№ 305
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500366 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Р. И.
И., чрез адв.С. против Решение № 19 от 03.01.2023 година, постановено по
гр.дело № 1269/2022 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите
претенции на въззивницата против Технически университет – град Варна,
както следва: По чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т. 3 КТ,
вр.чл.225 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ - 1.За отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № ЧР-03- 97/06.12.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328
ал.1 т.2, пр.2. от КТ - поради съкращаване на щата; 2.За възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител на сектор“ в
отдел „Обществени поръчки и наеми“ в отдел ОПИП; 3.За осъждане на
ответника да й заплати сумата 7301.28 лева, представляваща обезщетение по
чл.225 КТ за времето, през което ищцата е останала без работа в размер на 6
брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане, както
и в частта, с която ищцата е била осъдена да заплати в полза на ТУ-Варна
разноски за производството в размер на 1995.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
1
Според жалбата атакуваното решение се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно - съдът не е отчел наличието на
множество доказателства, което прави акта несъобразен с материалите по
делото.Излага се, че съдът неправилно е възприел факта, че не следва да се
осъществи подбор; че не е налице фактическо премахване на длъжността и че
съкращението не е реално по смисъла на закона.Отделно от това се излага, че
е налице хипотезата на чл.8 от КТ, както и че решението на ВРС в тази насока
не отразя действителната воля на законодателя.Твърди се, че организацията в
Университета не е била променяна; сочи се още, че не реализиран подбор, т.к.
има служители с идентични трудови функции.По същество отправеното към
съда искане е решението да бъде отменено, а исковете – уважени.
В срока за отговор ТУ-Варна е приел, че атакуваното решение се явява
правилно и законосъобразно.Изложени са съображения, според които то е
подробно и мотивирано, както и че не е налице хипотезата на чл.8 от КТ.
В съдебно заседание пред ВОКС, въззивницата И. е редовно призована,
не се явява, представлява се от адв.С., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на Технически университет – град Варна,
редовно призована, се представлява от адв.П., които излага, че решението е
правилно, съобразено е с доказателствата и следва да се потвърди.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Според твърденията в исковата молба и двете страни са били в трудово
– правно отношение, по силата на Трудов договор от 23.8.2019 година, по
силата на които Р. И. И. е била назначена на длъжност "Експерт обществени
поръчки" от 23.08.2019 г. до 03.10.2019 година.След датата 03.10.2019 година
тя е заела длъжността „Ръководител сектор Обществени поръчки" до
06.12.2021 година, когато трудовото й правоотношение било прекратено със
Заповед № ЧР-03-97/06.12.2021 г. на Ректора на ТУ - Варна, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата.
Ищцата намира уволнението и заповедта, с която то е извършено за
незаконосъобразни, поради което е настояла пред ВРС за неговата отмяна в
законоустановения срок. Твърденията са, че оспорената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не
е налице визираното в заповедта основание - съкращаване на щата, а напротив
– не е налице реално премахване на длъжността, когато трудовата функция е
престанала да съществува, или премахване на част от щатните бройки за тази
длъжност от щатното разписание на университета, когато е отпаднала
2
необходимостта от тези щатни бройки.Тя сочи още, че в случая е налице
т.нар. фиктивно съкращаване на щата, тъй като е премахната само длъжността
ми като наименование, но е запазена трудовата функция, която ищцата е
изпълнявала до момента на уволнението и това обстоятелство прави
уволнението незаконно.
Ищцата е изложила още, че Работодателя е нарушил изискването за
осъществяване на подбор между работещите на една и съща или сходна
длъжност.
На следващо място ищцата намира, че уволнителната заповед е
незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от Кодекса на труда.Според исковата молба Ректорът на Технически
университет – Варна е упражнявал непрестанен психически тормоз и
дискриминационно отношение спрямо нея, като без причина изисква
многобройни обяснения за изпълняваните от И. задачи, както и обяснения за
твърдени от него нарушения на трудовата дисциплина.Бил е груб, крещял,
обвинявал я в кражба, отправял заплахи за дисциплинарно уволнение.Ищцата
твърди, че без никакъв повод я викал в кабинета си, за да й връчва
многобройни искания за даване на обяснения от всякакъв характер.Тя
разяснява още, че на 25 януари 2021 година не е успяла да влезе в кабинета
си, т.к. по нареждане на Ректора е променено работното й място, и трябва да
се премести на друг етаж в друга стая, без достъп до досиетата за водените
обществени поръчки, което прави невъзможно изпълнението на служебните й
задължения.
По същество е настояла процесната Заповед да бъде отменена, тя да
бъде възстановена на предишната си длъжност и да й се присъди търсеното
обезщетение.
От фактическа страна, решаващата съдебна инстанция е констатирала,
че страните са били в трудово правни отношения, по силата на които ищцата
е заемала по силата на сключен от тях безсрочен Трудов договор от
13.08.2019 година /л.7/ длъжност „Експерт обществени поръчки“, в отдел
„Обществени поръчки и инвестиционно планиране в сектор обществени
поръчки и наеми към отдел ОПИП“.
По силата на Допълнително Споразумение /ДС/ от 03.10.2019 година е
променена длъжността й в „Ръководител сектор“.
С друго ДС от 03.02.2020 година е променено основното
възнаграждението на ищцата 906.00 лева, а със Заповед № ЧР-03-
97/06.12.2021 г. на Ректора на Технически университет Варна е съкратен щата
за длъжността на ищцата „Ръководител сектор“ - Отдел обществени поръчки
и инвестиционно планиране – сектор Обществени поръчки и наеми към отдел
ОПИП – като са посочени и – това е Решение на Академичния съвет –
протокол № 40/29.11.2021 година.
Пред ВРС са били изслушани две Съдебни експертизи – според първата
при сравнителния анализ на длъжностните характеристики на сходните
длъжности се установява припокриване отчасти на същността на основните
функции и задължения, но в новите длъжности „Експерт Обществени
3
поръчки, юрисконсулт“ и „Началник отдел Обществени поръчки и търгове“
те са формулирани с различен текст и са допълнени и разширени.Експерта
сочи, че новите длъжности включват и юридическо образование.
От Допълнителната Съдебна експертиза става ясно, че през периода
23.08.2019 г. – 06.12.2021 г. в който ищцата е била в трудово - правни
отношения с ответника са обявени общо 23 обществени поръчки. В 13 от тях
е посочена от възложителя като лице за контакт, като поръчките са подписани
от инж.М. А. – заемал длъжността „Главен секретар“, упълномощен със
заповед № 209/17.04.2019 година.Според експерта от 13 обществени поръчки
е обжалвана само една, обжалването е отхвърлено, но същата поръчка е
прекратена поради липса на финансов ресурс. За периода 06.12.2021 г. –
02.08.2022 г. са обявени общо 10 обществени поръчки - две от тях са
прекратени поради установени нарушения при откриването им, като няма
обжалвани. Три от тях са с под писани договори. Останалите са в процес на
провеждане.Пред съда експерта е посочил, че всички търгове за отдаване под
наем на собственост са провеждани в отдела на който ръководител е била
ищцата Р. И..
ВРС е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че уволнителната
процедура е изрядна и че не е налице хипотезата на чл.8 от КТ.
Виждането на настоящия съд е следното:
ВРС е посочил конкретна практика на ВКС, касаеща правото и
задължението да се осъществи подбор.Той е посочил, че извършването на
подбор по чл.329 ал.1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя
да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на
всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор
обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду
работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва
съкращаването на щата. Обособена структура в предприятието на
работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е
отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна
разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в
организационно-управленската структура на предприятието - самостоятелна
организационна единица в цялостната структура и организация на
предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово
поделение, но и отделните отдели и цехове.Съобразно Решение № 17 от
27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
И. П., преценката на Работодателя по чл.329 от КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1
4
КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.Също ВКС е посочил в Решениe № 1845
от 29.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 768/99 г., III г. о., докладчик съдията Н.З.,
че когато извършването на подбора е задължително за работодателя и подбор
не се извърши, както и когато се извърши, но не по законоустановените
критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбора е въпрос на
приложение на закона, поради което подлежи на съдебен
контрол.Разпоредбата на чл.329 КТ по императивен начин определя случаите,
в които подборът е право на работодателя и в които той е задължителен, както
и критериите за извършване на подбор.
Самото право на подбор е субективно право, то принадлежи на
Работодателя и се реализира при наличието на следните предпоставки:
закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и намаляване
обема на работа.Факта, че се касае за субективно право на работодателя обаче
има своите ограничения, с оглед различните основания, при наличието на
които се упражнява правото на избор.Ако бива съкратена единствената
бройка на съответната длъжност, то в този случай работодателя не е
задължен да упражни правото си на подбор.По – различна е ситуацията,
при която се засяга една или две от множество еднородни функции – тогава
работодателя е задължен да извърши подбор по определени критерий,
основно защото той следва да подбере онези работници с по – висока
квалификация.В конкретния случай е било по несъмнен начин установено, че
длъжността на ищцата е била закрита по решение на Академичния съвет и че
в новата длъжност/ длъжности фигурира още едно изискване – това за
юридическо образование.При това положение за работодателя не е
съществувало задължението да извършва подбор, просто защото във
въпросното звено не са останали работници / служители на такива,
подобни или сходни длъжности, между които да се проведе
подбора.Следователно, когато не са налице други близки и сходни
длъжности на съкращаваната, за Работодателя не възниква задължение
за извършване на подбор, а единствено право на това, още повече, че в
съответствие със закона самото „съкращаване в щата” е реално.
Задължението за подбор възниква най – вече, ако и когато
работодателят съкращава част от щатните бройки за една и съща
длъжност.Последното му налага да извърши преценка кои от заемащите
еднаквите длъжности лица да остави на работа и кои не. В този случай
правото на подбор става част от правото на уволнение, тоест съдебният
контрол за законосъобразност на уволнителната заповед включва и
преценката за правилността на подбора не само относно неговото формално
5
извършване, но и относно съобразяването му с критериите по чл. 329, ал. 1
КТ.Самото съкращение в щата означава премахване на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции, считано от един
определен момент за бъдеще. За да бъде законосъобразно уволнението на
това основание, е необходима кумулативната даденост на следните
предпоставки: да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършената работа;
уволнението и фактическото премахване на съответната трудова функция да
съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде
извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва
такава промяна. В случаите, когато една и съща длъжност се заема от няколко
лица и работодателят пристъпва към прекратяване на трудовото
правоотношение, поради съкращение в щата, в резултат на което се
намаляват бройките на съответната длъжност, той е длъжен да извърши
подбор.Но в хипотеза, в която се съкращава единствената или всички бройки
от дадена длъжност, работодателят не е задължен да извършва подбор, а
това е негово право.
Следващия критерии, на които се позовава ищцата е нарушение по чл.8
от КТ или т.нар. „злоупотреба с право“.Съобразно тази разпоредба се изисква
добросъвестност при упражняване на трудовите права, като не се допуска
пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол,
сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени
организации и движения, семейно и материално положение, наличие на
психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора
и продължителността на работното време. Злоупотреба с права от страна на
Работодателя в хипотезата на чл.8 от КТ е налице, когато се установи, че
единственото му желание е чрез законово допустими средства да
постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник.Според доводите, изложени в исковата
молба, а и във въззивната жалба, Работодателя е нарушил изискването за
добросъвестност, което се презюмира по смисъла на чл.8 ал.2 от КТ, основно
защото единствената му цел е била да прекрати трудовото правоотношение с
ищцата. Също според жалбата доказателства в тази насока са събрани и те
почиват на показанията на разпитаните свидетели – М. И. и М. А..Според тези
свидетели ищцата първоначално е работила в отдел „Обществени поръчки и
наеми“, но по късно в отдел „Обществени поръчки“; според двамата
свидетели ищцата е работила бързо и че проверките от страна на „Агенцията
за финансов контрол“ и „Сметна палата“ не са довели до забележки или
санкции.И двамата свидетели са били очевидци на отправени упреци и обиди
по отношение на ищцата от Ректора – касае се за коментари на нейната
работа, относно личността и компетентността й. Ищцата им е показвала
имейли, които получавала от ректора в почивни дни - събота и неделя.Според
тях отношението на Работодателя било грубо и недопустимо.
6
За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗД е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗД. Не е достатъчно да се
установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо
да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой
от признаците, очертани в чл.4 от ЗД, като следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и
причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак
по цитирания чл. 4 от закона. В тази връзка поставения въпрос -
законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на
чл.8 от КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на
служителя, е коректно поставен, а и е относим по спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по
допустимостта - в обжалваната му част; по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. В качеството си на втора по
ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото,
въззивният съд има правомощието - едновременно правото и задължението да
обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и
доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в
обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на
първоинстанционното решение.С исковата молба, ищцата е навела като
основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение злоупотреба от страна на работодателя, което според него
представлява нарушение на чл. 8 от КТ, която разпоредба задължава страните
по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията,
произтичащи от това правоотношение добросъвестно.Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и
задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до
установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че
тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8, ал. 1
КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищеца по
предявените обективно съединени искове.За да отговори на този довод,
настоящата инстанция се позовава и на практиката на ВКС, които с Решение
№ 55 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3086/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева, изрично сочи, че когато са променени
изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни
бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с
всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това
може да бъде направено едновременно или последователно по преценка на
работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като
работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в
кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото
7
правоотношение.Съдът се позовава и на Решение № 71 от 24.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б., което
указва, че Работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация
за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а
дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в
противоречие с тях. Волята на Работодателя в този случай е подчинена на
негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква
квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има
обективна производствена необходимост от въведената промяна.Съдебният
контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и
преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от
страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато
се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства
да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник.
В настоящия случай въззивния съд, подобно на решаващата съдебна
инстанция приема, че Работодателя не е извършил нарушение по чл.8 от КТ,
т.е. той не е злоупотребил с право.ВОС приема, че показанията на
разпитаните в полза на ищцата свидетели – И. и А. не почиват на обективна
преценка и макар да сочат на твърдо отношение към ищцата, не следва да се
кредитират в частта, касаеща качеството на изпълнението на задълженията от
страна на И..В тази връзка съдът се позовава на Доклад – заключение от Б. Х.
/вж.л.14/, съобразно които с отговора против жалбата на ищцата, ТУ-Варна е
представил доказателства за ненавременно, некачествено и въобще
повърхностно изпълнение на задълженията от страна на Р. И..Не следва да се
даде вяра в показанията на свидетелите по простата причина, че
многократните проверки на различни органи – Агенция за държавна
финансова инспекция и Сметна палата е показала непълнота при воденето на
досиетата, липсата на електронен подпис от страна на И.; отделно от горното
поради неизпълнение на задължения от нейна страна ТУ-Варна е бил наказан
при връчен Акт за установяване на нарушение и Наказателно
постановление с глоба в размер на 189 000 лева; нещо повече - наложени са
санкции и за пропуски в други процедури.По твърдото отношение на
Работодателя към въззивницата е свързано не с лична неприязън или лоши
чувства, а е плод на изложеното по – горе и не съставлява само по себе си
злоупотреба с право.Също право на Работодателя е за потърси по завишени
критерии за изпълнението на тази длъжност.Прави впечатление, че системния
контрол и дори сочените от свидетелите е - меили, изпращани на ищцата,
макар и в почивни, са плод на желанието на Работодателя да напомни и / или
да укаже изпълнение на процедури и/ или задължения у ищцовата страна,
предвид констатациите на Финансов контрол и Сметна палата.По тези
съображения, въззивния съд също приема, че не е изпълнен критерия на чл.8
от КТ, на които се позовава в исковата си молба, и във въззивната си жалба
ищцовата страна.
8
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззиваемата е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на ТУ-Варна.Установява се
от материалите по делото, че същото е в размер на 2 000 (две хиляди) лева
(вж.л.17).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от
нормата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че дела за уволнение
и възстановяване на работа , възнаграждението е не по – малко от
минималната работна заплата към датата на сключване на Договора за правна
помощ , или в случая 780 лева.По иска за присъждане на обезщетение, съдът
изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.2 – или 630.12 лева, или общо сумата която
следва да се присъди като сторен разход – адвокатски хонорар е в размер на
1 401.13 лева /хиляда четиристотин и десет и дванадесет/ лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 03.01.2023 година, постановено по
гр.дело № 1269/2022 година, по описа на ВРС, четиринадесети състав.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** да заплати в полза на Технически
университет – град Варна, БУЛСТАТ *********, представляван от Ректора
В.Ц.В. сумата от 1 401.13 лева /хиляда четиристотин и един и тринадесет/
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 10
март 2023 година, пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България,
на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9