Р Е Ш Е Н И Е
№ 27…/10.02.2016г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, Търговски състав, на
осемнадесети януари две хиляди и шестнадесетата година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Боева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№
16 по описа за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба на А.Н.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.Б.
*** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1562, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изп. дир. А.Й. П..
Претенцията
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ съгласно разпоредбата на §22 от
КЗ и е да се осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата 100 000
лева, застрахователно обезщетение за болките и страданията, които претърпял
след смъртта на своята майка В. Т.С., настъпила на 18.09.2013г. вследствие на
претърпени травми от 26.06.2013 год. при настъпило ПТП - травматичен шок,
мозъчна контузия и гръдна травма /тежка дихателна недостатъчност, с преодолени хомоторакс и пневмония, продължително командно дишане,
дезориентация и паметови разстройства/, следващите
оперативни интервенции и полипрагмазичната медокаментозна терапия са причинили рязкото влошаване на субкомпенсиранато й състояние преди инцидента, за което ПТП
водачът на лек автомобил „Пежо 206“ с ДК№ РА 91 39 ВМ, С.Б.Л., ЕГН **********,
е признат за виновен с влязла в законна сила присъда по НОХД № 338/2014 год. по
описа на Пазарджишки окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумата от
деня на увреждането 18.09.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както
и направеното по делото разноски.
С
протоколно определение от 30.11.2015г. съдът е допуснал увеличение размер на
главния иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ от 100 000 лева на 150 000
лева.
В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени следните факти:
Твърди
се, че с присъда по НОХД №338/2014 год. влязла в законна сила на 02.12.2014
год. Пазарджишки окръжен съд признал за виновен С.Б.Л., ЕГН **********,***, в
това, че на 26.06.2013г. в участък от път ІІІ-3704, 7+850 км. между разклона за
с.Юнаците и разклона за с.Величково, в посока с.Бошуля, обл.Пазарджик,
при управление на л.а. „Пежо 206“ с ДК№ РА 91 39 ВМ, като нарушил правилата за
движение: чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1, навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което изгубил контрол над управлявания автомобил и ударил
насрещно правилно движещ се л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № РВ 14 23 АР, с водач
О. Д. и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – О. С. Д.,
ЕГН ********** и на В.Т. С. ЕГН ********** - престъпление по чл.343, ал.3, б.
„б“ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП.
Относно
механизма на ПТП-то се твърди, че смъртно пострадалият О. Д., управлявал
насрещно движещият се л.а. „Фолксваген Пасат" с ДК№ РВ 14 23 АР със
скорост от около 70 км/ч. и когато възприел опасността на пътя, задействал
спирачките, оставяйки спирачен път от 19,05 м., отклонил движението на
управлявания от него автомобил надясно, като независимо от тези действия,
ударът настъпил изцяло в лентата за движение на управлявания от О. Д.
автомобил. В този смисъл настъпилото ПТП било изцяло и единствено по вина на
водача на л.а. „Пежо 206“ с ДК№ РА 91 39 ВМ, С.Л., който грубо нарушил
правилата за движение.
Твърди
се, че смъртно пострадалата В.. Т.С. пътувала на задната седалка в л.а.
„Фолксваген Пасат“, като смъртта й, настъпила на 18.09.2013г., се намирала в
пряка причинна връзка с претърпените травми от ПТП, настъпило на 26.06.2013г.,
а именно травматичен шок, мозъчна контузия и гръдна травма (тежка
дихателна недостатъчност, с преодолени хомоторакс и
пневмония, продължително командно дишане, дезориентация и паметови
разстройства), като следващите оперативни интервенции и полипрагмазичната
медикаментозна терапия са причинили рязкото влошаване на субкомпенсиранато
й състояние преди инцидента.
Твърди се,
че С.Б.Л., ЕГН ********** е собственик на управлявания от него л.а. „Пежо 206“
с ДК№ РА 91 39 ВМ, за който има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ Полица № 07513000641412, сключена на 21.02.2013г. и
валидна до 20.02.2014г., което ангажира отговорността на ответното дружество да
заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Изложени
са твърдения, че вината на водача на лекия автомобил за настъпилото ПТП била
установена с влязла в сила присъда.
Относно
претърпените от ищеца А.Н.С. неимуществени вреди се подържа, че същият е
единствен син и наследник по закон на смъртно пострадалата В. Т. С., като от
деня на ПТП до мига на нейната смърт е бил неотлъчно до нея ден и нощ, хранел я
и я обслужвал санитарно, като през период от почти два месеца и половина не се
е прибирал в къщи. Пострадалата през цялото време е била на легло с изключение
времето, през което била отвеждана до различните болници за провеждане на
лечение. В периода от 02.08.2013г. до 26.08.2013г., когато пострадалата била в
дома си в гр. Пазарджик, ищецът ангажирал медицинска сестра, която почти
ежедневно посещавала пострадалата за провеждане на манипулации, а три пъти
седмично при нея идвал и рехабилитатор.
Изложени
са твърдения, че ищецът съприживял страданията на
своята майка, която вместо да си отиде тихо и спокойно в старините си, изживяла
неописуеми болки, страдания, към които изцяло е бил съпричастен и той самия,
още повече, че тя била здрава за възрастта си жена. Твърди се още, че
отношенията между тях били изключително близки, като майката се радвала на
успехите на сина си и неговото семейство. Ето защо месеци след смъртта на майка
си, ищецът не можел да възстанови нормалния си и обичаен начин на живот. Сочи,
че напрежението от времето, през което се грижел за нея, нейната кончина в
състоянието, в което се намирала, го извадило от обичайното му състояние, което
се е отразило и на неговото здравословно състояние.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС" АД.
По
същество с отговора се оспорва изцяло основанието и размера на предявения иск. Оспорва
се наличието на претърпените вреди, описани в исковата молба. Излагат се
съображения, че право на обезщетение за неимуществени вреди нямат близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били в лоши лични отношения с
пострадалия. Акцентира се в тази връзка, че по делото не са ангажирани доказателства
в тази насока, както и че ищецът живеел на адрес, различен от този на своя
наследодател.
На
следващо място се прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата на вредоносния резултат от ПТП, като се излага
твърдение, че същата е била без поставен предпазен колан, с което е нарушила
задълженията си по ЗДвП.
Оспорва
се размерът на претендираното от ищеца обезщетение,
който бил завишен и не съответствал на установената съдебна практика,
икономическата конюнктура в страната и принципа на справедливостта.
Оспорва
се и основателността на акцесорния иск за забава по
чл. 86 ЗЗД.
В
постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищецът се
оспорват изцяло възраженията на ответника, направени с писмения отговор. Подържа
се, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Сочи се, че деянието за което С.Л. е признат за виновен е
застрахователно събитие по смисъла на §1, т.3 ДР на КЗ.
Като
неоснователно във връзка с правото на обезщетение се оспорва и възражението, че
ищецът живеел на адрес, различен от този на пострадалата.
Неоснователно
било и възражението за съпричиняване. Пояснява се във
връзка с механизма на ПТП, че в случая няма траектория на движение на тялото,
което пряко да е свързано с вида и характера на увреждането. Излагат се
твърдения, че скоростта на автомобилът, в който се е движила пострадалата към
момента на ударът, е била 17, 26 км.ч. и в процес на спиране.
В срока
по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от страна на ответника по
делото, в които се поддържат изцяло възраженията и обстоятелствата, изложени в
първоначалния отговор.
Страните
по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и
обстоятелства и направени възражения.
Настоящият
съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236
от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:
Безспорно
е по делото, че с присъда по НОХД №338/2014 год. влязла в законна сила на
02.12.2014 год. Пазарджишки окръжен съд е признал за виновен С.Б.Л., ЕГН **********,***,
в това, че на 26.06.2013г. в участък от път ІІІ-3704, 7+850 км. между разклона
за с.Юнаците и разклона за с.Величково, в посока с.Бошуля, обл.Пазарджик,
при управление на л.а. „Пежо 206“ с ДК№ РА 91 39 ВМ, като нарушил правилата за
движение: чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1, навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което изгубил контрол над управлявания автомобил и ударил
насрещно правилно движещ се л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № РВ 14 23 АР, с водач
О. Д. и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – О.С.Д.,
ЕГН ********** и на В.Т.С. ЕГН ********** - престъпление по чл.343, ал.3, б.
„б“ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП.
Безспорно
е и още, че вредоносният резултат е настъпил при наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила „Пежо 206“ с ДК№ РА 91 39 ВМ с Полица №
07513000641412, сключена с ответника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС"
АД на 21.02.2013г. и валидна до 20.02.2014г.. Безспорно е, че на 28.06.2013г. с
декларация изходяща от С.л., същият е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие.
Безспорно
е и още, че смъртно пострадалата В. Т. С. е пътувала на задната седалка в л.а.
„Фолксваген Пасат“, като смъртта й, настъпила на 18.09.2013г., се намирала в
пряка причинна връзка с претърпените травми от ПТП, настъпило на 26.06.2013г.,
а именно травматичен шок, мозъчна контузия и гръдна травма (тежка
дихателна недостатъчност, с преодолени хомоторакс и
пневмония, продължително командно дишане, дезориентация и паметови
разстройства), като следващите оперативни интервенции и полипрагмазичната
медикаментозна терапия са причинили рязкото влошаване на субкомпенсиранато
й състояние преди инцидента. Тези обстоятелства се установяват от приетата СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р П.М., както и обясненията дадени от последния в
съдебно заседание проведено на 13.11.2015г., които съдът кредитира изцяло като компетентни
и неоспорени от страните. Според заключението на експерта най – значима е била
гръдната травма, получена при удара на пострадалата в облегалката на предната
дясна седалка, която се изразявала в двустранни счупвания на ребра 2,3,4 в
дясно и 5,6,7, и 8 в ляво, контузия на белите дробове и оформяне на гръден
капак (такава гръдна травма при която се появява свободен участък, който се
движи парадоксално на дихателните екскурзи). Тя е
налагала вземане на агресивно поведение по отношение на набирането на кръв в
гръдната кухина. Наред с това белодробната контузия е довела до развитие на
възпалително усложнение на белите дробове с високо патогенни виролетни микроорганизми (крипсела),
които били тежки за лечение. Освен това, пострадалата е получила и тежки травми
на крайниците с множество счупвания на дълги тръбести кости – лява раменна,
дясна бедрена, дясна лъчева, лява и дясна ключици, както и черепно – мозъчна
травма. Всичко това в съвкпуност с общото състояние
на В. С., която към момента на травмата е имала съпътстващи заболявания,
характерни за възрастта й – 80 годишна е довело до декомпенсация
на основни жизнени механизми на пострадалата и смъртта й няколко месеца след
инцидента. Д-р М. е категоричен, че придружаващите болестни състояния – исхемична болест на сърцето, увреждания на бъбреците от
съдов тип и хипертония са имали по ограничена роля от травмите за настъпването
на леталния изход, тъй като макар и да е боледувала от посочените болести,
пострадалата е била активна и дееспособна към момента на ПТП-то.
С оглед
становището на ответната ЗК съдът намира, че следва да обсъди събраните по
делото доказателства относно наличието на съпричиняване
от страна на починалата В. С., което се изразявало в непоставяне на предпазен
колан - нарушение на чл.137а и чл.137в от ЗДвП. Така от приетото по делото
заключение на извършената САЕ се установява, че л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат“
с рег.№РВ 14 23 АР е бил оборудван на задните седалки с два броя триточкови
инерционни предпазни колани и един седалищен между тях за задържане на пътник
возещ се в средата на задната седалка т.е. същите били налични и в изправност, без
да има данни да са използвани при настъпването на ПТП – то. Този си извод
вещото лице основава на материалите по досъдебното производство, протокола за
оглед, фотоалбум и САТЕ, както и с оглед получените от пострадалата С.
наранявания по тялото в резултат на движението му при механизма на аварийното
спиране и последващия удар. В случай, че предпазният
колан е бил поставен, то торсът и седалищните части на пострадалата са щели да
бъдат фиксирани при удара, като през първата фаза долните части на долните
крайници и главата ще се придвижат напред и нагоре без да срещнат препятствие,
а през втората фаза ще се отклонят най- напред леко наляво отново без да
срещнат препятствие, а след това надясно и в зависимост от позата могат да
срещнат препятствие – елементи от дясната врата. В този смисъл е и установеното
от заключението на СМЕ (т.1 от заключителната част), а именно, че получените
травматични увреждания са тежки и представляват политравма,
като вида и интензитета им сочи, че са получени при липса на поставен предпазен
триточков колан. Ако такъв е бил поставен травматичните увреждания са щели да
бъдат по –малко като обем и по – леки. От друга страна обаче, вещото лице в т.2
от заключителната си част твърди, че в случая е невъзможно да се даде
категоричен отговор дали би настъпил летален изход при наложен обезопасителен колан, тъй като процесният
удар е бил свързан с погасяването на големи кинетични енергии, общо сътресение
на тялото, пренапрежение, инерционно движение и вторични увреди на вътрешните
органи, което от своя страна би могло да е предпоставка за развитие на
многобройни рани и късни усложнения, които също да застрашат живота.
За
установяване на горното обстоятелство е разпитан и св. Г.,***, който е
присъствал на мястото на ПТП. Анализирайки показанията на този свидетел, съдът
приема, че не следва да ги цени изцяло, тъй като същият твърди, че не помни
ясно инцидента поради многото време, което е минало от тогава. Единственото,
което си спомня със сигурност, че е имало проблем с изваждането на пострадалата
от задната седалка на автомобила за което е пристигнал и автомобил на
„Гражданска защита“, тъй като е имало нужда от хидравлична машина – челюсти.
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на неговата
майка са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.П., М.А.,
без родствени връзки с ищеца и Г. С. – съпруга на ищеца. Тези показания съдът
приема, че следва да се ценят изцяло предвид тяхната обективност и
непротиворечивост помежду им. И трите свидетелки установяват, че починалата В.С.
е имала много силна връзка със сина си А.С., което е бил нейно единствено дете.
По време на боледуването й докато е била в болницата в гр.Пазарджик, а след
това и в гр.Пловдив той е бил неотлъчно до нея. Това е продължило и след
изписването й от болничните заведения и настаняването й в дома й. Старал се е
да й осигури всички възможни грижи, които сам е полагал или пък е ангажирал
съответните специалисти – лекари и медицински сестри. По тази причина е
преустановил и да работи през целият период от три месеца. Преживял е
изключително трудно процеса на боледуване на майка му, тъй като не е могъл да
спи, което е довело до влошаване на неговото здравословно състояние. Започнал е
постоянен прием на лекарства за регулиране на кръвното му налягане и сърдечната
му дейност. Съпругата му св.С. твърди, че това било в резултат на изпитваното
от него чувство на вина за това, че е не е успял в деня на инцидента самият той
да е прибере от селото. Казвал, че „ …татко толкова години се грижил за нея, а
той не могъл за няколко месеца да я опази…“. Мъката по загубата на майка му
продължавала и към настоящият момент и не можела да премине лесно, тъй като по
между им имало много силна връзка и много обич. Цялото семейство било много
сплотено, живеели заедно повече от 13 години, преди отделянето на семейството
на ищеца в самостоятелен дом. Празнували общо всички празници, полагали
всякакви грижи един за друг – родители и син и снаха и в ежедневието. Ето защо
и трите свидетелки твърдят, че болката на ищеца от загубата на майка му
продължава и до сега.
При
така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Правното
основание на предявеният иск против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД София
е чл.226 от Кодекса за застраховането /отм./ приложим в случай предвид
разпоредбата на §22 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ и
същият е процесуално допустим като предявен от надлежни страни, при наличие на
правен интерес за същите.
Искът е
основателен предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.226 от КЗ /отм./ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на деликт направо от
застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество.
В
случая е безспорно, че след ПТП, причинено от С.Б.Л. и в следствие на получените
при него наранявания, на 18.09.2013г. е починала В.Т. С., майка на ищеца А.Н.С..
За причинената по непредпазливост смърт – престъпление по по
чл.343, ал.3, б. „б“ НК във връзка с чл.342, ал.1 НК и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП,
чл.20, ал.1 ЗДвП, С.Л. е признат за виновен по силата на Присъда №42/08.10.2014г.
постановена по НОХД№338/2014г. по описа на ПзОС,
влязла в законна сила на 02.12.2014г.. Влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието съгласно
разпоредбите на чл.413 ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно е установено по
един
несъмнен начин извършването
на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност, авторството на С.Л. и неговата вина. С пълно и пряко доказване
ищецът доказа
и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - настъпилите за него болки и страдания от причинената смърт на неговата майка, техния характер, степен и продължителност във времето, както
и пряката им причинна връзка с деянието.
Изпълнена
е хипотезата и на чл. 226 ал. 1 от КЗ/отм./ с оглед валидно сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност” с ответното „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД София,
поради което и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на последното.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение:
За да
определи справедлив размер на обезщетението при условията на чл.52 от ЗЗД,
съдът съобрази тежестта на търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болката и мъката от загубата на неговата майка, от една страна, и доколко
е налице и в каква степен съпричиняване на
вредоносния резултат от В. С. т.е. наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради наведените в този смисъл възражения от ответното застрахователно
дружество за нарушение разпоредбата на чл.137а от ЗДвП от страна на пострадалата.
На
първо място за да определи справедливият размер на обезщетението при условията
на чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с
оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В
този смисъл съдът съобрази, че пострадалата В.С. към релевантния момент е била
на 82 години, но относително активна, със съпътстващи възрастта й заболявания
си, които не са имали особено изразен характер. Наред с това съобрази и още, че
смъртта й е настъпила три месеца след пътнотранспортното произшествие. През
този период от време същата е търпяла болки с изключителен интензитет предвид
характера на нараняванията й - гръдната травма, която се изразявала в
двустранни счупвания на ребра 2,3,4 в дясно и 5,6,7, и 8 в ляво, контузия на
белите дробове и оформяне на гръден капак, която пък довела до развитие на
възпалително усложнение на белите дробове с високо патогенни виролетни микроорганизми (крипсела),
тежки травми на крайниците с множество счупвания на дълги тръбести кости – лява
раменна, дясна бедрена, дясна лъчева, лява и дясна ключици, както и черепно –
мозъчна травма. Поради това й състояние пострадалата е претърпяла и множество
оперативни интервенции, някои от които и животоспасяващи. Целият период на
боледуването й същата го е преживяла на легло в болнична обстановка, като едва
последния месец е била настанена за домашно лечение. През всичкото това време
ищецът, който е неин единствен син и лекар по професия, е бил неотлъчно до нея
като е полагал всички възможни грижи за облекчаване на болките й и опити за нейното
излекуване. По този начин обаче същият е съпреживял с майка си нейните
страдания, без да е бил във възможност да ги облекчи в голяма или в някаква
степен. Безспорно е, че ищецът е направил всичко по силите си за това.
Преустановил е работата си през периода на боледуване на майка му, бил е
постоянно до нея като й е предоставял собствените си грижи, а при нужда е
осигурявал и грижи от други лица с необходимите знания и компетентност – лекари
и медицински сестри. Всичко това е направено от него поради дълбоката
привързаност и близост, която е имало между него и майка му. Установява се от
гласните доказателства, че през съвместният им живот, а и след това той е
получавал от нея като единствен син обич, внимание и грижи. Ето защо нейната
травма и последващо боледуване, довело до смъртта й
се е отразило изключително зле върху неговото психично и физическо здраве.
Поради влошаване на последното е започнал постоянен прием на лекарства за
регулиране на кръвното му налягане и сърдечната му дейност, страдал от безсъние.
И към момента същият изпитвал силна болка от загубата й, дори вина, че не се е
погрижил добре за нея. Тези болки и страдание ще го съпътстват през целия му
живот, поради невъзвратимостта на загубата му.
Наред с
посочените претърпени от ищеца неимуществени вреди от значение при определяне
на справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, както бе посочено по –
горе в решението, е и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап
от развитие на обществото, както и икономическата конюктура
в страната. Последната е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие и към момента на настъпването на процесното
ПТП при което са починали две лица, съгласно чл.266 от отменения КЗ и §27 от ПЗРКЗ,
застрахователната сума е в размер на 10 000 000 лева.
Предвид
изложеното до тук и доколкото болките и страданията могат да се съизмерят с
паричен еквивалент, то съдът приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
за ищеца се явява обезщетение в размер на 80 000 лева.
Съдът не
приема за основателни възраженията на ответното дружество за съпричиняване от страна на пострадалата предвид събраните
по делото доказателства. Безспорно е установено, че л.а. „Фолксваген“ модел
„Пасат“ с рег.№РВ 14 23 АР, в който е пътувала В.С., е бил оборудван на задните
седалки с два броя триточкови инерционни предпазни колани и един седалищен
между тях за задържане на пътник возещ се в средата на задната седалка.
Установено е и че същите били налични и в изправност, без да има данни да са
използвани при настъпването на ПТП – то. От приетата СМЕ пък се установява, че при поставен
предпазен триточков колан травматичните увреждания на пострадалата са щели да
бъдат по –малко като обем и по – леки. Следователно пострадалата се е возила в
автомобила в нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, като същата не
е от категорията пътници, които разпоредбата на чл.137а ал.2 от ЗДвП
освобождава от задължителното ползване на обезопасителни
колани. От друга страна, пак относим към възражението
за съпричиняване, следва да се съобрази безспорният
факт, че пострадалата е била пътник в автомобила, управляван от другото смъртно
пострадало лице О.Д., който се е движел спазвайки всички изисквания на ЗДвП.
Нещо повече последният, възприемайки поведението на виновния за ПТП-то шофьор С.Л.,
е опитал да предотврати сблъсъка като рязко е намалил скоростта, както и навил
волана надясно с цел промяна посоката на движение на управлявания от него
автомобил, като по този начин е способствал за избягване на директния челен
удар. Предвид така установеният механизъм на пътнотранспортното произшествие и
участието на пострадалата С. в инцидента, се налага извод, че последната не е
допринесла за настъпването на уврежданията й. В този смисъл следва да се
съобрази и заключението на в.л. д-р М., изготвил СМЕ. Според посоченият експерт
е невъзможно в случая да се даде категоричен отговор дали би настъпил летален
изход при наложен обезопасителен колан, тъй като процесният удар е бил свързан с погасяването на големи
кинетични енергии, общо сътресение на тялото, пренапрежение, инерционно
движение и вторични увреди на вътрешните органи, което от своя страна би могло
да е предпоставка за развитие на многобройни рани и късни усложнения, които
също да застрашат живота. В този смисъл съдът не може да приеме за доказано по
несъмнен начин, а доказателствената тежест за това
безспорно е на ответната страна, че причинените увреждания на пострадалата не
биха настъпили в резултат на интензивността на контактния удар между двата
автомобила, а са именно в резултат на липсата на поставен обезопасителен
колан. Поради изложеното до тук, настоящият състав приема, че в случая не са
налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД, тъй като не е установено по един
категоричен начин наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалата, с което тя обективно да е създала предпоставки и/
или възможност за настъпване на увреждането. Този си извод съдът съобрази и със
задължителната съдебна практика обективирана в множество
решения постановени по реда на чл.290 от ГПК от ВКС – Р№78/10.07.2014г. по т.д.№1982/2013г., I т.о., ТК; Р№16/4.02.2014г. по т.д.№1858/2013г., I т.о., ТК и др.
Поради
изложеното до тук, съдът приемайки предявеният от ищеца иск за основателен и
доказан в посочения по-горе размер, следва да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 80 000 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от настъпване на деликта – 26.06.2013г. до
пълното изплащане на сумата, а в останалата част до пълния размер от 150 000
лева - да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съразмерно
на уважената част от исковете „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД следва да
заплати на ищеца разноските по делото, изчислени по компенсация съобразно
уважената част от иска, общо в размер на 2 176 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответната застрахователна
компания сумата 1929,67 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Върху
уважената част от исковете застрахователят следва да бъде осъден да заплати
държавна такса от 4% в размер на 3 200 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Воден
от горното и на основание чл.235 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1562, район Искър,
бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изп. дир. А.Й. П. ДА
ЗАПЛАТИ НА А.Н.С., ЕГН **********,*** на
основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./ приложим
в случай предвид разпоредбата на §22 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000/осемдсет хиляди/ лева,
представляващо претърпените от ищеца болки и страдания в следствие на
настъпилата смърт на неговата майка В.Т..С. в резултат на ПТП, станало на 26.06.2013г.
в участък от път ІІІ-3704, 7+850 км. между разклона за с.Юнаците и разклона за
с.Величково, в посока с.Бошуля, обл.Пазарджик, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането –26.06.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./
приложим в случай предвид разпоредбата на §22 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ за
разликата от 80 000 /осемдесет хиляди/ до 150 000/сто и петдесет хиляди/
лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1562, район Искър,
бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изп. дир. А.Й.П. ДА
ЗАПЛАТИ НА А.Н.С., ЕГН **********,*** общо сумата 2 176 лева, представляващи сторени по делото разноски,
изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА А.Н.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1562, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изп. дир. А. Й.П. сумата 1 929,67 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1562, район Искър,
бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от изп. дир. А. Й. П.да
заплати държавна такса от 4% в
размер на 3 200 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: