетели са разпитани Т.
Р. Б. и П. П. Б., съответно съпруга и дъщеря на ответника П.Б.. От показанията им,
преценени по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че на процесната дата същите са
пътували в автомобила, управляван от П.Б.. Автомобилът се е движел по ул. „***“ по
посока ***, със скорост около 30 – 40 км. ч. По улицата имало паркирани автомобили.
Срещу аптека „***“ е имало напречно паркиран джип. Свидетелката Т. Б. установява, че в
момента, когато отминавали джипа, изведнъж от задната му част изскочила ищцата, която се
ударила в дясната врата на автомобила, управляван от ответника. Същата пояснява, че е
наблюдавала пътя и преди удара не е видяла ищцата. На мястото на инцидента не е имало
пешеходна пътека. Свидетелката П. П. Б. сочи, че за първи път е видяла ищцата в момента
на удара, като преди това свидетелка е гледала в посока аптеката, предвид на което и
показанията й, че ищцата е изскочила внезапно на пътя, не следва да се кредитират.
По силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Т.е. съпричиняване е налице, когато
вредоносният резултат е в причинна връзка както с неправомерното поведение на
деликвента, така и с действията на самия увреден. Необходимо е приносът на пострадалия за
настъпилия вредоносен резултат да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия . В този смисъл е и приетото в т.
7 от ППВС 17/63 г., както и в решение № 206 от 12.03.2010 г. 35/09г. на ВКС, решение № 98
от 24.6.2013 г. по т.д. 596/12г., решение № 16 от 4.2.2014 г. по т.д. 1858/13 г, решение № 92
от 24.7.2013 г. по т.д. 540 12 г. и др.
Па настоящето дело е установено, че ищцата е нарушила забраната на чл. 114, т. 1 от
ЗДвП, въвеждаща забрана на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, за
което й е наложено и административно наказание с влязло в сила наказателно
постановление. Това поведение на ищцата е в пряка причинна връзка с настъпилия
4
вредоносен резултат, защото навлизайки внезапно на пътното платно тя се е сблъскала с
управлявания от П.Б. автомобил, при което са й причинени уврежданията, подробно
описани по- горе. В този смисъл неоснователни са доводите в жабата, че изводът на
районния съд за наличие на съпричиняване не е подкрепен с доказателства.
Изхождайки от конкретните данни по делото относно поведението на пострадалата,
въззивният съд счита, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е 1 /3,
поради което и определеното обезщетение следва да се намали с 1/ 3, т.е. на 2 000 лв., от
която сума следа да се приспадне вече платеното от застрахователя обезщетение от 200 лв. ,
който факт е установен с представеното по делото платежно нареждане от ***г.
Следователно на ищцата се дължат общо 1 800 лв.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата от 1250 лв. /разликата между
дължимите се 1800 лв. и присъдените от ПРС 550 лв./ и в полза на ищцата следва да се
присъдят още 1 250 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди. В останалата
му част решението следва да се потвърди.
Предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по евентуалния иск не са
налице, поради което и исковата претенция против него в отхвърли тилната й част е
неоснователна.
Предвид изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят още 372,16 лв.,
представляващи направени в първонистанционното производство разноски по делото, както
и 25 лв. разноски за въззивното производство.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати разноски на въззиваемото
дружество в размер на 293,88 лв., както и 300 лв. разноски на ответника по евентуалния иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 260334/16.10.2020г., постановено по гр.д. № 6993/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Ч.
против ЗД „Бул Инс“ АД,гр. С. иск за присъждане на сумата в размер на 1 250 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания), , в
резултат на ПТП от *** г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ***, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и Т. Б., касаеща автомобил
марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата, като вместо него постановява
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
5
ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от още 1 250 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания), , в
резултат на ПТП от *** г., дължимо по договор за застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № ***, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и Т. Б., касаеща автомобил
марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от още 372,16 лв.,
представляващи направени в първонистанционното производство разноски по делото и 25
лв. разноски за въззивното производство.
Потвърждава решението в останалата му обжалвана част.
Осъжда М. М. Ч. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,гр. С. сумата от 293,88 лв.,
представляващи направени във въззивното производство разноски по делото.
Осъжда М. М. Ч. да заплати на П. М. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от 300 лв.,
представляващи направени разноски по делото по предявения против него евентуален иск.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6