ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4328
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело №
20241110206696 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от А. М. М. срещу постановление на прокурор при СРП от
02.06.2023 г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. № 513000-18337/2023
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15362/2023 г. по описа на СРП, потвърдено с постановление
на СГП от 10.01.2024 г.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление, както и за противоречие на инкорпорираните в него факти с обективната
истина. Критикува се предприетият инстанционен контрол от страна на прокурора при СГП,
който бил преповторил бланкетно и формално наведените вече доводи, с което допуснал
противоречие на закона. Жалбоподателят твърди, че извършената проверка по ЗСВ по повод
на депозирания от него сигнал била повърхностна и формална, а компетентните органи не
били предприели необходимите действия за изясняване на обективната истина. От
фактическа страна излага, че по време на организирана среща с Васил Василев - директор на
Народния театър, е бил заплашен от същия, че неизвестни лица от град Плевен са щели да го
намерят по повод на неуредените си взаимоотношения с него. В тази връзка изтъква
неполагането на усилия за установяване самоличността на въпросните лица с цел
снемането на сведения от тях. Навежда оплакване още и срещу бездействието по повод на
експертното му изследване от психолог с цел установяването на възбуден у него
основателен страх от реализацията на инкриминираната закана. Приема за недопустим
пропуск, ограничаващ правата му, липсата на активност от страна на прокуратурата за
оценка истинността на твърдението, че в качеството си на режисьор жалбоподателят бил
станал причина за забавянето премиерата на пиесата „Антигона“. В заключение се позовава
на публикуван в медийното пространство аудио запис от същата среща, чието съдържание
частично пресъздава, и в което открива закана със саморазправа спрямо себе си. С тези си
съображения жалбоподателят аргументира отправеното си искане за отмяна на
постановлението за отказ от образуване на наказателно производство.
След като се запозна с доводите в жалбата и материалите по делото, съдът намери
следното:
Прокурорска преписка № 15362/2023 г. по описа на СРП е образувана на 15.03.2023 г.
по повод на постъпил в СРП сигнал от А. М., в който са изложени твърдения, че директорът
на Народния театър „Иван Вазов“ – Васил Василев, му се заканил, че неизвестни за него
лица от град Плевен, с които имал неуредени отношения, щели да го намерят, като отправил
спрямо него следните заплашителни слова: „Затова още те търсят в Плевен, нали?“;
„Затова те търсят в Плевен и ти много добре знаеш за какво те търсят.“; „Много добре
1
знаеш.“; „Те ще те намерят хората.“; „Знаеш.“; „Това не е мой проблем, това е твой
проблем.“; „Оправи си нещата в Плевен!“; „Ти знаеш много добре.“; „Знаеш много добре!“;
„Те ще те потърсят.“ Междувременно в Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ към МВР е постъпил друг сигнал от сдружение Гражданско движение
„България обединена с една цел“ /БОЕЦ/, в който са описани идентични по съдържание
изрази, касаещи същия случай, като е отправен призив за образуване на наказателно
производство със съответно предприемане на необходимите процесуални действия за
осигуряването на пълноценно и задълбочено разследване на отправените спрямо А. М.
заплахи. След преценка за наличие на обуславяща връзка между двете преписки, касаещи
едно и също деяние, с постановление от 19.04.2023 г. прокурор от СРП е обединил
преписките в една обща такава с цел разкриване на обективната истина по случая.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от НПК посочва кръга от лицата, легитимирани да
обжалват потвърденото от горестоящ орган постановление на прокурора за отказ от
образуване на досъдебно производство – това са пострадалият или неговите наследници,
ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.
Постъпилата по делото жалба изхожда от лице, което има качеството на пострадал,
доколкото жалбоподателят А. М. М. твърди да е бил адресат на изразите, възприети от него
като закани с убийство, които по негови думи са предизвикали тревожност, психическо
напрежение и влошаване на здравословното му състояние, тъй като са породили у него
основателен страх от тяхната потенциална реализация, поради което съдът прие, че жалбата
е депозирана от процесуално легитимирано лице.
Поради липсата на представени доказателства за конкретната дата, на която
постановлението е било връчено на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата срещу него
следва да се счита подадена в срок, поради което и се явява процесуално допустима.
Представените от страна на СРП материали, касаещи опити за връчване на постановлението
на СГП, удостоверяват двукратните опити за откриването на жалбоподателя на адреса му
чрез услугите на пощенски оператор, които са се оказали неуспешни. Процесуалният закон
приема за допустим по принцип способът по връчването на призовки, съобщения и книжа по
телефона - при наличие на предпоставките по чл. 178, ал. 11 от НПК. Настоящият случай
може да се определи като „бърз“ по смисъла на този нормативен текст, тъй като касае
особено производство, по отношение на което са регламентирани кратки срокове за
обжалване, респективно – за съдебно произнасяне по същество на отправеното искане. Но в
съставената докладна записка, удостоверяваща проведен разговор по телефона с А. М., не е
отразена нито дата на разговора, нито че на жалбоподателя е прочетен по телефона целият
текст на постановлението на СГП или дори неговия диспозитив. Описано е единствено
нежеланието на жалбоподателя да посети полицейския участък за да получи екземпляр от
постановлението на СГП, изразено в проведения с него телефонен разговор. Следователно,
съдът не би могъл да приеме за законосъобразно проведената процедурата по уведомяване
за издадения прокурорски акт на жалбоподателя, доколкото липсват доказателства, че той е
бил запознат с мотивите на държавното обвинение да откаже образуването на наказателно
производство, както и със срока за обжалване на постановлението на СГП. Съобразявайки
липсата на надлежно връчване на постановлението на СГП на жалбоподателя, следва да се
приеме, че жалбата се явява процесуално допустима като подадена в срок. Следва да се има
предвид, че правилно постановлението на СГП не е връчено на Гражданско движение
„БОЕЦ“ като един от първоначалните податели на сигнала, доколкото единствено А. М. е
обжалвал постановлението за отказ за образуване на ДП на прокурор от СРП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В производството по чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК съдът следва да провери
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора от СРП, с което
той отказва да образува досъдебно производство. В обхвата на съдебния контрол върху
действията на прокурора по извършената от него предварителна проверка се проверява дали
обективирана му преценка за липса на предпоставки за образуване на ДП се основава на
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по преписката,
съществуват ли преодолими непълноти в събраните към момента материали, допуснати ли
са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната
отмяна на постановлението. Проверката за законосъобразността на прокурорския акт
обхваща спазването на процесуалният закон и правилното приложение на материалния
такъв. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за обоснованост
и изчерпателност на мотивите, като същите следва да са непротиворечиви и да позволяват
2
еднозначно да се изведе начинът на формулиране на правните и фактически изводи на
държавния обвинител.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от НПК, досъдебно производство се образува,
когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законните
поводи намират своята систематична регламентация в разпоредбата на чл. 208 от НПК, като
в т. от 1 до 4 са изброени последователно следните хипотези, предпоставящи поставянето
началото на производството: съобщение до органите на досъдебното производство за
извършено престъпление; информация за извършено престъпление, разпространена чрез
средствата за масово осведомяване; лично явяване на дееца пред органите на досъдебното
производство с признание за извършено престъпление; непосредствено разкриване от
органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
В настоящия случай законен повод е налице, доколкото не само жалбоподателят М., но
и друг персонифициран субект – сдружение Гражданско движение „БОЕЦ“, е отправил
писмено съобщение до компетентните органи с твърдения за извършено престъпление.
Другата кумулативна предпоставка за образуване на досъдебно производство е
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление. По смисъла на чл. 211, ал. 1 от
НПК, такива са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е
извършено престъпление. За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от
които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно
правната му квалификация.
За да откаже да образува досъдебно производство, прокурорът от СРП е приел, че по
обединената преписка не са налице данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК или за друго престъпление от общ характер. Постановлението е мотивирано с
фактически и правни изводи, обуславящи липсата на извършено престъпление, като се
твърди, че са били извършени всички възможни действия и по тази причина не е необходимо
да бъде възлагано извършването на допълнителни действия по вече проведената проверка.
Представителят на прокуратурата е изложил достатъчно обстоятелствена и подробна
фактическа обстановка, която съдът споделя в основните й части, както следва :
През 2022 г. режисьорът А. М. се запознал с В. В. – по това време директор на театъра
в гр. Плевен, по повод на техен общ професионален ангажимент, изразяващ се в
организацията и представянето на театралната постановка „Антигона“ в гр. Плевен.
Нейното премиерно представление било планирано за месец юни 2022 г., но поради
различни причини било отложено за месец ноември същата година.
Впоследствие В. бил назначен за директор на Народния театър „Иван Вазов“, като след
встъпването си в длъжност поканил А. М. за главен режисьор. В хода на съвместната им
дейност взаимоотношенията им се развивали гладко, което се променило през месец
октомври 2022 г. Тогава М. изразил недоволството си от медийната изява на
ръководителката на отдел „Връзки с обществеността“, която манифестирала политически
пристрастия в публичното пространство. В израз на недоволството си от действията й, М. се
обърнал към директора на театъра и пред него изявил дълбокото си убеждение, че
Народният театър следва да остане строго политически неутрална среда, и определил
поведението на своята колежка като недопустимо. Това довело до срив в личните им
отношения и породило напрежение в професионалната среда.
На 13.02.2023 г. се състояла среща между М. и Василев в директорския кабинет на
театъра, по повод постановката „Животът е прекрасен“. В хода на разговора Василев
засегнал темата за режисурата на пиесата „Антигона“, която била представяна в театъра в
град Плевен. В тази връзка отправил към М. следните реплики: „Затова още те търсят в
Плевен, нали?“; „Затова те търсят в Плевен и ти много добре знаеш за какво те търсят.“;
„Много добре знаеш.“; „Те ще те намерят хората.“; „Знаеш.“; „Това не е мой проблем, това
е твой проблем.“; „Оправи си нещата в Плевен!“. А. М. останал изненадан от нападките на
В. и бил озадачен от съдържанието на насочените спрямо него изрази, тъй като категорично
смятал, че след работата си в гр. Плевен нямал неуредени взаимоотношение с никого там.
Тъй като първоначално не разбрал за какво става на въпрос и кои лица се визират, той
получил следно обяснение от страна на Василев: „Ти знаеш много добре.“; „Знаеш много
добре!“; „Те ще те потърсят.“ Тези му думи М. възприел като закана, че неизвестни за него
лица ще го потърсят с цел саморазправа.
Воден от притесненията си, жалбоподателят А. М. подал до Софийска районна
прокуратура сигнал, в който изложил фактическите си съображения по случая и изрично
3
заявил, че е налице непосредствена опасност за здравето и живота му, произтичаща от
отправените спрямо него закани от директора на Народния театър. Междувременно, на
01.03.2023 г. в електронния сайт на „Фрогнюз“ била публикувана статия, съдържаща
аудиозапис, за който се твърдяло, че пресъздава проведения между А. М. и В.В. разговор от
процесната дата. Председателят на Гражданско движение „България обединена с една цел“ –
Георги Георгиев, се запознал със съдържанието на записа и в него идентифицирал
отправянето на заплашителни реплики, което го мотивирало да потърси съдействието на
правоохранителните органи във връзка с разследването на тези обстоятелства и
евентуалното образуване на наказателно производство. В писмения сигнал на Георгиев се
съдържала информация и за други противоправни прояви на Василев, изразяващи се в
отправяне на заплахи и оказване на натиск над артисти и други служители на Народния
театър „Иван Вазов“.
Съдът констатира, че след администрирането на сигнала на А. М., с разпореждане от
16.03.2023 г., прокурорът от СРП е възложил на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на
съответните органи на СДВР да извършат проверка с цел изясняване на всички относими
факти към наличните данни за извършено престъпление. В своя акт прокурорът е указал
изрично да се снемат подробни сведения от съпричастните към случая лица, да се изследва
разпространеният от „Фрогнюз“ запис и да се изиска от ОДМВР Плевен справка за наличие
на оперативна информация за евентуална заплаха за живота или здравето на М., а след
обединяването на материалите с тези по успоредно водената преписка на ГД „БОП“, са
дадени и допълнителни указания за установяване на данни за оказван натиск върху
служители и актьори от състав на Народния театър „Иван Вазов“.
По делото са разпитани подалите сигнала А. М. и Г. Г. като представител на БОЕЦ, Р.
В. /съпруга на М./, В. В., както и двама работещи в Народния театър – В. Й. и И. К.
За да постанови обжалвания акт, прокурорът е положил всички дължими усилия за
изясняване на правно значимите обстоятелства, свързани с отправените спрямо
жалбоподателя реплики, тяхното значение и вложения от адресанта им смисъл; обективната
негодност на инкриминираните изрази да породят реални страхови възприятия у своя
получател; професионалните взаимоотношения между директора на НТ „Иван Вазов“ и
назначения от него главен режисьор на театъра, както и събитията с участието на други
артисти и служители на театъра. Съдът намира, че при изпълнение на произтичащите си от
закона функции, държавният обвинител е осигурил провеждането на предварителна
проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, в хода на която обстойно, пълно и всестранно са
обследвани наличните данни за извършени престъпления от общ характер, като са събрани и
относими към преписката материали. В постановлението се съдържа обективно и
изчерпателно изложение на възприетите фактически положения, а събраните предварителни
данни са обсъдени поотделно и в своята взаимна обусловеност, което е позволило да се
направят възпроизведените законосъобразни правни изводи.
Прокурорът правилно е приел за изяснена релевантната фактическа обстановка, като е
счел, че по преписката са извършени всички възможни действия, което на практика е
направило безпредметно възлагането и извършването на допълнителни действия. Съдът
намира този извод за обоснован, като не съществуват разминавания относно конкретното
съдържание на отправените към жалбоподателя М. думи от В. В., приети за изречени и от
представителите на държавното обвинение. Съдът не намира за необходимо назначаването
на експертна справка относно психологическата реакция на А. М. на изречените спрямо него
реплики. А от друга страна, в сведенията от разпитаните не се установява самоличността на
лицата от гр. Плевен, които се твърди да са търсили жалбоподателя, поради което и не е
възможен техния разпит.
Настоящият състав на съда се солидаризира с възприетия в прокурорското
постановление на СРП извод за липса на каквито и да е данни за извършено престъпление от
общ характер. На първо място, от наличните материали не може да се направи основателно
предположение за осъществено престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК. Събирането на допълнителни материали по преписката не би могло да промени
обосноваността на това заключение - предприемането на подобен процедурен подход не е от
естество да разколебае верността му, тъй като съдържанието на отправените спрямо
жалбоподателя думи е еднозначно установено и по него не се спори. Лексикалният анализ
на употребените от Василев словесни изрази не разкриват закана срещу личността или имот
на жалбоподателя А. М. или на негови близки, още по-малко показва непосредствена
насоченост срещу неговия живот.
4
За да бъде подведено поведението на дееца под фактическия състав на заканата с
убийство е необходимо изречените от него думи или предприетите от него действия да са от
естество да възбудят основателен страх от тяхното реализиране. Изпълнителното деяние на
разглежданото престъпление предполага дейност по обективиране чрез думи или действия
на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия, без да е необходимо последният
реално да се е уплашил (в този смисъл е и Решение № 37 от 09.09.2019 г. на ВКС по н. д. №
39/2019 г., III н. о., НК на ВКС). Обективната съставомерност на заканата изисква същата да
предизвиква реална възможност деецът да осъществи обективираното си намерение,
застрашаващо живота на другиму. От описаните в сигнала изрази обаче подобно намерение
изобщо не може да се изведе. Изречените от В. думи са изведени от контекста на
продължителния им разговор, касаещ професионалните им взаимоотношения, но дори и да
се разгледат в индивидуален порядък, репликите изобщо не са годни да породят у своя
адресат основателен страх за живота, личността или неговото имущество, както и за тези на
неговите ближни.
От нито една от репликите, изречени от Васил Василев към жалбоподателя М. в
директорския кабинет на Народния театър „Иван Вазов“, не произтича реална заплаха.
Употребените изрази „Затова още те търсят в Плевен, нали?“, „Затова те търсят в
Плевен и ти много добре знаеш за какво те търсят.“, „Те ще те намерят хората.“, „Това
не е мой проблем, това е твой проблем.“, „Оправи си нещата в Плевен!“ и т.н. не съдържат
конкретна заплаха било за живота, било за здравето или имуществото на жалбоподателя.
Колкото и разширително да се тълкуват, същите не позволяват да се направи заключение, че
с тях Василев е целял да заплаши М. с конкретно посегателство. Доколкото не сочат на
действителна закана, репликите на Василев не могат да се асоциират с извършено
престъпление. Същите следва да се възприемат в смисъл на уведомяване на М., че
неустановени лица в гр. Плевен го търсят, но без да се изказва или дори намеква за някакви
неблагоприятни за жалбоподателя последици от това.
От друга страна, за да е налице фактическият състав на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, от
субективна страна е нужно деецът да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя е
възприета от изплашения като действителна заплаха (в този смисъл Решение № 37 от
31.01.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н. о. на ВС). Необосновано е в случая да се смята, че В. В.
е вложил в тях стремеж към възбуждане на витален страх у своя колега, доколкото такова
намерение не е видно от самите използвани изразни средства и ситуацията, в която е
проведен разговора. Двамата са обсъждали работни въпроси и са се конфронтирали по теми,
касаещи позицията на директора на театъра към негов служител. Поради това съдът намира,
че правилно прокурорът от СРП е отказал да образува досъдебно производство, като е
приел, че думите на В. В. не представляват закана.
По повод на засегнатия в жалбата въпрос за създадената у А. М. потенциална опасност
за живота му и породеното му притеснение с изключителен интензитет, съдът намира за
нужно да отбележи, че възможността за възбуждане на основателен страх се базира на
доктринално утвърдени обективни и общоприети критерии, свързани с конкретната
обстановка на изричане на думите/действията, тяхната формулировка и начинът на
възприемането им, както и конкретното психическо и емоционално състояние на дееца. Ето
защо следва да се преценява дали към момента на извършване на деянието съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена. Такова по мнение на съда в случая не
е налице, доколкото репликите не сочат никакви заплахи, закани, „обещания“ за негативни
за адресата действия. По всичко личи, че поначало професионалната насоченост на
разговора им постепенно е добила лични измерения, тъй като двамата са се намирали в
обтегнати взаимоотношения по повод на различията в своите позиции във връзка със
събитията в театъра, добили широк обществен отзвук и станали причина за политическо
разединение в културните среди. Формираната конфронтация между двамата събеседника се
базира на взаимно отправените им упреци, произтичащи от несходствата във визиите им за
управлението на театъра. Изречени в духа на поредица от обменени обвинения,
съдържащите се в сигнала изрази в нито една своя част не разкриват заплашителен уклон
или намерение за предприемане на противоправно поведение спрямо насрещната страна.
Поради това съдът намира, че изявлението на В. не следва да се разглежда като реална
заплаха, а по-скоро като израз на критицизъм по повод на професионалните качества на М..
В подкрепа на така обективираното трайно недоволство са и сведенията на директора на НТ
„Иван Вазов“, в които същият нееднократно намеква за недобросъвестните професионални и
етични практики на режисьора, влошената му трудова дисциплина и трудностите му по
време на работата му в театъра в гр. Плевен, които не са предмет на настоящето
5
производство.
В контекста на изложеното, съдът отчита, че действителното възбуждане на страхови
възприятия у пострадалия не съставлява обективен елемент от фактическия състав на
престъплението „закана с убийство“. От правна страна законът не поставя изискване да е
възбуден основателен страх у адресата на заканата, като е достатъчно единствено същата да
е от естество да възбуди такъв страх. Доколкото се установи, че процесните изрази изобщо
не съставляват закана спрямо личността на жалбоподателя, то субективните възприятия на
последния в този случай се явяват ирелевантни за съставомерността на разглежданото
деяние. Ето защо евентуалното назначаване на експертна справка, която да установи
моментното психическо състояние на жалбоподателя, е ненужно.
Настоящият съдебен състав не споделя изтъкнатите в жалбата критики за повърхностно
и формално провеждане на предприетата предварителна проверка, както и относно
твърдяното бездействие на компетентните органи за изясняването на обективната истина.
Снети са писмени обяснения от множество лица, имащи отношение към разследваните
събития. В сведенията им обаче не се установява някакви лица от град Плевен да са
останалите с неуредени взаимоотношения с жалбоподателя А. М., нито пък са
идентифицирани индикации такива лица да са проявявали заплашителни намерения спрямо
него, които да са били съобщени на жалбоподателя от В.В. В тази връзка е приобщена и
писмена справка от Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, удостоверяваща
отсъствието на оперативна информация за евентуална заплаха за здравето или живота на М..
Ето защо съдът намира за ненужно полагането на допълнителни усилия за установяване
самоличността на посочените от Васил Василев лица от гр. Плевен. Органите на СДВР,
които са били натоварени с извършването на проверката, са събрали всички възможни
сведения и писмени материали, позволяващи на прокурора да направи обосновани и
правилни фактически констатации. Същите обаче с категоричност не могат да обосноват
извод за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че жалбоподателят неправилно
е разтълкувал възприетото от прокурора от СРП схващане касателно причината за
забавянето на премиерата на постановката „Антигона“. В жалбата си А. М. твърди, че в
прокурорското постановление забавянето на пиесата било отдадено на неговата режисьорска
дейност, каквото твърдение на практика не се съдържа в нито една част от обжалвания акт.
Противно на това, в изложението на приетите за установени факти, прокурорът е упоменал,
че „премиерата на пиесата следвало да се осъществи през м. юни 2022 г., но поради
различни причини се забавила и се състояла едва през м. ноември 2022 г.“. Объркването във
виждането на жалбоподателя произтича от това, че в предприетия анализ на събраните
сведения са перифразирани думите на Василев, че А. М. е бил причината за по-късното
поставяне на пиесата „Антигона“, което очевидно не е фактически извод на държавния
обвинител, а просто пресъздаване на думите на едно от лицата, от които са снети обяснения.
При това положение изискването на официална информация от ДКТ „Иван Радоев“ – град
Плевен относно презентирането на представлението „Антигона“ пред публика се явява
ненужно и нецелесъобразно, тъй като с нищо не би допринесло за установяването на
обективната истина.
В своето постановление прокурорът от СРП е взел отношение и по повод на
твърденията в сигнала на ГД „БОЕЦ“ за отправяни заплахи и оказван натиск от страна на
Васил Василев спрямо артисти и служители на НТ „Иван Вазов“. Съдът се солидаризира с
крайния извод на държавния обвинител, тъй като сред събраните материали действително
отсъстват проекции на подобни действия, които хипотетично биха могли да консумират
някой от фактическите състави, намиращи правната си уредба в Раздел V („Принуда“) от
Глава II на Особената част на НК, или който и да е друг престъпен състав от действащото
българско законодателство. Освен това, тези обстоятелства попадат извън предметния
обхват на съдебния контрол в случая, която настоящето производство касае единствено
преценка за наличието на данни за извършено престъпление срещу жалбоподателя.
Не на последно място съдът намира, че са положени адекватни усилия за изясняване на
обстоятелствата около твърдяната от Г. Г. злоупотреба със служебно положение от страна на
ръководните длъжностни лица от НТ „Иван Вазов“ чрез разпит на И. К. на длъжност
„шивач-мъжко ателие“ в театъра.
След задълбочено изследване на приобщените по преписката материали съдебният
състав формира окончателния си извод за липсата на данни за извършено престъпление от
общ характер. Последното обуславя правилността и обосноваността на обжалваното
6
прокурорско постановление за наличие на предпоставката по чл. 213, ал. 1 от НПК за отказ
от образуване на досъдебно производство. Поради изложеното, подадената жалба от А. М.
се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 02.06.2023 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство по
материалите, съдържащи се в пр. № 513000-18337/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
15362/2023 г. по описа на СРП, потвърдено с постановление от 10.01.2024 г. на прокурор при
Софийска градска прокуратура.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7