№ 74
гр. Ловеч, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310101629 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от
„ВАСИС-ТРАНС“ ЕООД против ЗП К. Д. И. за установяване на вземане за
заплащане на цена по договора за покупко-продажба.
В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в отношения с
предмет доставка дизелово гориво при уговорена цена.
През м. юни 2018 г. ищецът доставил на ответника 1 481 литра дизелово
гориво на стойност 3 332,25 лв., като на 08.06.2018 г. издал фактура.
Ответникът предложил изпълнение за сумата от 2 286,20 лв., а непогасена
останала сума в размер на 1 046,05 лв.
През септември 2018 г. ищецът доставил на ответника 1 494 литра
дизелово гориво, на стойност 3 510,90 лв., за което издал фактура от
27.09.2018 г. За вземането ответникът предложил изпълнение в размер на 2
000,00 лв., а непогасена останала сума в размер на 1 510,90 лв.
През август 2020 г. ищецът доставил на ответника 1 070 литра дизелово
гориво на стойност 1 947,40 лв., за което той издал фактура от 26.08.2020 г. За
вземането по последната фактура се твърди, че не е предложено изпълнение
от ответника.
1
Върху непогасените вземания, поради забава на ответника, ищецът
твърди, че е начислил обезщетение за забава в размер на 1 500,85 лв.
За събиране на вземанията във връзка с доставка на горива и
обезщетение за забава ищецът подал заявление до РС Ловеч, а след
издаването на заповед за изпълнение, на 11.10.2022 г., ответникът предложил
изпълнение за сумата от 5 304,35 лв., като заявил, че с нея погасява вземане
по главница в размер на 4 507,25 лв. /сбор от непогасените задължения по
трите фактури/ и разноските в заповедното производство. Ищецът твърди, че
с изпълнението е погасил разноските, обезщетението за забава и част от
главното вземане, като търси установяване на вземане по главница в размер
на 1 685,85 лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 1
685,85 лв. - главница, ведно със законната лихва от 12.10.2022 г. до
изплащането й. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски в
заповедното и настоящото производството.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва заявената искова
претенция.
В хода на делото по същество ищецът се представлява от адв. Н., който
по същество не оспорват, че ответникът е предложил изпълнение за сумата от
5 304,35 лв., след издаването на заповедта за изпълнение, но поддържа, че с
нея следва да се погасяват разноските, обезщетението за забава и част от
главното вземането. Поддържа, че частта, за която се търси изпълнение, не е
погасена, поради което за нея иска се явява основателен.
Ответникът се представлява в производството от адв. Б., който излага
становище за неоснователност на иска, тъй като в отношенията между
страните не е уговорен срок за изпълнение на задължение за заплащането на
цената, поради което не се дължи обезщетение за забава.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и изслуша становищата на процесуалните
представители на страните приема за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на подадено заявление от „ВАСИС-ТРАНС“ ЕООД за
2
издаване на заповед за изпълнение в Районен съд Ловеч е образувано ч. гр. д.
№ 1404/2022 г. На 19.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение, в което я
разпоредено на ЗП К. Д. И. да заплати на заявителя сумата от 6 790,55 лв. -
главница за периода 08.06.2018 г. до 12.09.2022 г., ведно със законната лихва
от 13.09.2022 г. до изплащането й, 2 454,03 лв. - обезщетение за забава за
периода 08.06.2018 г. до 12.09.2022 г. и сторените разноски. Изпълнението на
заповедта е оспорено от длъжника.
Фактура от 08.06.2018 г. /датата на данъчното събитие/ е издадена от
ищеца на името на ответника за сумата от 3 332,25 лв. във връзка с доставката
на 1 481 л. дизелово гориво за извънпътна техника и трактори, при единична
цена от 1,875 лв. Във фактурата е посочен начин на плащане по сметка.
На 27.09.2018 г. /дата на данъчното събитие/ ищецът е издал на името на
ответника фактура за сумата от 3 510,90 лв. във връзка с доставката на 1 494
л. дизелово гориво за извънпътна техника и трактори, при единична цена от
1,985 лв. Във фактурата е посочен начин на плащане по сметка.
Фактура от 26.08.2020 г. /дата на данъчното събитие/ е издадена от
ищеца на името на ответника за сумата от 1 947,40 лв. във връзка с доставката
на 1 070 л. дизелово гориво за извънпътна техника и трактори, при единична
цена от 1,875 лв. Във фактурата е посочен начин на плащане по сметка.
От справка по партидата на ответника при ищеца по сметка 411,
клиенти, вътрешен пазар, се установява, че по дебита й е налична непогасена
сума по посочените по-горе фактури общо в размер на 4 504,35 лв., а в
разбивка както следва: 1 046,05 лв. по фактура от 08.06.2018 г., 1 510,90 лв. по
фактура то 27.09.2019 г. и 1 947,40 лв. по фактура от 26.08.2020 г.
На 11.10.2022 г. К. Д. И. е наредил на “Уникредит Булбанк България”
АД да заплати от сметката му, по сметка на “ВАСИС-ТРАНС“ ЕООД в “Кей
Би Си Банк България” АД сумата от 5 304,35 лв. В преводното нареждане,
като основание за плащане е вписано ф-ра 10220/.8.06.2018 г.;
10308/27.09.2019 г.; 11018/26.08 - 4507,35 лв. и адвокатски хонорар 800,00 лв.
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В периода 2018-2020 г. ищецът е доставил горива на ответника. Във
3
връзка извършените доставки ответникът е предложил частично изпълнение.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за непогасените
задължения по главница по извършените три доставки и обезщетение за
забава. След издаването на заповедта, в срока за възражение, ответникът е
предложил частично изпълнение. Заявил е, че с предложената от него сума
погасява задължението по главница и разноски в производството по издаване
на заповед за изпълнение - платеното адвокатско възнаграждение. С
предложеното изпълнение ищецът не е погасил главните задължения,
съобразно волята на длъжника, а прихванал плащането съобразно правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД относно реда за посяване на задълженията - разноски,
лихви и главници. Според между страните е въпроса при предложеното от
ответника частично изпълнение какъв е реда за погасяване на задълженията,
съответно при съблюдаването му има ли ищецът вземане за главница за
каквото търси установяване в производството по делото.
За да отговори на спорния въпрос съдът съобрази следното:
С ТР № 3 от 27.03.2019 г. по ТД № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС се даде
задължително тълкуване относно частично изпълнение на парично
задължение и редът за погасяването им. Съгласно мотивите на цитирането
решение редът за погасяване на парични задължения се определя по
уговорено общо съгласие на длъжника и кредитора. Правилото на чл. 76, ал. 1
и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която
да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно
парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или
някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на
чл.76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
4
едностранно да се позове на чл.76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява,
правилата на чл.76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл.76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в
следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след
него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото,
а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се има предвид, че под разноски в разпоредбата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД се разбира разноските във връзка изпълнението, а не тези, сторени в
съдебна процедура, за които се прилага по правилото на чл. 78 ГПК, а
присъждането им зависи от изхода на спора и от процесуалното поведение на
ответника /дали той е станал повод за производството и дали е признал
спорното право в хода на процеса/.
В конкретния случай предмет на издадената заповед за изпълнение са
били задължения по главница и обезщетение за забава /разноски по
изпълнението не са търсени в рамките на заповедното производство/. В
отношенията между страните не е уговорен ред за погасяване на
задълженията. Страните не са уговори падеж за изпълнение на задълженията,
поради което се прилага правилото на чл. 327, ал. 3, вр. чл. 303а, ал. 3 ТЗ,
съгласно което, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на
друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата,
независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В издадените от ищеца фактура е отразено, че датата на данъчното
събитие /датата на доставка/ е датата на издаването им, което означава, че 14
дни след тази дата ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение. Така
за вземането по първата фактура, издадена на 08.06.2018 г., ответникът е
5
изпаднал в забава на 23.06.2018 г.; за вземането по втората фактура, издадена
на 27.09.2018 г., ответникът е изпаднал в забава на 13.10.2018 г., за вземането
по третата фактура, издадена на 26.08.2020 г., ответникът е изпаднал в забава
на 11.09.2020 г. Размерът на вземанията за заплащане на обезщетение за
забава върху непогасените суми по главница за периода от дата на изпадане в
забава до момента на предложеното изпълнение /11.10.2022 г./ са както
следва: 456,78 лв. върху вземане в размер на 1 046,05 лв.; 619,47 лв. върху
вземане в размер на 1 510,90 лв. и 411,16 лв. върху вземане в размер на 1
947,40 лв. Вземания по главница не е спорно, че не са погасени към датата на
предложеното изпълнение от ответника. В връзка с изложеното
неоснователни са възраженията на представителя на ответника, че върху
вземанията за цената по договорната връзка не се дължи обезщетение за
забава.
Ответникът е имал три лихвоносни задължения към ищеца. Той е
предложил изпълнение и е заявил, че с него погасява задълженията си по
главница. Направения от длъжника избор, както е посочено по-горе в
мотивите, не е обвързващ за кредитора. Той не е приет, а задълженията са
погасени по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като се търси установяване на
задължение по главница. Предложеното плащане е достатъчно да погаси
изцяло някое или някои от задълженията, а длъжникът не е заявил кое
задължение погасява /изявление за погасяване в цялост на някой от
задълженията длъжникът не е направил, а е заявил искане за частично
погасяване на всяко задължение, което както се посочи вече, не обвързва
кредитора/, поради което следва да се приложат правилата на чл.76, ал. 1, изр.
2 и изр. 3 ЗЗД и на чл.76, ал. 2 ЗЗД, като първо се погаси най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Най-обременително за длъжника е последното задължение, с оглед
размера на главницата по него, като с предложеното изпълнение следва да се
погаси първо то, ведно с обезщетение за забава върху него или общо сумата
от 2 358,56 лв. След погасяване това задължение следва да се погаси
следващото най-обременително задължение това за главница в размер на 1
510,90 лв., като първо се погаси обезщетението за забава в размер на 619,47
лв., след което и главното вземане в размер на 1 510,90 лв. След това следва
6
да се пристъпи към погасяване на последното вземане в размер на 1 046,05
лв., като първо се погаси вземането за обезщетение за забава в размер на
456,78 лв., а след това и част от главницата, като накрая остава непогасено
задължение по главница в размер на 687,41 лв. до който размер иска се явява
основателен, ведно със законната лихва от 12.10.2022 г., като е заявено в
исковата молба.
Прихващане с вземания за разноски, сторени в настоящото
производството, не следва да се извършва, тъй като те не са обхванати от
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ГПК, а ще бъдат присъдени от съда по реда на
чл. 78 ГПК.
В заповедното производство производството ищецът е сторил разноски
в размер на 985,00 лв. /платена държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
В исковото производството ищецът е направил разноски в размер на 683,72
лв. /платена държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Общо размера на
разноските е 1 668,72 лв. Ответникът е станал повод за завеждане на делото и
е предложил изпълнение в хода на производството, като следва да понесе
отговорността за разноските, съразмерно на уважената част от иска. В него
тежест следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 684,18 лв.
Ответникът е заявил искане за разноски, но не е ангажирал
доказателства за сторени, поради което такива не следва да му се присъждат
съразмерно на отхвърлената част на иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗП К. Д. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. ******, че “****** с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****** представлявано от ****** има вземане в
размер на 687,41 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева четиридесет и една
стотинки/ - цена на доставено дизелово гориво, ведно със законната лихва от
12.10.2022 г. до изплащането й, предмет на издадена Заповед № 744 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2022 г., издадена
по ч. гр. д. № 1404/2022 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до сумата от 1 685,85 лв.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗП К. Д. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. ****** да заплати на “****** с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** представлявано от ****** сумата
от 684,18 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ -
сторени разноски в настоящото производството и в производството по
издаване на заповед за изпълнение, съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЗП К. Д. И., с горните данни, за присъждане но
сторените разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните в 2-седмичен срок от
връчването му, пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8