Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело
№ 229 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувана е по жалба
от А.Д.А., гражданин на ***, с адрес: ***, срещу Решение № 3897/16.05.2022 г.
на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с
което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.Д.А..
Жалбоподателят намира оспореното решение за незаконосъобразно, като
постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че оспореният
административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като
причините да напусне страната си на произход са свързани с наличието на заплаха
за неговия живот и сигурност. Твърди, че *** не е трета сигурна държава по
смисъла на §1, т. 9 от ЗУБ, тъй като в тази страна спрямо него, като ***
бежанец, не съществува защита от принудителното връщане в страната му на
произход. Иска отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание, лично и чрез назначенияq по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за
правната помощq процесуален представител, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Твърди, че в протокола от проведеното интервю
не били отразени всички предоставени от него данни за пребиваването му в ***.
Сочи, че дълго време са пребивавали там без документи. След това им издали
разрешение, но нямали права. Сочи, че е работил на много места, но не са му
плащали уговореното възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Председател на Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, конституирана като страна
в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Счита, че оспореното решение е обосновано с оглед събраните писмени и гласни
доказателства, както и че същото е законосъобразно, предвид липсата на законовите
основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административното производство е започнало по молба с рег.
№УП-18898/06.10.2021 г., подадена от жалбоподателя, с искане за предоставяне на
международна закрила от властите на Република България. В тази връзка, видно от
Регистрационен лист с рег. № УП18898/06.10.2021 г., търсещия закрила чужденец е
регистриран с имената А.Д.А., гражданин на ***, етническа принадлежност – ***,
роден на *** г. в ***, ***, религия – ***, ***, професия – ***, с ***
образование, ***, с документ за самоличност – карта за самоличност № ***, издадена от ***
на *** г., валидна до *** г. Към регистрационния лист е приложен списък с имената на роднините на А.А. – ***, ***, ***, ***, *** и *** и тяхното
местонахождение.
На 06.10.2021 г., във връзка с подадената молба за международна закрила, на
жалбоподателя е връчена покана, с която същия е бил уведомен, че следва да се
яви на 27.01.2022 г. в ДАБ при МС, РПЦ – ***, за провеждане на интервю.
С писмо рег. №УП-18898/07.10.2021 г., директорът на РПЦ – *** е изискал
становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ по депозираната молба за
международна закрила от А.Д.А., като в отговор на същото, с писмо рег. № 14427/23.11.2021
г., ДАНС е заявила, че не възразява на кандидата да бъде предоставена закрила в
Република България, в случай че отговаря на условията на ЗУБ.
С Решение №19/20.01.2022 г., директорът на РПЦ – ***, на основание чл. 29,
ал. 9 от ЗУБ и въз основа на подадена молба-декларация рег.
№УП-18892/19.01.2022 г., разрешил на А.Д.А., по време на производството за
предоставяне на международна закрила, да пребивава и да се настани за своя
сметка на посочения в молбата адрес, а именно в ***.
В хода на административното производство е съставен Протокол за проведено
интервю с А.Д.А., рег. № УП-18892/27.01.2022 г. В интервюто жалбоподателят е
заявил, че напуснал *** за първи път през *** г., нелегално, заедно със съпругата му и *** дете. След *** пребиваване в ***, се върнали обратно в ***. През *** г., заради военните действия, отново
напуснали страната си и отишли да живеят в ***, ***, където се родило *** дете. *** след това, липсата на работа и невъзможността да издържа семейството си го принудили
да се завърне в ***, като се установил в ***, в близост до границата с ***,
където обстановката била спокойна. Докато той работил в ***, съпругата и децата
му останали в ***. Два пъти ходил до там, за да се вижда със семейството си,
като през *** г. окончателно решил да напусне ***. През *** *** г. влезнал в България, нелегално, пеша, с още *** човека, през зелена граница, където били
задържани от българските власти. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Никога не бил осъждан или арестуван,
не е имал проблеми с властите в страната си по произход или с тези в ***,
заради етническата си принадлежност или заради вероизповеданието си. Не
членувал в политически партии или организации. Напуснал *** главно заради
водените там военни действия. В *** живял със семейството си под наем, работил
като ***, като през ***-*** г. се сдобили и с документи за временно пребиваване. Семейството ползвало
здравни и образователни услуги. Напуснал *** поради това, че заплащането там
било ниско и трудно издържал семейството си, както и поради необходимостта, на
детето му да ***, *** била скъпоплатена в ***. Към него и семейството
му не били отправяни заплахи и не било оказвано насилие. Не искал да се връща в
*** заради войната, която продължава и към момента. Подал молба за закрила в
Република България, защото страната била мирна.
С Решение № 3897/16.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна
агенция за бежанците при Министерския съвет, предмет на настоящия спор, на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови
решението си административния орган е приел, че в подробно обсъдената бежанска история на А.Д.А. липсват твърдения за осъществено
спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както в страната му
на произход – ***, така и в страната, в която е живял *** години – ***, поради което не били налице
субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираното разпоредба
понятие „основателни опасения от преследване“.
Посочено е също, че кандидатът не навежда и твърдения за осъществено
спрямо него преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо
такова. С оглед информацията, съдържаща се в Справка вх. № МД-227/05.04.2022 г.
на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, касаеща
положението на *** бежанци в *** и предвид ясните изявления на кандидата, по време
на проведеното интервю, е направен извод, че в случая се касае не за лице,
нуждаещо се от закрила, а за такова, търсещо по-добър живот. Респ., спрямо
лицето не е установено изискуемото по ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на статут на бежанец.
На следващо място, административния орган е приел, че по отношение на А.А. не са налице и предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Посочено е, че жалбоподателят не е бил
изложен и не съществува бъдещ риск от посегателствата, визирани в чл. 9, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗУБ, както в страната му на произход, така и в страната, в която
е пребивавал. Прието е, че за търсещия закрила *** се явява „трета сигурна
държава“, по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Причината, поради която А.Д.А. е
напуснал *** е съществуващата опасност от тежки посегателства срещу неговия живот
и личност, поради наличието на въоръжен конфликт в тази страна. Тази опасност
обаче, не била непосредствена, тъй като чужденецът е прекарал *** години на територията на *** (*** г. - *** г. и *** г – *** г.), където е живял съвсем мирно и спокойно, без да съществува риск за
сигурността му и тази на неговото семейство, както и не е бил принуждаван да
напуска *** или да се завръща в ***. По горните съображения е направен извод,
че не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, за предоставяне
на хуманитарен статут. Решението е връчено на 23.05.2022 г., а жалбата е
подадена, чрез административния орган, на 03.06.2022 г.
По делото са приложени и справки, изготвени от дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ при МС - Справка вх.№ МД-17/12.04.2022 г. относно общото
положение и рискови групи в ***, Справка вх. № МД-619/03.12.2021 г. относно
общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в *** и
Справка вх. № МД-227/05.04.2022 г. относно положението на *** бежанци в ***.
При тази фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Жалбата
е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт,
съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена
в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл. 75, ал. 1 от
ЗУБ, решенията, с които се предоставя или отказва предоставяне на статут на
бежанец или хуманитарен статут в производството по предоставяне на международна
закрила, се издават от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.
При постановяване на оспореното решение не се констатираха и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
нито нарушения на материалния закон. Решаващият орган е издал оспореното
решение след преценката на всички факти и обстоятелства, от значение за случая.
Изложени са надлежни фактически и правни основания за издаването му, след
обсъждане на данните от представената бежанска
история, съобразно с информацията за актуалната обстановка в страната по
произход и в ***.
В настоящия случай е спазено и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като е поискано и дадено становище от ДАНС. В
съответствие с изискванията на чл. 63а от ЗУБ, с чужденеца е проведено интервю,
за което същия е бил своевременно уведомен, като резултатите от интервюто са
материализирани в протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на
преводач на разбираем за него език.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради
своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по
произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея.
Установи се от приложения по делото протокол за проведено интервю, че А.Д.А.
не е имал проблеми с официалните власти на страната си по произход – ***, нито
с тези на държавата ***, където е живял в периода *** г. – *** г. и *** г. – *** г. От данните в бежанската му история
става ясно, че А.А. е напуснал *** заради военните
действия. В ***, той и семейството му живели легално, необезпокоявано, никой не
ги гонил или преследвал. Напуснал последната държава поради лични и
икономически причини. В хода на проведеното интервю, както в съдебно заседание,
от търсещото закрила лице не са въведени твърдения, от които да се направи
заключение, че спрямо него са осъществени конкретни действия, представляващи преследване
или обуславят основателен страх от преследване, основани на неговата раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради
политическото му мнение. Липсата на конкретни обстоятелства, от които да се
направи извод за основателно опасение от преследване или риск от бъдещо такова
на жалбоподателя, изключва възможността за предоставяне на търсената от него
закрила на това основание, поради което законосъобразно, с оспореното решение,
на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец, по смисъла на
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
На следващо място, настоящия състав на съда намира, че издаденото от председателя
на ДАБ при МС решение е законосъобразно и в частта, с която на жалбоподателя е
отказано предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗУБ. Според посочената разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на бежанец,
който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй
като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
От представената по делото справка на дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ при МС, относно общото положение в *** (вх. № МД-17/12.04.2022 г.), се
установява, че в *** съществуват проблеми, свързани с правата на човека, които
включват незаконни или произволни убийства от страна на правителството,
включително извършвани с многократна употреба на химическо оръжие като хлор и
други вещества; насилствени изчезвания; изтезания, включително такива включващи
сексуално насилие; произволно задържане; тежки и животозастрашаващи
условия в затворите, включително отказ на медицинска помощ; произволна или
незаконна намеса в неприкосновеността на личния живот; неоправдани ограничения
на свободата на изразяване, включително ограничения на печата и на достъпа до
интернет, цензуриране и блокиране на сайтове; значително потискане на правото
на мирни събрания и на свободата на сдружаване; силно потискане на религиозната
свобода; неоправдани ограничения на свободата на движение; ограничения на
политическото участие; незаконно набиране и използване на деца-войници от
правителството и от други въоръжени участници; трафик на хора и др.
Безнаказаността остава всеобхватна и дълбоко заложена в силите за сигурност,
разузнаването и други правителствени служби. В справката е посочено, че се
съобщава за хиляди достоверни случаи на държавни органи, които участват в чести
злоупотреби, за да накажат възприемани за опоненти лица, има значителен брой
съобщения за насилие над деца от страна на правителствени агенти. Посочено е,
че по информация от материал от сайта на Групата на Световната банка,
конфликтът в *** продължава да предизвиква почти невъобразима степен на
разрушение върху живота на *** народ и върху *** икономика.
Цитираната справка представлява официален писмен документ, по арг. от чл. 21, т. 7 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, поради
което се ползва с формална доказателствена сила
относно удостоверените в него факти. Данните в посочената справка сочат за
„наличието на въоръжен конфликт“ в ***,
като степента на насилие в тази страна е масово и безогледно, поради което тези
обстоятелства изпълват хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респ. за
търсещия закрила съществува опасност от тежки посегателства, визирани в
цитираната разпоредба, поради наличието на въоръжен конфликт в страната по
произход. Следователно, както правилно е преценил и административния орган, с
оглед ситуацията в родната страна на жалбоподателя, за същия не съществува
възможност да се завърне обратно там, като се установи в друга част от
територията на държавата, където да живее необезпокоявано, без опасност от
тежки посегателства срещу живота и личността му.
В случая обаче, от съществено значение, както е отбелязано и в оспореното
решение, е обстоятелството, че жалбоподателят е пребивавал *** години в ***, заедно със семейството си. Там са се родили и *** от децата му, а семейството му и към момента се намира в тази страна. От
бежанската история на търсещия закрила се установява, че в *** той не е бил
преследван и не е бил принуждаван да се завърне в ***. Не сочи данни, от които
да се направи извод за наличие на опасения за живота или свободата му, поради причини,
основани на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение. Той и семейството му имали издадени
документи, ползвали са медицински и образователни услуги в тази страна. От
представената по делото Справка с вх. № МД-227/05.04.2022 г. относно
положението на *** бежанци в *** се установява също, че Регламентът за временна
закрила и Законът за чужденците и международната закрила предоставят право на
легален престой, достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна
закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги,
след регистрация пред съответните органи. Всички *** бежанци в *** са защитени
срещу принудително връщане в ***.
Анализът на заявеното от жалбоподателя в проведеното интервю, както и информацията
за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи закрила в ***
обоснова извода, че последната се явява за търсещия закрила „трета сигурна
държава“, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ - държава, различна от държавата
по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е
пребивавал и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради причини,
основани на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална
група или политическо мнение; е защитен от връщане до територията на държава, в
която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; съществува възможност да
поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна
закрила като бежанец и са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде
допуснат до територията на тази държава.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не всичко казано от него
по време на проведеното интервю, по отношение на пребиваването му в ***, било
отразено и в съставения протокол. В случая, според отразеното в него,
протоколът е прочетен на кандидата след края на интервюто, съгласно правилото на чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Не е налице
допълнение към протокола, нито възражения
за грешки в превода или неточно отразени твърдения. Напротив – заявено е, че са
изложени всички причини, поради които е
напуснал страната си по произход (***) и държавата, в която е пребивавал (***).
Твърденията на жалбоподателя в съдебно заседание за ниското заплащане в ***,
както и за нарушения на работодателите му, не променят релевантните за спора
факти и обстоятелства и не обосновават различни правни изводи.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е
законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.А.
– гражданин на ***, с ЛНЧ **********, против Решение №3897/16.05.2022 г., издадено от председателя на ДАБ
при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на А.Д.А. е
отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението, на основание
чл. 138 от АПК, да се
изпрати на страните.
СЪДИЯ: