Р Е Ш
Е Н И Е
№ _______
Гр. Ловеч, 24.01.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия, в публично заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВАСИЛ
АНАСТАСОВ
секретар: Дарина Петрова
Зам.окръжен прокурор: Димитър Димитров.
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВНОХ дело № 601 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе съобрази:
С Присъда
№ 42/ 12.11.2018 година, постановена по НОХД № 712 по описа на Ловешкият РС за
Осъдил въззивника М.С.М., да заплати на ОСлО при ОП Ловеч сумата от
51,50 лева, представляваща разноски за изготвяне на техническа експертиза,
както и да заплати на РС Ловеч сумата от 100,00 лева, представляваща разноски
за свидетел и вещо лице .
От така постановената присъда е
останал недоволен М.С.М., който чрез
пълномощникът си адв.Г.Г. посочва, че се
касае за нарушение на материалния закон и за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Посочва също, че от събраните по делото доказателства не
се установявало по категоричен и безспорен начин подсъдимият да е осъществил
признаците на престъплението от субективна страна, а относно субективната
страна на престъплението присъдата почива на предположение – нарушение на
изискването на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Посочва, че не се е установило М. да
се е сдобил с неистински официален документи – свидетелство за управление на
МПС и дали той е съзнавал, че представеното му свидетелство за управление на
МПС представлява неистински официален документ. Посочва, че свидетелството за
управление не е очевидно неистинско. За това обстоятелство са необходими
специални знания. Възможно е било подсъдимият да е бил подведен от друго лице,
че му предоставя истинско свидетелство.
Счита, че следва да се има в предвид,
че към момента на деянието подсъдимият е правоспособен. Деянието е извършено
през месец септември 2009г. а лишаването му от право да управлява МПС е
изтърпяно на 15.04.2009г. Следвало е ЛРС дори деянието да е било осъществено от
субективна страна да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Посочва, че
деянието не е престъпно, което макар формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, ако неговата обществена опасност е явно
незначителна. Счита, че конкретният случай е такъв, обществената опасност е
явно незначителна, тъй като се касае за правоспособно лице. Моли да бъде
отменена първоинстанционната присъда и подзащитният му да бъде оправдан.
В съдебно заседание въззивникът М.С.М., редовно призован не се
явява, за него се явява служебния
защитник определен от АК Ловеч и назначен от ЛОС, който заявява, че поддържа подадената от него въззивна
жалба и моли да бъде уважена. Посочва,
че е развил подробни съображения в
последното заседание пред РС Ловеч, такива
и във въззивната жалба. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъдата, тъй като счита, че деянието не е
доказано от субективна страна и в този смисъл
присъдата почина на предположение. Обръща внимание на още едно негово
основно оплакване, че е следвало да се приложи чл.9 от НК, тъй като
конкретното деяние не разкрива обществена опасност, защото дееца е
правоспособен водач.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Зам.окръжен прокурор Д. счита, че жалбата против присъдата на РС Ловеч
е неоснователна. Правилен и обоснован се явявал извода на РС, че обвинението по
отношение на подсъдимия М. е доказано по безспорен и несъмнен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, в това число и заключението
на вещото лице по изготвената техническа експертиза. Посочва, че правилно също
така е определено наказанието, както по вид, така и по размер. Моли да се потвърди присъдата.
Въззивният съд, като взе предвид становището на страните в
процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната
присъда съгласно изискванията на чл. 313 ал.1 от НПК, счете за
установено следното:
Въззивникът М.С.М. е роден на *** ***.Същият бил с
постоянен адрес ***. Бил осъждан за престъпления от общ характер.Същият от 2009
година живеел на неустановен адрес в
Кралство Белгия, където работел.
Въззивникът М.М.
притежавал свидетелства за управление на моторно превозно средство с №
*********, издадено к 05.01.2005 год. от КАТ - Шумен, с валидност до 05.01.2015
год.
Със
Споразумение по НОХД № 142/2009 год. на Районен съд - Севлиево, влязло в сила
на 03.04.2009 год. на въззивника М. му е наложено на основание чл. 343б, ал. 1
от НК наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
срок от три години. На основание чл.343 г във вр. чл.343 б ал.1 във вр. с чл.37
ал.1 т.7 от НК, е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за
срок от две
години, като с писмо
№ Р-00048/2009 от 28.04.2009 г. РП – Севлиево е уведомила, че на 15.04.2009 г.
е изтърпял наказанието лишаване от правоуправление /л.75-76 от ДП/.
Установено било, че на
неустановена дата и от неустановено лице въззивникът М.М. се сдобил с
неистинско СУМПС с № *********, посочена
дата на издаване
15.04.2007 год. За целта
бил използвал цветен, мастилено-струен
принтер за нанасяне на изображението н СУМПС установено било, че в инкриминирания документ
СУМП № ********* имало прекъсване на защитните мрежи, както и че
изображението на печата „Пътна полиция" в посоченият документ на
обикновена светлина бил с по-тъмно червен цвят.
Така въз основа
на извършената в хода на разследването техническа експертиза било установено по
несъмнен начин, че обекта на експертизата СУМПС №********* не представлявал оригинален
документ за правоуправление на моторно превозно средство и не е изработен по
надлежния ред, отговарящ на изискванията за изработка от компетентните органи
на МВР /л.32 от ДП/.
Съгласно чл.11,
т.1 от Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейския съюз, когато притежател
на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава -членка,
установи обичайното си пребиваване в друга държава-членка, той може да поиска
замяна на неговото свидетелство за управление на моторно превозно средство с
еквивалентно свидетелство, а съгласно чл.3 от същата разпоредба, извършващата
замяната държава-членка връща старото свидетелство на органите на
държавата-членка, която го е издала, като посочва причините за това.
На неустановена
дата през месец септември на 2009 година въззивникът М. се явил пред компетентен орган
по издаване на свидетелства за управление на МПС в Кралство Белгия, като представил
пред него издаденото на негово име неистинско СУМПС, с оглед, замяната му с
еквивалентно такова, издадено от компетентен орган на държавата членка на EC-Кралство
Белгия, на основание Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейски съюз.
В изпълнение на
предвиденото в Директивата, от Кралство Белгия до Министерството на вътрешните
работи на Република България било изпратено писмо, получено на 16.11.2009 год. в
Главна Дирекция "Охранителна полиция". Като към писмото били
приложени подменените в тази държава -членка свидетелство за правоуправление на
МПС, издадени на територията на Република България, сред които било и
свидетелството за управление на МПС №*********, издадено на името на въззивника
М.С.М..
От ГД "Охранителна
полиция", издаденото на името на въззивника М. СУМПС било изпратено на
Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Шумен, за извършване на
проверка, относно свидетелството за управление на МПС №*********. Такава била
направена от свидетелят Д.Д., на длъжност началник сектор „Пътна
полиция"при ОД на МВР-Шумен, който отговарял пряко за издаване на
свидетелствата за управление на МПС от ОД на МВР-Шумен. Длъжността му била
свързана и с проверка на подменените в държавата членка на ЕС СУМПС, на
основание Директива 2006/126/ЕО на СЕС. В изпълнение на директивата същите са
изпращали в Р България, където след съответна проверка били записвани в базата
данни, че са подменен с друго СУМПС в чужбина.
В хода на
проверката било установено, че изпратеното СУМПС №********* на името на М. не е
издадено от сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Шумен и че същото е
неистинско.
С оглед
резултатите от извършената проверка свидетеля Д. изготвил справка до Директора
на сектор „БОП" при ОД на МВР-Шумен, който съответно изпратил
материалите в Районна прокуратура-Шумен.
С постановление
от 17.02.2010 год. на РП-Шумен материалите, касаещи извършеното от въззивника М.
престъпление били отделени и изпратени в РП-Ловеч по компетентност, на
основание чл.З7 ал.1 т.1 от НПК.
В РП –Ловеч
била образувана прокурорска преписка 0 301/2010 година по описа на РП
–Ловеч и образувано сл.д. № 3/2010 г.по описа на ОСлО при ОП –Ловеч.
След направена
справка в масивите на АИФ"Граничен контрол” МВР било констатирано, че въззивника
М. е напуснал пределите на България на 28.04.2009г. през ГКПП Русе Дунав мост и
няма регистрирани влизания в България.
Същото
обстоятелство било потвърдено и от рапорта на Л.Л., призовкар в ОСлО при
ОП-Ловеч, от който е видно,че при посещение на адрес гр.Ловеч,
ул."Клокотница" №21 А, ап.1 М. не е намерен на посоченият адрес. От
проведен разговор със съседи на същия е било установено, че М. е напуснал
адреса през 2009 год., като не са могли да посочат друг адрес.От проведен
разговор с Г.С.М., сестра на обвиняемия било установено, че същият преди осем
години е заминал за Кралство Белгия и до настоящият момент не се е завръщал на
територията на страната, катоМ. няма данни за адреса, на който пребивава, както
и телефонен номер за връзка.
При направена
справка до Министерството на правосъдието Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията"София е било установено, че въззивникът М. не пребивава в
затворите в страната и в арестите на територията на ОСИН-София.
От приложената
по делото справка от Бюро съдимост се установява, че обвиняемият е осъждан към
момента на извършване на деянието.
Въззивникът М.С.М. бил привлечен към наказателна
отговорност, при хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б. „а” НПК (л.71 от сл.дело),
тъй като отсъствието му не би затруднило разкриването на обективната истина, а
само би забавило излишно наказателното производство и са изпълнени всички изисквания на
закона. Назначеният служебен адвокат, заявил, че не желае предявяване на
разследването.
При така
установената фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че е
компетентна да се произнесе по процесната жалба, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК делата за престъпления извършени в чужбина са
подсъдни на съда по местоживеене на лицето, когато то е български гражданин, а
както вече се посочи и по-горе въззивника е с последен известен адрес гр.Ловеч
, ул. Клокотница № 21а, ап. 1.
Жалбата е
подадена от лице, имащо право да подаде жалба срещу поставената присъда в законоустановения
от НПК срок, поради което въззивната инстанция приема, че същата е процесуално
допустима, но разгледана по същество неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, въззивната инстанция приема, че РС –Ловеч обосновано и
законосъобразно е счел, че въззивникът М.С.М. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, като на неустановена дата през месец септември на 2009 год. пред
компетентните органи по издаване на свидетелство за управление на МПС в
Кралство Белгия съзнателно се ползвал от неистински официален
документ-свидетелство за управление на моторно превозно средство с №*********, издадено от МВР-Шумен на
15.04.2007 год., като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От субективна страна въззивникът,както е приел и РС-Ловеч е извършил престъплението виновно при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.Този извод необходимо следва,имайки се предвид действията на въззивника М. М..
От обективна страна е осъществил изпълнителното
деяние, като съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********, издадено от МВР - Шумен на 15.04.2007
год., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.В разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК законодателят е дефинирал
понятието „официален документ” и като такъв е посочил, че е този документ,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му
функция. Както вече се посочи и по-горе безспорно от доказателствата по делото
е установено, че процесното свидетелство за правоуправление не е издадено,
съгласно тези изисквания, който смисъл е
и заключението на вещото лице по техническата експертиза.
Не
основателно в тази връзка е възражението на защитника адв. Г., в писмената
жалба до ОС –Ловеч и поддържана и в съдебно заседание, че подзащитния му не е
съзнавал, че ползва неистински официален документ. Което възражение настоящата
инстанция намира за неоснователно, тъй като на л. 14 от ДП е приложена справка
за нарушител от региона, в която е посочено, че свидетелството за правоуправление
на въззивника М. е отнето на 29.08.2006 г. В този смисъл са и показанията на
св. Д.Д., който сочи, че с Определение № 142 на Шуменския съд въззивника е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, считано от 15.04.2007 г.
до `15.04.2009 г. Т.е. въззивника М. определено е знаел, че е лишен от право да
управлява МПС, с оглед на посочените по-горе писмени и гласни доказателства Още повече, че лишаването от правоуправление е
вследствие на одобрено споразумение от РС – Севлиево в сила от 03.04.2009 г.,
постановено в присъствие на въззивника М. /л. 26 от НОХД/.
Колкото до възражението на защитника адв. Г., че е възможно
подзащитният му да е подведен от друго лице, че му предоставя истинско
свидетелство настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като начина на
придобиване, респективно предоставяне на свидетелство за правоуправление е
предвиден в ЗДвП и ППЗДвП, в които актове определено не е предвидено свидетелствата
за правоуправления да се придобиват от различни физически или юридически лица,
в който смисъл са направените възражения. Действително както се сочи и от
защитника са налице писмени доказателства, че наказанието лишаване от
правоуправление спрямо М. е било до 15.04.2009 г. и както сочи адв. Г. същото е
било изтекло към м. септември 2009 година, но определено не са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че въззивника М. е получил
свидетелството за правоуправление от ОД на МВР – Шумен, Сектор „Пътна полиция”.
Нещо повече в разрез на това са свидетелските показания на свид. Д.Д. /л.65-66
от НОХД/.
В тази връзка не е спорно, че въззивника е притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № *********, издадено на 05.01.2005
год. от КАТ Шумен, с валидност до 05.01.2015 год., което се потвърждава от
оригиналната справка за нарушител от региона /л.14 от ДП/. Както вече се посочи
и по-горе М. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство считано
от 15.04.2007 г. до 15.04.2009 год. /л.76 от ДП/, като наказанието е било
приведено в изпълнение на 15.04.2007 г. и е било изтърпяно на 15.04.2009 г.
Безспорно установено обаче по делото е, че пред Кралство Белгия М. е представил свидетелство за управление на
моторно превозно средство с друг № *********, издадено от МВР - Шумен на
15.04.2007 год.
Прави се също така и възражение от защитника адв. Г., че
дори и да се приеме осъществен състав на престъпление то се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, с оглед на което и според защитника е
следвало РС –Ловеч да приложи тази разпоредба, като приеме, че се касае за
деяние, което не разкрива обществена опасност. Което възражение настоящата
инстанция счита за неоснователно, тъй като правилно РС –Ловеч е съобрази, че
деянието, за което М. е предаден на съд не може да бъде квалифицирано като
такова. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този при
който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. В тази връзка въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи, че в конкретния казус не са налице както сочи законодателя други
смекчаващи обстоятелства, а тъкмо обратното. Видно от свидетелството за
съдимост към момента на извършване на това деяние М. е бил осъждан за друго
умишлено престъпление от общ характер.Т.е. за да се приеме, че е налице
маловажен случай следва да бъде отчетен и обществената опасност на дееца, в
случая на въззивника М., която не може да
бъде отчетена като незначителна, с оглед извършеното от него друго
умишлено престъпление.
По отношение на наложените от страна
на РС –Ловеч наказания, РС-Ловеч е съобразил смекчаващото вината обстоятелство,
изразяващо се в изминалия дълъг период от време от момента на извършване на
деянието до налагане на наказание – повече от 9 години, като наличието на същото
води до извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.55 от НК, като е признал М.С.М. за виновен в извършване на
престъпление по чл.316 във вр. с чл.308,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.б от НК, му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” при следните
пробационни мерки:
На
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес ***,
за срок от 6 /шест/ месеца, като
подсъдимия М. се явява и подписва пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два
пъти седмично.
На
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Въззивната
инстанция споделя извода на РС –Ловеч, че така наложеното наказание на М.С.М. съответства на обществената опасност на деянието
и дееца и чрез изтърпяването на което ще се постигнат целите на специалната и генералната превенция, визирани
в чл. 36 от НК и така постановената присъда ще въздейства предупредително и
възпиращо както спрямо въззивника, така и спрямо останалите членове на
обществото.
При този
изход на процеса обосновано РС –Ловеч е приел и осъдил въззивника М.С.М., да
заплати на ОСлО при ОП Ловеч сумата от 51,50 лева, представляваща разноски за
изготвяне на техническа експертиза, както и да заплати на РС Ловеч сумата от
100,00 лева, представляваща разноски за свидетел и вещо лице, в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 42/12.11.2018 година, постановена
по НОХД № 712/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.