№ 1265
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110108482 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СН. Д. М., ЕГН ********** от
гр.Варна срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, с която е
предявен иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1043 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -15.06.2021г. до
окончателното издължаване на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2010 г. между страните е сключен трудов
договор, по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ с място
на работа „МБАЛ Варна“ ЕООД. Сочи, че трудовият договор е прекратен на основание чл.
327, ал.1,т.2 от КТ със Заповед № 15/11.03.2021 г., като при прекратяването не е заплатено
дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Излага, че договореното брутно
основно месечно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 700 лв. и
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 343 лева.
По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез адв. П. поддържа предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Многопрофилна болница за активно
лечение Варна“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Твърди се, че на 28.04.2021г.
дружеството е превело на ищцата сумата от 811,68 лева. Заявява готовност да изплати
остатъка от дълга.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.В., която поддържа
отговора. По реда на чл. 145, ал.1 от ГПК уточнява, че заплатената на служителя сума в
размер на 811. 68 лева е за погасяване на задължението на работодателя за заплащане на
1
трудово възнаграждение, като с нея не се погасява процесното вземане.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Липсва спор по делото, че между страните е съществувало валидно безсрочно
трудово правоотношение по трудов договор от 05.10.2010г., по силата на който ищцата е
изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ с място на работа „МБАЛ Варна“ ЕООД.
Страните не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
15/11.03.2021 г. на основание чл. 327, ал.1,т.2 от КТ, считано от датата на издаване на
заповедта.
Не е спорно още, че последното получено от ищцата брутно трудово основно
възнаграждение е в размер на 700 лева, а полученото допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 343 лева.
На осн.чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от
КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
В случая, както се посочи по-горе липсва спор, че трудовото правоотношение е
прекратено от служителя в хипотезата на чл.327, ал.1, т. 2 от КТ. Ето защо и безспорно
ответният работодател дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. Доколкото не се е твърдяло друго, следва да се приеме, че срокът
за предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни / чл. 326, ал.2 от
КТ/. Следователно искът е установен по основание.
Относно размера на обезщетението същото възлиза на последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение / чл. 228,ал. 1 от КТ вр.чл.
221, ал.1 от КТ/. С доклада по делото като безспорно между страните е прието, че размерът на
последното получено от служителя месечно брутно трудово възнаграждение е в размер на 1043
лева.
Ответният работодател не установи по делото да е погасил задължението за
заплащане на процесното обезщетение. Напротив, в първото съдебно заседание изрично
ответникът отрече да е извършил плащане.
С оглед на изложеното искът се явява доказан и по размер.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените по делото разноски за адв.
възнаграждение в размер на 350 лева съгласно представените доказателства за направени
разходи.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на СН. Д. М., ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 1043 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов
договор от 05.10.2010г.от служителя без предизвестие, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба -15.06.2021г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл.
221,ал.1 вр. чл. 327, ал. 1 от КТ и сумата от 350 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 50,00 лева, представляваща дължима по делото държавна такса, както, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД,
ЕИК *********, че присъдените с настоящото решение вземания могат да бъдат заплатени
по банковата сметка, посочена в исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3