№ 1887
гр. София , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
С определение № 260944 от 12.02.2021 год., СГС, ТО, 7-ми състав, постановено по гр.д.
173/2021 год. е отхвърлил молба на длъжникът „Топлофикация Ямбол“ ЕАД за спиране
изпълнението по изпълнително дело № 146 по описа на ЧСИ И. Х., рег.№ *** в КЧСИ.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Топлофикация
Ямбол“ ЕАД, като жалбоподателя релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановения съдебен акт, излагайки доводи за недължимост. Подробни съображения се
излагат в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и допусне спиране на
изпълнението по изпълнителното дело.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във
връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК,
обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Б.-Тежка Индустрия“ АД
против „Топлофикация Ямбол“ ЕАД с правно основание чл.422 от ГПК. С обжалваното
определение съдът е отхвърлил молба на длъжника „Топлофикация Ямбол“ ЕАД за спиране
изпълнението по изпълнително дело 146/20 год. по описа на ЧСИ И. Х. с рег.№ *** при
КЧСИ, като е приел, че длъжника не е представил убедителни писмени доказателства от
които да е видно, че не дължи и следователно молбата е неоснователна.
1
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционният съд
мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. За пълнота обаче следва да бъде
отбелязано, че специалните основания за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи:
основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане
на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на
менителничен ефект (чл. 417, т. 9 ГПК) и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и
чл. 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спират изпълнението по силата на закона и в
определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Спирането въз
основа на убедителни писмени доказателства настъпва с акта на съда. Разпоредбата на чл.
420 от ГПК на практика възпроизвежда стария чл. 250. Същата се отнася само до случаите,
когато е издадена заповед за незабавно изпълнение - в общата хипотеза на издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК същата изобщо не подлежи на изпълнение, преди да е
изтекъл срока за възражение (чл. 416). Възражението срещу заповедта за незабавно
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите на чл. 417, т. 1 - т. 8 (липсва т.
9), освен ако длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
чл. 181 ЗЗД (според установената практика по чл. 250 ГПК (отм.), обезпечението трябва да е
представено с възражението и е в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на
депозиране на възражението). Според чл. 420, ал. 2, ако в срока за възражение длъжникът
направи искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът,
постановил незабавното изпълнение, може да го спре. Разбира се, имат се предвид случаите
на допуснато незабавно изпълнение въз основа на актове по чл. 417, т. 1 - т. 8, а не т. 9,
когато самото възражение спира изпълнението, без да е нужно да се представят било
писмени доказателства, било обезпечение. В настоящият случай е налице само твърдение на
длъжника, че не дължи процесната сума пари, без да е представил нито надлежно
обезпечение, нито убедителни писмени доказателства, по чл. 420 от ГПК, които да
разколебаят удостовереното в изпълнителния лист. Длъжникът разполага с възможността да
развие доводите си за недължимост на вземането по общия исков ред. В настоящето дело
представените писмени доказателства са недостатъчни за опорвергаване удостоверителната
сила на несъдебното изпълнително основание.
Поради съвпадение на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционният съд, то
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена.
Въз основа на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260944 от 12.02.2021 год., СГС, ТО, 7-ми състав,
постановено по гр.д. 173/2021 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3