№ 16
гр. Пазарджик, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225200600021 по описа за 2022 година
С присъда №72 от 09.12.2021г по НОХД№1439/2021г ПРС е ПРИЗНАЛ
подсъдимия АТ. ИЛ. СП. от гр.С. за ВИНОВЕН в това, че на 20.01.2020г. в
гр.С., обл.Пазарджик,с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от
550лева,е възбудил и поддържал заблуждение у крупието В.В.Г., че е
разговарял по телефона с управителя на игрална зала „******" гр.С.- С.В.С.,
който бил разрешил В.В.Г. да му заплати от касата на игралната зала сумата
от 550 лева, и с това е причинил имотна вреда в размер на 550 лева на
дружеството ***********************, представлявано от П.П.П. -
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 и чл.
36 от НК го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възпитателната работа с условно осъдения възложил на Наблюдателна
комисия при Община С..
Постановил веществените доказателства по делото: 1 брой СД диск със
1
запис от охранителна камера - да бъде унищожен с делото по съответния ред.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на
206,99 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Пазарджик - в размер на 20,00 лева.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия.
В жалбата са наведени оплаквания,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна,иска се отмяната й и оправдаването му,алтернативно,да се
измени ,като се преквалифицира деянието по чл.209 ал.3 от НК ,и да се
определи по леко наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.
Окръжна прокуратура , чрез своя представител изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд, след проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени в чл. 334 НПК и след като провери
на осн. чл. 313 и чл. 314 НПК изцяло правилността на присъдата, счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от РС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен
процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са
правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява
следната фактическа обстановка: Подсъдимият е трикратно осъждан ( л. 49-
50, ДСП), като първите два пъти за престъпления против собствеността по чл.
195 от НК, а последният – за изнудване.За всички осъждания е настъпила
през 2015 г. абсолютна реабилитация по право, по чл. 88а НК. Към м. януари
2020г. живеел в гр. С. и посещавал често находящата се в града игрална зала
„******", поради което бил познат „по физиномия“ и на управителя св. С. и
2
на св. Г. - крупие.
На 20.01.2020г., следобед, също посетил игралната зала. По това време
на работа била Г.. Подсъдимият взел служебния мобилен телефон с
обяснението ,че ще се обади на управителя. Извършил действия по него, с
които я оставил с впечатление, че набира някакъв номер и води разговор, като
дори излязъл навън. След минути се върнал и заявил на Г., че е говорил със С.
и той разрешил тя да му даде сумата от 550 лева от служебните на игралната
зала.Г. повярвала, извадила от касата 550 лева и му ги дала. Подсъдимият й
оставил личната си карта и изписан на лист телефонния си номер,като заявил
до два часа ще върне парите, след което излязъл. Минали няколко часа, той се
върнал и си взел от нея личната карта, без да й върне парите. За да не й се
отчетат липси в касата, свидетелката възстановила сумата със свои лични
пари. Впоследствие подсъдимият неколкократно обещавал на св. Г. , че ще й
върне парите, каквото обещание депозирал и в хода на съдебно заседание
пред РС и не изпълнил до приключване на делото.
Видно от мотивите на първоинстанционната присъда РС е направил
анализ на всички доказателствени източници, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В мотивите си РС е
изложил и доводи за причините, поради които е кредитирал показанията на
посочените свидетели, както и на останалите доказателствени материали и е
изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал. 3 НПК. РС е кредитирал като доказателствено средство
показанията на св.Г. от които става ясно че тя дала парите от касата само,
защото подсъдимият я убедил и тя му повярвала, че той е получил
разрешение за това от управителя и след разбрала, че е измамена, върнала
същата сума от собствените средства,за да не се установят липси в касата, за
които ще носи отговорност като материално-отчетно лице .Същевременно са
останали изолирани обясненията на подсъдимият от доказателственият
материал по делото,който твърди че бил взел пари назаем от крупието,а не
бил искал пари от фирмата.
Същевременно мотивите на присъдата не сочат РС да е нарушил
принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение
единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния
процесуален ред- чл. 14, ал. 1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на
3
които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползувала
прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както
уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3
НПК. Анализираните от РС доказателствени източници, преценени и
поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво
съмнение извод- за доказаност на релевантния за обвинението факт- че на
инкриминираната дата и място с цел да набави за себе си имотна облага -
сумата от 550лева,е възбудил и поддържал заблуждение у крупието В.В.Г., че
е разговарял по телефона с управителя на игрална зала „******" гр.С.- С.В.С.,
който бил разрешил В.В.Г. да му заплати от касата на игралната зала сумата
от 550 лева, и с това е причинил имотна вреда в размер на 550 лева на
дружеството ***********************, представлявано от П.П.П..
ОС дължи отговор на спорния по делото правен въпрос поставен от
защитата на подсъдимия, за нарушение на материалния закон, дължащо се на
неправилно определяне на съставомерен обективен елемент на
инкриминираното престъпление измама - погрешно посочване на лицето, за
което е настъпила вредата. Подсъдимият и защитникът му поддържат теза, че
вредата била настъпила за крупието,а не за дружеството.
От наказателноправна гледна точка при измамата имотната вреда
настъпва в момента на извършеното имуществено разпореждане и е пряка и
непосредствена последица от осъществените разпоредителни действия от
страна на заблудения. Известно е, че измамата е резултатно имуществено
престъпление, свързана с неоснователно напускане, излизане на съответното
имущество от патримониума на измамения пострадал или на друго лице.
Престъпният резултат на престъплението се изразява в причиняването на
имотна вреда на измамения или на другиго. От субективна страна е
необходимо в съзнанието на дееца да са налице представи, че следствие на
измамливите му действия измаменият се разпорежда с имущество, при което
разпореждане самият той или друго лице претърпява имотна вреда.
Поведението на извършителя се определя от специфичната му користна цел -
да набави за себе си или за другиго имотна облага.
От процесуална гледна точка горното обуславя несъмнен извод, че
фактите относно това кой е „пострадалият“ (ощетеният) и каква имотна вреда
му е причинена са необходим елемент от обективната страна на
4
престъплението и задължително следва да са ясно и недвусмислено
формулирани във всички актове с процесуално значение - както в
обвинителния акт, така и в съдебните актове . Идентификация на лицето, на
което е била причинена имотната вреда както прокурорът в ОА,така и съдът в
присъдата правилно са посочили че тя е настъпила за търговското дружество
. Последващото възстановяване на паричната сума от личните средства на Г.
няма отношение към съставомерността на деянието. Престъпното поведение
на подсъдимото лице се субсумира под наказуемия състав на чл.209 ал.1 от
НК. От субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на деянието си , предвиждал е и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
Съзнавал е, че въвежда в заблуждение Г. относно факта, че получил
разрешение от управителя да му бъде дадена от касата процесната сума и че
това я е мотивирало да извърши акта на разпореждане, предоставяйки му я.
Съзнавал е, че поддържа това заблуждение с предоставянето на личната си
карта и на изписан телефон, на който може да бъде потърсен, като дори
когото часове по –късно взел от нея личната си карта, а и до приключване на
делото въпреки обещанията не върнал парите.
Не се споделя довода защитника за преквалификация на деянието на
чл.209 ал.3 от НК ,че случаят е маловажен. Доводът на защитата, който е в
смисъл, че сумата предмет на деянието от 550лв,която е под минималният
размер на работната заплата,трябва да се приема за маловажен случай",
противоречи с чл. 93, т. 9 НК. Деянието трябва да се квалифицира като
маловажен случай само когато по степен на обществената си опасност и
морално укоримост е по-леко от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. А по-ниска степен на обществена опасност се определя от
цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от паричната
равностойност на предмета на деянието. Стойността на предмета на
престъплението обаче не е единствения разграничителен критерий, нито пък
установен от закона привилегирован признак. От значение са и всички други
обстоятелства, , способа и начина, по които е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при
извършване на престъплението, отражението на деянието сред обществото и
др. По конкретното дело районният съд е обсъдил в съвкупност всички тези
5
обстоятелства и правилно е приел, че случаят не е маловажен,а се касае за
извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Подсъдимият не е бил в
материална нужда. Освен това е с негативни съдебни и характеристични
данни . Ето защо както степента на обществената опасност на деянието, така
и тази на дееца са завишени и са пречка за квалифициране на измамата като
маловажен случай.
Наложеното наказание,като вид,размер и начин на изтърпяване не е
явно несправедливо и е съответно на извършеното от подсъдимият
престъпление. Наказанието на подсъдимия е отмерено при смекчаващите
отговорността обстоятелства под средния размер на предвиденото в закона.
Няма каквито и да са признаци, че съдът не е съобразил установените
смекчаващи обстоятелства, прилагайки незаслужена суровост към
жалбоподателят. Изложените мотиви не търпят упрек за бланкетност, тъй
като дават възможност да се проследи съдържанието на вътрешното
убеждение на съда. Вярно е заключеното на съда, че смекчаващите
обстоятелства, установени от съда, не са нито многобройни, нито разкриват
изключителност, за да обусловят несъразмерност дори на най-лекото,
предвидено в закона наказание, поради което и правилно е отказано
приложението на чл. 55 от НК. Обобщено, наложеното на подсъдимият
наказание лишаване от свобода адекватно държи сметка за цялото
своеобразие на конкретно разглеждания случай. Не е допуснато нито
подценяване, нито надценяване на обстоятелствата, определящи
обществената опасност на деянието и на извършителят. В този смисъл
определеното при смекчаващите отговорността обстоятелства наказание от
една година лишаване от свобода отложено за изпитателен срок от три
години, съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за
личността му и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Съдът правилно е процедирал с веществените доказателства.
Разноските правилно са изчислени и възложени в тежест па
подсъдимият,а в настоящата инстанция други няма направени.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за
които въззивната инстанция следи служебно.
6
Водим от тези съображения,ПОС, на основание чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
Потвърждава присъда №72 от 09.12.2021г по НОХД№1439/2021г на
Пазарджишкият РС.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7