Решение по дело №291/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 159
Дата: 24 ноември 2023 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20237270700291
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               

№.......

гр. Шумен, 24.11.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- гр. Шумен, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в следния състав:

                                                                                     Съдия: Бистра Бойн

 

при участието на секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 291 по описа за 2023г. на Административен съд– гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Съдебното производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл.118 ал.3 КСО.

        Делото е образувано по жалба на адв.Д.Д., в качеството на упълномощен процесуален представител на С.Л.С. с ЕГН: ********** ***, депозирана против Решение № 2153-27-104 от 16.10.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена негова жалба срещу Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г., издадено от Ръководител по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и на оставеното в сила разпореждане. Сочи се, че не е било съобразено, че сключеният трудов договор е задължителен за страните, като в случай, че същият е преценен за недействителен, е следвало да бъде сезиран районният съд, който да се произнесе, което не е било направено. Твърди се, че контролиращият административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.114 ал.1от КСО за възстановяване на получено обезщетение за безработица. При липса на съдебен акт относно недействителността на трудовото правоотношение на жалбоподателя с „У **“ЕООД, дадените задължителни предписания на осигурителя били незаконосъобразни. С оглед на това, твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон и на съдебната практика, в каквато връзка отправя искане за отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него Разпореждане, както  и за присъждане на  направените по делото разноски.          

       В съдебното заседание оспорващият се представлява от процесуален представител адв.Д., който поддръжа жалбата и аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

       Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр.Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

       След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

       Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 18.10.2023г. и обжалвано на 27.10.2023г./, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално  допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

       От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

       Жалбоподателят бил назначен на трудов договор в  „У **“ ЕООД- гр.Нови Пазар с ЕИК ******* на длъжност „технически сътрудник“ и видно от справки в информационната система на НОИ работил в периода- от 16.10.2018г.- 24.10.2018г. в продължение на пет работни дни. Били му изплатени парични обезщетения за безработица по подадено от него Заявление вх.№ 271-00-2442/24.10.2018г./стр.50/, на осн.чл. 54ж ал.1, във връзка с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО в размер на 5232,50лв., видно от приложено Разпореждане № 271-00-2442-1 от 20.11.2018г. на стр.46 по делото и  справка на стр.19

      Със Заповед № ЗР-5-27-00662804/15.10.2019г., издадена на осн.чл.107 от КСО от Ръководител на ТП на НОИ била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „У **“ЕООД с управител Р.И./стр.42 по делото/. Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-00786732 от 21.07.2020г./стр.43 и сл./, с който било установено, че основната дейност на дружеството е счетоводни услуги и, че за периода 01.01.2011г.- 31.12.2019г. същото назначило общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности: „технически сътрудник“, „продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“, „ръководител отдел в бизнес услугите“, „пазач, невъоръжена охрана“, „чистач, хигиенист“, всички за кратки периоди, след което са получавани парично обезщетение от лицата за безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 години.  

      С нова Заповед № ЗР-5-27-01071877/08.02.2022г., издадена на осн.чл.107 от КСО от Ръководител на ТП на НОИ била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „У **“ЕООД/стр.29 по делото/. Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-01075497 от 15.02.2022г./стр.30 и сл./, с който било установено, че дружеството е в неплатежоспособност от 31.05.2012г., назначените лица в него не са осигурени лица по смисъла на чл.4 ал.1 от КСО.

      В рамките на проверките, от жалбоподателя била изискана Декларация относно трудовите му правоотношения, приложена на стр.74 по делото, в която същия не посочва дата на начало на трудово правоотношение от декларираните от осигурителя, не помни длъжност и работно време, а като място до училище “И.Б.“ в гр.Шумен.

       С оглед на констатациите по извършената проверка във връзка с данни за фиктивен осигурител и за извършване на документална измама с трудово-правни документи целящи облагодетелстване на лица с обезщетения за безработица и възможност за получаване на обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете бил изпратен сигнал в Районна прокуратура- Шумен. В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която към датата 31.05.2012г. дружеството било изпаднало в неплатежоспособност. Наказателното производството било прекратено поради изтекла абсолютна и относителна давност с Постановление от 29.03.2021г. на заместник районен прокурор/стр.33 по делото/.

      Били дадени Задължителни предписания № ЗД-1-27-01075515 от 15.02.2022г., влезли в законна сила на 03.03.2022г., с което на осигурителя е предписано да заличи подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за назначени по трудови договори лица в дружеството, включително под № 31 за С.С. за периода от 16.10.2018г.-  24.10.2018г. Заличаването било извършено служебно по реда на чл.3 ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки– неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.

         С оглед установеното при извършената проверка, влезлите в сила задължителни предписания и заличените данни от органът по обществено осигуряване било прието, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО от „У **“ ЕООД, поради което няма право на парично обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване на основание чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО. С Разпореждане № 271-00-2442-2 от 14.10.2022г. било отменено Разпореждане № 271-00-2442-1 от 20.11.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и с допълнително Разпореждане № 271-00-2442-3 от 21.10.2022г. бил постановен отказ по подаденото от него заявление. Издадено било Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което същият бил задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за безработица за периода от 24.10.2018г. до 23.04.2019г. в размер на 5232,50лв.- главница и 2338,50лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Актът бил връчен на 03.08.2023г.

       Срещу Разпореждането в законоустановения срок жалбоподателят подал Жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-88/09.08.2023г., с която изразил несъгласие с разпореждането. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-104/16.10.2023г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен, заместван от Д.Ч., съгласно приложена Заповед № 1015-27-7/28.01.2020г., отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил атакуваното пред него Разпореждане, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 ал.1 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Направил подробен анализ на доказателствения материал по административната преписка. В мотивите на решението си административният орган приел, че наличието на трудов договор, чиято валидност не се оспорва от контролните органи, не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Въпреки, че дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо предприятие от 2012г., същото е регистрирало сключени множество трудови договори. В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода си, че жалбата е неоснователна. Недоволен от така постановеното Решение, жалбоподателят го обжалвал в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-24 от 27.10.2023г. по описа на ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирал производството по настоящото административно дело.

       При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

       Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите, според приложената Заповед № 1015-27-187/09.12.2022г. на Директор на ТП Шумен/стр.17/. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

       В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на трудов договор сключен между жалбоподателя и осигурителя и размера на обезщетението и лихвата, подлежащи на възстановяване, а се оспорва констатацията, че жалбоподателя не е осъществявал трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд по валидно възникнало трудово правоотношение, което не е било прогласено за недействително по предвидения в закона ред. Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателят е упражнявал труд през декларирания период, понеже административният орган не твърди недействителност на съществувалото трудово правоотношение, като не е инициирал и съдебно производство относно валидността му.

       Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби, поради следното:      

       Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че по отношение на него е налице валидно трудово правоотношение с осигурителя, за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по декларираното трудово правоотношение.

        В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателят не е престирал работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. Лично декларираните от него данни в хода на назначената проверка по отношение на осигурителя за начало на трудово правоотношение са непълни или напълно липсващи. По делото не се установи реално полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършване трудови действия съответни на трудова характеристика и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради това, изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е съответен на приложимите материалноправни разпоредби.

        С оглед дадените указания от съда по разпределение на доказателствена тежест от жалбоподателя не бяха ангажирани никакви писмени или гласни доказа за установяване на упражнявана трудова функция при осигурителя като „технически сътрудник“.

      Съдът намира и, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, се подкрепя от доказателствата по административната преписка- данни посочени от НАП и от направена служебна проверка от съда в ТР. Видно от финансовите отчети от 2011г. -2018г. разходите превишават приходите. Регистрираните ФУДВ са със сумарен оборот 196,20лв. през 2015г. и нулеви през следващите години.

           Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10 ал.1 вр. чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО; § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в множество решения на ВАС- Решение № 10621 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2021г., VI о., Решение № 3285/11.03.2021г., постановено по адм. д. № 13619/2020г. на ВАС; Решение № 6043/19.05.2021г., постановено по адм. д. № 3822/2021г. на ВАС, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателя и същия към момента на получаването на сумите от осигурителните фондове за парично обезщетение за безработица не е имал качеството "осигурено лице".

        Съобразно регламентацията на чл.114 ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Добросъвестността по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. В настоящия казус сумите не са били получени добросъвестно, понеже видно от данните по делото, реално полаган труд не е бил налице. Това обстоятелство, което било е известно на оспорващия и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност при получаването на паричните обезщетения по чл.48а и чл.50 ал.1 от КСО. В този смисъл е налице практика на ВАС, като съдът съобрази Решение № 1555 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2020 г., VI о., постановено по сходен казус.

          Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата.

         Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Л.С. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 2153-27-104 от 16.10.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена негова жалба срещу Разпореждане № 271-00-2442-4 от 23.06.2023г., издадено от Ръководител по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица за периода от 24.10.2018г. до 23.04.2019г. в размер на 5232,50лв.- главница и 2338,50лв.- лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

          Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр. с чл. 138 ал.  1 от АПК.

                                                       СЪДИЯ: