№ 420
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗК „У.” АД – длъжник по изп.д.
№20218510402364, срещу постановление от 21.09.2021 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изп.д. №20218510402364.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като
са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 ГПК – делото, по което е
издаден изпълнителния лист - гр.д. 23799/2020 г. по описа на СРС, 151 състав
между взискателя (ЗД „Б.И.“ АД) и длъжника (ЗК „У.“ АД ) е предмет на
Споразумение от 19.02.2021 г., съгласно което ЗД „Б.И.“ АД признава, че
дължи на кредитора по Споразумението ЗК „У.“ АД сума в общ размер от 174
683,07 лв., съгласно списък с дела, включваща главница, законна лихва и
разноски по тези дела. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Споразумението, длъжникът
ЗД „Б.И.“ АД се задължава с вноска, платима до 20.05.2021 г., да изплати на
кредитора сума в размер на 31.371.12 лв., с която съгласно приложение 1, се
погасява задължението по две граждански дела - гр.д. 1237/2020 по описа на
СРС и горепосоченото гр.д. № 23799/2020 по описа на СРС, 151 състав, като
сумите, които се дължат по гр.д. 23799/2020 са в размер на 2 641 лв., от които
1
2 491,93 лв. дължима главница и 149,68 лв. дължими разноски. Твърди, че със
заплащането на сумата от 31.371.12 лв. на 20.05.2021 г. от ЗД „Б.И.“ АД са
погасени задълженията и вземанията във връзка с гр.д. №23799/2020 по описа
на СРС. Сочи, че ЗК „У.“ АД е имала задължението да депозира отказ от иск
в седемдневен срок от плащането на дължимите суми по съответното дело, но
на 11.05.2021 г., т.е. преди изплащането на четвърта вноска по
Споразумението и възможността представител на ЗК „У.“ АД да депозира
отказ от иск, на електронната поща на ЗК „У.“ АД е връчено Решение №
20111746 по гр.д. № 23799/2020 по описа на СРС, с което искът на ЗК „У.“ АД
е уважен частично и на ЗД „Б.И.“ АД са присъдени разноски в размер на 26,32
лв., за които му е бил издаден изпълнителен лист. Жалбоподателят счита
разноските за недължими, тъй като окончателните отношения между страните
по гр.д. № 23799/2020 по описа на СРС, 151 състав са уредени с цитираното
Споразумение.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице
условията по чл.433, т.1 ГПК, тъй като между страните е налице спор дали
твърдяното плащане има погасителен ефект. Посочва, че за да са изпълнени
изискванията на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, следва да е налице плащане с погасителен ефект, т.е. банковата
сметка на взискателя да е надлежно заверена преди образуване на
изпълнителното дело и това обстоятелство да е безспорно между страните
или да е подкрепено с надлежни доказателства, каквито не са представени от
длъжника.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по молба ЗД
„Б.И.“ АД за събиране на съдебно установени вземания срещу длъжника ЗК
„У.“ АД. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е
представен изпълнителен лист от 28.07.2021 г., с който длъжникът „У.“ АД е
осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата от 23,32 лв., представляваща
разноски по гр.д. № 23799/2020 на СРС.
С молба от 14.09.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК – поради настъпило
2
погасяване на задължението по силата на Споразумение от 19.02.2021 г.,
предмет на което са вземанията по делото, по което е издаден изпълнителния
лист и постъпило плащане по споразумението от страна на взискателя по
сметка на длъжника на вноската, отнасяща се до процесното дело.
С постановление от 21.09.2021 г. е отказал да прекрати производството
на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Установените в закона
предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело не са налице –
длъжникът не се основава на свое плащане на сумата по изпълнителния
лист, а твърди, че същата не се дължи поради сключено между страните
споразумение, с което взискателя в производството ЗД „Б.И.“ АД е признал
вземания на длъжника по образувани граждански дела, сред което процесното
и е уговорен ред за изпълнението им. В настоящото производство и по този
ред (обжалване на отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство) не могат да се решават спорове между страните относно
дължимостта на съдебно признати вземания. В настоящия случай отсъства
твърдение, а и доказателства, длъжникът в изпълнителния процес да е
погасил чрез плащане или по друг способ сумата, за която е издаден
изпълнителния лист. А по твърдението, че изпълнение не се дължи, защото
вземането не съществува, може да се проведе защита единствено по исков ред
– с иск по чл.439 ГПК (при успешно проведена защита изпълнението подлежи
на прекратяване на друго основание – чл.433, ал.1, т.7 ГПК).
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗК „У.” АД – длъжник по
изп.д. №20218510402364, срещу постановление от 21.09.2021 г. на съдебния
изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по
3
изп.д. №20218510402364.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4