№ 7410
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110141028 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „************,със седалище и адрес на управление
************,представлявано от ************ А.,против В. В. А.,ЕГН
**********,с адрес ************,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 2262 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,396,66 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
30.11.2021 г.,26,39 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2018 г.
до м.04.2020 г.,5,38 лева мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. до
30.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение и ответницата А. е клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в ************,при което ответницата е
задължена да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Твърди се,че за процесния период ответницата А. е
допуснала неизпълнение на договорните си задължения и незаплатената цена
възлиза на 2262 лева,за която се сочи,че съответства на реално доставено
количество топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че цената не е
заплатена в срок,ищецът претендира сумата от 396,66 лева мораторна лихва.
С исковата молба са предявени и претенции за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано
по реда на заповедното производство,но с оглед това,че заповедта за
изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление за ищеца е налице
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
1
съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор ответницата чрез назначения
особен представител изразява становище,че исковете са допустими,но
недоказани по основание. Твърди се,че не е доказано ответницата да е била
клиент на топлинна енергия към процесния период като не е доказано,че
ответницата е упражнявала правото си на ползване,нито е доказано да е
ползвана топлинна енергия в имота. Поддържа се,че исковете не са доказани
по размер. Формулирано е възражение за настъпила погасителна давност.
Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ************ намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ************ претендира
издаването на заповед за изпълнение против В. В. А. за сумите от 2262 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,396,66
лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г.,26,39 лева сума
за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,5,38 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г.
до 30.11.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 70110/2021 г. по описа
на СРС.
Представени са съобщения към фактури,издадени на 31.07.2019 г. и
31.07.2020 г. от ************ с получател В. В. Г.а.
С нотариален акт от 29.11.1996 г. В. В. ************ се легитимира
като носител на вещно право на ползване върху недвижим имот –
************ с площ от 65,28 кв.м.
Видно от договор № 1492/05.11.2001 г.,сключен между етажните
собственици в бл.116 на ************,като възложители,и
************,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
07.10.2001 г.
Представен е по делото договор,сключен между ************ и
************,съгласно който ************ приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
************ се съгласява да заплаща възнаграждение за услугата.
Приети са общи условия на ************ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и
отразяват показанията на водомера.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
2
експертиза се установява,че показанията на общия топломер се отчитат по
електронен път на първо число всеки месец,след което се приспадат
технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,топломерът е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,главницата за топлинна енергия за процесния период,без да са
включени задължения извън процесния период възлиза на 2189,98 лева.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания за
процесния период,изравнителните сметки са въведени и не са извършвани
прихващания извън процесния период,главницата за топлинна енергия
възлиза на 2189,97 лева,а за сума за дялово разпределение – 26,39
лева,мораторната лихва върху главница за топлинна енергия е в размер от
398,03 лева,а върху сума за дялово разпределение- 5,88 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска,а именно да докаже съществуването на
договорно правоотношение,да установи уговорените права и задължения за
всяка от страните,да докаже доставеното количество топлинна енергия,да
установи цената на доставена топлинна енергия. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 08.12.2021 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец доставя и
продава топлинна енергия,а ответницата А. е клиент на топлинна енергия
като носител на вещно право на ползване върху имота,в която насока съдът
взе предвид представения нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на
ползване,а договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното
право,без да е поставено изискване за наличието на договор в писмена форма
по отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и
ЗЕ. Когато има учредено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот,носителят на вещното право на ползване,а не голият собственик,се явява
клиент на топлинна енергия,защото носителят на вещно право на ползване
разполага с възможността да реализира фактическа власт върху
имота,респективно се явява задължен да заплаща доставената в имота
топлинна енергия. С оглед обстоятелството,че ответницата А. е носител на
вещно право на ползване върху имота,съдът приема,че ответницата отговаря
за заплащане стойността на доставена топлинна енергия,а е без значение по
какъв начин и в какъв обем ответницата е упражнявала притежаваното право
на ползване,в която насока съдът счита за неоснователни доводите в
3
писмения отговор,че не е доказано дали лично ответницата е ползвала имота.
Вещното право на ползване може да бъде упражнявано лично или чрез
другиго,а обемът,в който е упражнявано изцяло зависи от волята на вещния
ползвател. Така мотивиран,съдът приема,че между страните съществува
договорно правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните се уреждат от общите условия на дружеството
доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на топлинна енергия да бъде заплатена в срока по
общите условия. Доказването факта на изпълнение на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия е възложено на ответницата А.,а в хода
на производството не са представени доказателства ответницата да е
изпълнила своето задължение. Съвкупният анализ на доказателствата по
делото позволява да бъде възприето,че в сградата,където се намира
топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение. Това
означава,че клиентът заплаща за имота си топлинната енергия,определена от
дялово разпределение. В конкретния случай в имота не е ползвана топлинна
енергия за отопление,а само за битово горещо водоснабдяване,както и е
начислявана топлинна енергия от сградна инсталация,каквато заплащат
всички клиенти на топлинна енергия. Наличието на документи за главен
отчет,подписани за абонат,изготвянето на изравнителни сметки,както и
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което дяловото
разпределение е реализирано законосъобразно позволяват да бъде
възприето,че искът за главница за топлинна енергия е доказан по
основание,същият се явява доказан и по размер при съобразяване
заключението по съдебно-техническата експертиза,което определя размер на
главница за процесния период,без да са включени задължения извън
процесния период. Предвид това,че технологичните разходи са приспадани за
сметка на доставчика,начислената цена за топлинна енергия съответства на
реално доставена топлинна енергия,поради което искът следва да бъде уважен
изцяло. Съдът приема,че е доказана и исковата претенция за сума за дялово
разпределение при съобразяване клаузата на чл.36 от общите условия на
доставчика,както и при липсата на доказателства ответницата да е заплатила
сумата за дялово разпределение. Искът за сума за дялово разпределение е
основателен и доказан за сумата от 26,39 лева с оглед заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Изводът на съда,че исковете са доказани по
основание и по размер налагат разглеждането на своевременно
формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който
може да се позове на давност,ако кредиторът е бездействал в определен
период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Софийският районен съд счита,че
възражението за давност е основателно за сумите,представляващи главница
за топлинна енергия за периода м.05.-м.09.2018 г. и за сумата за дялово
разпределение за м.11.2018 г. Според общите условия на дружеството
доставчик главницата за топлинна енергия следва да бъде заплатена в срок от
4
45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,което означава,че
главницата за топлинна енергия за м.10.2018 г. е платима в периода
01.11.2018 г. до 15.12.2018 г.,а искът е предявен на 08.12.2021 г. преди да са
изминали три години,считано от изтичане на срока за плащане,поради което
за главницата за м.10.2018 г. и за всички по-нови задължения до края на
претендирания период – м.04.2020 г. възражението за давност се явява
неоснователно. За да приеме,че вземането за сума за дялово разпределение за
м.11.2018 г. е погасено по давност,съдът взе предвид,че за сумата за дялово
разпределение липсва уговорен срок за плащане,при което и при
съобразяване чл.114 от ЗЗД към предявяване на иска е изминал период повече
от три години от възникване на задължението. Така мотивиран,съдът
намира,че възражението за давност е основателно за сумата от 1,43 лева сума
за дялово разпределение и за 577,08 лева главница за топлинна енергия,т.е.
исковете подлежат на уважаване за сумите от 1684,92 лева главница за
топлинна енергия и за 24,96 лева сума за дялово разпределение.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично задължение не е изпълнено,при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане обезщетение за
забава. Когато задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма срок,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. Съдът счита,че
исковата претенция за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е
доказана по основание,защото за изпълнение на задълженията за заплащане
на топлинна енергия има срок и ако задълженията не бъдат заплатени в този
срок за периода,последващ изтичането на срока длъжникът се намира в
забава. С оглед това,че съдът е счел за основателно възражението на
ответницата А. за настъпила погасителна давност,върху погасените по
давност суми за доставена топлинна енергия мораторна лихва не е
дължима,тъй като с погасяване по давност на главницата се погасяват и
акцесорните задължения. Предвид изложените съображения съдът приема,че
искът за мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от 266,91
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер от 396,66 лева искът подлежи на отхвърляне. Съдът
намира,че искът за сумата от 5,38 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне. За да счете,че искът е
неоснователен,съдът взе предвид,че не е уговорен срок за изпълнение на
задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно
дружеството ищец не доказва да е отправило покана,с което да постави
ответницата в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че при
съобразяване уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени 75,78 лева за заповедното производство и 1106,82 лева за
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на В. В. А.,ЕГН **********,с адрес ************,че съществува
вземане на „************,със седалище и адрес на управление
************,представлявано от ************ А.,в размер от 1684,92 лева (
хиляда шестстотин осемдесет и четири лева деветдесет и две стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г., 266,91
лева ( двеста шестдесет и шест лева деветдесет и една стотинки ) мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до
30.11.2021 г., 24,96 лева ( двадесет и четири лева деветдесет и шест стотинки
) сума за дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
08.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 70110/2021 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля исковете в частта за разликата над 1684,92 лева до
пълния претендиран размер от 2262 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 266,91 лева до пълния претендиран размер от 396,66
лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 24,96 лева до пълния претендиран размер от 26,39 лева сума за
дялово разпределение,за сумата от 5,38 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. В. А.,ЕГН **********,с адрес ************ да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „************,със
седалище и адрес на управление ************,представлявано от
************ А. сумата от 75,78 лева ( седемдесет и пет лева седемдесет и
осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и 1106,82 лева ( хиляда сто и
шест лева осемдесет и две стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6