Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/11.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16573 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове от „В.Б." ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** „*****, съдебен адрес:***, чрез адв. Ю А С от САК срещу „Е.п.” АД, ЕИК *****със седалище и адрес
на управление *** ***, с правно
основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата
в общ размер от 7373.61 лева с ДДС /седем
хиляди триста седемдесет и три лева и 0.61 ст./, представляваща
неплатена част от продажна цена по договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328/21.02.2013г., за
което са издадени фактури №№**********/30.11.2014г.; **********/31.12.2014г.,
от която 797.37 лева главница по фактура №**********/30.11.2014г. и 6576.24
лева главница по фактура № **********/31.12.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в общ размер от 2067.76 лева /две
хиляди шестдесет и седем лева и 0.76 ст./, представляваща мораторна
лихва, от която 230.33 лева върху главницата от 797.37 лева по фактура
№**********/30.11.2014г. за периода от 24.12.2014г. до 26.10.2017г. и 1837.43
върху главницата от 6576.24 лева по фактура № **********/31.12.2014г. за
периода от 27.01.2015г. до 26.10.2017г..
В исковата молба ищецът
излага, че е производител на електрическа енергия от възобновяем
енергоизточник. Сключил е договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 328/21.02.2013г. с ответното
дружество, въз основа на който ответникът „Е.П." АД се задължил да
изкупува произвежданата от ищеца активна електрическа енергия. Срокът на
договора бил 12 години. Съгласно чл.16, ал.3 от договора, цената, на която
следвало да се изкупува цялата произведена енергия възлизала на 148.71 лв./MWh. Съгласно чл. 16, ал.
4 от договора за изкупуване, при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на електрическата централа, за
следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година,
цената е 132.71 лв./МВтч
без ДДС. Ответникът следвало да заплати за периода 01.11.2014г.-31.12.2014г.
фактурираното количество ел. енергия в общ размер на 194 516.70 лева с ДДС
Фактурите са получени от ответника съответно на 02.12.2014г. и 05.01.2015г. Ответникът е извършил частично плащане по издадените фактури.
Количеството произведена ел. енергия било установено между страните с
двустранни протоколи. Посочва, че счетоводните документи били приети от
ответника. Ищецът счита, че разпоредбата не намира приложение за него, тъй като
Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е приложима само в случаите, когато с решение
на ДКЕВР е определен размера на средногодишната продължителност на работа на
една електроцентрала. Твърди, че по отношение на електроцентрала „ВяЕЦ „Храброво 1" няма определен размер
на средногодишна продължителност на работа, тъй като Решение № Ц-018/28.06.2012г. е отменено като незаконосъобразно в частта му по раздел
I, т. 7 и т. 8 с Решение
№ 16672/12.12.2013г. на тричленен състав на
ВАС по адм. д. № 473/2013г., което е потвърдено с Решение №
7669/05.06.2014г. на петчленен състав, I
колегия на ВАС по адм. д. № 4210/2014г. Приложима била
разпоредбата на чл.31, ал.4 ЗЕВИ, като цената следвало да бъде определена
съобразно договора. Счита, че ответникът дължи стойността на произведената ел.
енергия по цени в съответствие с договора. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
Ответникът в срока по чл. 131
подава отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на
претенцията. Признава изцяло изложената фактическа обстановка, но намира, че за
него не съществува задължение за изкупуването на произведената от ищеца
електрическа енергия на преференциална цена. Твърди, че съгласно
договора/чл.16/ цената за продажба се регулирала и определяла от КЕВР, като към
момента на сключване на договора била определена с Решение Ц-018/28.06.2012г.
на ДКЕВР. Спорна била цената, която следвало да бъде заплатена за част от
количествата електрическа енергия, произведени през месец ноември и декември на 2014 г. - дали това е преференциалната
цена, определена с т.8 на Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР или е цената,
по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните
снабдители и електроразпределителните дружества, определена с Решение
Ц-16/01.10.2014 г. на КЕВР. Твърди, че през
месец ноември 2014г. вятърна електрическа централа "Храброво 1" достигнала
определената средногодишна продължителност на работа от 2 300 часа, както е определена за
централи, работещи над 2250 часа с Решение Ц-18/28.06.2012 г. на КЕВР. Поради
достигане на средногодишната продължителност на работа, произведената
електрическа енергия над тази граница в размер 89 916 КВтч следвало да се заплати по цената, по която
общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители, а
именно по 0.12532 лв./КВтч.
През месец ноември 2014г. ищецът е произвел общо 448 673 КВтч електрическа енергия, за която издал
фактура № **********/30.11.2014 г. на обща стойност 76 420.20 лв. с ДДС. Сумата по фактурата била заплатена
частично - част от
енергията по преференциалната цена, утвърдена с т.8 от Решение №Ц-18/28.06.2012г., а остатъкът в размер 89 916 КВтч по 0.12532 лв./КВтч, приложимата цена на обществения доставчик. През месец декември 2014г. ищецът произвел 741 570 КВтч
електрическа енергия, за която издал фактура № **********/31.12.14г. на обща стойност 118 096. 50 лв. с ДДС. Сумата по фактурата била заплатена частично не по преференциалната
цена по решение Ц-18/28.06.2012г., а по цената на обществения доставчик,
съгласно чл. 31, ал.5 ЗЕВИ, доколкото цялата
произведена от ищеца енергия през месец декември 2014г. била над средногодишното производство от 2300 часа.
В условията на евентуалност счита претенцията на ищеца за заплащане на
преференциална цена на електрическа енергия, утвърдена с Решение № Ц-18/28.06.2012г. за неоснователна, доколкото
последното е отменено с влязло в сила решение на ВАС, като отмяната водела до
отпадане на преференциалните цени за продажба на електрическата енергия с
обратна сила. По изложените правни и фактически съображения моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
С
определение №1445/02.02.2018г. съдът е конституирал Н.е.к.
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице – помагач
на страната на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуални представители, поддържа исковите претенции,
ведно с искане за присъждане на сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва исковете
и претендира сторените по делото разноски.
Третото лице помагач изразява писмено становище за
неоснователност на исковете, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Определение, постановено в з.с.з. на 02.02.2018г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че ищецът е
производител на ел. енергия от ВЕИ чрез енергиен обект – вятърна
електроцентрала с мощност 2 MW ***/, находяща се в землището на ***; че между страните е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 328 от 21.02.2013 г.; че са издадени фактури №№ **********/30.11.2014г.; **********/31.12.2014г.,
на обща стойност 194 516.70 сДДС, както и че
ответникът е изплатил сумата от 187 143.09 с ДДС, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Фотоволтаичната
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа на *** АД,
видно от Договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №
3021-2009-П-Д10-109-29.07.2010г..
От представеното Разрешение за ползване №
СТ-05-247/08.02.2013г., на основание чл. 222, ал. 1, т. 8, чл. 177, ал.
2 ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБ /обн. ДВ бр. 72/2003 г./, се
установява, че Началника на ДНСК, в рамките на предоставената му компетентност,
разрешава ползването на строеж – малка
вятърна електроцентрала с мощност 2 MW ***/, находяща
се в землището на ***.
Между страните по делото е
сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 328 от 21.02.2013г., произведена от вятърна
електроцентрала с мощност 2 MW ***/, находяща се в землището на ***.
Купувачът се е задължил да
изкупува цялото количество активна ел. енергия, без изключенията, посочени в
чл.1, ал.3 при цената по чл.16, ал.3, която е определена с Решение на ДКЕВР №
Ц-018 от 28.06.2012г. и е 148.71 лева/MWh без ДДС. В ал. 4 е посочено, че при
достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа на централата, за
следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година,
цената е 132.72/ MWh лева без
ДДС.
С Решение
№ Ц-018/28.06.2012г. са определени преференциални цени за изкупуване на ел.
енергия, произведена от ВИ, като т. 7 и 8 са относими за централата на ищеца.
В представените Фактура № **********/30.11.2014г. и Фактура
№ **********/31.12.2014г., като основание за доставка на стока/услуга е
посочено: произведена ел. енергия от вятърна електроцентрала Храброво 1. Според
вписаното във фактурите, начислена и доставена е ел. енергия за месеците –
ноември и декември 2014г., на обща стойност 76 420.20 лева с ДДС по първата
фактура и 118 096.50 лева с ДДС по втората. През м. ноември са доставени 258 757 квтч
при ед. цена 148.71 лева и 189 916 квтч при ед.цена
132.71 лева. През м. декември са доставени 741 570 квтч
при ед. цена 132.71 лева.
Представени
са Протокол за отчет на произведена и постъпила в електроразпределителната
мрежа активна електрическа енергия за месец Ноември 2014г., ведно с верификация
на подписан е-документ и Протокол за отчет на произведена и постъпила в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия за месец Декември
2014г., ведно с верификация на подписан е-документ.
Между страните е
водена кореспонденция относно размера на
дължимата цена за изкупено количество произведена ел. енергия през м.11 и
12.2014г. /Писмо, изпратено от „Е.П." АД до „В.Б." ЕООД от
15.12.2014г., ведно с разписка; Писмо, изпратено от „Е.П." АД до „В.Б."
ЕООД от 12.01.2015г., ведно с разписка; Писмо, изпратено от „В.Б." ЕООД до
„Е.П." АД с изх. № 2/08.01.2015г. (изx. №
EPRS-2341/12.01.2015г.).
Видно
е от Решение № 16672/12.12.2013г. на тричленен състав на ВАС по адм. д. №
473/2013г. и Решение № 7669/05.06.2014г. на петчленен състав, I колегия на ВАС
по адм. д.№4210/2014г., че Решение № Ц-018/28.06.2012г. е отменено в частта на т. 7 и 8, относими за централата на ищеца.
С Решение № Ц-16/01.10.2014г. на
КЕВР, считано от 01.10.2014г. е изменена утвърдената с решение
Ц-12/30.06.2014г. цена, по която НЕК ЕАД в качеството на обществен доставчик
продава ел. енергия на крайния снабдител от 114.10 лв. за мвтч
без ДДС на 125.32 лева.
С Решение № Ц-29/16.11.2017г. на
КЕВР, считано от 01.07.2012г. са определени преференциални цени без ДДС за
изкупуване на ел. енергия, произведена от ВЕЦ, работещи до 2250 часа: 148.71
лева/MWh при
нетно специфично производство в размер на 1860 квтч и
работещи над 2250 часа -132.71 лева/ MWh при нетно
специфично производство в размер 2139 квтч.
Представени са доказателства
/л.210-356 от делото/, че ответникът е заплащал стойността по фактурите в
останалите периоди.
По делото е
назначена съдебна-техническа експертиза. В заключението си вещото лице Б.П.
установява, че през 2014г. централата е работила 2715 часа, като общият размер
на произведената електрическа енергия е 5 431 486 kWh. Централата е достигнала
през м. ноември 2014 г. 2300 часа работа. След достигане на тези 2300 часа,
централата е работила приблизително 44.96 часа. За тези часове е произвела 89
916 квтч ел. енергия, като при единична цена 125.32
лв., съгласно решение Ц -16, по която обществения доставчик продава ел. енергия
на крайния снабдител, цената на това произведено количество ел. енергия възлиза
на 11 268.27 лв. Количеството ел. енергия произведена през месец декември е 741 570
квтч, към което е приложена преференциална цена
132.71 лева. Ако се приложи цена 125.32 лева, стойността възлиза на 111 520.26
лева с ДДС.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че фактурите са отразени в
счетоводството на ответника в цялост и са посочени в дневника покупки с право
на пълен данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на
доставена ел.енергия.
По делото е установено,
че ищецът е производител на ел. енергия от ВЕИ чрез енергиен обект – вятърна
електроцентрала с мощност 2 MW ***/, находяща се в землището на ***. В качеството си на производител на
ел.енергия от възобновяеми източници ищецът е сключил договор с ответника, по
силата на който последният се е задължил да изкупува произвежданата от ищеца
ел.енергия. В договора между страните е предвидено изкупуваната ел.енергия да
се заплаща по два вида цени – базисна и преференциална. Уговорената
преференциална цена е 132.71 лв. без ДДС.
По същество спорът между страните се свежда до това дали
ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество
произведена от ищеца електрическа енергия. В разглеждания казус, за
правоотношението, в което се намират страните се прилага принцип различен от
принципа за свобода на договарянето между страните. Договорната свобода е
ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от
императивен характер, тъй като цените на които производителите продават
електрическа енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не
подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния
държавен орган, в случая – ДКЕВР.
Към датата на сключване
на договора /21.02.2013 г./, е действал Закона за енергията от възобновяеми
източници в първоначалната му редакция и цялата произвеждана от
производителя на енергия от възобновяеми източници ел.енергия се е изкупувала
по преференциални цени като изплащането й по тези цени е било обвързано от
издаването на гаранция за произход /чл.16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал.5 ЗЕВИ (Обн. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.).
Към исковия период –
м.11 и м.12 2014г., изкупуването на произвежданата ел.енергия от възобновяеми
източници е било преуредено, като за заплащането на
тази енергия по преференциални цени не е било поставено изискването за издаване
на гаранция за произход, а същото се е определяло от това дали количеството
енергия е до размера на средно годишна продължителност на работа, съгласно
решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител.
Съгласно чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г., изм. - ДВ, бр. 109
от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупували произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена, за количествата
електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност
на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния
производител; 2. по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик
продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества, за количествата, надхвърлящи производството
по т. 1; 3. количествата по т. 1 и 2 се намаляват с количествата, които
производителите ползвали за собствени нужди, за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти и които продават по свободно договорени цени по реда на
глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
Към датата на сключване
на договора между страните тази разпоредба не е действала. Едва с изменението
на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ,
направено с ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. е променено
изискването за заплащане на преференциална цена и е въведено условието
преференциална цена за изкупуваната енергия от възобновяеми източници да се
заплаща за количествата електрическа енергия до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за
определяне на цена на конкретния производител.
При сключване на
процесния договор страните са се съгласили търговските им взаимоотношения да са
в съответствие с влезлите в сила изменения в действащото приложимо право /чл.35,
ал.1 от договора/ и следователно разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е
приложима спрямо тях.
Регламентираното в ЗВАЕИБ
задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми
и алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане
на разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на
електроенергия от възобновяеми енергийни източници на
вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми
горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение
за изкупуване на произвежданата от възобновяеми
източници енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип
източници на енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви
2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни
С въведените изменения в
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ бр.
109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна
политика, цялата енергия от възобновяеми източници,
да се изкупува по преференциални цени. С коментираното изменение е
редуциран размерът на изкупуваното количество ел. енергия, като
същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно
решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. /Определение №
128/06.02.2017 г. на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение по
т.дело № 60069 по описа за 2016 година; Решение № 111/30.03.2016 г. по т.дело №
582/2015 г. на Пловдивския апелативен съд/.
Следователно, за да се
изчисли каква е цената на произведената от ищеца ел.енергия за процесния
период, следва да се установи дали ел.енергията, произведена през м.11 и м.12
2014 г. е в количеството ел.енергия определено при средно годишна
продължителност на работа на централата или е извън това количество.
В чл.16, ал.3 от Договора за изкупуване
на електрическа енергия, страните са определили цена
на изкупуваната електрическа енергия от 148.71 лева/МВч
без ДДС, идентична на определената в т.7 раздел 1 от решение Ц-018/28.06.2012г. на ДКЕВР, представляваща
първоначално определената цена за работа
на ВяЕЦ с режим до 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа. Следователно самият
производител е определил, че наличният ресурс
на първичния енергиен източник за централата му
по прогнозни данни е да работи до
2 250 часове на номинална мощност. Пак в договора, в ал.4, е уговорено при достигане
на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа,
за следващите часове до края на календарната
година, цената по чл.1, ал.3 да се определя в размер
на 132.71 лева/МВч без
ДДС. Към датата на сключване
на договора, цената на изкупуване
на ел.енергията от ВЕИ, е регулирана с решение № Ц -018/28.06.2012г. като съобразно
т.8 от решението, считано от 01.07.2012г. е определена
преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, на вятърни електрически централи работещи до
2 250 пълни ефективни годишни часове на работа – 148.71лв./МВтч;
над 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа – 132.71 лв./МВтч. Именно при тези цени е подписан договорът между
страните.
Към спорните по делото
въпроси за цената, която енергийното дружество ответник по исковете
дължи на производителя за произведените количества електрическа енергия през
периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., приложение
намира разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в редакцията й към ДВ бр.109/2013
година, предвиждаща задължение за изкупуване по преференциалната цена от 132.72
лева без ДДС/МВтч на количествата произведена електрическа енергия, до
размера на определената от КЕВР средногодишна продължителност на работа на
централата.
Доколкото в закона не е дадено
легално определение на понятието „средногодишна продължителност на работа“ и
липсва конкретно решение за процесната централа, съдът е допуснал съдебно-техническа
експертиза. В представеното по делото писмено заключение вещото лице е дало
отговор на спорните въпроси, като е отчело и постановените решения от КЕВР,
отнасящи се до условията и цените за изкупуване на електрическата енергия
произведени от ВЕЦ, в това число и към релевантния за правния спор период за
месеците ноември и декември 2014 година.
От заключението
по делото е установено още, че пълните ефективни часове на централата на ищеца
са достигнати през м.11.2014г. година, поради което по преференциални цени
подлежи на изкупуване част от произведената електроенергия. Останалото
произведено количество от 89916 kWh за същият месец и цялото
произведено пред декември 2014 година количество от 741570 kWh, подлежат на изкупуване по цени, по
които общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните
снабдители от 125.32 лв/kWh.
По този начин следва да бъдат определени задълженията
на енергийното дружество ответник по исковете към ищеца производител за
дължимата цена на изкупената електрическа енергия за месеците ноември и
декември 2014 г. Определянето им е в съответствие с относимите
за периода разпоредби на чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Предвид изложеното съдът приема, че
енергията, произведена от *** през процесния
период м.11 и м.12.2014 г. е извън количеството енергия произведено в средно
годишната продължителност на работа на електроцентралата, поради което цената,
която е дължима за тази енергия е утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества. Именно съобразно тези цени е изпълнил
задължението си ответникът.
Безспорно е между страните, че
ответникът е изплатил на ищеца сумата от 75622.83 лева с ДДС по фактура №**********/30.11.2014г.
и 111520.26 лева с ДДС по фактура № **********/31.12.2014г., като
заключението на вещото лице е, че изплатената цена за излишък на количествата
електрическа енергия, надхвърлящи нетното специфично производство за месеците
от ноември и декември 2014г. е коректно изчислена от ответното дружество.
По изложените съображения, съдът
намира, че главната претенцията на ищеца е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на исковете за претендираните главници,
неоснователен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва, както и претендираната законна такава от
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Предвид изхода на спора и в
съответствие с направеното искане, на ответника се следват разноски по реда на
чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Така сумата подлежаща на присъждане възлиза на 1222 лв. /250 лева депозит
за вещо лице и 972 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
съединени осъдителни искове от „В.Б." ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** „*****, срещу
„Е.п.” АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** ***, с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата
в общ размер от 7373.61 лева с ДДС /седем
хиляди триста седемдесет и три лева и 0.61 ст./, представляваща
неплатена част от продажна цена по договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328/21.02.2013г., за
което са издадени фактури №№**********/30.11.2014г.; **********/31.12.2014г.,
от която 797.37 лева главница по фактура №**********/30.11.2014г. и 6576.24
лева главница по фактура № **********/31.12.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в общ размер от 2067.76 лева /две
хиляди шестдесет и седем лева и 0.76 ст./, представляваща мораторна
лихва, от която 230.33 лева върху главницата от 797.37 лева по фактура
№**********/30.11.2014г. за периода от 24.12.2014г. до 26.10.2017г. и 1837.43
върху главницата от 6576.24 лева по фактура № **********/31.12.2014г. за
периода от 27.01.2015г. до 26.10.2017г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „В.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** „***** да
заплати на „Е.п.” АД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** ***, сумата 1222 лв. (хиляда двеста двадесет и два лева), направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Н.е.к. ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: