О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на петнадесети ноември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
7479 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ф.Д.К. и А.М.К.
срещу З. „О.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищците
претендират от ответника заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им
Ф.А.К., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на
20.02.2017 г. на полски път между с.Бук и махала Лъжичник,
общ.Крумовград, местност „********“, виновно причинено от водача на МПС марка
„ГАЗ 66“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.”
АД с полица № BG/23/116002228923/19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на смъртта 04.03.2017 г. до окончателното
издължаване.
В
исковата си молба ищците твърдят, че са депозирали писмена претенция с вх. №
99-10202 от 19.05.2017 г., във връзка с която е образувана щета №
0411-4100007-2017 при ответното дружество. Поддържа се, че с писмо от
09.06.2017 г. същото е отговорило писмено, като указва на ищците на първо място
да приложат документи, които същите са представили в заверено копие, съгласно
разпоредбите на закона, на второ място посочва като предпоставка за решаване и
изплащане на обезщетение необходимостта от документи, които не са абсолютна
предпоставка, съответно разпоредбата на чл.496, ал.3 от КЗ, което по смисъла на
закона е отказ, съответно чл.496, ал.2, т.2а
Настоящият
иск е заведен на 14.06.2017 г., т.е. преди изтичане на определения в чл.496 от КЗ тримесечен срок, считано от 19.05.2017 г.
С
отговора си по реда на чл.367, ал.1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва исковата претенция като недопустима, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.498, ал.2 и ал.3 от КЗ. Твърди, че не е
налице отказ от изплащане на застрахователно обезщетение и не е изтекъл
предвидения в чл.496, ал.1 от КЗ тримесечен срок от предявяването на
претенцията по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност“, както и че ищците не са изпълнили задължението си по
чл.492, ал.2 КЗ и не са съдействали при установяване на обстоятелствата във
връзка със събитието и размера на вредите.
При
тези фактически твърдения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Според
настоящия съдебен състав нормата на чл.
498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за
спазването на срока съдът следи служебно. В разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ
изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният
срок по чл. 378, ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Изцяло
в този смисъл Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017
г., II т. о., ТК, което се споделя от настоящия съдебен състав.
В
настоящия случай претенцията е заведена пред застрахователя на 19.05.2017 г., а
исковата претенция е предявена пред съда на 14.06.2017 г. Писмото, с което се
изискват документи от ищците не представлява отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение и в никакъв случай не може да бъде приравнен на
изричен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от Ф.Д.К. и А.М.К. срещу ЗАД „О.” АД, с която са предявени активно, субективно
и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 7479/17 г. по
описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: