Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…12.... април….2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДВАНАДЕСЕТИ…. МАРТ….

през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря...АЛЕКСАНДРА…СЕРГЕВА,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…77...….

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание 2бр. въззивни жалби, подадени от страните по гр.д.№6233/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, както следва: От ищеца Е.И. ***, чрез пълномощника адв. И.Ц. ***; От ответниците В.М.Д. с адрес *** и М.П.Д.-К. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. Б. Й. ***.

Съдът, като съобрази данните по делото, приема следното:

1.По въззивната жалба на Е. И.Л.:

Ищецът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. И.Ц. *** обжалва Решение №1956/13.12.2018г., постановено по гр.д.№6233/2018г. по описа на ПлРС, в следните части: В частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответниците В.Д. и М.Д.-К., иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД да заплащане на сумата от 500.00лв., представляваща незаплатена наемна цена за м. май 2018г. по Договор за наем от 30.08.2017г.; В частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответниците иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000.00лв., представляваща неизплатено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 30.08.2017г.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Излагат се многобройни оплаквания, които се свеждат до твърдения за неоснователност и неправилност на изводите, които първоинстанционният съд е направил.

Ответникът по въззивната жалба – В.М.Д. и М.П.Д.-К., които са и ответници в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Б. Й. *** са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата и предлагат да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените становища.

Във въззивната инстанция са събрани допълнителни гласни доказателства, представени от двете страни.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, и обсъди доказателствата, събрани в двете инстанции, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от Е.И.Л. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№6233/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1956/13.12.2018г, постановено по същото дело, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от него против ответниците обективно съединени осъдителни искове, произтичащи от Договор за наем на недвижим имот, сключен на 30.08.2017г., е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6233/2018г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на основание три броя обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД - за заплащане на парични суми във връзка със сключен между страните Договор за наем, предявени от ищеца Е.И.Л.) понастоящем въззивен жалбоподател) против ответниците В. М.Д. и М.П. Д.-К. ( понастоящем ответници по въззивната жалба).

В исковата молба се твърди следното:

На 30.08.2017г. ищецът сключил с ответниците договор, по силата на който им предоставил под наем свой собствен имот, представляващ магазин, намиращ се в гр.Плевен, ул.“***“, №*, срещу месечна наемна цена в размер на 500лв. Наемателите се задължили да заплатят един авансов наем, който наемодателят да върне след прекратяване на договора при погасяване на всички сметки от страна на наемателя. Сумата служела като обезпечение за непогасени задължения за наем и ползвани консумативи по договора. На 25-то число на месец април 2018г., ответниците не заплатили наема за месец май, в съответствие с уговореното, поради което ищецът посетил магазина на 26 април и им връчил писмено предупреждение срещу подпис. Когато наемодателя потърсил наемателите след изтичане на предоставения с предупреждението срок, установил, че имотът бил освободен. Навеждат се доводи, че наемателите дължали пълен наем за месец май, т.к. имотът бил ползван и няколко дни през същия месец, в съответствие с изречение последно от Общите условия. Дължали и наем за още два месеца – срока на уговореното предизвестие, съгласно т.2 от условията за прекратяване на договор, както и дължали натрупани консумативни разходи за ток и вода за периода от месец декември 2017г. до освобождаване на имота. Поради неплащане на цената на разходвания ток било изключено захранването на имота, като за възстановяването му била заплатена сума в размер на 19лв. Петитумът е за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 500лв. представляваща наемна цена за месец май 2018г.; сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неспазено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на договора; сумата от 971,17лв., представляваща неплатени консумативни разходи за ток и вода и сумата от 19лв., заплатена за възстановяване на прекъснатото на имота ел.захранване., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците, чрез пълномощника адв. Б. Й. ***, са подали отговор на исковата молба, с който признават, че исковата претенция е основателна за сумата от 417.17лв.,представляваща част от сумата заплатена за консумативи и оспорват същата в останалата част. Изразяват следното становище: Признават, че с ищеца са сключили договор за наем на процесния имот за срок от една година, считано от 30.08.2017г. при наемна цена от 500лв., като при подписването му заплатили един авансов наем от 500лв., служещ за обезпечение за непогасени сметки при прекратяване на правоотношението. На 10.04.2018г. се срещнали с ищеца и го уведомили, че желаят да прекратят договора, като до края на месец април ще освободят имота, при което ищеца не се противопоставил и казал, че пак щели да поговорят. На 26.04.2018г. ищецът посетил магазина и връчил на ответниците писмено предупреждение да заплатят неплатените сметки за ток и вода за периода от м.януари до м.април 2018г. включително, като на същата дата им заявил, че прекратява договора за наем и им дал срок до 30.04.2018г. да изнесат и останалите си вещи от магазина, т.к. от 01.05.2018г. бил сключил договор за наем с друга наемателка. Предупредил ги също така, че ако не освободели магазина до 30.04.2018г. щял да смени патрона на вратата.След тази среща, в магазина дошла нова наемателка да огледа имота и предложила да оставят мивката, мокета и тръбите, но не можели да се споразумеят за цената. До 30.04.2018г. изнесли останалите вещи от магазина – мивка, мокет, тръби и други вещи и на 30.04.2018г. предали на ищеца ключовете от магазина. През м.май 2018г. ищецът им се обадил по мобилния телефон и ги предупредил да заплатят неплатените от тях разходи за ползвана ел.енергия и вода в размер на 971,17лв. Ответниците му предложили да отидат заедно да ги платят, като за погасяването им да бъде дадена и сумата от 500лв. от авансовия наем, като ищецът не се съгласил и казал, че наемателите дължали 1500лв. за наем за м.май и за два месеца неспазено предизвестие. Ответниците считат, че не дължат претендираната сума от 500лв., представляваща наемна цена за м.май 2018г., т.к. били освободили наетия имот на 30.04.2018г. и предали ключовете на наемодателя. Считат, че не дължат и сумата от 1000лв., търсена като обезщетение за неспазено предизвестие, т.к. договора бил прекратен автоматично на основание чл.3 от писменото съглашение, поради забавяне плащането на наемната цена в период от 7 дни от уговорения задължителен срок – 25-то число на предхождащия месец. Считат също така че договорът за наем бил прекратен едностранно от страна на ищеца, т.к. на 26.04.2018г. той посетил магазина, връчил предупреждение за заплащане на задължения на наемателите и заявил, че прекратява договора, давайки срок на ответниците да освободят имота на 30.04.2018г. Признават, че дължат сумата от 471,17лв., представляваща неплатени разходи за ползвана електроенергия и вода.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

С обжалваната от ответника част на Решение №1956/13.12.2018г, Плевенският районен съд, ІV-ти гр.с-в е постановил следното:

- Отхвърлил е предявеният от Е.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес *** против В.М.Д. с ЕГН **********,*** и М.П.Д. – К. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500лв., представляваща неплатена наемна цена за месец май 2018г. по Договор за наем от 30.08.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;

- Отхвърлил е предявеният от Е.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес *** против В.М.Д. с ЕГН **********,*** и М.П.Д. – К. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неизпълнено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на Договор за наем от 30.08.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

Въззивният съд приема, че в обжалваната от ищеца част, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:

Между страните по делото е сключен Договор за наем от 30.08.2017г., по силата на който ищецът Е.И.Л.( понастоящем въззивник), в качеството на наемодател е предоставил на ответниците В.М.Д. и М.П.Д.-К.( понастоящем въззиваеми), в качеството на наематели, за временно и възмездно ползване магазин на ул.“***“, №* в гр.Плевен за сладкарска работилница.

В писмената форма на сделката са уговорени правата и задълженията на страните и последиците от неизпълнение, както следва:Срок на договора от една година; месечен наем в размер на 500лв., платим до 25 число на предхождащ месец на ползване; заплащане на консумативните разходи в тежест на наемателите;При сключването на договора наемателите заплащат един авансов наем, който подлежи на връщане след прекратяване на договора и изплащане на всички сметки от страна на наемателите;При прекратяване на договора, магазинът се освобождава до 30-то число на месеца, а при просрочване и удължаване след този срок е дължим пълен наем от 500лв;Договорът се прекратява на следните основания: изтичане на уговорения срок; по искане на страните след отправяне на писмено предизвестие от два месеца; автоматично прекратяване при неплащане на наема в период от 7 дни от уговорения задължителен срок – 25-то число на предхождащ месец.

Между страните са безспорни следните обстоятелства:При сключване на договора наемателите са заплатили уговорения един авансов наем от 500лв., дължим за връщане след прекратяване на договора и заплащане на консумативните разходи;Наемателите са заплатили наемната цена за периода до 30.04.2018г; Същите обаче не са заплатили консумативни разходи за ел.енергия, както следва: за период от 03.02.2018г. до 02.03.2018г. – в размер на 380,32лв. и лихва за просроченото плащане в размер на 0,79лв.; за период от 03.03.2018г. до 02.04.2018г. в размер на 409,82лв.; за период от 03.04.2018г. до 03.05.2018г. в размер на 81,78лв. или общо до 03.05.2018г. консумативни разходи за ток в размер на 872,71лв. Видно е от приложената разписка и приложения към нея, че за период от 04.05.2018г. до 02.06.2018г. за наетия обект е била начислена сума в размер на 3,77лв., като е била начислена и неустойка за пр.плащане в размер на 0,05лв.; за периода от 03.06.2018г. до 03.07.2018г. е била начислена сума в размер на 3,90лв., както и неустойка за пр.плащане в размер на 0,02лв.; за периода от 04.07.2018г. до 02.08.2018г. е била начислена отново сума в размер на 3,88лв.; Тези суми са заплатени от наемодателя на 21.08.2018г.;На същата наемодателят е заплатил сума в размер на 19лв. за възстановяване на ел.захранването в наетия обект, което е било спряно поради неплащане на разходваната ел.енергия; На 26.08.2014г. наемодателят е заплатил сума в размер на 86,84лв. за консумирана в процесния имот вода за периода от месец декември 2017г. до м.май 2018г.

По делото е представено писмено изявление на ищеца от 26.04.2018г., озаглавено от него „Изискване от наемодателя“, в което е посочено, че имало неплатени консумативни разходи за ток и вода, които трябвало бъдат заплатени от наемателите, като се съдържа и предупреждение, че при неплащането им, наемодателя щял да се обърне към съда. Съдържа се и изявление, че депозита от 500лв. се връща след заплащане на задълженията. Положени са подписи на наемодателя и наемателите.

В о.с.з. на 28.11.2018г. са събрани гласни доказателства, ангажирани от ответниците.

Свидетелят С.К.К. – съпруг на ответницата М.Д. е установил следното:Към 10 април 2018г. ищецът бил уведомен от наемателите, че не можели да платят наема и щели да освободят имота, като още на тази дата започнали да изнасят дребни неща от него. Още тогава ищецът сложил съобщение на обекта, че се отдава под наем, посочвайки и телефонния си номер за връзка. Около 20 април ищецът им казал, че имало кандидат за наемател от гр.Троян и трябвало да се освободи магазина. Наемателките наеми камион, с който да изнесат вещите си и на 28-29 април. Свалили климатици и друго оборудване, което имало, като оставили единствено мивка, за която били провели разговори с кандидат за следващ наемател да я закупи. На 30 април изнесли и мивката, т.к. не било постигнато съгласие за цената, на която да се продаде, и след тази дата нямали достъп до магазина. Ищецът присъствал на всички посочени дати при изнасяне на вещи, като на 30 април му предали ключовете на наетия обект и той казал, че ще смени патрона. В началото на м.май ищецът започнал да звъни по телефон и да иска да бъдат заплатени от наемателите направените консумативни разходи, както и да му се плати сума в размер на 1500лв., но те му отговорили, че за разходите трябвало да се използва дадения авансов наем и разликата да се заплати от наемателите. Не било постигнато съгласие и ищеца казал, че ще претендира правата си по съдебен ред.

Свидетелят В. И. А. установява следното: В края на месец април му се обадил свидетелят К. и го помолил да му помогне за намиране на превозно средство, с което да изнесат вещите от процесния магазин. Свидетелят намерил камион от свой познат и помогнал при изнасянето на вещите, сред които имало и негова маса, която си прибрал. Това се случило в края на месец април. Ищецът е присъствал при изнасянето и разговарял с ответницата В.Д..

Разпитаната във въззивната инстанция свидетелка В.З. установява следното: Същата е работила в процесния търговски обект, функциониращ като сладкарница, ползван под наем от двете ответници –В. и М.. Последният й работен ден е бил на 14.04.2018г., а към 27.-28 април собственичките на фирмата са изнесли багажа си. Хазайнът е присъствал на изнасянето и не е имало никакви пререкания. Сложил е табелка, че имотът се дава под наем.

Свидетелят Р.П., посочен от въззивника и разпитан въ въззивната инстанция, установява следното: Ищецът е отдавал под наем собствения си имот, представляващ магазин. След изнасянето на наемателите в имота са останали техни вещи – тави, които са ползвали. Същият обаче не може да посочи кога е станало изнасянето и до кога са стояли в имота вещи на наемателите.

Въз основа на горната фактическа обстановка и закона, въззивният съд формира следните правни изводи:

Между, страните е сключен срочен договор за наем, чиято правна регламентация е уредена в разпоредбата на чл.232 и сл. от ЗЗД.

От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства се налага извод, че действието на договора е прекратено, считано от 01.05.2018г. т.е. преди изтичането на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, постигнато през м. април 2018г. Наемателките са изнесли багажът си от обекта до 30.04.2018г., след която дата наемодателят ( въззивник) е осъществил фактическа власт върху него. Останали са неуредени отношенията във връзка със заплащане на консумативите за част от периода на ползване.

При тези данни, съдът намира, че не може да става реч за неспазване на срок за предизвестие за прекратяване на договора или за ползване на имота след 30.04.2018г. Затова въззиваемите не дължат претендираното обезщетение от 1000лв. за неизпълнено задължение на 2-месечно предизвестие, както и сумата от 500лв. – наемна цена за м. май 2018г., както правилно е приел РС-Плевен в обжалваното решение.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен с този на пълвоинстанционния, поради което в обжалваната от ищеца част, решението следва да бъде потвърдено като правилно.

Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав..

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. – Не са налице основания за заплащане на обезщетение от 1000лв., тъй като договорът е прекратен от взаимно съгласие на страните, а не с предизвестие, както и наем от 500лв. за м. май 2018г., защото наемателите са освободили обекта до 30.04.2018г.

2.По въззивната жалба на В.М.Д. и М.П.Д.-К.:

Ответниците в първоинстанцонното производство обжалват Решение №1956/13.12.2018г., постановено по гр.д.№6233/2018г. по описа на Плевенски районен съд в частта, в която са осъдени на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД да заплатят на ищеца Е.И.Л. сумата от 500лв.,представляваща разлика от 471.17лв. до 917.17лв.- незаплатени консумативни разходи за ел. енергия и вода. Правят искане в обжалваното част решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска за сумата от 500лв.е

Въззивните жалбоподатели твърдят, че изводите на първоинстанционния съд относно размера на присъдената сума са неоснователни, тъй като с отговора на исковата молба, ответниците са направили възражение за прихващане на сумата от 500лв., представляваща авансово заплатен наем от сумата на консумативите.

Ответникът по въззивната жалба – Е.И.Л., който е ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. И.Ц. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата. Заявил е, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и в обжалваната част решението следва да бъде потвърдено, тъй като ответниците не са направили своевременно възражение за прихващане.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от В.М.Д. и М.П.Д.-К. - ответници в първоинстанционното производство по гр.д.№6233/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №1956/13.12.2018г, постановено по същото дело, В ЧАСТТА, в която същите са осъдени да заплатят на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД на ищеца сумата от 500лв. – разходи за консумативи, представляваща разлика от 471.17лв. до 971.17лв., е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Както беше посочено,първоинстанционното производство по гр.д.№6233/2018г. по описа на Районен съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на основание три броя обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 от ЗЗД - за заплащане на парични суми във връзка със сключен между страните Договор за наем, предявени от ищеца Е.И.Л.) понастоящем въззивен жалбоподател) против ответниците В. М.Д. и М.П. Д.-К. ( понастоящем ответници по въззивната жалба).

В исковата молба се твърди следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Осъдил е на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД В.М.Д. с ЕГН **********,*** и М.П.Д. – К. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Е.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, следните суми: сумата от 971,17лв., представляваща неплатени консумативни разходи за ел.енергия и вода и сумата от 19лв., представляваща такса за възстановяване на ел.захранването, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.08.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на ответниците да заплатят гоните суми, като неоснователно и недоказано.

Въззивният съд приема, че в обжалваната от ответниците част, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Тъй като съгласно договора,разходите за консумативи се поемат от наемателите, последните следва да бъдат осъдени да възстановят на наемодателя заплатената от него сума. В договора обаче е уговорено, че авансово заплатената сума от 500лв., представляваща размер на един месечен наем, подлежи на връщане след прекратяване на договора и при заплащане на консумативите. От това следва, че когато сумата за консумативи се присъжда в исково производство, какъвто е настоящият случай, ответниците (наематели по материалното правоотношение) могат да направят възражение за прихващане със сумата, която са заплатили авансово, тъй като последната служи като обезпечение изпълнение на задължението за заплащане на консумативи. От текста на отговора на исковата молба, следва извод, че с отговора е направено възражение за прихващане на сумата от 500лв., поради което исковата претенция на ищеца следва да се уважи само за сумата от 471.17лв.Становището на ищеца, възприето и от първоинстанционния съд, че надлежно възражение за прихващане не е направено, е неоснователно. Вярно е, че в отговора не е изрично заявено, че се прави възражение за прихващане, но фактическите твърдения и искането, изложени в отговора недвусмислено сочат на осъществяване именно на това процесуално действие от ответниците.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод, който е различен от този на първоинстанционния. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД сумата от 500лв. за консумативи, представляваща разлика от 471.17лв. до 971.17лв. и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният от ищеца против ответниците иск по чл.232,ал.2 от ЗЗД в частта за сумата от 500.00лв., представляваща разлика над 471.17лв. до 971.17лв.

С оглед изхода на въззивното производство, Е.И.Л. следва да бъде осъден да заплати на В.М.Д. и М.П.Д.-К. разноски за въззивна инстанция общо в размер 225.00лв.( двеста двадесет и пет лв.), от които 25лв.-д.т. и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1956/13.12.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6233/2018г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА, в която В.М.Д. и М.П.Д.-К. са осъдени да заплатят на Е.И.Л. сумата от 500.00лв.(петстотин лв.) за консумативи, представляваща РАЗЛИКА от 471.17лв. до 971.17лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Е.И.Л. против В.М.Д. и М.П.Д.-К., иск с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД ЗА СУМАТА от 500.00лв.(петстотин лв.) за консумативи, представляваща РАЗЛИКА от 471.17лв. до 971.17лв.

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №1956/13.12.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6233/2018г. по описа на същия съд, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Е.И.Л. *** със съдебен адрес ***, кантора №30 ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д. и М.П.Д.-К., на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция в размер на 225.00лв.( двеста двадесет и пет лв.)

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	144
Дата:	12 април 2019 г.
Съдия:	Цветелина Маринова Янкулова

Дело:	20194400500077
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	5 февруари 2019 г.

Решение по дело №77/2019 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е