РЕШЕНИЕ
№ 19395
гр. **, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110128350 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Ц. Д. срещу М. И. М..
Ищецът твърди, че бил преносител на редовен запис на заповед, издаден от
ответника, с който последният поел задължение да заплати на ищеца сумата от 1000,00
лева на падеж 31.05.2017 г., с включена уговорка „без протест“. След настъпване на
падежа задължението не било платено, а Е. Д. не реализирал правата си по записа на
заповед в тригодишния срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ, като правото му да предяви пряк
менителничен иск се погасило по давност. Това довело до неоснователно обогатяване
на ответника, в качеството му на издател на процесния запис на заповед. Въз основа на
тези доводи и на основание чл. 534 ТЗ ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да му заплати сумата по записа на заповед в размер на 1000,00 лева, с която
М. М. се обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване иска до окончателното изплащане на сумата.
Производството по делото в частта по предявения с исковата молба иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 302,78 лева е прекратено в открито
съдебно заседание на 01.10.2024 г. поради направен от ищеца отказ от иска.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника М. И. М. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същия е назначен особен представител. С
подадения от последния отговор на исковата молба предявените искове се оспорват
като недопустими и неоснователни. Твърди се, че липсват данни за предявяване на
процесния запис на заповед, от което следвало, че ценната книга не била предявена за
1
плащане в предвидения срок. Ответната страна поддържа, че за ищеца не била налице
имуществена вреда, довела до неоснователно обогатяване, тъй като ищецът разполагал
с възможността да предяви някой от предвидените в ТЗ менителнични искове. С
отговора на исковата молба са наведени твърдения за съществуващо между страните
каузално правоотношение по договор за заем, спрямо вземанията по който била
изтекла приложимата погасителна давност. Отправено е искане за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на исковите претенции, а в условията
на евентуалност - за отхвърлянето им в цялост като неоснователни.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за
осъждане на ответника М. И. М. да заплати на ищеца Е. Ц. Д. сумата от 1000,00 лева, с
която ответникът се е обогатил неоснователно, незаплащайки същата на ищеца като
вземане по запис на заповед, издаден на 16.01.2017 г. и с падеж 31.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В тежест на ищеца е да докаже: 1/ издаването на валиден запис на заповед от
ответника за сумата 1000,00 лева; 2/ изгубването на исковете си по записа на заповед
поради изтичането на погасителна давност; 3/ обогатяването на ответника със сумата
от 1000,00 лева в негова вреда.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за
заплащане на процесната сума или направените с писмения отговор правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
От представения по делото запис на заповед се установява, че същият е издаден
на 16.01.2017 г., като издателят М. И. М. се е задължил да заплати на Е. Ц. Д. сумата в
размер на 1000,00 лева. Уговорен е падеж на плащане 31.05.2017 г. Доколкото не е
оспорена валидността и действителността на процесния запис на заповед и като
съобрази законовите изисквания към този вид менителничен ефект, съдът приема, че
представеният запис на заповед е валиден като издаден в предвидената от закона
форма и съдържащ всички реквизити на чл. 535 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 531 ТЗ, приложима досежно записа на заповед
съгласно препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ, исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Правната последица от
погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния
ефект. С изтичането на давнoстта се преклудира правото на поемателя на ценната
книга да иска принудително осъществяване на вземането си и материалното му право
не се ползва със защита. След изтичане на давността приносителят му може да
проведе единствено защита по чл. 534 ТЗ с нарочен иск, основан на неоснователно
обогатяване.
Правото да се предяви специалният менителничен иск по чл. 534 ТЗ възниква,
когато е погасено правото на иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Прекият менителничен иск и
искът по чл. 534 ТЗ са две различни средства за защита, характеризиращи се с
различни правни основания. Първият се основава на права, произтичащи от
едностранна абстрактна сделка, а вторият се базира на плоскостта на неоснователното
2
обогатяване. Давността за иска по чл. 538, ал. 1 ТЗ започва да тече по общо правило от
деня, в който вземането е станало изискуемо - падежът на задължението, определен
съгласно чл. 486 ТЗ. В случаите, в които падежът е на определен ден съгласно чл. 486,
т. 4 ТЗ, давността започва да тече от този ден. Ето защо, предявяването на иск по чл.
531 ТЗ не е предпоставка за водене на специалния иск по чл. 534 ТЗ (в този смисъл е и
Определение № 131/02.03.2011г. по т. д. 736/2010 г., І т.о. на ВКС).
В процесния случай прекият менителничен иск на приносителя на процесния
запис на заповед е с падеж 31.05.2017 г., поради което давността е следвало да изтече
на 31.05.2020 г., но предвид наличието на извънредно положение, обявено на
13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците /ЗМДВИП/ е уредено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат редица срокове, в това число и давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Извънредното положение е отменено след 13 май 2020 г., като е даден
гратисен период от една седмица, поради което за периода от 13 март до 21 май 2020 г.
давностните срокове, с които се погасяват правата на частноправните субекти, са
спрели. Следователно, тригодишният давностен срок за предявяване на прекия
менителничен иск по процесния запис на заповед е изтекъл на 08.08.2020 г.
Предходното обуславя извод, че към датата на подаване на исковата молба в
съда /25.05.2023 г./ тригодишния давностен срок, визиран в разпоредбата на чл. 531 ТЗ
е изтекъл и ищецът е загубил само възможността да предяви прекия си иск по записа
на заповед. Давностния срок по чл. 534, ал. 2 ТЗ за предявяване на иска за
неоснователно обогатяване започва да тече едва след изтичане на срока по чл. 531, ал.
1 ТЗ, т.е. давностният срок за предявяване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ не е изтекъл към
датата на подаване на иска.
Настоящият съд приема, че процесният запис на заповед е редовен от външна
страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият
съдържа императивно установените в чл. 535 ТЗ реквизити и е с настъпил падеж на
31.05.2017 г.
Съдебната практика е постоянна и непротиворечива, че в производството по
иска с правно основание чл. 534 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно
обогатяване по чл. 55- чл. 59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и
обогатяване и съотношението между тях, имало ли е размяна на имуществени блага от
единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на
приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на
издателя се свежда до това, че не е изплатил сумата за погасяване на задължението
поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките
менителнични права от ползуващото се лице (в този смисъл са Решение №
42/07.04.2009 г. по т. д. № 453/2008 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 135/20.12.2010 г. по
т.д. № 13/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, и Решение № 90 от 10.09.2012 г. по т.д. №431/2011г., ІІ
т.о. на ВКС).
При отсъствие на твърдение за съществуване на каузално правоотношение
между страните, осъществяваната от решаващия съд проверка следва да бъде
ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни
менителнични възражения. В случая с отговора на исковата молба са наведени
твърдения за наличие на конкретна каузална сделка между страните, а именно договор
3
за заем. Ответникът обаче, чиято е доказателствената тежест да установи наличието на
твърдяното от него каузално правоотношение, не е ангажирал доказателства за
съществуването на такова, поради което възражението се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е
основателен, тъй като ищецът в качеството му на приносител на записа на заповед е
доказал наличието на действителен менителничен ефект /записа на заповед/, както и че
търпи вреда, поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени
права. Вредата при подобна хипотеза се изразява в това, че имуществото на
приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото
вземането по ценната книга е погасено по давност. Обогатяването на издателя на
записа на заповед се състои в това, че той не намалява пасива си в имуществото си
поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението си. Така
установеното неоснователно обогатяване по повод процесния запис на заповед
обуславя основателността на исковата претенция в цялост, като върху главницата се
дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
25.05.2023 г. - до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. Ищецът е сторил разноски в размер на 516,00 лева за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства, за държавна
такса в размер на 100,00 лева, от която следва да му бъдат присъдени 50,00 лева
поради прекратяването на делото в частта по акцесорния иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, и за депозит за възнаграждение за особен представител в размер на
450,00 лева. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 1016,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. ******, да заплати на
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ на Е. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „** ***,
сумата от 1000,00 лева, с която ответникът М. И. М. като издател на запис на заповед
от 16.01.2017 г. неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца Е. Ц. Д..
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „** *“, бл. **, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. **,
ж. к. „** ***, **, сумата от 1016,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски
в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5