РЕШЕНИЕ
№ 508
Велико Търново, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав/VII-ми състав, считано от
01.01.2020г., съгласно Заповед № РД-05-680/11.12.2019г. на Председателя на АСВТ/,
в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 441/2019г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Образувано е по жалба, подадена от В.А.П., действащ
чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение № 2 от Протокол № 2/15.05.2019 г.
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-02-11-931/17.04.2019
г. на кмета на Община Павликени, в
частта за определеното еднократно парично обезщетение за засегнатата от
сервитут част от поземлен имот с № 128.7,
находящ се в местността „100-Кантона“, в землището на с. Бутово, общ. Павликени,
собственост на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита, че определеното обезщетение
за учредения сервитут в размер на 493,00лв. е занижено. Като собственик на
имота търпи ограничения и неудобства въ връзка с ползването му, а самият
сервитут намалява цената му. Изразява несъгласие с оценителският доклад,
използван от Комисията за определяне на обезщетението. Счита, че използване на
коефициента за срока на сервитута е неуместно, т.к. правото е безсрочно. В с.з.
се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. Представя писмена защита. Със съображения, че определената
оценка е силно занижена се иска определяне от съда на справедлива пазарна
такава на учреденото сервитутно право, съобразно представената от ВЛ оценка.
Претендира разноски.
Ответникът -
Община
Павликени, конституирана съгласно чл.215, ал.2 от ЗУТ, действащ чрез
упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че определянето размера на обезщетението е извършено при
спазване на предвидените в ЗЕ критерии и правилата ан ЗУТ. Поради това
представлява справедливо обезщетяване на собственика ан засегнатия имот. Доводи
в тази насока развива в хода на устните състезания и в писмена защита като
оспорва определения от ВЛ размер на обезщетението. С тези аргументи ПП на
ответника предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден
размер. Не прави възражение за прекомерност на АВ, претендирано от
жалбоподателя като разноски.
Заинтересованата
страна – дружеството
„БУЛГАРТРАНСГАЗ”ЕАД се представлява от упълномощения юрисконсулт, който оспорва
жалбата като неоснователна. Счита я за недоказана, т.к. оспорва заключението на
ВЛ. Моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за определеното обезщетение е достигнало
до жалбоподателя на 10.07.2019г. Жалбата е депозирана пред съда на 23.07.2019г. Следователно
правото на жалба е упражнено в преклузивния срок за обжалване. Жалбоподателят е
засегнат неблагоприятно от Решението на Комисията, което дава легитимен правен
интерес от оспорването. Атакуваното Решение по силата на специалния закон/ЗУТ/
е приравнено на ИАА, поради което е годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл.215,
ал.1 от ЗУТ АСВТ е родово и местно компетентния
съд по конкретния спор, като съд по местонахождението на засегнатия имот.
Така изброените обстоятелства в своята съвкупност
определят извод за допустимост на жалбата, с която съдът е сезиран. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и
правни съображения.
Доказателствената тежест е разпределена между страните
с Разпореждане от 24.07.2019г. в предварителния доклад. Делото е основано
преимуществено на писмени доказателства, представени с административната преписка
и неоспорени от страните. Изслушано е заключение на ВЛ оценител относно размера
на обезщетението. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между
страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На практика
страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.
След съвкупната преценка на приетите доказателства,
съдът прие за установени следните факти:
1. С Решение № 312/10.05.2018г. на Министерски съвет е
определен за национален обект/по смисъла на §1 от ДР на ЗДС/ и обект с
национално значение/по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ/ следния обект:
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно
на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница”. За обекта е
одобрен ПУП – парцеларен план със Заповед № РД-02-15-58/12.03.2019г. на
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство.
2. С писмо от 04.04.2019г. „Булгартрансгаз” ЕАД
уведомява кмета на община Павликени за възникналото в полза на дружеството
сервитутно право по чл.64 от ЗЕ и моли за определяне на комисия, която да
определи обезщетенията на собствениците на засегнатите имоти, съгласно
приложени регистри. Засегнатите имоти от електрозахранването към технологичните
съоръжения се намират в землищата на
с.Долна Липница, с.Горна Липница, с.Бутово, с.Недан и с.Пареш.
3. Със Заповед № РД-02-11-931/17.04.2019г. кметът на
Община Павликени определя състава и председателя на комисия по чл.210 от ЗУТ за
изготвяне на оценки и определяне на обезщетения на частите от засегнатите от
проекта имоти. Комисията провежда заседане на 19.04.2019г., документирано с
Протокол № 1, на което се запознава със задачата си и предлага на Община
Павликени да възложи на Силвия С. – независим оценител с оценителска
правоспособност за оценка на земеделски земи – да изготви оценки за учредяване
на сервитут за засегнатите имоти от националния обект.
4. От представения оценителски доклад за процесния
засегнат имот, собственост на жалбоподателя е предложена оценка от 493,00лв. за
пазарна стойност н аобезщетението за сервитут с площ от 0,620 дка от имот с
обща площ 10,12 дка, представляващ нива втора категория в местността Кантона в
землището на с. Бутово.
5. На заседание на 15.05.2019г., документирано с
Протокол № 2, комисията приема експертните оценки за определяне на пазарна стойност
на засегнатите имоти и определя размер на дължимото обезщетение за всеки засегнат
имот съобразно засегнатата част. Така съобразно Решение №2 по Протокол №2 от
същата дата за процесния поземлен имот с №
128.7, находящ се в местността „100-Кантона“, в землището на с. Бутово,
общ. Павликени, собственост на жалбоподателя, е определен размер на
обезщетението за възникналия сервитут от
493,00лв./вж. л.36-гръб от делото/.
В хода на настоящото производство са представени два
договора за наем на земеделски земи, а ВЛ е потърсило данни за пазарни аналози
в общината и АВп. По делото е прието заключение на съдебно-оценителна
експертиза, което не е оспорено. Съдът кредитира ЕЗ като обективно и
компетентно дадено, като отчете корекциятана на допуснатата техническа грешка. Възраженията
на ПП на ответника и ЗС срещу заключението са доводи по същество и ще бъдат
коментирани по-долу.
Законът за енергетиката предвижда специален ред за
възникване на сервитутни права в частни имоти и той включва влязъл в сила
Подробен устройствен план и изплащане на еднократно обезщетение на
собствениците на имоти - частна собственост (чл. 64 от ЗЕ), т.е. с изпълнението на тези две
предпоставки сервитутът възниква по силата на закона, като не е необходим
нарочен акт за това. В случая обезщетението е внесено по банкова сметка, ***.210,
ал.5 от ЗУТ. Страните не спорят относно възникналото в полза на
заинтересованата страна сервитутно право в имот, собственост на жалбоподателя,
засягащо 0,620 дка от имота. Спорен е въпросът за дължимото обезщетение за така
възникналия сервитут.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания
акт, и представените по делото доказателства, направи следните правни изводи:
Приложим материален закон при издаване и обжалване на
акта е Закона за устройство на територията/обн. ДВ бр.1 от 2001г./ и
специалният – Закон за енергетиката/обн. ДВ бр.107 от 2003г/, а процесуален АПК/обн.
ДВ бр.30 от 2006г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът констатира, че същият е издаден от
компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Съобразно приложимата по време нормативна уредба,
посочена по-горе, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен колективен
орган - Комисия по чл. 210, ЗУТ, назначена със Заповед № РД-02-11-931/17.04.2019
г. на кмета на община Павликени, в обема на правомощията му, в изискуемата от
закона писмена форма и при спазване на административнопроизвадствените правила
за издаването му. Настоящият състав намира, че актът в оспорената му част
досежно определения размер на дължимото обезщетение за имота, засегнат от
сервитута, собственост на жалбоподателя, е произнесен в нарушение на
материалния закон. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от Закона за
енергетиката определянето на размера на обезщетенията за сервитутите на
енергийни обекти се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно
съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Критериите,
които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за
сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, а именно:
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете
ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка
на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
В настоящия случай комисията по чл. 210 от ЗУТ е
определила размера на еднократното обезщетение, като е възприела оценката от
лицензиран оценител. Последният е използвал два метода на оценка: метода на
пазарните аналози и метод на приходите/метод на капитализацията, а
методологията му включва първоначално определяне на пазарната стойност на
земята, върху която се учредява сервитута като база за обезщетението. При
средна годишна рента за стопанската 2018/2019г. е определена пазарна стойност
на имота по метода ан приходите в размер ан 846лв. за декар. По метода на
пазарните аналози е определена средно претеглена стойност на дка
1 214,82лв. като са използвани ниви в други землища и с друга категория на
земята. Като е дал 70% тежест на метода на пазарните налози оценителят е
определил пазарна стойност за 1 дка земеделска земя 1 104,00лв. Като
прилага коефициент 0,9, т.к. срока на сервитута е неограничен предлага размер ан
обезщетението от 493,00лв. за засегнатите 0,620 дка площ от имота.
По делото са налични две заключения на специалисти,
като при съпоставката им се установява, че пазарните цени са определени при
съчетаване 70% на 30% на метода на пазарните сравнения и метода на приходната
стойност. И двамата оценители за сравнение при метода на пазарните аналози
използват данни не за действително изповядани сделки за продажби на земеделска
земя, а оферти за продажби. Това е видно от таблица на стр.31 от експертната
оценка на С., в която колона 7 е наименована „Предлагана цена лв/дка”, а вещото
лице в ЕЗ също е работило с офертни цени,
които е намалило с 10%, т.к. земята в с. Бутово е ценна и никой не продава.
Също така по една и съща формула и с едни и същи коефициенти/0,9/ е определена
пазарната стойност на сервитута. При това ВЛ е определило размера на
обезщетението на стойност 611,00лв. в първоначалното заключение, а след
отстраняване на технически грешки в размер ан 594,00лв. Съдът споделя виждането
на ВЛ за коефициент 0,9 спрямо пазарната стойност на земята, защото в случая не
се касае отчуждава част от имота. При учредяване на сервитута собствеността се
запазва, а е налице ограничение на ползването на имота, което обаче е безсрочно
и следва същия като вещна тежест. Предвид запазването на собствеността дължимото обезщетение не може да е
равностойно на това при продажба/отчуждаване, поради което и пазарната цена на
квадратен метър е определена с коригиращи коефициенти. В този ред на мисли
съдът не сподели възраженията на ПП на ответника срещу ЕЗ на ВЛ, т.к. същите забележки
са относими и към това на оценителя, подпомогнал работата ан Комисията.
Независимо от посоченото, се установи разлика в
оценките, предложени от двамата оценители. ВЛ разясни на съда, че това се дължи
на заложения 0% ръст на приходите в доклада и 2% от ВЛ, а норма анвъзвращаемост
от 5%. Обосновани с пазарни аргументи и съответни на житейската логика са
изводите на ВЛ, че рентата расте и всяка година се актуализира договора за
аренда, поради окето е необосновано да се заложи ръст от 0%, т.е оценката е
занижена/вж. стр.175-гръб/. Съдът кредитира заключението на ВЛ с доверие като съобрази
и това, че се касае за земеделска земя с много добро качество от 2-ра
категория, с площ над 10 дка, която граничи с регулацията ан населеното място
непосредствено и има излас на път именно от към страната, засегната от
сервитута, съгласно картния материал. Действително прав е ПП на ответника като
изтъква, че над имота ще премине въздушен кабел, но това не означава, че имотът
няма да бъде засегнат. Видно от нормата на чл.14 от Наредба №16/09.06.2004г. за
сервитутите на енергийните обекти ограниченията сасериозни, а сервитутът
безсрочен. Предвид
изложеното, определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута съдът
приема като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от
Закона за енергетиката. Справедливото обезщетение, производящо от пазарната цена на сервитута върху 0,620 дка от
имот с идентификатор 128.7, находящ се в землицето на с.Бутово, община
Павликени е в размер на 594,00лв. В тази връзка съдът прие, че определената от
Комисията по чл.210 от ЗУТ оценка от 493,00лв. е занижена в нарушение на закона, поради което
актът следва да бъде изменен като стойността на обезщетението бъде увеличена до
размера, определен от ВЛ, а именно 594,00лв.
При този изход на делото съдът намира за основателно
искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, а
именно: заплатена държавна такса в размер на 10 лева; заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер на 400 лева и заплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, или общо разноски в размер на
710,00 лева.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. трето от АПК, съдът в посочения по-горе състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 2 от Протокол №
2/15.05.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
РД-02-11-931/17.04.2019 г. на кмета на Община Павликени, в частта за определеното еднократно парично обезщетение за
засегнатата от сервитут на енергиен обект част от 0,620 дка от поземлен имот с № 128.7, находящ се в
местността „100-Кантона“, в землището на с. Бутово, общ. Павликени, собственост
на В.А.П., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението
от 493,00лв. на 594,00лв.
ОСЪЖДА Община Павликени да заплати на В.А.П.
съдебни разноски за производството в размер на 710,00лв./седемстотин и десет
лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата
се подава чрез ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: