№ 7573
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20221110107519 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ОБОРИЩЕ /ДСП „Оборище“/ – редовно призован, представлява се от юрк. Д
с пълномощно по делото, както и представено от днес.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ХР. П. ИЛ. – майка на двете деца –
редовно призована, явява се лично и с адв. Н. с пълномощно от днес.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА ЛЮБ. ХР. ИЛ. – редовно призован,
явява се лично и с адв. К. – особен представител на детето.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА В. ХР. ИЛ. – редовно призована, явява
се лично и с адв. К. – особен представител на детето.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че в залата се намира социален работник
Илияна Л с пълномощно от днес.
Адв. Н.: Оспорвам процесуалното представителство. Дирекцията
„Социално подпомагане“ е звено в системата Агенция „Социално
подпомагане“. Не е юридическо лице и Директорът няма право на
упълномощава процесуален представител. Процесуалното представителство
се осъществява от АСП, а изпълнителния директор на социално подпомагане
би следвало да упълномощи представител за съдебно заседание. Моля да не
се допуска.
Юрк. Д: ДСП се представлява от своя директор. Считам, че същият
валидно може да упълномощи свой процесуален представител, разполагам и с
1
пълномощно от изпълнителния директор на агенцията, ако прецените и ми
дадете възможност до края на деня ще постъпи при вас.
Адв. К.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ НАМИРА , че направеното възражение от адв. Н. в днешното
съдебно заседание за процесуално представителство на юрк. Д е
неоснователно, тъй като е надлежно упълномощено от Директора на ДСП
Оборище.
С оглед становищата на страните и гореизложеното, СЪДЪТ НАМИРА,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА искова молба по чл. 26, ал.1, вр. чл. 28 от ЗЗДет,
във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет, с която се моли съдът да постанови
решение за настаняване на малолетните деца ЛЮБ. ХР. ИЛ. и В. ХР. ИЛ., с
родители: майка – ХР. П. ИЛ., в Кризисен център към Фондация „Конкордия
България“ за срок от шест месеца, считано от датата на настаняване по
административен ред – до 14.07.2022г. или до промяна в обстоятелствата, ако
е в техен интерес, ведно с приложените към същата молба писмени
документи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА определение за насрочване на делото от
08.03.2022г., както и със същото определение е изискан социален доклад от
ДСП и удостоверения за родствени връзки на двамата родителя.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА социален доклад от 04.05.2022 г. от ДСП Оборище
ведно с удостоверение за раждане на децата и удостоверения за родствени
връзки, както на децата, така и на майката Х.И..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила справка от СО от 17.03.2022 г.
Адв. Н.: Запозната съм с докладваните от съда документи. Няма да се
запознаваме към момента допълнително с наличните материали, докладвани
от съда.
Юрк. Д: Поддържаме молбата. Моля да се приемат представените
2
доказателства. Считаме, че е важно, доколкото е известно, че майката е
потребител на социална услуга за оценка на родителския капацитет, имаме
информация, включително и днес тя потвърди, че консултативната работа с
нея е приключила и водещият психолог е поел ангажимент да изготви доклад,
съответно и оценка, но той все още не е постъпил при нас. Считам, че е важно
да я вземем оценката на психолозите. В случай че се установи, че майката е
отстранила рисковите фактори децата да бъдат върнати в семейството.
Адв. Н.: Психологът постъпи крайно небрежно по повод задълженията си
по повод работата с майката. Видяла се е с нея два пъти. Аз лично съм
запозната с психолога в началото, когато започна работа с майката, от тогава
не ми вдига телефона, не вдига телефона и на социалните. Не знаем какво
има. Представям два броя решения на Административния съд София град.
Административният съд отменя заповедите за настаняване в кризисния
център. Обжалвани са до Върховния касационен съд с една полубланкетна
жалба. Едното решение е на Административен съд София град, II Отделение,
52 състав със съдия-докладчик Силвия Димитрова от 22.02.2022 г. Същото не
е влязло в сила, обжалвано е пред ВАС от 22.02.2022 г. по гр. д. № 810/2022 г.
по описа на АС София град със докладчик съдия Вяра Русева. Същото е
отново обжалвано в законоустановения срок. Представям освен това и жалба
до Районна прокуратура от майката, с преписи за другите страни по делото, с
вх. № 5956 от 01.02.2022 г. с оплаквания от майката относно пребиваване на
децата в кризисния център. Представям епикриза за детето Лмир с оглед
доказване на факта, че е бил опериран, вследствие на което носи колан, който
е интерпретиран много негативно от Директора на училището, че той го носи,
тъй като бил получил травма от това, че майката ги карала да пренасят
касетки на Женския пазар. Имам и снимки на детето, защото е бил пребит,
бит, още в началото на постъпване в кризисния център.
Юрк. Д: Не възразявам да бъдат приети решенията и епикризата,
снимковият материал по преценка на съда. Считам, че това решение на
Административен съд не е влязло в сила, няма разпореждане на съда по
отношение на неговото предварително изпълнение. Виждам в мотивите, че е
установено пред Административния съд акта на насилие, решение № 1107 от
22.02.2022 г. Считам, че решенията на Административен съд следва да бъдат
приети. Прилагане на мярка на закрила, въпросите къде да живее детето за в
бъдеще са предмет на настоящото производство. Тук установяването на
3
фактите по отношение на това има ли риск в семейството и трябва ли да бъдат
върнати, трябва да бъдат установени тук.
Адв. К.: От първоначалната молба на ДСП, ведно с всички доклади, във
връзка с предприетите мерки спрямо децата и установяване дали тази мярка е
в интерес на децата намирам, че наистина следва да бъде събрано, макар и
служебно, от ДСП Люлин или ДСП Оборище, където са провеждани срещите
с майката, доколкото е редно да бъде установен нейният родителски
капацитет, тъй като всяко едно извеждане на децата извън семейна среда не е
в техен интерес, но в крайна сметка следва да бъде установен и родителския
капацитет на тяхната майка, с оглед на което да се прецени дали взетата
мярка за закрила е в техен най-добър интерес. Поддържам искането на
колегата Д за изискване на социален доклад по отношение на социалната
услуга, към която майката е била насочена за проверка на родителския
капацитет, съобразно него би било станало ясно и установено дали мерките
биха били ефективни. По отношение на двете съдебни решения намирам, че
същите преди всичко не са влезли в сила. Не възразявам да бъдат приети, но
видно от мотивната част на същите, доколкото едното е по отношение на по-
голямото дете, а другото за по-малкото дете, ясно се установява, че спрямо
тях е извършвано някакво физическо насилие, което се установява и от
документите по първоначалната молба на ДСП. По отношение на епикризата
не се противопоставям да бъде приложена и приета по делото. По отношение
на снимките – те са без дата, не е ясно кое точно дете е заснето, се
противопоставям на приемането им. Да бъдат приети социалният доклад,
жалбата до прокуратурата и справките от СО.
СЪДЪТ ПРЕМИНАВА към процедура по изслушване на децата в
присъствието на секретар и социален работник, като изведе от залата
останалите участници в производството.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на детето ЛЮБ. ХР. ИЛ..
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговото желание
и поддържаното мнение.
От 14-ти януари сме в Центъра. Откакто влезнахме в Центъра се
провалихме. Там нещата са зле. Всеки те дразни. Тези дрехи са вече на една
седмица, няма кой да ги изпере. Там не се полагат грижи за нас. Храната е
4
ужасна. Онзи ден сестра ми я биха деца от центъра. Тя е искала да играе с тях,
напсували са я и са започнали за я бият, скубали са я, има синина на главата.
Не бях там, но господина също го потвърди това. Има едно момче Кристиян
постоянно се заяжда. Миналата вечер не издържах, токова ми стана гадно, че
направо… Искам да се върна при майка ми и баща ми, защото това е най-
доброто място според мен и сестра ми. Не помня какво се случи, за да ме
настанят в центъра. Това беше преди 4 месеца. Живея в Люлин 10, ул.
„Орион“, бл. 148. Посещавам 37-мо училище. Преди да бъда настанен пак бях
там. Ходя пеша. Училището е близо. Бях на преглед в Пирогов. Не съм чел
това от доктора. Само запомних думите на един полицай. От както влезнах
там, се научих да пуша, искаха да ме използват като слуга. Никой не ме е
карал да прося на Женския пазар. Бил съм там, защото там имаме приятели и
да отиваме да ги виждаме. Не си спомням за физически наранявания. Беше ми
посинено окото, но не беше от нашите, а от дете от по-горен клас. На другия
ден отивам на училище и те мислят, че е майка ми. В училище често се бият,
но аз гледам да избягвам боя, защото знам, че боят в живота не помага.
Кристиян ме е драл навсякъде. 4-5 пъти ме е дразнил, аз съм се затварял в
стаята, той е бутал вратата и ме е бил. Споделям тези неща с майка ми и баща
ми. Искам да се върна вкъщи и да ми е добре. Баща ми се казва Станислав. Не
е биологичния ми баща. Много добре се грижи за нас. И двамата работят и ни
закупуват всичко необходимо. Искам да си се върна вкъщи. Не, че не ми е
добре там, направо ми е ужасно. Нищо не е направил директора, за да ни е по-
добре. Можем да излизаме навън и можем да гледаме телевизия. Аз съм казал
на другите „не се занимавайте с нас, щом не сме ви приятни, аз и без това не
искам да стоя в този кризисен център, вие щом искате, си стойте“.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА с изслушването на детето ЛЮБ. ХР. ИЛ. и
пристъпи към изслушването на детето В. ХР. ИЛ..
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговото желание
и поддържаното мнение.
Ходя на училище във втори клас в 37-мо училище. Аз и брат ми сме в
едно училище. Спомням си само, че едни какички ни заведоха в кризисния
център. Добре се разбирахме в семейството. В центъра започнаха да се
заяждат с нас, обиждаха ме на майка, скубаха ме, ритаха ми и ме удряха. Това
5
става всеки ден. Едно момче Сашо само се заяжда и ми вика “Вилияна-
Милияна“. Има социални работници и те заключват кабинета и отиват долу
да пушат. Те започват да се заяждат и да ме обиждат. Едно момиче, Валя се
казва, тя е на 6 години, с юмрук ме удари. Добре се разбираме със
съучениците. Много добре се чувствам вкъщи при мама и татко. В този
кризисен център, когато ме биеше момичето, Сашо нарече моята майка да
умре. Изтичах в коридора и Сашо беше взел една пръчка и я даде на Вальо, за
да ме удари. Майка ми и баща ми са ни купували дрехи. Майка ми работи в
Промеркет, а тате работи строителни работи. Не са ме карали да искам пари
от никъде. Като ходим на училище, ни дават джобни по 5 лева, но откакто
дойдох в центъра, само ме тормозят и бият. Не помня да са удряли брат ми.
Имаме приятели на Женския пазар и отиваме да ги виждаме. Има друго
детенце на шест и половина години, с което си играем. Друго не правим на
Женския пазар. Искам да се върна вкъщи при мама и татко, мъчно ми е за
тях, а в Центъра децата само ме тормозят.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ с изслушването на детето В. ХР. ИЛ..
Социален работник Л: Децата бяха видно притеснени. Малкото дете се
разплака. Може би не са били добре подготвени за самия разговор как ще
протече. Относно отговорите, предвид това, че не желаеха да отговарят на
Вашите въпроси за момента, в който е имало може би насилие. „Не помня, не
помня“, предвид, че това не е било толкова дълъг период от време от януари
до момента. Конкретно за израза „не помня“ какво се случи в конкретния ден
– това визирах. Всичко останало мисля, че децата разбраха, правилно
отговориха, не бяха притискани да отговарят по определен начин.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на майката ХР. П. ИЛ..
ХР. П. ИЛ.: Искам децата да си дойдат по-бързо вкъщи. На 13-ти януари
ми звъня на Л класната и ми се оплака, защото Л е ровил в служебния
компютър и е играл карти. Аз казах, че ще му направя забележка. Мина
някъде един час, аз бях на работа, тя пак ми звъня, че Л бил напсувал
госпожата си по български език, да взема някакви мерки и без значение какво
аз ще предприема Л да си седне на другия ден на „трите букви“ и да не говори
вече. Това бяха нейните думи. Класната на Л се казва Ванкова в 37-мо
училище „Райна Княгиня“. Никой не ми е звънял за родителски срещи, нещо
де ме уведомят, че има проблем с него. Аз си тръгнах към 17,00 часа и стана
6
18,00 и нещо като се прибрах. Л беше взел сестра си и вкъщи аз го попитах
какво е станало в училище, той започва да ме лъже, че всичко е наред, че няма
проблем. Изпратих сестра му да отиде до магазина. Питам го, той казва, че
няма нищо. Казвам му какво ми е казала класната, той каза, че не е вярно и, че
госпожата лъже. Аз се ядосах тогава и си взех, имам една дървена лъжичка,
шпатола, с която готвя, и го ударих през устата с нея. Два пъти го ударих с
нея. Той си призна, че е напсувал госпожата, че е имало оплакване,
заплашвали са го, че ще го пратят в Бойчиновци. Той каза, че не иска там, аз
му се скарах. После го попитах за компютъра, той пак ме излъга и аз пак го
ударих с лъжицата през устата и го наказах да стои с вдигнати ръце. Седя
наказан, дойде баща му, вечеряхме, после той говори с него, попита го какво е
станало, той каза на баща си какво е станало. Баща му направи забележка и му
каза, че това е учител, трябва да го уважава и е там, да го възпитава. На 14-ти
януари детето отива на училище, аз бях на работа и към 14,00 часа ми звъни
г-н Костов от 09 РУ, защото децата са със социален работник, да отида на
разпит в училището. Отидох, имаше шест полицаи, взеха ми личната карта,
качих се горе в една стая да видя какво е станало, обясних, написах доклад
пред социалните работници в Люлин. Всичко това, което той и аз записахме,
те го записаха същото, но в делата те бяха представили съвсем друг доклад, че
малката е тормозена, а тя не е тормозена. Нея я наказах до брат да седи с
вдигнати ръце, защото когато единият е наказан, другият се подиграва на
наказания винаги. Наказах я, за да не прави тя така и да види, че това е
грешка. Те ме изчакаха с линейката и с нея ни закараха в Пирогов. Бях с една
служителка от ДСП Люлин, трябваше да изчакаме да се изготвят документи,
доклади някакви, не знам за какво. Отидохме към 16,00 часа някъде, те
дойдоха към 18,30-19,00 часа вечерта. Този, който прегледа Л каза, че няма
нищо сериозно. До сега учител не ми се е обаждал. Той ми казва „мамо, еди
кой си ме изнерви и аз го ударих“, той споделя и баща му казва, ние му
казваме, че така не е правилно. Разликата от вкъщи и сега – сега е много по-
лош. Казва, че е изнервен, че иска да се прибере вкъщи, омръзнало му е там.
Разказвал ми за децата там, какво правят там, знам за това дете, за което той е
казал, че го манипулира да измие неговите тави и той да му купи една кутия
цигари. Всичко ми споделят какво се случва в този център. Като има проблем,
аз се свързвам с директорката и когато се свържа с нея, тя предприема нещо.
От ДСП Люлин ги взеха. Те ми дават адреси и аз избрах адрес по-близък за
7
мен. Дадоха ми заповед, която аз представих във Фондация „За нашите деца“.
Последно психоложката вкъщи дойде преди Великден. И ДСП Люлин
дойдоха, за да видят къде живеят децата, за да могат да пуснат децата за
Великден, да се приберат за празниците. Децата се прибраха тогава за
празниците вкъщи. Началото на май ми звъняха от ДСП Люлин, за да
изготвят подробен доклад къде работя, децата как са, чуваме ли се. Даже
одеве звънях. Преди две седмици аз я потърсих и тя каза, че ще изготви
доклада и до делото ще бъде готов. От ДСП Люлин не дават адреса на
Центъра, за да отиде при децата, казали, че било тайна /адв. Н. потвърждава,
че пред очите са го казали, била там/. Психоложката каза, че го изпраща
към ДСП Люлин, а дали са го препратили на ДСП Оборище нямам
информация.
Юрк. Д: Не е постъпвал. Обаждах се да попитам имат ли някакъв
междинен доклад. Очаквам да има няколко срещи, може би оценка на
жилищните условия. Началника на отдела каза, че е постъпил и при тях.
Забавянето най-вероятно е в доставчика на социална услуга затова смятам, че
трябва да го изискаме.
ХР. П. ИЛ.: Имената на психоложката са Семира Димитрова. Връзката с
психоложката е много трудна. Център за обществена подкрепа „Св. София“,
Фондация „За нашите деца“, ул. Гюешево“ № 21. Телефонът е **********,
**********. На 20-ти март хванаха Л да краде в „Била“, 03 РУ отиват там,
викат ме мен като родител и аз трябваше да седя три часа да чакам инспектор,
който се занимава с тези дела, защото от този център никой не вдигаше
телефона и нямаше кой да го заведе до там, с патрулка го заведоха. Л не ходи
на психолог. Само малката ходи и се занимават с нея. Наскоро избяга от
центъра, казва, че му е писнало, казва на сестра си, че „мама и тате ще дойдат,
аз си тръгвам“. Отивам в 20,30-20,40 часа в центъра с баща му, питам къде е
Л. Той става и тръгва, обидил господина, не знам как ги е обидил. Господина
ни се обади да дойдем, отиваме с баща му да говорим с него, баща му да
говори по мъжки с него. Отиваме и него го няма. Аз обикалям улиците да го
търся, то е дъжд. Аз исках да подадат сигнал. Казаха да изчакаме да видят
дали няма да се прибере. В 22,30 часа ми звънят, защото Л се е прибрал. Аз не
повярвах, но те дадоха на баща му да го чуе по телефона.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ с изслушването на майката на двете деца.
8
Адв. Н.: Правя искане за изслушване на свидетел.
Юрк. Д: Не възразявам.
Адв. К.: Предоставям на съда
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел са
заинтересованата страна ХР. П. ИЛ., тъй като същият живее с нея на семейни
начала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността на свидетеля.
С, 39 години, осъждан, бях употребил алкохол при шофиране, българин,
български гражданин, без дела със страните, живея на съпружески начала с
Х.И..
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 НК.
Свидетелят: Обещавам да казвам истината.
На въпроси на адв. Н. свидетелят: От 5 години живея с майката в Люлин
10, бл.148, ет. 5. Под наем сме. 500 лева заплащаме. Децата и жена ми живеят
с мен. Децата се казват ЛЮБ. ХР. ИЛ. и В. ХР. ИЛ.. Аз работя към
строителството, а съжителката ми към Промаркет. Полагаме всички
необходими грижи за децата – да са нахранени, облечени, нищо да не им
липсва. Късно се прибрах от работа, към 21,00 часа и нещо, януари месец.
Заварих, че Любчо е наказан и плаче. Влязох да се изкъпя, че бях изморен.
После дойде при мен в хола и ми разказа как е обиждал госпожата, хвърлял е
лаптоп, не знам какво е правил, вбесил майка си и тя с дървената лъжица го е
ударила през устата. Другото дете беше до магазина. Доколкото знам другото
дете не беше наказано. Аз даже и не съм вечерял и си легнах. Казах да не се
повтарят тези неща. На следващия ден отидоха децата на училище. Аз
излизам в 06,20 часа, те излизат по мен. От училището ми звъняха, аз казах да
се обърнат към майката, защото не бях тук, бях извън София. Принципно
работя в София, но когато има обекти извън София – извън София. Пътуваме
9
си, не съм командировка, от 08,00 до 17,00 часа. Търсеха ме да ме уведомят,
че Лмир е бил набит, че го карали в Пирогов. На мен от районното и от
болницата не са ми звънели. Станала е грешка, има и прошка. Христина е
изключителна жена. Откакто сме заедно, отношенията станаха много хубави.
Преди това не бяха хубави. Имаше манипулиране от родители. Манипулираха
децата, постоянно пари искаха. Ние сме давали. Те нямат нужда. Аз помагам
на децата, не на тях. Отделихме се в София. Децата са привързани много към
майката. Любчо е по-буен. По-бързо иска да порасне, казах му, че има време
за всичко. Преди не ми е създавал никакви проблеми. Сега има проблеми, сега
е започнал да използва алкохол и цигари. Зная за кражбата от магазин „Била“.
Те ми звъняха и на мен. Добре, че жена ми беше почивка и отиде. Супер съм
доволен от децата. Аз съм го наказвал, майка му, да застава в коридора с
вдигнати ръце и поседи 5-10 минути и го освобождавам. Искам да се обучава,
да стане човек от него. Да не са му привилегия цигарите, алкохола. От както е
в центъра не учи. Сега, ако го накараш да чете, няма да може. При нас това
беше закон. Дори събота и неделя, когато му е време за почивка, винаги съм
казвал да чете, да пише. Преди имаше успех в училище. Не ни е носил
двойки.
На въпроси на адв. К. свидетелят: Беше бит в училище от цигани, но кой
точно ден, не си спомням. Главата и краката му бяха сини. Не съм обърнал
внимание дали е имал синини след въпросния инцидент след 13-часов
работен ден.
Н въпроси на юрк. Д свидетелят: Този път не е имало наказание да стоят
върху бирени капачки. Това се е случило един път. И тя беше тръгнала по
лош път. Аз сложих капачките дали ще избере този път или другия, тя след 5
минути каза „тате, избирам хубавия път“. Глезотията е била при баба и дядо