Присъда по дело №170/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	13
Дата:	13 юли 2022 г.
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20225620200170
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Свиленград, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело частен
характер № 20225620200170 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
І.ПРИЗНАВА подсъдимият Г. ИВ. Г. с ЕГН: **********, роден на
*********г. в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в ******************, женен, със средно-специално
образование, работи в „БДЖ Товарни превози” като техник, механик,
ревизьор вагони, неосъждан (реабилитиран по право)
за ВИНОВЕН в това, че:
на 27.09.2021г. около 23,00часа в гр. Свиленград, общ. Свиленград,
обл.Хасково ,причинил на Н. Д. ЯЗ. с ЕГН ********** , кръвонасядане на
гърба, представляващо лека телесна повреда, без разстройство на здравето,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания-престъпление по
чл.130,ал.2 от НК.
поради което и на основание чл.130, ал.2 от НК във вр с чл.78а,ал.1 от
НК го освобождава от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева ,ведно с 5 лв.
(пет лева) – държавна такса, в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист,платими в полза на Държавата, по бюджета на ВСС, вносими по сметка
на Районен съд Свиленград.
УВАЖАВА предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК граждански иск,
като ОСЪЖДА подсъдимият Г. ИВ. Г. с ЕГН: **********, със снета по –
горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Н. Д. ЯЗ. с ЕГН
1

**********, действащ като непълнолетен със съгласието на своите родители
****** Я. и Р. Т. Т., тримата от град *****************, сумата от 500,00
лева, ведно със законната лихва за забава,считано от 27.09.2021г. до
окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението по чл.130,ал.2 от НК неимуществени вреди ,като иска в
останалата му част за разликата над 500,00 лв. до пълния предявен размер от
5000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимият Г. ИВ. Г. с ЕГН: **********, със снета по –
горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Н. Д. ЯЗ. с ЕГН
********** ,действащ като непълнолетен със съгласието на своите родители
****** Я. и Р. Т. Т., тримата от град *****************, сумата в размер на
1412 лева за направените по делото разноски за заплатена ДТ, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимият Г. ИВ. Г. с ЕГН: **********, със снета по – горе
самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на РС Свиленград
държавна такса за уважения граждански иск в размер на 50,00 лева, ведно с 5
лв. (пет лева) – държавна такса, в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист,платими в полза на Държавата, по бюджета на ВСС,
вносими по сметка на Районен съд Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 2броя СД, ДА
ОСТАНАТ приложени по делото.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Хасковски окръжен
съд в 15-дневен срок,считано от днес.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА №13 от 13.07.2022година
по НЧХД №170/2022 година на Районен съд – Свиленград
С тъжба от 21.03.2022г. Н. Д. ЯЗ. с ЕГН **********,действащ като
непълнолетен със съгласието на своите родители –****** Я. с ЕГН
********** и Р. Т. Т. с ЕГН **********-тримата от гр.Свиленград,ул.Генерал
Гурко №28 повдига обвинение срещу:
Г. ИВ. Г. с ЕГН: **********, роден на *********г. в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
гр.С......, ул.а.З...., женен, със средно-специално образование, работи в „БДЖ
Товарни превози” като техник, механик, ревизьор вагони, неосъждан
(реабилитиран по право), за това ,че на 27.09.2021г. около 23,00часа в гр.
Свиленград, общ. Свиленград, обл.Хасково ,причинил на Н. Д. ЯЗ. с ЕГН
********** , кръвонасядане на гърба, представляващо лека телесна повреда,
без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания-престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
На основание чл.84 и сл. НПК във връзка с чл.45 от ЗЗД е предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Н. Д. ЯЗ. с ЕГН
**********,действащ като непълнолетен със съгласието на своите родители –
****** Я. с ЕГН ********** и Р. Т. Т. с ЕГН **********-тримата от
гр.Свиленград,ул.Генерал Гурко №28 против подсъдимия Г. ИВ. Г. с ЕГН:
**********, граждански иск за сумата в размер на за сумата в общ размер от
5000 / петхиляди/ лева , представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 5000лева от датата на увреждането-
27.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец по делото. В
съдебно заседание същият чрез повереника си поддържа изцяло така
предявената претенция.
Тъжителят чрез повереника си –адв.Г. поддържа така повдигнатото
обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимият наказание, отговарящо
на целите по чл.36 от НК, също така поддържа предявената гражданска
претенция.В своята пледоария,защитникът излага подробни съображения в
тази насока.Претендира и разноски по делото.
В съдебно заседание подсъдимият Г. ИВ. Г. заявява,че разбира в какво
е обвинен ,не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава
обяснение. Отрича на посочената в тъжбата дата да е удрял непълнолетния
тъжител. Сочи,че тъжителят тормозил дъщерята на подсъдимия от около една
година от датата на която се твърдяло ,че го е удрял. Плюел по нея,поливал я
с вода, обиждал я и дори след т.н. инцидент и бил откраднал 20лева от
дъщеря му Ивана . Говорил с неговите родители,с които бил съсед, но те не
предприели мерки синът им да престане да тормози дъщерята му. За датата
1

посочена в тъжбата твърди,че бил нощна смяна,която била до 08,00ч.на
другия ден,като към 22,00часа се прибрал у дома си с управлявания от него
собствен микробус,за да вечеря и към 24,00часа отново се върнал на работа.
Отрича да у излизал и да е причаквал или бил тъжителя. Излезнал само когато
полицаите дошли до дома му,за да даде обяснения,които му поискали във
връзка с подаден от майката на тъжителя сигнал на тел.112.
Защитникът на подсъдимия адв.Коларова пледира за оправдаване на
подсъдимият Г. ИВ. Г. . Счита,че както от обективна ,така и от субективна
страна деянието не било осъществено от клиента й. Според защитата
липсвали категорични и преки доказателства,които да установят по безспорен
и категоричен начин обвинителната теза на тъжителя. В тази връзка моли
съда да оправдае клиента й,да отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан ,като излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият Г. ИВ. Г. се придържа към казаното от защитника си.В
правото си на последна дума моли съда да го опровдае по повдигнатото
обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия Г. ИВ. Г. с ЕГН: **********, роден на *********г. в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
гр.С......, ул.а.З...., женен, със средно-специално образование, работи в „БДЖ
Товарни превози” като техник, механик, ревизьор вагони, неосъждан
(реабилитиран по право).
Подсъдимият живеел в гр.Свиленград на ул. „Асен Златаров” № 19 ,като
бил съсед с тъжителя и неговите родители,които живеели на ,ул.Генерал
Гурко №28. Непълнолетния тъжител се познавал с дъщерята на подсъдимия-
св.Ивана Г. Г.,като двете деца се движели в една компания ,състояща се от
момчета и момичета на тяхната възраст.
Около една година преди месец септември 2021година между двете деца
започнало да се поражда напрежение, като съгласно свидетелските показания
на св.Ивана Г. ,частния тъжител с който били близки приятели
/гаджета/,започнал да се държи грубо и непочтително,когато имало други
хора с тях,дори я обиждал и замерял с предмети,но това му поведение се
променяло, когато оставали сами,тогава се държал мило и с уважение,като
според свидетелката Г. това се държало на проявена ревност от страна на
частния тъжител,като това дълбоко я наранявало и често плачела, но криела
от родителите си. С оглед това му поведение св.Ивана Г. се разделила с
тъжителя Я.,но продължили да се движат в една компания.
На 26.09.2021г. св.Г. и частния тъжител отново били заедно навън ,
когато тъжителя Я. й поискал назаем 40ст . и тя му отказала,който отказ го
ядосал и я замерил с маратонка в областта на лицето. Разплакана тя се
прибрала в дома си,където баща й-подс. Г. ИВ. Г. я видял и започнал да я
2

разпитва и вече тогава тя му обяснила за влошените отношения между нея и
Н.Я. и за поведението му спрямо нея.
На 27.09.2021год. подс. Г. ИВ. Г. бил нощна смяна в „БДЖ Товарни
превози”,където работел като техник, механик, ревизьор вагони,която смяна
приключвала сутринта на другия ден в 8,00часа. Същият отишъл на работа на
горепосочената дата /27.09./ с микробуса си и към 22,00часа се прибрал с
МПС в дома си ,за да вечеря,като паркирал автомобила на
ул.Ген.Гурко,където имало паркирани още няколко автомобила.
Дъщеря му св.Ивана Г. на същата дата, вечерта била в близкият
парк,намиращ се в района на ЖП гара Свиленград с група деца сред които
частния тъжител Я. и св.М.П.П.. Около 22,00часа тъжителя Я.,заедно с негов
приятел Б.М. Йълдъръм отишли до близкият магазин,който се намирал в
близост до парка,като през това време св.Ивана Г. се сдърпала със св.Мартин
Петров и взаимно се поляли с вода,след което св.Ивана Г. разстроена от
случилото се, си тръгнала към дома,като разказала на баща си за инцидента.
През това време тъжителят Я. и приятеля му Б.М. Йълдъръм се върнали в
парка при деца,където от другите разбрали за случилото се със св.Петров и
св.Г. ,постояли още малко и тръгнали да се прибират по домовете си.
Подс. Г. ИВ. Г. афектиран от разказаното от дъщеря му ,излезнал от дома
си и се скрил зад автомобила си ,изчаквайки непълнолетния тъжител да се
прибере у дома си.
Тъжителя Я. след като се разделил с останалите си приятели тръгнал към
дома си като вървял по улица "Асен Златаров",подминал къщата на св.Ст.
Анг. М.,който по това време пушел на двора и забелязал непълнотния
тъжител и около 23,00часа свил по улица " Ген . Гурко" ,където се намирал
дома му .
Подс. Г. ИВ. Г. ,като видял тъжителя,който вече вървял по ул."Ген.Гурко"
изскочил зад микробуса и с пръчка в ръка нападнал непълнолетния
тъжител,като успял да го удари в гърба,при който удар тъжителя Я. извикал и
който вик бил чут от св.М.,както и от свидетеля Н. М. Яз.,дядо на
тъжителя,който живеел в едно домакинство с тъжителя и неговите родители.
Изплашен от нападението ,тъжителя хукнал да бяга ,като се върнал
отново на ул."Асен Златаров" ,тичайки подминал дома на св.М.,като
подсъдимия го последвал,което било забелязано от свидетеля М.,който все
още бил отвън.
Подсъдимият ,като не успял да догони тъжителя се върнал до
паркирания си микробус и тръгнал да търси подсъдимия с микробуса,като
св.М. видял как подсъдимия гони тъжителя ,връща се и вече с микробуса
отново тръгва по улицата след тъжителя.
Св. Н. М. Яз./дядо на тъжителя/,след като чул гласовете и разпознал
гласа на внука и съседа си-подсъдимия , излезнал да провери,но забелязал
само как подсъдимия пали автомобила и тръгва с него.
3

Подс. Г. ИВ. Г. тъй като не успял да види къде се е скрил тъжителя , се
върнал ,паркирал микробуса си и се прибрал в дома си.
Бягайки от подсъдимия,тъжителя успял да види,че нападателят му е
неговият съсед и баща на св.Ивана Г.-подс. Г. ИВ. Г.. Тичайки свърнал по
ул.Мусала , като успял да се скрие в двора на св.Ж. Кр. К. и звъннал на
родителите си ,като им съобщил,че чичо му Гошо го е удрял с пръчка по
гърба и го гони по улиците и че е успял да се скрие в дома на св.К.,която пък
чула шум и излезнала да види и установила,че тъжителя се намира в двора
й,като бил уплашен и при въпрос от нейна страна защо е в двора й,той и
обяснил,че бащата на Ивана го гони и за това се скрил в двора й ,но бил
съобщил на родителите си, които щели да го вземат.
След няколко минути тъжителя излезнал от двора й,тъй като баща му
дошъл да го вземе,а св. Ж. Кр. К. се прибрала в дома си.
Майката на тъжителя,притеснена за сина си,позвънила на тел.112 и
съобщила,че синът й е бил бит от съседа им Г.Г. и към момента на
обажданетой,синът й се криел от съседа им ,някъде в квартала/кв.Гарата/,като
баща му излезнал да го търси и поискала съдействие от полицията. По време
на разговора с диспечера на тел.112,майката на тъжителя съобщила,че вижда
съседа им- Георги да се прибира с автомобила си и влиза в дома си,което се
установява от приобщения по делото аудио файл от запис на подаден сигнал
от Р. Т. Т. на тел.112.
Във връзка с подадения сигнал на тел.112 на място били изпратени
полицейските служители при РУ Свиленград,свидетелите Ст. Г. Ст. и Д. В.
Г.,които посетили адреса на тъжителя.
На место около 11,11часа-11часа и нещо ,свидетелите Ст. Г. Ст. и Д. В. Г.
заварили частния тъжител и родителите му,които им разказали за случилото
се,поради което снели сведения от тях и отишли до дома на подсъдимия и
след като подали звуков сигнал от полицейския автомобил,подсъдимия
излезнал от дома си.
Свидетелите Ст. Г. Ст. и Д. В. Г. обяснили на подсъдимия за подадения
срещу него сигнал на тел.112,като запитали подсъдимия дали действително е
ударил тъжителя,но той нито отрекъл,нито потвърдил,а започнал да им
обяснява,че неговата дъщеря имала пререкания с тъжителя. Полицейските
служители снели обяснения по случая и от подсъдимия,като по случая била
изготвена докладна.
След полунощ ,вече на следващият ден /28.09.2021г/ тъжителя заедно с
баща си посетил ЦСМП гр.Свиленград и бил прегледан от свидетеля д-р
Анд. Р. Ат. ,който установил охлузвания на гърба във формата на линия с
дължина около 20см.,за което издал мединско направление/искане ,като при
прегледа на тъжителя, св.А. забелязал,че същият бил много уплашен и
разстроен.
На 28.09.2021г. около обяд бил посетен и д-р Е.,който след като
прегледал тъжителя изложил констатациите си в съдебно медицинско
4

удостоверение №356/2021г.
След случилото се,тъжителя се преместил да живее за няколко дни при
своята баба св.Б. Анг. Т.,тъй като се страхувал от подсъдимия ,като пред
своята баба изразил нежелание да минава покрай дома на подсъдимия,за да не
го пресрешне пак и да го набие. Отделно от изпитвания страх от
подсъдимия,същият изпитвал и болки от удара нанесен в гърба му,както и
изразил нежелание известно време да излиза и да се събира с приятелите
си,тъй като се срамувал,че ще му се подиграват останалите деца,защото
подсъдимият го е набил.
Била подадена жалба от родителите на тъжителя,по която била образува
пр.преписка с вх.№4419/2021г. по описа на РП Хасково,ТО Свиленград, по
която след разследване е постановен отказ да се образува наказателно
производство от 09.11.2021г.,тъй като било прието,че липсва извършено
престъпление от общ характер. Постановлението било обжалвано и
потвърдено от по горестоящите ОП Хасково и АП Пловдив .
След случилото се отношенията между съседите се изострили,като
започнали да подават жалби и сигнали в полицията.
По делото бе назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза,
която като неоспорена от страните и съотносима за изясняване на делото от
фактическа страна съдът кредитира с доверие. От заключението на вещото
лице д-р Е. се установява,че въз основа на приложената по делото
медицинска документация и извършен преглед на 28.09.2021г. е
установило,че в областта на гърба,в пространството между лопатките има
косо разположена от ляво на дясно ,лента от кръвонасядане с червено морав
цвят с размери 10/1см..Причинено било страдание без разстройство на
здравето,а като механизъм на причиняване,вещото лице е посочило,че е от
действието на твърди тъп предмет и можело да се получи от удар с пръчка по
начина и обстоятелства описани в делото.Посочено е също ,че е причинено
страдание,като срокът за възстановяване бил до 15 дни.
В устния си доклад в съдебно заседание ,вещото лице поддържа
заключението си .
Видно от приобщената по делото характеристична справка на подс. Г.
ИВ. Г., същият не се издирва от органите на полицията,няма водени
проверки,но има съдебна регистрация . По местоживеенето му не е
предизвиквал конфликти или скандали с живущите в района. Нямало данни
да употребява често алкохол,като до настоящият момент бил регистриран
като извършител на престъпления.
Видно от справката за съдимост с рег №411 от 28.03.2022г. издадена от
РС Свиленград ,подсъдимия е осъждан с Присъда № 15/23.01.2004г. на РС
Свиленград постановена по НОХД №32/2004г.,влязла в сила на 23.01.2004г.
за извършено от него престъпление по чл.242,л.1,б.Д от НК,но е
реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.1 и т.3 от НК,считано от
23.01.2007г.
5

От приобщения по делото диск изпратен от Районен център 112-
Кърджали е констатирано,че при отваряне на същият се откриват два файла-
27.09.2021_23.02.51_03.16_0877222783 (звуков файл) и
27.09.2021_23.02.51_0877222783 (изображение). От звуковият файл
прослушан в съдебно заседание се установява,че на тел.112 е подаден сигнал
от Р. Т. Т. ,като същата е съобщила,че синът й е бил бит от съседа им Г.Г. и
към момента на обаждането й,синът й се криел от съседа им ,някъде в
квартала/кв.Гарата/,като баща му излезнал да го търси и поискала съдействие
от полицията. По време на разговора с диспечера на тел.112,майката на
тъжителя съобщила,че вижда съседа им- Георги да се прибира с автомобила
си и влиза в дома си.
От приобщения по дело препис на хартиен носител от електронния
документ „27.09.2021_23.02.51_0877222783” се установява,че на 27.09.2021г.
е постъпило обаждане от Р.Т. до спешен номер тел.112, с посочен адрес на
подателя на сигнала,който е приет в 23,02ч и е продължил до 23,07ч.,като
диспечера е отразил,че синът на подаващия сигнала-Н. Д. ЯЗ. на 16година е
бил бит от съседа – Г.Г.,докато бил навън. По време на разговора съседа се
прибрал в дома си, но момчето още не се е прибрали,като баща му отишъл да
го посрещне и РУ Свиленград пращат екип.
По делото е приобщен и диск - CD-R, с надпис на него НЧХ №
170/2022г. на РС – Свиленград ,като от съдържанието на видеофайл с надпис:
„Yazanov.avi”с продължителност 3 минути и 2 секунди, записан от
охранителна камера монтирана на къщата на св. К. В. Арн./живущ в
гр.Свиленград, ул.Ген.Гурко №21/, се установява, че на екрана се вижда дата
27-09-2021 пон. 22:59:49 в горен ляв ъгъл на екрана, като камерата обхваща
улица, на която се вижда част от паркиран непосредствено под камерата лек
автомобил, както и още три автомобила по протежението на улицата /от
дясно/, като между първия автомобил, който се вижда изцяло и останалите
два има метален контейнер за отпадъци. Улицата има осветление и се пресича
от друга перпендикулярна улица. В ляво се вижда ограда и непосредствено до
нея оранжерия, както и постройки.В 23:00:08 в далечината, по
перпендикулярната улица, се вижда преминаващ лек автомобил с включени
фарове. В 23:00:10 се вижда човешка фигура, която е в близост до спрените
два автомобила, паркирали зад контейнера за смет, като в същото време по
перпендикулярната улица срещу камерата преминава автомобил с включени
фарове и съответно няма видимост към човешката фигура.В 23:01:07 в края
на улицата, в близост до спрените два леки автомобила, се вижда човешка
фигура, която върви в посока към камерата. В 23:01:22 към фигурата
движещата се по улицата към камерата, откъм спрените два автомобила, се
вижда как друга човешка фигура излиза към първата, като в 23:01:24 скача
върху първата фигура и образите се съединяват, отиват към другата страна
/противоположна на спрените автомобили/, като се вижда, че има
съприкосновение между двете фигури. След 4 секунди първата фигура бяга в
посока перпендикулярната улица като завива на ляво, а другата продължава
6

след нея, след което тръгва към двата спрени автомобила и не се вижда в
тъмното повече.В 23:02:08 се вижда фигура в близост до спрените два
автомобила, като фигурата отваря вратата на първият автомобил спрян до
контейнера за смет, влиза в него и в 23:02:26 фаровете на автомобила светват
и автомобила потегля назад, в посока обратната камерата /към
перпендикулярната улица/, като движението на автомобила е завиване на
ляво. Записът приключва в 23:02:11.
От съдържанието на втория видеофайл записан на диск - CD-R, с надпис
на него НЧХ № 170/2022г. на РС – Свиленград с надпис: „ Yazanov2.avi” с
продължителност 2 минути и 24 секунди, записан от охранителна камера
монтирана на обект,стопанисван от св. Ст. Анг. М. ,живущ в
гр.Свиленград,ул.Асен Златаров №21 ,а именно -склад,находящ се в бивше
Топливо, намиращ се срещу дома на свидетеля М., се установява, че на екрана
се вижда дата 09-27-2021 пон. 23:00:39 в горен ляв ъгъл на екрана, като в
долен десен ъгъл на екрана е изписано camera 4. В дясно на екрана се вижда
голям трансперант с надписи на него, а в ляво в далечина се вижда ограда,
както и сгради - една в централната част на екрана и втора в дясно. в 23:01:24
в дясно, в далечината се виждат две фигури за кратко, като движенията са
неясни и в 23:01:55 се вижда, че една от фигурите се връща бягайки. В
23:02:18 се вижда в десния ъгъл на екрана в далечината се вижда една фигура,
която се движи от дясно на ляво на екрана. В 23:02:54 се вижда автомобил,
който излиза от улицата /в ляво на екрана /, със запалени фарове и се движи в
посока на първата бягаща фигура /на дясно в горния ъгъл на екрана/, като
същевременно преминава друг автомобил с включени фарове, който се движи
от дясно на ляво, покрай оградата. Записът свършва в 23:03:01.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимия и основно
от показанията на свидетелите М.П.П., Ст. Анг. М., Ж. Кр. К. , Б. Анг. Т., Ст.
Г. Ст. ,Д. В. Г.,д-р Анд. Р. Ат., К. В. Арн. и Н. М. Яз. и частично от
показанията на св.Ивана Г. Г. както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства, веществените доказателства и заключението
на вещото лице.
По делото като веществени доказателства са приложени и компактдискове,
съдържащ звукозапис на подадения във връзка със случая сигнал на
тел.112 от майката на частния тъжител,както и видеозаписи от
охранителните камери на св. К. В. Арн. и св.Ст. Анг. М.. Последните /
3бр.СД/ не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната
практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и
т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като
веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като
представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този
смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на
7

ВКС).
Въз основа на информацията находяща се на диск изпратен от Районен
център 112- Кърджали се установява,че действително на посочената в
тъжбата дата майката на частния тъжител е подала сигнал,който припокрива
изложеното в тъжбата,а именно,че синът й е бил бит с пръчка от
подсъдимия,който по време на обжадането й се прибрал в дома си, а синът
й,все още бил в квартала,като баща му излезнал да го пресрещне.
От видеофайловете /2бр./ записани на диск - CD-R, с надпис на него НЧХ
№ 170/2022г. на РС – Свиленград се установява,че на 27.09.2021г. около
23,00часа, човешка фигура движеща се по улица Асен Златаров ,навлиза в
ул.Ген Гурко,като отзад на паркиран автомобил, изскача втора фигура и
напада първата. След секунди първата фигура тича обратно ,а втората фигура
я последва и след малко едната фигура се връща, подпалва спряното МПС и
тръгва в посока на движението на първата фигура.
От показанията на свидетелят М.П.П. дадени пред настоящия съдебен
състав се установява,че на 27.09.2021г. вечерта преди инцидента
тъжителя,свидетеля Петров , св.Ивана Г. ,както и други деца, са се намирали
в близкият парк, намиращ се в района на ЖП гара Свиленград ,като около
22,00часа тъжителя Я.,заедно с негов приятел Б.М. Йълдъръм отишли до
близкият магазин,който се намирал в близост до парка,като през това време
св.Ивана Г. се сдърпала със св.Мартин Петров и взаимно се поляли с
вода,след което св.Ивана Г. разстроена от случилото се, си тръгнала към
дома.
Действително в противовес на тези негови показания са ,показанията на
св.Ивана Г. и показанията на М. Ц. Г., Д. Люб. Хр. и Златомира Димитрова
Г.,както и обясненията на самият подсъдим, които твърдят ,че дъщерята на
подсъдимия св.Ивана Г. вечерта не е излиза от дома си след връщането му от
работа за да вечеря у дома си, доколкото помежду им има съществени
разминавания. Св.Ивана Г. твърди,че през цялото време е била при
родителите си и двете приятелки на майка й,които дошли с децата си с две
различни коли,като тя лично посрещнала отвън,като през цялото време била
при възрастните.Сочи още,че баща й се прибрал у тях в 11,30ч. и останал до
24,30ч. В същото време съпругата на подсъдимия св.М. Ц. Г.,както и св.Д.
Люб. Хр. и св.Златомира Димитрова Г.,твърдят че трите се събрали по
женски,като при тях нямало деца/само децата на подсъдимия са били в къщи
но не били при тях/,а към 22,30часа се прибрал подсъдимия,който се изкъпал
и седнал да вечеря,докато дошли полицаите и не бил излизал от дома си.
Последните две свидетелки твърдят ,че били дошли с една кола заедно/с
автомобила на св.Д.Х./,а самият подсъдим твърди,че се е прибрал у дома си
около 22,00часа,като същият не съобщава в разпита си,че у дома ме през
въпросната вечер да е имало други лица,като единствено твърди,че дъщеря
му –св.Ивана Г. си е била в къщи . Тези разминавания в показанията им /,в
колко часа е пристигнал подсъдимия у дома си/диапазон от 22,00-23,30часа/,
8

с колко коли са пристигнали двете приятелки на съпругата на подсъдимия и
колко души и къде са се намирали в процесната вечер в дома на
подсъдимия,разколебават доказателствената им стойност,поради което съдът
не ги кредитира с доверие. Ако се даде вяра на показанията на св.М. Ц. Г.,
св.Д. Люб. Хр. и св.Златомира Димитрова Г. , то следва да се приеме,че
подсъдимият и св.Ивана Г. лъжат относно часа на пристигане на подсъдимия
у дома си ,доколкото те и трите твърдят/разпитани в едно съдебно
заседание/,че подсъдимия се е прибрал в 22,30часа,а самият подсъдим
твърди,че се е прибрал в 22,00часа,а дъщеря му св.Ивана Г.,че се е прибрал в
23,30часа. В същото време,ако се приемат показанията на св.Ивана Г. за
достоверни,че подсъдимият се е прибрал в 23,30часа,то няма логично
обяснения,как полицейските служители ,които са пристигнали незабавно на
подадения сигнал около 11,11часа -11ч. и нещо ,съгласно показанията на
св.Г., подсъдимият е излезнал от дома си при подаден звуков сигнал.
Още повече ,че въз основа на показанията на св. Ст. Анг. М. , св. Н. М. Яз.
и св. Ж. Кр. К. в унисон с приобщените по делото веществени доказателства-
2бр. СД,по косвен път се установява,че подсъдимият към 23,00часа не се е
намирал в дома си,както твърдят подсъдимия ,св. М. Ц. Г., св.Д. Люб. Хр. и
св.Златомира Димитрова Г., а напротив същият е бил видян от свидетеля М.
да гони тъжителя по улицата пред дома му,като преди това е видял,как
непълнолетния тъжител е преминал пред дома му и е свил по улицата към
дома си,като непосредствено след това е чул викове от тъжителя и
гонитбата,както и че след малко подсъдимия се е върнал подпалил е
микробуса си и е тръгнал по улицата след тъжителя. Тези му показания се
припокриват и с показанията на дядото на тъжителя,който единствено е чул
гласове,които разпознал /на внука и съседа си Георги/ и след като е излезнал
да провери ,но само е видял как подсъдимият пали автомобила си и потегля с
него. В унисон с горното е установеното от св. Ж. Кр. К.,която е видяла
тъжителя да се крие в двора й,като последният бил силно уплашен от бащата
на св.Ивана Г.,който го гонил,за което обстоятелство свидетелката разбрала
от тъжителя. Тази верига от косвени доказателства,съобразена с
информацията ,която е приобщена по делото от прегледаните в съдебно
заседание 2бр. СД ,води до единствено възможен извод,че около
23,00часа,подсъдимият в противовес на показанията на горепосочените 4
свидетели и обясненията на подсъдимия , последният не се е намирал у дома
си,за да вечеря,а е причаквал тъжителя на ул.Ген Гурко и след като го е
нападнал и ударил с пръчка в гърба , подгонил го е , но тъй като не успял да
го настигне ,се е върнал да го търси с автомобила си и след неуспешното му
издирване се е прибрал в дома си ,до идването на полицейските служители
свидетелите Д. В. Г. и Ст. Г. Ст.,поради което съдът не кредитира показанията
на тези свидетели /св.Ивана Г. ,св. М. Ц. Г., св.Д. Люб. Хр. и св.Златомира
Димитрова Г. /в тази им част.
Кредитират се с доверие освен показанията на св. Ст. Анг. М. в частта
коментирана по горе,така и показанията му в останалата част ,както и
9

показанията на св. К. В. Арн. с които установяват,че след инцидента, бащата
на тъжителя ги е потърсил с молба да му бъдат предоставени записи от
видеокамерите им,както и че същите са предоставили такива,които съвпадат с
приобщените по делото видеозаписи,както по времетраене ,така и по
заснетото на тях .В обратна насока не бяха ангажирани доказателства,поради
което съдът ги кредитира с доверие и изгражда правни изводи въз основа на
тях.
Следва да се посочи,че показанията на св.Ивана Г. Г. в останалата им
част,в която установява,че с тъжителя са били близки приятели ,но преди
около година от настоящият инцидента отношенията им се влошили и
съответно са имали проблеми ,като неопровергани от останалия събран по
делото доказателствен материал ,съдът кредитира с доверие и изгражда
правни изводи въз основа на тях.
Не се намери критика що се отнася до показанията на разпитаната по
делото свидетелка баба на тъжителя -Б. Анг. Т.,която установява,че след
инцидента ,тъжителя е останал известно време при нея,тъй като силно се
страхувал от подсъдимия,изпитвал неудобство от приятелите си,че е бил бит
от подсъдимия и болки в резултат от увреждането причинено му от
подсъдимия.Опровергаващи от страна на подсъдимия доказателства не се
ангажираха. Единствено св. Златомира Димитрова Г. твърди,че не е виждала
тъжителя при баба си,но обстоятелството ,че тя не е виждала тъжителя през
този период в който се твърди,че е отседнал при баба си не опровергава
показанията на св.Т.,тъй като логично и житейски обосновано може да се
приеме,че съседите не могат денонощно да се следят и да наблюдават кой
влиза или излиза от домовете им.
Кредитира се доверие от съда и показанията на разпитания по делото
свидетел д-р Анд. Р. Ат.,който първоначално е извършил преглед в ранните
часове вече на 28.09.2021г. на тъжителя,в присъствието на баща му,като
според свидетеля тъжителя имал нараняване в областта на гърба,което
отразил в издаденото медицинско направление,а от възприетото поведение на
тъжителя е установил,че същият е бил силно уплашен.Същият е
незаинтересован от изхода на делото и дава показания ,станали му известни
във връзка с трудовата му ангажираност като лекар в спешно отделение в
ЦСМП Свиленград.
Що се отнася до показанията на разпитаните по делото свидетелите Д. В.
Г. и Ст. Г. Ст., като непредубедени и незаинтересовани от изхода на
делото,съдът кредитира с доверие . От същите се установява,че двамата
полицейски служители са посетили адресите на частния тъжител и на
подсъдимия във връзка с подаден от майката на тъжителя сигнал на
тел.112,били снети сведения от лицата,като що се отнася до поведението и
разговора с подсъдимия,същите установяват,че същият нито отрекъл,нито
потвърдил че е ударил тъжителя,единствено обяснил,че между двете деца
имало дразги.
10

Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на
посочените по-горе свидетели /М.П.П., Ст. Анг. М., Ж. Кр. К. , Б. Анг. Т., Ст.
Г. Ст. ,Д. В. Г.,д-р Анд. Р. Ат., К. В. Арн. и Н. М. Яз. и частично от
показанията на св.Ивана Г. Г./, предвид тяхната безпротиворечивост,
систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с
писмените и останали източници, които ги подкрепят. Същите са
изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване. От тук
предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели
да имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето
на извършването му, състоянието на тажителя след ицидента, като
потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимия по косвен
път, установявайки обективните елементи от състава на процесното
престъпление.
Съобразно правната теория и утвърдената съдебна практика осъдителната
присъда може да почива само на косвени доказателства, но тази система
трябва да е стройно изградена, като по безспорен начин се установи
неразривна фактическа и логическа връзка, при която може да се направи
единствения възможен извод за извършеното деяние и за неговото авторство
/така и Решение №83/25.05.2021г. постановено по н.д.№200/2021г. по описа
на ВКС ,първо н.о./,което безспорно е налице в настоящото производство по
коментираните по горе доводи от съда.
В унисон с гласните и писмени доказателствени средства/кредитирани от
съда/ е представеното съдебномедицинско удостоверение, както и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, което се кредитира от съда, като издадено от компетентно и
безпристрастно лице и мотивирано.От същото се установява, че на тъжителя
в областта на гърба,в пространството между лопатките има косо разположена
от ляво на дясно ,лента от кръвонасядане с червено морав цвят с размери
10/1см. Причинено било страдание без разстройство на здравето,а като
механизъм на причиняване,вещото лице е посочило,че е от действието на
твърди тъп предмет и можело да се получи от удар с пръчка по начина и
обстоятелства описани в делото,а срокът за въстановяване на причиненото
страдание е до 15дни.
11

Противовес на изложената по-горе и приета за установена фактология са
обясненията на подсъдимия Г. ИВ. Г. и показанията на св. М. Ц. Г., св.Д.
Люб. Хр. , св.Златомира Димитрова Г. ,както и частично на показанията на
свидетеля св.Ивана Г. ,дадени пред настоящият съдебен състав.
В обясненията си пред съда подсъдимият Г. ИВ. Г. отрича да е излизал от
дома си по времето в което се твърди в тъжбата,че тъжителят е бил нападнат
от подсъдимия и го е ударил с пръчка в областта на гърба,като след което го е
преследвал,но не у успял да го настигне,а твърди,че се е прибрал около
22,00часа в дома си за да вечеря и не е излизал до появата на служителите на
РУ Свиленград .В подкрепа на защитната теза на подсъдимия са дадените в
съдебно заседание показания на свидетелите- св. М. Ц. Г., св.Д. Люб. Хр. ,
св.Златомира Димитрова Г. и св.Ивана Г. Г. ,които твърдят през въпросната
вечер подсъдимия се е прибрал около 22,30 ,а св.Ивана Г. -23,30часа,за да
вечеря и останал в дома си до идването на полицията, не кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал,в частност
противоречат на показанията на св.М. и св. Н. М. Яз.,които установяват,че
късно вечерта около 23,00часа подсъдимият е бил на улицата,гонил е
тъжителя и е управлявал автомобил. Разглеждайки през призмата тези
показания, показанията на св.Ж. Кр. К.,която е видяла уплашения тъжител да
се крие в двора й от чичо му Гошо,който го гонил и приобщените по делото
видео и аудиозаписи от приобщените по делото веществени доказателства
2бр.СД ,водят до единствено възможния извод,че именно подсъдимия е
нападнал тъжителя около 23,00часа на ул. ген Гурко в гр.Свиленград, ударил
го е с пръчка в областта на гърба и го е преследвал,така както е възприето от
съда по горе. В тази връзка е и констатираното непосредствено след
полунощ,вече на 28.09.2021г. от св.д-р Анд. Р. Ат.,който е констатирал
нараняване в областта на гърба на тъжителя,който бил силно притеснен и
уплашен Именно по тези съображения не се кредитират от съда с доверие
коментираните по горе от съда обяснения и показания на горепосочените
свидетели/частично показанията на св.Ивана Г./,като изолирани от останалия
събран по делото доказателствен материал не се кредитират от съда.
При така възприетата от състава на съда фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Поради гореизложеното и при така събрания доказателствен материал
кредитиран от настоящият състав и коментиран по горе, съдът приема, че
подсъдимият Г. ИВ. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК.
Телесната повреда е „противоправно и виновно увреждане на здравето на
друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите,органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдания. Причинена е лека телесна повреда,
изразяваща се в страдание без разстройство на здравето на непълнолетния
тъжител по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
12

Наличието на причинно-следствена връзка между осъщественото
физическо въздействие и неговото отражение в действителността се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства /показанията на
св.М. и Я./,приобщените по делото веществени доказателства 2бр.СД и от
съдебно-медицинската експертиза, която приема, че наличните увреждания
могат да бъдат причинени по описания от пострадалия начин ,както и от
резултати отразени в медицинско направление издадено от д-р А.А..
Деянието е осъществено чрез действие-нанасяне удар с пръчка от
подсъдимия на непълнолетния тъжител, в областта на гърба,в пространството
между лопаткити , в резултат на което е причинено на тъжителя страдание
без разстройство на здравето. Действайки по описания в настоящите мотиви
начин-целенасочено нанасяне на удар с пръчка в гърба на непълнолетния
тъжител, подс. Г. ИВ. Г. е реализирал от обективна страна състава на
цитираното деяние, като е предприел всички необходими действия за
причиняване на увреждане здравето на пострадалато лице. Така извършеното
пък е имало за пряка и непосредствена последица изменение в
здравословното състояние на пострадалото дете. Изменение в здравословното
състояние, според мнението на съдебно-медицинския експерт, се изразява в
страдание без разстройство на здравето. Доказателствената информация,
съдържаща се косвено в показанията на св.М. и св.Я. и от приобщените по
делото 2бр.СД, конкретизират отделните действия на подсъдимият и водят
до извода,че подсъдимия е нанесъл удар с пръчка в гърба на тъжителя ,с
който е причинено на пострадалия ,страдание без разстройство на здравето по
смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е осъществено чрез пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си/че
причинява непозволено от закона телесно увреждане /, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е желаел
настъпването им. Този извод се налага от показанията на разпитаният по
делото свидетели св.М. и св.Я. и от приобщените по делото 2бр.СД, така и се
извлича и от непосредствените действия на подсъдимия при осъществяване
на деянието, описано подробно от горе посочените свидетели.
Ето защо съдът прие за осъществено от обективна и субективна страна
от страна на подсъдимия престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
След като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия, съдът
счита че са налице всички материални предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, визирани в императивната разпоредбана чл.78а ал.1 от НК. За
извършеното от него престъпление законът предвижда наказание “Лишаване
от свобода” до 6 месеца или наказание “Пробация” или глоба от сто до триста
лева, същият не е осъждан/реабилитиран е по право още през 2007г./. Също
така подс. Г. ИВ. Г. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК към датата на извършване на деянието. От деянието не са
13

настъпили съставомерни имуществени вреди, които подлежат на
възстановяване. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от
НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Г. ИВ. Г. следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Г. ИВ. Г. , Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства, чистото му съдебно минало/същият въпреки че е бил осъждан
е реабилитиран по право още през 2007г/, състоянието в което се е намирал
при осъществяване на деянието/същият е бил афектиран след като е научил от
дъщеря си за проблемите с частния тъжител/,което поведение макар и
ненормално и морално укоримо,от родителска гледна точка е донякъде
обяснимо съобразно характера на различните индивиди и техните задръжки
да спазват определено поведение при общуване с други лице и сравнително
добрите характеристични данни на подсъдимия. Като отегчаващи вината
обстоятелства се констатира липсата на задръжки у подсъдимия при
разрешаване на проблеми,както и липсата на критика от негова страна
относно извършеното,както и че същият е нападнал в тъмната част от
денонощието непълнолетно дете.
Съдът прие,че обществената опасност на деянието и на дееца не е
завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България и телесната
неприкосновеност на останалите граждани.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – същият работи на
постоянна работа /БДЖ/ , със семейното му такова – женен,като от брака си
има две деца за които следва да полага грижи и да ги издържа финансово.
С оглед на гореизложеното, при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и
на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна подс. Г. ИВ. Г. за
виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, съдът намира,че ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
14

намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него Г. ИВ. Г. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително на останалите членове на обществото.
По гражданския иск :
При така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с
признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на
здравето на пострадалия-лека телесна повреда, то предявеният от последния
граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се
явява доказан по основание.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
на гражданската отговорност на подсъдимият за извършените от него деликт
по отношение на личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимият
е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от
подсъдимият деяние. Установи се по делото, че в резултат на приетото от
съда виновно противоправно деяние от страна на подсъдимия , на
пострадалият непълнолетен тъжител са причинени страдание,чувство на
страх и унижения,като в тази насока съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели -св.А.А. и св. Б. Анг. Т.,които установяват
,както следва първият,че при прегледа непосредствено след инцидента
осъществен от св.А.,че тъжителя е бил притеснен и уплашен, ,а от
показанията на св. Б. Анг. Т. пък се установява,че внукът й след инцидента не
е искал да живее при родителите си и се е преместил у свидетелката,тъй като
се страхувал от подсъдимия, изпитвал е неудобство от приятелите си,което
узнали за инцидента ,както и е изпитвал болки в резултат от удара в гърба
,нанесен му от подсъдимия.При определяне на размера на дължимото
обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост. Претърпените болки и психични травми от
пострадалия от причиненото му телесно увреждане и причинения страх в
предвид ,че пострадалия е в една млада възраст -16 годишен,като същият е
претърпял действия,които унижават себеоценката и себеуважението на едно
нормално човешко същество. Също така следва да се отчете характер на
претенцията-репариране на причинените на тъжителя болки и страдания. С
оглед характера на причинените наранявания в специфична област на тялото
15

на тъжителя- гърба, както и отчитайки факта ,че се касае за млад човек,в
добра физическа форма, то се налага извода, че същият е преживял неголеми
по характер и продължителност страдания във връзка с уврежданията,
нанесени му от подсъдимия, изразяващи се в чувство за дискомфорт и болка,
затрудняване на нормалното общуване с останалите членове на
обществото/съгласно разпитаната по делото баба на тъжителя/,мотивират
съдът да приеме, че определеното обезщетения в размер на 500 лева е
съобразено с критерия за справедливост ,съобразявайки и възрастта на
подсъдимият, като до пълният предявен размер на иска от 5000лева ,
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху тази сума/500лева/, се дължи заплащане на законна лихва, считано
от датата на уврежданието- 27.09.2021г., до окончателното изплащане,
каквото е предписанието на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимият Г. ИВ. Г. да заплати на пострадалият и направените по делото
разноски в размер на общо 1412 лева представляваща направените по
делото разноски за заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Също така съдът възложи върху подсъдимия да заплати по сметка на РС–
Свиленград държавна такса върху уважения размер на гражданският иск в
размер на 50,00 лева, съгласно Тарифата за държавни такси,които се събират
от съдилищата по ГПК –за граждански иск по наказателно дело се събира
такса 4 на сто върху уважения иск,но не по -малко от 50лева/чл.2/.
Що се отнася до приобщените по делото веществени доказателства,съдът
постанови 2броя СД, ДА ОСТАНАТ приложени по делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :..................
16

Съобщи за изтекли лични данни