РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №456/13.3.2020г.2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На десети март                                                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 827 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на В.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление №20-0433-000015/29.01.2020 год. издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева. 

            В жалбата се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо. Твърди се, че на посоченото място в посочения момент автомобилът не беше паркиран, а бил спрян за престой, за товаро-разтоварна дейност в присъствието на водача /за получаване на пощенска пратка от централна поща/. Сочи се, че автомобилът не бил пречка за движението. Изтъква се, че било допуснато нарушение на чл. 183, ал.4, т. 9 от ЗДвП.

           В съдебно заседание въззивникът се явява, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания. Алтерннативно моли за приложението на чл.28 от ЗАНН.  

           Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к Л.- редовно упълномощена по делото. Същата сочи, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, като моли то да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсутско възнаграждение.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 21.01.2020г., около 12,20 часа служители на Първо РУ-Варна към ОД МВР – Варна- свидетелят С.Е. /работещ на длъжност командир на отделение/ и негов колега, при изпълнение на служебните си задължения като автопатрул и обход на зададения район,  установили, че на бул.“Съборни“ до №42, пред входа на Централна поща, посока Градска болница бил паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№СВ5633НМ. Автомобилът бил паркиран на пътното платно, в лентата за движение, успоредно на паркирани в лявата част на пътното платно превозни средства. Служителите на реда преценили, че така паркиран автомобила пречи на движението на автомобилите и на превозните средства , обслужващи градския транспорт и решили да извършат проверка на водача му. Установили, че автомобила е със загасен двигател, заключен и в него няма водач. Извършили проверка за собственост на лекия автомобил и установили, че той е собственост на търговско дружество „Веслец Трейд“ ЕООД.  Бил повикан за съдействие специализиран автомобил, който да премести така паркирания автомобил. В този момент при служителите на реда отишъл възз. И., който излязъл от Централна поща и носел в ръцете си малък пакет. Той посочил, че е водач на автомобила. Служителите на реда установили самоличността  на водача и пристъпили към съставяне на фиш. Възз.оспорил описаното във фиша и отказал да го получи и подпише, поради което и  св.Е. съставил срещу него АУАН за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

        Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и връчен нему. Възз. го подписал с отбелязване, че не пречи на движението и не създава опасност. В срокът по чл.44 от ЗАНН не постъпили други възражения.

        Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни- докладна записка, справка нарушител/водач,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание  чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон определил на И. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

        Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 14.02.2020г..

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, протоколи, справка от Първо РУ, справка за нарушител и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетеля Е. актосъставител и очевидец на нарушението, тъй като същите са последователни и са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.

        Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 14.02.2020г.- в деня на връчване на НП, видно от поставения вх.номер / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

    При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповед и протоколи. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ към ОД на МВР-Варна, РУ 01, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение в Първо РУ- изпълняващ изпълнителска дейност в структурата на „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР, който е положил успешно изпит по ЗДвП /видно от представените протоколи за преминат изпит/ и е оправомощен съгласно т.1.4. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи .

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Съдът не констатира нарушения ограничили правото на защита на наказания субект.

       В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника.

      На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено е престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Фактите са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта на нарушението. Въззивника не оспорва, че именно лекия автомобил негова собственост е бил паркиран на 21.01.2020г. около 12.20ч. в гр.Варна . Не оспорва, че е паркирал автомобила в пътната лента, пред Централна поща . Чрез показанията на св. Е. се установява, че автомобила на възивника е бил паркиран в активната пътна лента за движение на автомобили и МПС обслужващи градския транспорт, успоредно на други паркирани в лявата част на пътното платно автомобила. Автомобилът е бил със загасен двигател и заключен, а водачът- възз. И. е бил в централна поща, за получаване на пощенска пратка. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй като безспорно същият е паркирал автомобила си на пътното платно, като безспорно от гласните  и писмени доказателства е видно, че паркирането е създавало опасност и пречка за движението на останалите МПС. Дори от инкорпорираната в жалбата снимка на районна, в който е извършено нарушението- пред Централна поща, е видно, че паркирането по посочения в АУАН и НП начин не само създава пречка за участниците в движението, но и създава опасност при заобикаляне на паркирания по тази начин автомобил. Съдът не споделя възражението в жалбата , а и становището на възз. в съдебното производство, че по никакъв начин не се създавала опасност и пречка за движението. Паркирането на пътното платно, в централната част на града, по обяд в работен ден, при положение, че от там преминават множество превозни средства- в това число и обслужващи редовните градски линии и движещи се на ток /тролейбуси/, за осигуряване на собствения комфорт/паркиране в близост до пощата, за получаване на пратка/ безспорно създава опасност и пречка за останалите участници в движението.

    Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като въззивникът като водач на МПС от 1999г /т.е. от повече от двадесет години, видно от справката за нарушител/водач на Сектор ПП-Варна/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира по начин създаващ опасност и пречка за движението.

    Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност. Съдът намира, че в случая е неотносима разпоредбата на чл.183, ал.4, т.9 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 50 лева за водач, който престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението. Тази разпоредба би била приложима само ако не се създаваше опасност и пречка за движението, а в случая с поведението си - начинът по който е бил паркиран автомобила възз. е създал не само пречки за движението, но и опасност за останалите участници в него. Ето защо съдът намира, че правилно е определена от страна на АНО нарушената разпоредба.

      За горепосоченото нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер от  20лв. до 150 лв. за водач, който наруши правилата за престой или за паркиране,  когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава. Съдът счита, че при индивидуализацията на административното наказание  следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач,  жалбоподателят е наказван и друг път с влезли в сила НП и фишове за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Внимателния прочит на справката нарушител/водач сочи, че спрямо И. са влезли в сила общо 63 наказателни постановления и 8 фиша за различни нарушения на ЗДвП. Тези обстоятелства според настоящия въззивен състав повишават обществената опасност на конкретния нарушител. Съдът счита, че в случая при АНО правилно е индивидуализирал наложеното наказание над средния размер. Съдът намира, че именно с конкретния размер на наказанието- 100 лева, при наличието на данни за трайно формирани навици в областта на нарушаване на разпоредбите на ЗДвП ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН.  Ето защо налагането на конкретната санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.

    Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е свързано със създаване на реална опасност за другите участници в движението и осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Нарушението на конкретната разпоредба на ЗДвП засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършеното нарушение се характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по делото са установени обстоятелства завишаващи обществената опасност на дееца. Както бе посочено и по-горе видно от справката му за нарушител/водач, същият е санкциониран с общо 63 /шестдесет и три/ влезли в сила НП и 8 /осем/ фиша за различни нарушения на ЗДвП. Очевидно наложените множество адм.наказания не са успели да превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. С оглед на тези обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния водач обстоятелства, е изключена всякаква възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.

        С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като видно от картона заместител по делото, същият се е запознал с материалите по делото на 05.03.2020г.. По делото са депозирани и писмени бележки от същия упълномощен процесуален представител- юрисконсулт.  С  оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде потвърдено/ и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна  искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. / в този смисъл Решение от 20.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 3165/2020г. по описа на АдмС-Варна/. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер, тъй е не е налице фактическа и правна  сложност на случая, което е видно от проведеното по делото едно съдебно заседание, в рамките на осем минути. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе минимален размер.

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0433-000015/29.01.2020 год. издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на В.И.И. ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева. 

 

         ОСЪЖДА В.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

            

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: