№ 382
гр. Пловдив, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Л. И.“ АД против Решение №
139/ 15.04.2024 г. по т. д. № 100/ 2023 г. на ОС – С. З. в частта, в която е осъден
да заплати на Д. Ж. Ж. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10
000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди над сумата от 316. 20 лв.,
произтичащи от ПТП на 21.05.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за прекомерност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, както и за неправилно приложение на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като поддържа, че пострадалият има преобадаващ принос за
настъпване на вредите. Предвид изложеното се иска да се отмени решението в
обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което исковете се
отхвърлят над обжалваните му части.
Въззиваемият Д. Ж. Ж. чрез пълномощника си оспорва въззивната
жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
1
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са
допустими.
Д. Ж. Ж. е предявил против ЗК „Л. И.“ АД обективно кумулативно
съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ: за сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 21.05.2022 г. ПТП, както и
за сумата от 1264. 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
произшествието.
Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е
уважен за сумата от 10 000 лв., а искът за имуществени вреди - за сумата от
316. 20 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със
сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното
ПТП вреди. Висящността на производството е запазена само по отношение
размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди над
уважената част.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, за наличието на съпричиняване и конкретният принос
на всеки от участниците в произшествието.
Съдебната практика (ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на ВКС) е
извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи,
конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на
обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни
увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характера на
уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и
неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическо
състояние на пострадалия.
От приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че вследствие на процесното
произшествие ищецът Д. Ж. Ж. е получил счупване на медиалния израстък на
2
големия пищял на дясната подбедрица, както и счупване на долния край на
малкия пищял на дясната подбедрица. Според вещото лице при правилно
протичане на оздравителния процес възстановителния период е около 5
месеца. При извършения преглед вещото лице е установило, че в областта на
дясната глезенна става са налични 2 белега от медиална и от латерална страна
вследствие от оперативните интервенции. Ищецът изразява оплаквания, че
има болки областта на глезенна става при клякане, при продължително стоене
прав глезенът получава оток и болката се засилва. Чувства засилване на
болката през студените сезони. Движенията в десния глезен са ограничени:
дорзалната флексия е до 10 гр /норма 15-20 гр/, плантарната флексия е до 30
гр /норма/.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Т. И. М. сочи, че ищецът престоял в болницата около седмица. Бил с
две патерици, обездвижен, с много силни болки, почти не ставал. Психически
не се чувствал добре. След операцията не излизал около месец и нещо от
къщи. Започнал да прохожда с двете патерици, но като решил да стъпва на
самия крак го боляло. Три-четири месеца след операцията имал нужда от
патерици. От помощта на баба си имал нужда до втората операция. Тя му
помагала в придвижването, да става, в приготвянето на храна и най - вече за
психическа опора. След втората операция също имал болки, кракът подпухвал
при натоварване, чувствал болки при промяна на времето. След инцидента се
върнал на работа през октомври 2022 г.
Св. Д. Д. Д. - баба на ищеца – сочи, че видяла внука си за първи път на
втория ден след катастрофата. Бил много стресиран, имал много болки,
психически не бил на себе си. След като минала операцията, почти през
цялото време била при него в болницата като придружител. След изписването
му от болницата продължил да чувства болки. Не можел да спи, да се храни.
Давали му обезболяващи и успокоителни. Много трудно проходил и започнал
да се самообслужва. Около три месеца бил с патерици, докато сам се
престраши да отиде до банята да се изкъпе. До тогава с дядо му го подпирали
от двете страни и така го водили до тоалетна. След тези три месеца трябвало
да отиде на раздвижване. Внукът й много трудно преживял последствията от
катастрофата, не искал да погледне колело, в кола също се страхувал да се
качи. Следващата година била извършена нова операция за премахване на
металните импланти. След първата операция тръгнал на работа септември-
3
октомври, работил два месеца и после се наложило втората операция да
извадят пироните. Възстановяването след нея било два месеца с патериците.
Към момента чувствал болки при продължителни натоварвания и промяна на
времето.
При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния
съд обезщетение в размер на 50 000 лв. е съобразено с характера и тежестта на
причиненото увреждане. В тази връзка следва да се отчете, че ищецът Д. Ж.
Ж. е получил двуфрагментно счупване на дясната подбедрица (счупване на
медиалния израстък на големия пищял на дясната подбедрица и на долния
край на малкия пищял на дясната подбедрица), като възстановителният
процес е продължил около 5 месеца. Видно от показанията на св. Т. М. и Д. Д.
около 4 месеца ползвал патерици, през който период не е можел да се
обслужва напълно сам и се е нуждаел от помощта на своите близки. На
следващата година се подложил на нова операция за отстраняване на
металните импланти, от която се възстановявал около 2 месеца. Към
настоящия момент не е напълно възстановен от получените увреждания, тъй
като продължава да чувства болки при натоварване на крака и при промяна на
времето, а видно от експертното заключение обема на движение на десния
глезен не е напълно възстановен. Наред с това следва да се отчете
принудителната изолация, на която е бил подложен вследствие на получената
травма, невъзможността да се занимава с активни дейности, като се има
предвид младата му възраст (на 27 години), и произтичащите от това
негативни емоции и чувства – отчаяние, тревога, непълноценност и
обреченост. Претърпеният инцидент и тежките последствия от него са оказали
силно негативно въздействие върху психиката на ищеца, проявление на което
е изпитваният непреодолим страх да управлява велосипед и от моторни
превозни средства. Ето защо предвид тежкият характер на получените
увреждания, травматичните последствия от които още не са преодолени, и
претърпяната психическа травма определеното от окръжния съд обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. в най – пълна степен
съответства на интензитета и трайността на претърпените от ищеца болки и
страдания, като същото е съобразено и със стандарта на живот към датата на
произшествието – 21.05.2022 г.
Поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване от
4
страна на пострадалия настоящата инстанция намира за основателно.
Съпричиняване е налице, когато със своето неправомерно поведение
пострадалият е създал предпоставки или е улеснил настъпване на вредоносния
резултат. Съпричиняването е обусловено от две предпоставки – неправомерно
поведение на пострадалия и причинна връзка с настъпилите вреди.
Конкретният принос на всеки от участниците в ПТП ще се определи
взависимост от тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за
движение и в каква степен са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат.
В случая възражението за съпричиняване се основава на твърденията, че
ищецът е преминал пешеходната пътека на велосипед вместо да слезе от него
и да премине бутайки го. Разглеждането на посоченото възражение налага да
се изясни механизма на настъпване на процесното ПТП. По делото не е
спорно, че на на 21.05.2022 г. лек автомобил „Д.“, управляван от
застрахования водач Р. Т. Р., се движел по ул. „Х. Д. А.“ в гр. С. З. със скорост
от 26 км/ ч. към пресечката с ул. „Ц. С. В.“. Същевременно по велосипедна
алея, разположена на северния тротоар на ул. „Ц. С. В.“, в посока пресечката с
ул. „Х. Д. А.“ със скорост от 14 км/ч. се е движел с велосипед ищецът Д. Ж. Ж.,
който, преминавайки през пешеходната пътека на ул. „Х. Д. А.“, бил блъснат
от водача на лекия автомобил.
При тези данни следва да се приеме, че допуснатото от водача на лекия
автомобил нарушение на правилата за движение се изразява в неспазване на
изискването при прибилижаване на пешеходна пътека да пропусне
преминаващите по нея пешеходци.
По отношение на велосипедистите липсва изрична правна уредба,
регулираща преминаването им през пешеходните пътеки. В тази връзка следва
да се има предвид, че ЗДП урежда единствено преминаването на пешеходците
пред пешеходните пътеки, като им възлага определени задължения (чл. 113,
ал. 1). Наред с това разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДП задължава водача на
нерелсово моторно превозно средство при приближаване на пешеходна пътека
да пропусне стъпилите или преминаващите по нея пешеходци. Съгласно чл.
107, т. 2 ЗДП за пешеходци се считат и лицата, които бутат велосипед.
Анализът на посочените разпоредби налага да се приеме, че при преминаване
по пешеходна пътека велосипедистите трябва да слязат от велосипеда и да
5
преминат бутайки го. Законът не допуска преминаването на пешеходни пътеки
на велосипед, но дори и в този случай те следва да изпълняват адресираните
до пешеходците задължения по чл. 113, ал. 1 ЗДП. В настоящия случай в
нарушение на изискването на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП, което го задължава преди
да пресече на пътното платно да се огледа за приближаващи автомобили,
ищецът, без да слезе от велосипеда, е навлязъл внезапно на пешеходната
пътека пред лекия автомобил, с което той също е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. При преценка конкретният принос на всеки от
участниците в произшествието по отношение на водача на лекия автомобил
следва да се отчете, че същият е имал пряка видимост към движещия се по
велосипедната алея към кръстовището велосипедист и е имал обективна
възможност да предотврати произшествието, като намали или спре лекия
автомобил преди пешеходната пътека, а по отношение на ищеца - че е
навлязъл внезапно на пешеходната пътека на велосипед с 14 км/ ч., без да
съобрази приближаващия се автомобил. При съпоставка тежестта на
допуснатите от участниците в процесното ПТП нарушения на правилата за
движение и значението им за настъпване на вредоносния резултат, като се има
предвид, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека, което е
свързано със засилено внимание и отговорност на водачите на моторни
превозни средства към пешеходците, застрахованият водач има преобладаващ
принос за настъпване на вредите, който следва да се определи на 80 %, а този
на ищеца - на 20%. При това положение определените на ищеца обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди следва да се намалят с 20 % -
съответно на 40 000 лв. и 1011. 84 лв.
Съображенията на окръжния съд за липса на противоправно поведение
от страна на пострадалия велосипедист поради това, че се е движел по път с
предимство, не следва да се споделят, тъй като те са относими само ако
велосипедистът се е движел по пътното платно, докато в случая той се е
движел по самостоятелна велосипедна алея по смисъла на чл. 39, ал. 2, т. 1 във
връзка с § 2, т. 8 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно – транспортната система на урбанизираните
територии, изградена върху тротоара, от където е навлязъл на пешеходната
пътека, което изключва приложението на чл. 50, ал. 1 ЗДП.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди от процесното ПТП е
6
уважен над сумата от 40 000 лв., а искът за имуществени вреди – над 1011. 84
лв., вместо което се постанови ново, с което същите се отхвърлят над
посочените размери. Решението в частта, в която исковите претенция са
уважени до посочените суми следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира и
в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗК „Л. И.“ АД следва да
заплати по сметка на ОС – С. З. ДТ в размер на 1640. 77 лв., както и разноски
за вещи лица в размер на 925 лв.
Съобразно уважената част на предявения иск на основание чл. 38, ал. 2,
т. 1 ЗА и оглед фактическата и правна сложност на делото ЗК „Л. И.“ АД
следва да заплати на адв. М. З. адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 4000 лв. за
първата инстанция и в размер на 2000 лв. – за въззивната – или общо 6000 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 365 лв. за двете инстанции съобразно отхвърлената част
на иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 139/ 15.04.2024 г. по т. д. № 100/ 2023 г. на ОС –
С. З. в частта, в която ЗК „Л. И.“ АД е осъден да заплати на Д. Ж. Ж.
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1011. 84 лв., произтичащи
от ПТП на 21.05.2022 г., както и в частта на разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ж. Ж., ЕГН **********, от с. М. против
ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., район
„Л.“, бул. "Ч. в." № *** иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв., както и предявения иск за
7
обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1011. 84 лв., произтичащи
от ПТП на 21.05.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД да заплати по сметка на ОС – С. З. ДТ в
размер на 1640. 77 лв. и разноски за вещи лица в размер на 925 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „Л. И.“ АД да заплати на
адв. М. И. З. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на Д. Ж. Ж. в производството пред ОС – С. З. и АС –
Пловдив в размер на 6000 лв.
ОСЪЖДА Д. Ж. Ж. да заплати на ЗК „Л. И.“ АД разноски по делото в
размер на 365 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8