Решение по дело №44/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 79
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20207280700044
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 79/10.6.2020 г.

 

10.06.2020г., гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Ямболският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми май 2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:      ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                        

при секретаря Велина Митева и с участието на прокурор Димитринка Георгиева, като разгледа докладваното от Ваня Стоянова адм. д. № 44 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е административно и е образувано по реда на  чл.185, ал.2 АПК във връзка с чл.186, ал.2 АПК по протест на Д.Т.Г.–Зам.Адм.ръководител–Зам.Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол против разпоредбите на чл.46, ал.1 и чл.52, ал.1, т.4 от Наредба № 11  за определяне размера на местните данъци на територията на Община Болярово приета с Решение № 29 от 27.02.2008г., последно изм. с решение № 568/20.09.2019г. на Общински съвет, Болярово,  като се претендира да бъдат отменени поради тяхната незаконосъобразност.

В протеста се сочи, че разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от  Наредба № 11  противоречи на чл. 60 ал. 1 от ЗМДТ, който не предвижда най-ранен момент на заплащане на данък върху превозни средства..

В протеста се сочи още, че текстът на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в частта, която предвижда облекчение за извършващите патентна дейност лица, посочени в т. 10, 12 и т. 13 от Приложение № 4 към глава втора, раздел пет от ЗМДТ, противоречи на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, който текст регламентира данъчно облекчение само за лицата по т. 10 от Приложение № 4 от закона. Иска се отмяна на атакуваната разпоредба от местната наредба в посочената част поради противоречието ѝ с норма от по-висок ранг.

В изпълнение на чл. 188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“, бр. 14 от 18.02.2020 г.

В съдебно заседание вносителят на протеста, редовно призован,  не се явява.

Ответната страна - Общински съвет, Болярово - своевременно и редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол пледира за основателност на протеста и иска той да бъде уважен, като се отменят процесните  разпоредби от Наредбата в оспорените им части. Претендират се  разноски.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС в настоящия си състав приема за установена следната  фактическа обстановка:

С Докладна записка от 18.02.2008 г. (л. 32) е отправено предложение до Общински съвет – Болярово за приемане на Наредба № 11 за определяне размера на местните данъци на територията на община Болярово. Към предложението е представен и проект на наредбата, която е приета с решение № 29 от 27.02.2008г. на Общински съвет, Болярово, последно изменена с решение № 568 от 20.09.2019г. Наредбата е приета на основание чл. 1 ал. 2 от ЗМДТ, публикувана е във вестник „Крайречна искра“ на 29.02.2008г., бр. 131, последното й изменение е публикувано на 06.11.2019г., бр. 14 .

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 192а от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Протестът, като подаден от Прокурор при Окръжна прокуратура-Ямбол, (осъществяващ правомощието си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и по чл. 186, ал. 2 от с.з., което не е обвързано с преклузивен срок съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК), и срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК, (подлежаща на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от АПК), е процесуално допустим по отношение на оспорените от него текстова  на чл. 46 ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в частта, която предвижда облекчение за извършващите патентна дейност лица, посочени в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 от ЗМДТ.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Наредба № 11 за определяне размера на местните данъци на територията на община Болярово е действащ подзаконов нормативен акт – тя е приета с решение № 29 от 27.02.2008г. на редовно заседание на Общински съвет – Болярово, издадена е на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ и е публикувана във вестник „Крайречна искра“ на 29.02.2008г., бр. 131, а към настоящия момент е достъпна и на интернет страницата на общината. Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на община Болярово решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби. Актът е приет при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА. С оглед на това съдът счита, че е налице валидно приет подзаконов нормативен акт от орган с предоставена обща компетентност по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и специална по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.

При проверката за съответствие на оспорената разпоредба с материалния закон съдът взе предвид следното:

Разпоредбата н а чл. 46 ал. 1/изм. с решение 421 от 28.01.2011г/ от наредбата предвижда, че данъкът върху превозните средства се плаща на  две равни вноски в следните срокове: от 01 март до 30 юни и от 30 октомври на годината, на която е дължим. На предплатилите от 01 март до 30 април за цялата година се  прави отстъпка от 5 на сто. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ не е предвиден най-ранен момент за извършване на описаното действие. В този смисъл противоречи на повелителната норма на чл. 60 ал. 1 от ЗМДТ, която гласи : „Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто“.

 Освен това е недопустимо местния орган да доурежда материята по закона.

Съгласно чл. чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата „лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 към глава втора, раздел V от ЗМДТ, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие, че към декларацията по чл. 53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара“. Както се отбеляза по-горе, текстът на оспорената норма е приет с Решение на ОбС-Болярово на проведено на 27.02.2008 г. редовно заседание, но впоследствие, с ДВ, бр. 28 от 2011 г., нормата, уреждаща материята - т. 4 от чл. 61м, ал. 1 от ЗМДТ, е изменена така: „лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара“. Очевидно е, че и след посочената промяна в нормативната уредба законодателят отново императивно е определил кръгът от лица, които могат да ползват данъчно облекчение при облагане с патентен данък, но с последващото изменение на т. 4 от чл. 61м, ал. 1 от ЗМДТ е изключил от този кръг лицата, посочени в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4. При това положение, основателно е изразеното в протеста твърдение, че текстът на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в частта, която предвижда облекчение за извършващите патентна дейност лица, посочени в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 от ЗМДТ, противоречи на норма от по-висок ранг, а именно - на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, който текст регламентира данъчно облекчение само за лицата по т. 10 от Приложение № 4 от закона. Следователно, текстът на чл. 52, ал. 1, т. 4 от местната наредба в посочената част, като противоречащ на норма от по-висок ранг, се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и с оглед изричното искане от вносителя на протеста, ответникът по оспорването следва да бъде осъден да възстанови направените от Окръжна прокуратура – Ямбол разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Водим от горното, ЯАС, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ чл. 46 ал. 1 от Наредба № 11 за определяне размера на местните данъци на територията на община Болярово и  чл. 52, ал. 1, т. 4 от  Наредба № 11  за определяне размера на местните данъци на територията на Община Болярово приета с Решение № 29 от 27.02.2008г., последно изм. с решение № 568/20.09.2019г. на Общински съвет, Болярово,  в частта, която предвижда облекчение за извършващите патентна дейност лица, посочени в т.  12 и т. 13 от Приложение № 4 от ЗМДТ.

 

ОСЪЖДА Общински съвет-Болярово да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 138, от АПК.

 

Решението, съгласно чл. 194 от АПК, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът.

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

ЧЛЕНОВЕ:     1. /п/ не се чете                2. /п/ не се чете