№ 296
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503533 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на Н. А.
Н., ЕГН ********** против Решение № 2292 от 11.06.2020 година,
постановено по гр.дело № 5760/2020 година на ВРС, в частта, с която съдът е
отхвърлил исковете на ищеца за неизплатени трудови възнаграждения за
м.октомври 2016 година в размер на 368.43 лева, април 2017 година – в
размер на 366.57 лева и май 2017 година – в размер на 274.93 лева против
„Трейдхо“ ЕООД.
В жалбата се излага, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните
правила, като възприел изготвеното Тройно съдебно графологическо
заключение; той намира, че то не почива на обективните факти; че вещите
лица Ц. и Б. са били предубедени, т.к. се намират в един и същ офис с в.л.Е.
А. и че защитата на това заключение в съдебно заседание не е била
успешна.Въззивника твърди, че се е запознал още със Закона за
счетоводството и намира, че не са представени нужните счетоводни
документи - такива, които да отговарят на самия Закон; отделно от това
въззивника твърди, че съдът не е изискал целите преписки от Инспекцията по
труда – Варна и не е приобщил към делото изготвената по до съдебното
1
производство Графологична експертиза.Също според Н. правилен е извода
единствено на в.л.И. М..Искането, отправено към настоящия съд е решението
да бъде отменено в атакуваните му части, като претенциите бъдат уважени.
Втората жалба е против Определение за разноските № 8605 от
09.07.2020 година и с нея въззивника Н. настоява ВОС да отмени същото, т.к.
според него изчисленията визирани там са неправилни.
Отговор по делото не е постъпил.
С писмени бележки Вх.№ 2288 от 08.02.2021 година, изхождащи от
адв.Христов и от въззивника Н. А. Н. се излага, че атакуваното решение е
неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните му части.Правилно,
според тях ВРС е приел, че въззивника е полагал труд и работна сила в
дружеството – ответник, но и че за посочените в жалбата месеци
възнаграждение не е било заплатено.
В съдебно заседание по делото въззивника Н. А. Н. е редовно призован,
явява се лично и с адв.Христов – особен представител, като двамата
поддържат въззивната жалба и молят същата да се уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на „Трейдхо“ ЕООД, редовно призована,
се представлява от адв.Ралчев, надлежно упълномощен, който настоява, че
решението е правилно и моли да се потвърди в обжалваната му част.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС ищеца Н. А. Н. е предявил искова претенция, с правно
основание чл.422 от ГПК против „Трейдхо" ЕООД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №2120/15.03.2019Г.,
издадена по ч.гр.д. №3742/2019 година, по описа на ВРС, 31 състав, полза на
ищеца, а именно: сумата от 276.32 лева за м.септември 2016 година; сумата
от 368.43 лева за м.октомври 2016 година; сумата от 368.43 лева за
м.ноември 2016 година; сумата от 368.43 лева м.декември 2016 година;
сумата от 296.46 лева за м.януари 2017 година; и сумата от 51 лева за три
дни болнични; сумата от 366.57 лева м.февруари 2017 година; сумата от
366.57 лева за м.март 2017 година; сумата от 366.57 лева за м. април 2017
година и сумата от 274.93 лева м.май 2017 година, представляващи
неизплатени трудови възнаграждения по Трудово договор №37 от 08.09.2016
2
година.
На основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал и увеличаване на
търсената сума за месец януари 2017 година в размер на 320.66 лева.
Също пред ВРС дружеството – ответник е оспорило претенцията, като
първоначално заявената от него позиция, че не е поддържало трудово правни
отношение с ищеца, е била променена.Въпреки това искането е било за
отхвърляне на претенцията.
ВРС е приел от фактическа страна, че съобразно Трудов договор № 37
от 08.09.2016 година, Н. А. Н. е бил назначен на длъжността „Работник
товаро-разтоварна дейност" в „Трейдхо"ЕООД с основно месечно
възнаграждение 470 лева и допълнително възнаграждение за прослужено
време и професионален опит 0.6 %. Трудовото правоотношение е било
прекратено съгласно съдържаща се в преписката Заповед №1 от 25.05.2017
година, на основание чл.326 КТ, считано от 25.05.2017 година.
По делото е налично и писмено доказателство, изхождащо от
Управителя на „Трейдхо" ЕООД - П. Г. Н. по Прокурорска преписка
№7148/2019 година, по описа на ВРП, според което ищеца е бил назначен в
„Трейдхо"ЕООД, работил там няколко месеца, след което напуснал, като след
напускането му му била изплатена до стотинка цялата сума.
От вписванията в Трудовата книжка на ищца става ясно, че той е
работил като работник товаро-разтоварна дейност в „Трейдхо" ЕООД за
периода 10.09.2016 година до 25.05.2017 година.
Видно от представените справки и удостоверения от НАП и НОИ
процесният трудов договор е бил надлежно регистриран и по същия са
изплащани съответните осигуровки.
Ответното дружество е представило заверени за вярност ведомости за
получени възнаграждения за периода месец септември 2016 година – месец
май 2017 година /вж.л. 45-62/.
Ведомости за месец април 2017 година и месец май 2017 година са
представени и от НАП-Варна/вж.л. 128-132/.
Също от НАП-Варна са изискани и са постъпили и присъствени форми,
изготвени от „Трейдхо" ЕООД за месеците септември 2016 година до май
2017 година.
Представени са отговори до ищеца от Дирекция „Инспекция по труда"
гр.Варна във връзка с подадени сигнали срещу „Трейдхо"ЕООД.
Пред ВРС е била изслушана Съдебно счетоводна експертиза, от
заключението на която става ясно, че в периода месец септември 2016 година
до май 2017 година ищеца Н. били са начислени БТВ в общ размер на 3
3
952.10 лева, като след намаляването им с всички лични удръжки НТВ е в
размер на общо 3 094.97 лева. Дължимите възнаграждения са посочени
помесечно в табличен вид.Експерта обаче изрично е посочил, че не може да
каже с категоричност дали тези възнаграждения са изплатени на ищеца, тъй
като вещо лице графолог следва да установи дали подписите във ведомостите
са на ищеца.
Съгласно заключението на единичната Съдебно графологическа
експертиза подписите в графата „подпис" срещу името Н. А. Н. във
ведомости за заплати за месеците септември, ноември, декември 2016
година и януари, февруари и март 2017 година не са изпълнени от Н. Н., а
подписите, положени в графата „Подпис" срещу името Н. А. Н. във ведомост
за заплати за месеците октомври 2016 година, и април и май 2017Г. са
изпълнени от Н. Н..
Предвид проведеното оспорване е била изготвена и Тройна Съдебно
графологическа експертиза, съобразно която подписите в графата „подпис"
срещу името Н. А. Н. във ведомости за заплати за месеците октомври 2016
година, и април и май 2017 година са изпълнени от Н. Н.. Експертизата е
подписана с особено мнение от вещото лице И. М., според които подписите
във ведомости от октомври 2016 година, и април и май 2017 година, са
имитирани и не са изпълнени от ищеца Н. А. Н..
При тези данни, ВРС е уважил претенцията на ищеца за месеците
септември 2016 година, ноември 2016 година, декември 2016 година, януари
2017 годна, сумата от 51 лева за три дни болничен, за февруари 2017 година и
март 2017 година, като е отхвърлил претенцията за месеците октомври 2016
година, април и май 2017 година.
При тези данни виждането на съда е следното:
По смисъла на чл.128 от КТ Работодателят е задължен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.В т. 1 на същия член е предвидено задължението на
работодателя в уговорените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд.Неспазването на това условие се явява
нарушение на трудовото законодателство и е основание за завеждане на
претенция по смисъла на чл.128 от КТ.Това е така и защото положения
труд по трудово правоотношение е възмезден съгласно текста на чл.242
КТ, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил
задължението си и е заплащал уговореното трудово възнаграждение за
4
извършената работа по един от начините, посочени в чл.270 ал.3 КТ: в
предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по подадено писмено искане - на
негови близки; да преведе сумата на влог в посочената банка по
писмено искане на работника или служителя.Следва да се отбележи
също така, че в уговореното възнаграждение се включват и
допълнителните възнаграждения - в уговорените или в определените с
НДДТВ задължителни минимални размери. Така определеното
възнаграждение представлява и "брутното трудово възнаграждение".
Но то е "брутно", не защото включва и сумите, които работникът
(служителят) дължи за данъци, осигуровки и други плащания, а защото
включва основното трудово възнаграждение и добавките към него. От
своя страна Работодателят има право да приспадне, т. е. да удържи от
възнаграждението, изплатените на работника (служителя) аванси,
надвзети от него суми, вследствие на технически грешки, и суми във
връзка с осъществяване на ограничената имуществена отговорност,
както и задължение да удържи съответно дължимите от работника
(служителя) данъци и осигурителни вноски, и суми по наложени по
съответния ред запори.Удръжките, които работодателят следва да
направи за ДОД и ДОО не са дължими като трудово възнаграждение по
смисъла на чл.128 КТ на работника. Те са публично правно задължение
към държавата и следователно размерът им се приспада от общо
начисленото на работника брутно трудово възнаграждение.
В тежест на Работодателя е
задължението да представи доказателства за изправно поведение от
негова страна и в настоящия процес той е съумял да стори това.В тази връзка
настоящата инстанция се позовава на наличните писмени доказателства –
Експертните заключения и ведомости, които недвусмислено доказват, че за
месеците октомври 2016 година в размер на 368.43 лева, април 2017 година –
в размер на 366.57 лева и май 2017 година – в размер на 274.93 лева,
въззивника е получил работната си заплата.
5
В съответствие с Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2525/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, ведомостта
и платежното нареждане са също нарочно съставени документи,
удостоверяващи плащане, и когато законът урежда изискване за доказване на
определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва
възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен
документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито
са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства,
заключения на вещи лица и др.Доказването с нарочен документ е улеснено,
тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите
обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ, може да се
направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание
съответства на обективната действителност, т.е. е вярно, но разбира се, винаги
може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и
обстоятелствата, при които той е съставен, са различни, т.е., че съдържащото
се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност,
т.е. е невярно.Изпълнението на задължението за изплащане на трудово
възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а
неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за
заплати няма гражданскоправни последици.С решение № 89/29.03.2013 г. по
гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009
г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на
ВКС, решение № 258/03.11.2017 г. по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3
КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично
задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във
ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на
работника. Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на
което е извършено плащането. По същия начин, когато основанието за
плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в
нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи
установяват вида на плащането. Ако обаче, в банковия документ или в
разписката не е посочено основанието за плащане, в доказателствена тежест
на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото
подлежи на връщане като дадено без основание. В тези случаи, когато в
платежните документи не се сочи основание за плащане на сумата и
длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в
тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за
плащане /респ. съществуването на повече негови вземания/ и погасяването им
в различен ред съгласно чл.76 ЗЗД. Разписката е нарочно съставен
свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на
автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в
разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно
6
съставени документи, удостоверяващи плащане. Когато законът урежда
изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това
не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със
случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства,
каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените
доказателства, заключения на вещи лица и др.Съгласно Решение № 141 от
30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Красимира Харизанова носещите личния подпис на ищеца разходни касови
ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се
приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 КТ.
За да се произнесе по спорния предмет в рамките на основанията,
въведени във въззивната жалба, въззивния съд е длъжен да извърши своя
преценка на фактическия и относим доказателствен материал, както и да
направи собствени правни изводи, след като обсъди въведените доводи и
възражения на страните, тъй като неговата правораздавателна дейност на съд
по съществото на спора, не се изчерпва само с контролно -отменителни
правомощия. Съгласно императивното изискване на чл.236 ал.2 ГПК,
фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят израз в
мотивите към решението му, излагането на които е не само гаранция за
правилността на същото, но за реално осъщественото право на защита на
страните в процеса.В тази връзка на база на представените по делото
доказателства, ВОС приема, че съобразно Съдебно почерковата експертиза
/вж.л.100/ и след изследване на ведомостите, подписите, положени в графа
„Подпис“ за месеците ноември, декември 2016 година, и за януари,
февруари и март 2017 година не са изпълнени от ищеца.От друга страна
експерта приема, че подписите положени за месеците октомври 2016 година,
април и май 2017 година са изпълнени от ищеца Н..За месец септември 2016
година подписът е на друго лице.За да достигне до това заключение експерта
е направил разбор на общите и частни признаци – количество на движенията,
форма на движенията, хоризонтална и / или вертикална разтегнатост на
движенията, разположение на движенията, посока и други.Това заключение е
било защитено от експерта в съдебно заседание, като същия недвусмислено е
заявил, че се е запознал с оригиналите на ведомостите.
По делото е била изготвена и Тройна Съдебно почеркова експертиза, в
която експертите потвърдили становището на в.л. Е. А., с изключение на в.л.
М., които я е подписал с особено мнение.Според този експерт подписите
поставени за месеците октомври 2016 година, април и май 2017 година са
имитирани и не са изпълнени от ищеца Н. А. Н..В преценката си на кое от
заключенията да даде вяра и кое да отхвърли, ВОС намира, че заключенията
по единичната и Тройната експертиза, с мнозинството от в.л. са обективни и
следва да ги кредитира по следните съображения: без значение е
обстоятелството дали експертите са имали възможност да се запознаят с
оригиналните ведомости, така както е сторил в.л. Е. А. или не, основно
7
защото при тяхната проверка, самите оригинални ведомости се заснемат и
експертите работят по тях на база на заснетото.В тази връзка е и
неоснователен довода на ищеца, че Тройното съдебно почерково заключение
не почива на обективни данни.На следващо място причината да даде вяра на
мнозинството от експертите, съдът обосновава със защитата на почерковата
експертиза в открито съдебно заседание, проведено на 03.06.2020 година –
вж.л.356 и следващите.В него в.л.Ц. и Б. изрично сочат, че натискът на
химикала се явява общ признак, чието изследване е стародавно и би имало
значение навремето, когато са съществували други прибори, като
писалки.Понастоящем подписите се поставят с химикал и за натиска може да
се съди от обратната страна на листа, което пък зависи от много фактори, но
основния е дали подписа е постоянен и дали е равномерно
положен.Експертите изрично сочат още, че в тази връзка по – важна се явява
дебелината на линията, както и че въпреки всичко те все пак са изследвали
натиска, за да достигнат до това заключение.Т.е. натиска на изследваните
подписи и образци е един и същ, той е постоянен и това е дало повод на
същите да заключат, че подписите положени в спорните месеци са именно на
ищеца Н..Според в.л.Б. и Ц. метода „Хистограма“, използван от в.л. М. не
дава сигурен резултат и по тази причина е бил изоставен; той не изследва
натиска, а само една линия от подписа, без да простира изследването върху
целия подпис.Ето защо, по тези съображения съдът намира, че следва да даде
вяра в представеното Единично и Тройно почерково заключение, без да
кредитира изразеното от в.л. М. особенно мнение.Като се позовава именно на
изразеното от в.л. в съдебно заседание становище или по скоро защита на
заключението, съдът приема, че решението на първата инстанция се явява
правилно и е редно да бъде потвърдено.
По частната жалба против Определение № 8605 от 09.07.2020
година:
С Решение № 2294 от 11.06.2020 година по делото в тежест на ищеца Н.
Н. е била възложената сумата от 214.70 лева, представляващи сторени от
дружеството – ответник разноски, а именно за адвокатско възнаграждение,
при претендирани 470 лева.Със своя молба /вж.л.395/ въззивника е настоял
размера на адвокатското възнаграждение да бъде редуциран от 214.70 лева на
147.39 лева, предвид стореното от него възражение за прекомерност.С
атакуваното Определение № 8605 от 09.07.2020 година, решаващия съд е
отказал да намали размера на адвокатския хонорар.
Определението се явява правилно по същество, но предвид пълната му
липса на мотиви, ВОС намира за необходимо да изложи такива.Така е защото
Договора за правна помощ между „Трейдхо“ ЕООД и адв.Ралчев /вж.л.353/ е
бил сключен на 18.12.2019 година, т.е. към този момент е действала Наредба
№ 1 от 09.07.2004 година, редакция от 2014 година, която в чл.7 ал.2 т.2
8
предвижда, че при интерес от 1 000 лева до 5 000 лева се заплаща
възнаграждение от 300 лева плюс 7% за горницата над 1 000 лева, или при
отхвърлените искове в общ размер от 1 009.93 лева, е следвало да се изплати
възнаграждение в размер на 300.69 лева, а не 214.70 лева.С факта, че жалба от
страна на „Трейдхо“ ЕООД не е постъпила, съдът намира, че влошаването на
положението на въззивника Н., би било незаконосъобразно с оглед правилото
на „Reformatio impeus“.Така, че с тези съображения съдът прима, че това
определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2292 от 11.06.2020 година, постановено
по гр.дело № 5760/2020 година на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил
исковете на ищеца Н. А. Н., ЕГН ********** против „Трейдхо“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ЗПЗ,
ПИ 1128, склад за изплащането на трудови възнаграждения от 368.43лв. за
м.октомври 2016 година; 366.57лв. м. април 2017 година и 274.93лв. м.май
2017 година., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. Н.,ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к."****" бл.*,
вх.*, ет.*,ап.* да заплати на „Трейдхо"ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ЗПЗ, ПИ 1128, склад Трейдхо
сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, пред ВОС, на основание
чл.78,ал.з ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10