№ 6919
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110102338 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „И..
Ищецът „Д. е предявил срещу „И. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
сумата от 1200 лева, представляваща платено възнаграждение по фактура №
667/10.12.2020г., която ответникът е получил на отпаднало основание - развален
Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани
със средства от Европейския съюз във връзка с Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020г. по проект „Адаптиране на дейността на МСП в
контекста на COVID-19“, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност ищецът предявява иск по чл. 59 ЗЗД срещу ответника
за сумата от 1200 лева, представляваща платено възнаграждение по фактура №
667/10.12.2020г. по Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по
проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 18.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „Д. твърди, че страните са сключили Индивидуален договор за предоставяне
на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, по
силата на който ответникът следвало да извърши за ищеца Подготовка на проект/Етап 1 от
договора/ по мярка „Адаптиране на дейности на МСП в контекста на COVID-19“, като
ищецът е следвало за заплати при подписване на договора първата част от възнаграждението
1
в размер на 1200 лева. Ответникът изпратил на ищеца по електронен път проформа фактура,
ведно с договора, с указания сумата да бъде заплатена, а договорът подписан от ищеца и
върнат на ответника, за да бъде подписан и от негов представител. Ищецът заплатил сумата
от 1200 лева по проформа фактурата, подписал договора и го изпратил до ответника за
подпис по куриер. С електронно писмо от 04.01.2021 год. ответникът, потвърждавайки
полученото плащане, изпратил и самата фактура. С електронно писмо от 20.02.2021г.
ищецът поканил ответника да върне подписан от ответника екземпляр от договора.
Ответникът не върнал на ищеца подписан от него договор. Въпреки това ищецът твърди, че
е налице възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
изработка с оглед разменената кореспонденция, предоставения договор, проформа
фактурата и фактурата, извършеното и потвърдено плащане.
Твърди също така, че ответникът не изпълнил задължението си да извърши
консултирането и подготовка на проект /Етап 1 от договора/ по мярка “Адаптиране на
дейности на МСП в контекста на COVID-19“.
С електронно писмо от 27.06.2021 год. ищецът поканил ответника да му върне
заплатената сума, тъй като не било извършено консултирането - задължението на ответника
по договора. С това си изявление за връщане на заплатена сума, ищецът твърди, че е
извършил разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. С електронно писмо от
28.06.2021 год. ответникът изразил становище, че е изпълнил задълженията си по договора.
Алтернативно, ищецът изразява становище, в случай че съдът не приеме наличието на
валидно разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, то настоящата искова
молба да се счита като волеизявление за разваляне на договора на това основание.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И. депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Твърди добросъвестност от негова страна и изпълнение на
договорните задължения по процесния договор. Твърди забава на кредитора /ищеца/, както
и забава на самия проект, която не се дължала на виновно неизпълнение на задълженията на
ответника. Оспорва наличието на валидно прекратяване на договора. Отделно, счита, че се
касае за договор с продължително изпълнение, чиито последици от прекратяването биха
имали последици занапред. С оглед на това, моли исковете да бъдат отхвърлени.
При условията на евентуалност и в случай на уважаване на иска ответникът прави
възражение за прихващане със сумата от 1200 лева, която същият претендира за вече
престирания труд.
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /при условията на
евентуалност и по чл. 59 ЗЗД/ и възражение за прихващане от страна на ответника по чл.
103 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
2
Между страните по делото не се спори, че са сключили индивидуален договор за
предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от
Европейския съюз, като във връзка с него от страна на ищеца и на основание издадена от
ответника фактура № 667/10.12.2020г. била заплатена сумата от 1200 лева /с ДДС/.
В тази насока сведения се съдържат и в показанията на свидетеля И., както и в
приобщеното по делото потвърждение за плащане /л. 21 от делото/ и проформа фактура №
283 от 08.12.2020г. /л. 30 от делото/ и фактура № 667 от 10.12.2020г. /л. 32 от делото/.
Що се отнася до представения от ищеца Индивидуален договор за предоставяне на
консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от ЕС /л. 23-24 от делото/,
въпреки, че същият не е подписан за вярно с оригинала, неговата автентичност и
съдържание не се оспорват от ответника. Ето защо, съдът не намира за необходимо да го
изключи от доказателствената съвкупност, а го кредитира наред с останалите доказателства
по делото.
Съгласно т. II от договора – „Възнаграждения и срок за плащане”, във връзка с етап I
и етап II „Подготовка на проекта“, и при сключването на договора ищецът следвало да
заплати възнаграждение за дейностите по този етап в размер на 1200 лева, която сума била
заплатена на 09.12.2020г. Последното обстоятелство се установява от приобщеното по
делото потвърждение за плащане – л. 21 от делото.
Съгласно отразеното в договора етап III и етап IV „Управление на проекта“,
следвало да бъда заплатена и сумата от 1200 лева в срок – до два дни от подписването на
договор със съответната финансираща институция. Не се спори между страните, че тази
втора сума не е била заплатена от ищеца на ответника.
Сключването на договора се установява и от приобщената по делото кореспонденция
между представителите на страните, ангажирана от ищеца /л. 28-29 от делото/, както и от
представената от ответника към отговора на ИМ кореспонденция /л. 51-61 от делото/.
Посочените документи не се оспорват от страните по делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
От показанията на свидетеля И. се установява, че същият в релевантния период
работил с „И. по партньорски бизнес във връзка с разработка и управление на
инвестиционни проекти, които се финансирали с различни финансови инструменти по
различни оперативни програми. От името на ответното дружество фирмата на свидетеля
работила и с ищеца по програмата „Адаптиране на дейности на МСП в контекста на Ковид -
19“, която финансирала малки и средни предприятия с финансово подпомагане от 3000лв.
до 75000лв. в зависимост от размера на предприятието, за да подпомогне адаптацията на
предприятието превъзмогването на обстоятелствата, породени от пандемията Ковид - 19.
Във връзка с тази мярка октомври-ноември 2020г. свидетелят консултирал
управителя на „Д. - Я. на срещи, проведени в офис на „И. в гр. П., ул. „Я.. Целта на
консултациите била да бъде обследвана цялата дейност на дружеството и свързаните с него
предприятия, с оглед преценка допустимостта на финансирането на дружеството по
3
конкретната мярка. Били изискани и представени счетоводни документи за период 2018г.-
2019г., отчет за приходи и разходи, годишни данъчни декларации, код на икономическата
дейност и др., на база на които бил направен анализ - технически, административен и
финансов относно допустимостта на финансирането. Била извършена и предварителна
оценка за възможността за получаване на финансиране по тази мярка. В конкретния случай
предприятието на ищеца искало да кандидатства за финансиране за закупуването на 3
компютъра и 2 принтера, което било необходимо във връзка с обособяване на дистанционни
работни места. В офиса в гр. С. на ищеца трябвало да бъдат преработени две помещения,
които функционирали като складови, като същите следвало да бъдат климатизирани, така че
да се превърнат от складови в работни, с цел разД.ето на персонала на по-голяма дистанция.
От изложеното от свидетеля се установява, че всички документи, които били
необходими за кандидатстването на ищцовото дружество по програмата, включително
технически спецификации и обосновката на проекта били подготвени за вкарване в
електронната система ИСУН за кандидатстване след отваряне на програмата. Включително
били издирени доставчици за оборудването, били направени оферти със задължителните
реквизити. Била извършена обосновка на проекта.
Програмата, обаче, така не отворила, тъй като предвиденият за нея бюджет бил
пренасочен към други мерки. Ищецът „Д. бил уведомен за случващото се.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И., като съобрази, че същите са
логични, вътрешно безпротиворечиви, като намират подкрепа и в приобщените по делото
писмени доказателства, в частност – кореспонденцията, представена от двете страни.
Показанията на свидетеля И. намират подкрепа и в приобщеното по делото писмо от
Министерство на иновациите и растежа /л. 86 от делото/, видно от което: не е обявявана
процедура за подбор на проекти „Адаптиране на дейността на МСП в контекста на Ковид –
19” и не е издавана заповед за стартиране на тази мярка по смисъла на чл. 26, ал. 6 от
ЗУСЕФСУ. Посочената процедура е преминала през обществено обсъждане съгласно чл. 26,
ал. 4 ЗУСЕФСУ през месец октомври 2020г. и не е обявена официално за кандидатстване.
Съгласно писмото – основната причина за това било рязкото увеличаване на
заразените с Ковид – 19 през есента и взетото решение на национално ниво за въвеждане на
нови временни противооепидемични мерки на територията на цялата страна. Предвид
ограничения наличен ресурс и спешната нужда от структуриране на мярка, чрез която да се
предостави възможност за прилагане на краткосрочна помощ за подкрепа на МСП, засегнати
от временните противоепидемични мерки, с цел запазване на тяхната дейност, било взето
решение средствата по процедура „Адаптиране на дейността на МСП в контекста на Ковид
– 19” да бъдат предоставени към процедура „Подкрепа чрез оборотен капитал на МСП,
засегнати от временните противоепидемични мерки”, изпълнявана от НАП.
Що се отнася до показанията на свидетеля Й., съдът не намери основание да
дискредитира същите в частта, в която свидетелят потвърждава осъществяването на поне
един разговор, на който той лично присъствал, който разговор бил проведен между
свидетеля Й., представител на ответника и представител на ищеца именно във връзка с
4
процесния проект. В тази част показанията на свидетеля се намират в корелация с
твърденията на другия свидетел – И. за проведена първоначална среща с представител на
ищцовото дружество във връзка с процесната програма за финансиране.
Твърдението на свидетеля Й., че управителят на ищцовото дружество останал
недоволен от извършената работа по повод консултирането във връзка с кандидатстването
по процесната програма, съдът отхвърли, доколкото същото съдържа сведения, получени от
свидетеля от представителя на самото ищцово дружество, което е страна по делото.
Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло
като неоспорена от страните: пазарната стойност на предоставените от ответника услуги във
връзка с консултирането на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2-14-2020г., мярка
„Адаптиране на дейността на МСП в контекста на Ковид – 19”, изразяващи се в описаните
дейности по т. 4 от отговора на ИМ /предварително консултиране, предоставяне на
консултантски услуги чрез водене на голяма по обем кореспонденция в рамките на
договореното; изискване и преглед на редица относими документи на консултираното
дружество - счетоводни отчети, справки – декларации и други/, преценка и оценка на
възможностите на кандидатстващото дружество спрямо изискванията на програмата,
консултиране и предоставяне на информация относно допустимите разходи по програмата,
възлиза на 1896,29 лева.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото ССЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота на поставените въпроси.
От представената от ищеца кореспонденция /л. 33 от делото/ се установява, че
ищцовото дружество е изпратило до ответника имейл на дата 27.06.2021г., в който е
отправено искане за връщане на заплатената по фактура № 667 сума, поради липса на
извършено консултиране от страна на ответника.
Видно от представената от страна на ответника кореспонденция /л. 61 – гръб/ - на
28.06.2021г. и в отговор на така изпратеното и явно получено писмо по електронната поща,
ответникът е възразил, че уговореното консултиране е извършено, поради което
твърденията в обратния смисъл са некоректни. Изрично са обяснени и причините за
забавянето на стартирането на програмата, които не са в зависимост от действията на
ответника.
Т.е., при така представената кореспонденция и от двете страни, съдът приема, че е
налице изразена воля от страна на ищеца за разваляне на сключения между страните
Индивидуален договор за консултация, което изявление е достигнало до ответника. Т.е.,
налице е реално разваляне на договора от страна на ищеца още към дата 27.06.2021г.,
достигнала до ответника най-късно на 28.06.2021г.
В тази връзка съдът ще посочи и следното:
Дори да бъде прието, че при така представената кореспонденция не би могло
категорично да бъде направен извод за разваляне на договора от страна на ищеца към 27-
28.06.2021г., то в този случай следва да съобрази наличието на изявление за разваляне на
5
договора, обективирано в исковата молба, където ищецът изрично е посочил, че с
подаването й изразява воля за разваляне на договора, което е допустимо и в тази насока е
съдебната практика, отразена в решение № 120 от 31.07.2019г. по гр.д. № 992/2018г. на
ВКС.
Съдът, обаче, не споделя виждането на ищеца – ответникът да не е изпълнил
задълженията си по договора, свързани с етап I – подготовка на проекта. Именно
извършването на всички действия по този етап от страна на ответника, се установява от
показанията на свидетеля И. и от заключението на ССЕ.
Нещо повече, видно от писмото на МСП, процесният проект изобщо не е стартиран
поради промяна на ситуацията в страната с оглед Ковид пандемията, което е довело до
обективна невъзможност на изпълнение на целия договор, включващ и втори основен етап -
управление на проекта от страна на ответника. Тази невъзможност, обаче, не може да бъде
вменена във вина на ответника и в тази насока съдът е съгласен със становището и
твърденията на ответната страна в тази връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗЗД -
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не
може да му се вмени във вина.
От друга страна, невъзможността да бъде изпълнен договора поради обективни
причини води до неговото прекратяване по право – чл. 89 ЗЗД /при двустранните договори,
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение,
договорът се разваля по право/.
При всички случаи, обаче, независимо дали се касае за разваляне на договора от
ищеца или за неговото прекратяване по реда на чл. 89 ЗЗД, на основание чл. 88 ГПК с
развалянето му за страните по него се поражда задължението да върнат това, което са
престирали в изпълнение на същия, което намира своето основание в чл. 55 ЗЗД.
Тук е моментът съдът да разгледа възражението на ответника за неприложение на чл.
88 ГПК, доколкото договорът бил с продължително изпълнение. Този състав не споделя
това виждане на ответника. Действително, видно от съдържанието на самия договор, в него
задълженията на ответника са били разделени на два основни етапа – подготовка на проекта
и управление на проекта, като по този начин е било предвидено и заплащането от страна на
ищеца по договора – 1200 лева при сключване на договора и 1200 лева в срок два
календарни дни след подписване на договор със съответната финансираща институция.
Уговарянето на разсрочено плащане /в случая двукратно/ и на разД.ето на два
основни етапа на работата на ответника, само по себе си не е достатъчно, за да бъде прието,
че договорът е с продължително или периодично плащане. В този смисъл следва да се
обърне внимание, че изпълнителят на практика е поел задължение да извършва различни по
естеството си дейности в различни етапи, а не задължение за непрекъснато извършване на
една и съща дейност за целия срок на договора, разделен на етапи. При така установеното,
съдът не приема, че договорът е такъв с продължително изпълнение или на периодично
изпълнение, поради което и след развалянето му /било на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, или на
основание чл. 89 ЗЗД/ страните си дължат връщане на това, което са си дали. В тази насока
6
съдът съобрази, че с развалянето на договора настъпва ново правно положение, което
поражда задължение за реституция на даденото по него. Страните не си дължат изпълнение
по договора, а се поражда задължение да възстановят състоянието, предхождащо
сключването му, и същите следва да си върнат получените престации, независимо по чия
вина е развалянето му. Облигационното отношение между страните е отпаднало и всяка от
страните е длъжна да върне даденото на отпаднало основание.
Безспорно е между страните обстоятелството, че ищецът при подписването на
процесния договор е изплатил на ответника сумата от 1200 лева, която сума поради
разваляне на договора ответникът дължи да върне на ищеца.
От събраните по делото доказателства, обаче, се установява, че ответникът е
изпълнил изцяло първия етап от сключения договор, като освен, че е извършил
първоначалното консултиране на ответника, е изготвил и всички документи за
кандидатстване по програмата, което не се е осъществило по причина, която не би могла да
бъде вменена във вина на ответника. Съгласно заключението на ССЕ стойността на
извършените от страна на ответника дейности по изпълнение на договора, е 1896,29 лева,
която сума нахвърля заплатения аванс. При това положение и с оглед развалянето на
договора по право, ищецът от своя страна дължи заплащането на стойността на извършената
във връзка с изпълнението на договора дейност от страна на ответника.
В този смисъл е и възражението за прихващане в размер на 1200 лева, направено от
ответника, което следва да бъде уважено.
Съгласно чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно
от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши.
Налице са условията за извършване на прихващане между дължимата от ответника в
полза на ищеца сума от 1200 лева по разваления договор и дължимата от ищеца в полза на
ответника сума от 1200 дължима по насрещното вземане на ответника към ищеца за
извършената от него дейност, свързана с изпълнението на процесния договор.
Това от своя страна води до отхвърляне на иска на ищеца поради извършеното
съдебно прихващане.
По евентуално съединения иска по чл. 59 ЗЗД:
Доколкото основният иск на ищеца по чл. 55 ЗЗД принципно се явява основателен,
но подлежи на отхвърляне поради извършеното прихващане, съдът не дължи произнасяне
по евентуално съединения иск по чл. 59 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът.
Същият доказва следните разноски: 300 лева – депозит за вещо лице; 5,00 лева –
7
такса за съдебно удостоверение. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Ответникът претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева, което принципно би му се следвало. Липсват, обаче, доказателства за заплащане на
адвокатския хонорар /липсва договор за правна защита или други доказателства за
изплащане на възнаграждение/, поради което в тази част искането за разноски е
неоснователно.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С. срещу „И. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Г. иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 1200 лева, представляваща платено
възнаграждение по фактура № 667/10.12.2020г., която „И. е получил на отпаднало основание
- развален Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти,
финансирани със средства от Европейския съюз във връзка с Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020г. по проект „Адаптиране на дейността на
МСП в контекста на COVID-19“, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, поради извършено съдебно прихващане с
насрещно вземане на „И. с ЕИК . за сумата 1200 лева, представляваща стойност на цена на
извършената от „И. дейност по изпълнение на задълженията на дружеството по
Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани
със средства от Европейския съюз във връзка с Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020г. по проект „Адаптиране на дейността на МСП в
контекста на COVID-19“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. да заплати на „И. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С. бул. „Г. сумата от 305,00 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8