Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 366
07.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №40 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на Т.Я.Г. ***, против Заповед №1917 от 18.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, в частта ѝ, с която е определена сума за парично обезщетение в размер на 5 234.00 (пет хиляди двеста тридесет и четири) лева за отчуждаване на реална част с площ от 378 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8427 по КККР на гр.Свиленград, местност „Речни лозя“.
Жалбоподателката счита, че неправомерно с оспорената заповед бил определен начин на обезщетяване за отчуждаваната част от имота с парични средства, вместо с равностоен общински недвижим имот. Твърди, че и самият размер на равностойното парично обезщетение бил определен неправилно, и бил значително занижен и несправедлив. Моли, в случай че съдът не отмени оспорената заповед по отношение начина на обезщетяване, да измени същата в тази нейна част, като се определи по-висок размер на обезщетението.
Сочи, че в последните няколко месеца водила усилена кореспонденция с Община Свиленград, като многократно предлагала общината да предложи като обезщетение общински недвижим имот в замяна на предвидените за отчуждаване общо около 500 кв.м. от два нейни имота – процесния и намиращ се в съседство такъв. Отговорът на общината, че нямало подходящи имоти, не отговарял на действителността. За жалбоподателката това решение на Кмета на Община Свиленград било лишено от мотиви и основания, и било взето в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Оспорващата твърди, че била налице реална възможност за обезщетяване с равностоен недвижим имот, тъй като в същото време в Програмата на Община Свиленград за управление и разпореждане с общинска собственост за 2020 г. били предвидени за продажба общо 449 общински недвижими имоти на територията на гр.Свиленград.
На второ място оспорващата намирала, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота било определено несправедливо и неправилно, същият бил значително занижен спрямо действителната пазарна стойност на имота, и така определената крайна сума не съответствала на пазарните цени. Размерът на паричното обезщетение бил определен по непрозрачен начин, посредством прилагане на неясни критерии, в нарушение цитирани в жалбата разпоредби на ЗОбС и на чл.35 от АПК.
Според жалбоподателката, от съдържанието на оспорената заповед не ставало ясно дали при изготвяне на оценката са били взети предвид всички условия, включително обстоятелството, че имотът ѝ попадал в строителните граници на град Свиленград и това, че в него имало реализирано застрояване на съществуваща сграда, отразена в КККР с идентификатор 65677.701.8427.1 със застроена площ 41 кв.м. и предназначение – друг вид сграда за обитаване.
По изложените съображения се претендира Заповед №1917/18.12.2020 г. да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна по отношение определяне начина на обезщетяване – парично обезщетение, или евентуално същата да бъде изменена в частта, с която е определена сума за парично обезщетение в размер на 5 234 лв.
Ответникът, Кмет на Община Свиленград, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №01001 от 10.06.1995 г. на Поземлена комисия гр.Свиленград, е възстановено правото на собственост на Т.Я. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния имот: нива от 0.945 дка, пета категория, местност Речни лозя, имот №018010 по картата на землището.
Т.Я. Г. е вписана като собственик по данни от КРНИ, въз основа на данни от Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и в скицата на поземлен имот с идентификатор 65677.701.8427, издадена от СГКК гр.Хасково. Съгласно вписаното в скицата, в имота има застроена сграда 65677.701.8427.1 – застроена площ 41 кв.м., брой етажи 1, предназначение – друг вид сгради за обитаване.
Съгласно издаденото от СГКК гр.Хасково Удостоверение изходящ №25-143026/25-06.2020 г. за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, поземлен имот с идентификатор 65677.701.8427 в землището на Свиленград с площ 945 кв.м., Трайно предназначение на територията – земеделска, НТП на поземления имот – Нива, адрес на поземления имот – местност Речни лозя, поземления имот граничи със строителните граници на населеното място, в което се намира и граничи с пътна мрежа.
Със жалбата е представена и Заповед №1678/11.11.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, с която по искане на Т.Я. Г. и на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП – ПРЗ на ПИ с идентификатор 65677.701.8427 по КК на гр.Свиленград, като се урегулира и се образува УПИ I-За жилищно застрояване в кв.331 и се определи свободно, ниско-етажно застрояване до 10 м., съгласно проекти.
Между страните по делото няма спор, и се установява от събраните доказателства, че с влязло в сила Решение №1017 от 28.11.2018 г., прието от Общински съвет – Свиленград, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, и чл.21, ал.1 и ал.7 от ЗОбС, се одобрява ПУП – ПУР на местност „Речни лозя“, в изброени с номерата си масиви по КВС на гр.Свиленград, в съответствие с Общия устройствен план на гр.Свиленград, приет с Решение №1007/26.11.2014 г. на ОбС – Свиленград, за изграждане на нова улична мрежа. Засегнатите имоти, попадащи в обхвата на ПУП – ПУР, са описани в Кадастралния регистър на недвижимите имоти по Приложение №1 – неразделна част от Проект за Подробен устройствен план – План за улична регулация, видно от който засегната от плана се явява и площ от 378 кв.м. от Поземлен имот 65677.701.8427, собственост на Т.Я. Г.
За предстоящото отчуждаване на част от имоти – частна собственост, находящи се в землището на Свиленград, за изграждане на улици, съгласно одобрения Подробен устройствен план – План за улична регулация за местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград, от Кмета на Община Свиленград е изготвено Обявление рег.индекс И-5039/20.07.2020 г., на основание чл.25, ал.1 от ЗОбС, разгласено по предвидените в закона начини.
В хода на административното производство, по възлагане от Община Свиленград, от лицензиран оценител Ж. М. Т. е извършена Експертна оценка на поземлен имот в гр.Свиленград, м-ст „Речни лозя“, с ид.№65677.701.8427, с площ 945.00 кв.м., земеделска територия с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с площ за отчуждаване 378.00 кв.м., към дата на оценката 03.07.2020 г. Видно от оценката, приетата пазарна стойност на площта за отчуждаване е 5 234.00 лв.
С писмо рег.индекс: И-5483/05.08.2020 г. от Кмета на Община Свиленград, получено на 07.08.2020 г., Т.Я. Г. се уведомява за откритата процедура по принудително отчуждаване на част с площ от 378 кв.м. от поземления имот, нейна собственост и се приканва да представи документи за собственост.
Със Заявление рег.индекс: В-4836/14.08.2020 г. Т.Я.Г. ***, че не желае да получи парично обезщетение за принудителното отчуждаване на част от нейните имоти, а моли да бъде обезщетена имотно, със замяна за друг имот общинска собственост, равен по качество и стойност.
От жалбоподателката до Кмета на Община Свиленград е подадено и Заявление рег.индекс: В-5998/14.10.2020 г., в което му посочва конкретен номер на общински имот, който счита за подходящ по местоположение, площ и характеристики, за обезщетяване на отчуждаваните части от нейните имоти.
В отговор на заявеното, Кметът на Община Свиленград уведомява жалбоподателката с писмо рег.индекс: И-7109/06.11.2020 г., че соченият от нея поземлен имот представлява имот по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а съгласно §14, ал.1 и ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, в срок 5 години от влизането в сила на този закон, земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ се предоставят от общинските съвети само при условията на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.62 от 2010 г.), както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура за изпълнение на дейности по предоставени права по Закона за подземните богатства и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. В срок 5 години от влизане в сила на този закон земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки, извън посочените в ал.1. В писмото се сочи, че имотът е предоставен на Община Свиленград само за стопанисване и управление съгласно условията на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и е невъзможно същият да бъде предоставен за обезщетение в замяна на отчуждаемата площ.
Със Заявление рег.индекс: В-6514/16.11.2020 г. Т.Я.Г. ***, че е съгласна да изчака да изтече срока, предвиден в §14, ал.1 и ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ (ДВ бр.100 от 2015 г., доп.ДВ бр.79 от 2020 г.), който изтичал на 22.12.2020 г., в случай, че бъде решено да бъде обезщетена с имоти по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед №1917 от 18.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗОбС, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗОбС, за изграждането на улици, съгласно ПУП – ПУР на местност „Речни лозя“ и ОУП на гр.Свиленград, във връзка с открита процедура по принудително отчуждаване по реда на Глава III от ЗОбС, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и за изграждане на нова улична мрежа – общинска собственост от първостепенно значение въз основа на влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение №1017/28.11.2018 г. на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска собственост, се отчуждава реална част с площ от 378 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8427 (номер по предходен план 018010), по КККР на Свиленград, одобрени със Заповед №РД-18-107/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, местност „Речни лозя“, Трайно предназначение на територията – Земеделска, НТП – Нива, Категория V, целият с площ от 945 кв.м., имотът съсобственост на Т.Я.Г., и е определена сума за парично обезщетение в размер на 5 234.00 лева.
С писмо изх.№И-7979/18.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, Заповед №1917/18.12.2020 г. е изпратена до Т.Я.Г., като видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS 6500 007N51 9, същото е получено на 23.12.2020 г.
В същото писмо жалбоподателката се уведомява и че съгласно §12 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.103 от 2020 г.), срокът за земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ е удължен с 5 години.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Община Свиленград на 05.01.2021 г., където е регистрирана под рег.индекс: В-26 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, в частта му, с която се определя вида на обезщетението и размера на определеното парично обезщетение за отчуждаване на реална част от поземлен имот, собствен на жалбоподателката, и в обжалваната му част актът засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателката. Жалбата е подадена при спазване на предвидения в чл.27, ал.1 от ЗОбС 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на кмета на общината по чл.25, ал.2 от ЗОбС.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният административен акт е валидно издаден в писмена форма и от компетентен орган. Процедурата по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост за общински нужди, е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОбС, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Имотът, предмет на отчуждаване, се намира на територията на община Свиленград, поради което Кметът на Община Свиленград е материално и териториално компетентен да издаде процесната заповед.
Оспорената
заповед е издадена на валидно правно основание, тъй като съгласно чл.21, ал.1
от ЗОбС имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти – публична общинска
собственост, … след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП,
предвижданията на който налагат необходимост от отчуждаване на част от имот –
частна собственост, за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг
начин, поради което безспорно е налице
материалноправното основание за разпореденото със заповедта отчуждаване
на реална част от имота на жалбоподателката.
Спазени са изискванията относно
формата и съдържанието на обжалвания акт, като в него са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването му.
В
горецитираната разпоредба на чл.21,
ал.1 от ЗОбС изискванията за парично или имотно обезщетение на собствениците
при принудителното отчуждаване на техни имоти са предвидени алтернативно, като
не са регламентирани други условия относно избора на вида обезщетение, освен
общоприложимите и за двата способа предпоставки – обезщетението да е предварително,
и да е равностойно на отчуждавания имот. Ето защо изборът на вида на
обезщетението е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган,
чиято самостоятелна преценка не е задължително да бъде подробно излагана в
мотивите на заповедта за отчуждаване. В процесния случай са налице писмени
документи – водена между страните кореспонденция, които са част от
административната преписка по издаване на обжалваната заповед, от които може
недвусмислено да се установят фактическите обстоятелства, мотивирали административния
орган изрично да избере начина на обезщетяване като парично, вместо имотно.
Доколкото тези мотиви са предварително изложени в писма, съставени с оглед
издаването на акта и достигнали до знанието на неговия адресат, то
неоснователно се явява възражението в жалбата за допуснато нарушение на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК поради издаването на заповедта без излагане на съображения относно
избора на начин на обезщетяване.
В разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОбС са изброени реквизитите, които следва да съдържа издаваната заповед за отчуждаване, и сред тях не е посочено мотивирането на избора на вида обезщетение. В заповедта следва да бъдат посочени: основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение – вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.
В
обжалваната заповед са налице всички изискуеми реквизити относно паричното
обезщетение, поради което и тя
е надлежно мотивирана. В същата е посочено, че принудителното отчуждаване на
частта от процесния имот е основано на включването му в обхвата на одобрения с
Решение №1017 от 28.11.2018 г. на ОбС – Свиленград Подробен устройствен план –
План за улична регулация и ОУП на Свиленград, предвиждащ изграждане на улици,
обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на
засегнатия поземлен имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за
отчуждаването на съответната част от имота.
При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не установява такива, като следва да се има предвид, че оспорването е само по отношение на частта от заповедта, касаеща вида и размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота.
Спорът между страните е единствено относно вида и размера на паричното обезщетение, като оспорващата счита от една страна, че следва да бъде обезщетена имотно, а алтернативно намира определения в заповедта размер на паричното обезщетение за занижен.
Определянето на размера на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, е регламентирано в разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС, според която той се определя „съобразно конкретното предназначение на имотите, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.“ В ал.6 и сл. на чл.22 от ЗОбС е указано как се определя конкретното предназначение на поземлени имоти, в зависимост от регулационния им статут, както и по какъв начин се определя размерът на равностойното парично обезщетение по ал.5 за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, и как – в случаите, в които не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията.
По искане на оспорващата по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, със задача да даде заключение за размера на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота, собственост на жалбоподателката, както и да установи налице ли са в близост до отчуждавания имот общински недвижими имоти със сходни характеристики, които могат да послужат за обезщетение на отчуждаваната част чрез равностойно имотно обезщетение.
Съгласно поставената му задача, вещото лице инж.А.Ж. е констатирало и описало градоустройствения статут на имота, съобразно предвижданията на ОУП в сила от 28.11.2018 г. Вещото лице е констатирало, че засегнатият имот с идентификатор 65677.701.8427 попада във вид територия – земеделска, НТП – нива, неполивна, без свързаност с техническа (ел. ВиК, газ) инфраструктура, с електрозахранване и ВиК, свързаност с пътна инфраструктура – по улица „Ален мак“ – второстепенна улица – урбанизирана, без трайни подобрения, сгради – не, с урбанизация на всички съседни имоти от 3 страни и улицата, като ОУП предвижда за вида устройствена зона – малкоетажно жилищно застрояване.
За определяне равностойното парично обезщетение, което се дължи за отчуждаваната част от имота, вещото лице е използвало метод на пазарните аналози и метод на разходите. При първия е установило като аналози реални сделки с поземлени имоти, регистрирани в Службата по вписванията към Районен съд Свиленград в землището на гр.Свиленград, и друга пазарна информация – оферти за продажба на имоти и обявен публичен търг за такива, като използваните аналози, коригирани със съответните коефициенти, са посочени в табличен вид в заключението му. Въз основа на този метод експертизата е приела за цена 36.00 лв. на кв.м., а въз основа на метода на разходите е приело стойност на земя в кв.м. застроена площ (земеделска с възможност за строеж) – 120.00 лв./кв.м. При коригиране на двата метода със съответен корекционен коефициент за тежест, вещото лице е приело като цена 61.00 лв./кв.м. и е определило стойността на обезщетението за отчуждената реална част от 378.00 кв.м., равна на (378 кв.м. х 61 лв. =) 23 058 лв.
Експертизата е направила заключение, че имотите, които са общинска собственост в м.„Речните лозя“, не са сравними като характеристики съгласно чл.21, ал.1 от ЗОбС.
Вещото лице прилага към заключението си доказателства за установените аналози, а при изслушването му в съдебно заседание подробно обосновава както използваните от него методи, така и избора на корекционните коефициенти. Към заключението е приложен и списък, озаглавен Имоти – общинска собственост, предоставен на вещото лице от общинската администрация, след изискване със заявление, в отговор на въпроса има ли в общински поземлен фонд на Община Свиленград имоти, находящи се в м.„Речните лозя“ и съседни на нея местности, които да са частна общинска собственост. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, че предоставените му по списък от Община Свиленград имоти – частна общинска собственост, не могат да бъдат сравними с този имот на жалбоподателката, от който се отнема реална част.
Съдът намира, че приетото експертно заключение е компетентно и обективно изготвено, като приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се направи извод, че методът на парично обезщетение е избран законосъобразно, при липса на общински имоти със сходни характеристики, годни да послужат за имотно обезщетение. Заключението на вещото лице дава също така възможност оценката на отчуждаваната реална част от имота на жалбоподателката да се определи в съответствие със залегналото в чл.22, ал.5 от ЗОбС изискване за равностойност. Дадената от експерта оценка е по пазарни цени и заключението му следва да бъде възприето изцяло.
Приетото по делото експертно заключение опровергава изготвената на основание чл.22, ал.3 от ЗОбС Експертна оценка, с която като пазарна стойност на определената за отчуждаване площ от имота е приета сумата от 5 234.00 лв. Последната стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена и не следва да бъде кредитирана като „равностойно парично обезщетение“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗОбС, дължимо на собствениците.
В частта ѝ, с която сумата от 5 234.00 лв. е определена като размер на парично обезщетение, процесната заповед противоречи на материалния закон, което налага същата да бъде изменена в обжалваната ѝ част, и да бъде увеличен определения размер на паричното обезщетение от 5 234.00 лв. на 23 058 лв., съобразно заключението на експертизата по настоящото дело.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се дължат своевременно поисканите и действително направени по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса, 220 лв. възнаграждение за вещо лице и 600 лв. заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2021 г. адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът на същото не надвишава минималния, предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъй като издаденото в съдебно заседание на 27.05.2021 г. разпореждане към жалбоподателката да довнесе сума от 122 лв. за възнаграждение на вещото лице не е изпълнено в указания срок, същата следва да бъде осъдена да внесе тази сума по сметка на съда.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед №1917 от 18.12.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, в обжалваната ѝ част, с която е определена сума за парично обезщетение в размер на 5 234.00 лева за отчуждаване на реална част с площ от 378 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8427 по КККР на гр.Свиленград, местност „Речни лозя“, като
УВЕЛИЧАВА определената сума за парично обезщетение от 5 234.00 (пет хиляди двеста тридесет и четири) лева на 23 058.00 (двадесет и три хиляди петдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на Т.Я.Г., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 830.00 (осемстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА Т.Я.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Административен съд – Хасково сумата от 122.00 (сто двадесет и два) лева за допълнително възнаграждение на вещото лице.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: