№ 43119
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110120842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. В. П. срещу „К.“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 300,41 лв. - платена без основание сума по нищожен Договор
за потребителски кредит № 2756589/11.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 11.04.2024 г. до окончателното плащане (съгласно молба -
уточнение от 08.07.2024 г.).
Ищцата твърди, че е сключила с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
2756589/11.04.2023 г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 4000 лв., със
срок на договора – 24 месеца, ГЛП в размер на 39,35 % и ГПР в размер на 47,28 %, при общо
дължима за връщане сума – 5894,11 лв. Излага доводи, че с чл. 4, ал. 1 от него е поела
задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД и е
сключила такъв в същия ден, като по него е следвало да заплати сумата от 3343,56 лв.
Посочва, че по договора за кредит е заплатила сумата от 4300,41 лв. Релевира възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречието му на закона – с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че в договора е посочена
стойността на ГПР, но е неясно кои компоненти са включени в него, включително дали
таксата за поръчител е отразена в него, както и е неясен математическият алгоритъм на
формиране на ГПР, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че
възнаграждението за поръчителя представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и
задължително условие за получаване на сумата, и невключването на това възнаграждение в
общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Освен това счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита,
че договорът за кредит е нищожен и поради накърняване на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации. Твърди нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство поради
накърняване на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите и заобикаляне
на задължението на кредитора преди да отпусне кредита да извърши оценка на
платежоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК. Счита, че с възнаграждението за
поръчител се постига и неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото с поръчителя са
свързани лица. В заключение счита, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен,
то недействителността на договора за кредит води до недействителност и на договора за
поръчителство, поради липса на основание за неговото сключване. Твърди недействителност
1
на клаузата за възнаградителна лихва с доводи, че същата накърнява добрите нрави, тъй като
размерът й надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва. На тези основания
счита договора за потребителски кредит за недействителен и на основание чл. 23 ЗПК
твърди, че дължи само чистата стойност на кредита, съответно сумата от 4000 лв., като
разликата над тази сума до заплатената от 4300,41 лв. е недължимо платена – при начална
липса на основание. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „К.“
ЕАД, с който оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 2756589/11.04.2023 г. за сумата от 4000 лв., при ГПР 47,28 % и ГЛП
– 39,35 %, че между ищцата и „А.Т.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 11.04.2023 г., както и че тя е платила задълженията си по договора за
кредит в общ размер на 4300,41 лв. Оспорва в договора за кредит да са допуснати
нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство
с „А.Т.“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като се позовава на
чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от договора за кредит и сочи, че ищцата е можела да избере
необезпечен кредит. Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и
не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, че „К.“ ЕАД не е страна по договора за
предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, както и че това е договор за поръчка и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита.
Оспорва твърденията, че договорът за кредит е недействителен с оглед размера на
уговорения лихвен процент. Моли за отхвърляне на иск. Претендира разноски.
По доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства:
извършено от нея в полза ответника „К.“ ЕАД плащане на парична сума в размер на 300,41
лв., че същата е заплатена по нищожен Договор за потребителски кредит №
2756589/11.04.2023 г.; получаване от „К.“ ЕАД на сумата от 300,41 лв.
В тежест на ответника „К.“ ЕАД е да докаже наличието на правно основание за
получаване, респективно за задържане на процесната сума, което предполага да установи
наличието на валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит №
2756589/11.04.2023 г., включително че договорът е сключен в резултат на индивидуално
договаряне с ищцата, за които обстоятелства не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между ищцата и „К.“ ЕАД на Договор за потребителски кредит №
2756589/11.04.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 4000
лв.; предаване на заемната сума в размер на 4000 лв. от „К.“ ЕАД на ищцата; че за
обезпечаване на вземанията по договора между ищцата и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 11.04.2023 г. с уговорено възнаграждение за поръчителя в
размер на 3343,56 лв.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
неравноправност на клаузи от процесните договори за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправни клаузи от договорите.
По доказателствата:
Представените от ищцата писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да укаже на ищцата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да посочи как е формирана сумата от 300,41 лв. – дали включва договорна
лихва, възнаграждение за поръчител, застрахователна премия и др., като индивидуализира
по размер всяко от посочените вземания, включени в сумата от 300,41 лв.
Същевременно, на ответника, с оглед подадения отговор на исковата молба, следва да
се даде възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи изрично
дали ищцата му е заплатила сумата от 4300,41 лв. и при положителен отговор - за какви
задължения е отнесена сумата от 300,41 лв. (над главницата от 4000 лв.)
2
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г. от
9,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 120264/11.04.2024 г., подадена
от М. В. П., като
УКАЗВА на ищцата М. В. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи как е формирана сумата от
300,41 лв. – дали включва договорна лихва, възнаграждение за поръчител, застрахователна
премия и др., като индивидуализира по размер всяко от посочените вземания, включени в
сумата от 300,41 лв., като УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията изцяло и
в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
УКАЗВА на ответника „К.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи изрично дали
сумата от 4300,41 лв. му е била заплатена от ищцата и за погасяване на какви задължения е
отнесена сумата от 300,41 лв. (над главницата от 4000 лв.), като УКАЗВА на ответника, че
при липса на отговор в дадения срок, съдът ще приеме, че сумата от 300,41 лв. е постъпила в
правната сфера на „К.“ ЕАД.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3