№ 835
гр. **** , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503369 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .
Образувано по въззивна жалба от А. О. Б. , чрез адвокат С.А., против решение № 3701/
05.08.2020г по гр.д.№ 1818/ 2020г. на Районен съд-****, поправено с решение № 260747/
16.10.2020г., в частите, в които е определен 1-срок на режим на лични отношения на бащата с
детето **** Б., без приспиване и в присъствието на майката, присъдена е издръжка в размер на
350лв. от датата на исковата молба- 10.02.2020г. , и по отношение на присъдената за минал период
/ 09.02.2019г.- 09.02.2020г./ в размер на 4200лв., на основание чл. 149 СК.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в
оспорените части. Изразено е становище, че определеният едногодишен срок е ненужно дълъг и с
оглед запазване връзката между родители детето следва да бъде намален до 6 месеца. Оспорен е
размера на присъдената издръжка като прекомерно завишен , неотговарящ на действителните
нужди на детето, което е в добро здравословно състояние, живее при много добри жилищни и
битови условия, семейството на майката реализира добри доходи. Към момента жалбоподателят
има второ дете , родено на 21.07.2020г. , за което също следва да се грижи.Не разполага със
собствено жилище и заплаща наем в размер на 390лв. месечно. Счита, че издръжка в размер на
200лв. е достатъчна за нуждите на детето, която може да заплаща без затруднения. Счита, че
предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен, поради събраните
доказателства за редовна финансова помощ с различни по размер суми, закупуване предмети на
бита, заплащане на периодични разходи / телевизия, интернет, телефон/, различни курсове на
детето, осигуряване средства за летни лагери и почивка на семейството.
По същество отправя искане за изменение на решението в обжалваната част за режима на
лични отношения с определяне 6-месечен срок при който детето ще посещава баща си без
преспиване и в присъствието на майката; за отмяна на присъдената издръжка от влизане на
решението в сила, за разликата над 200лв. до 350лв., и отхвърляне на предявения иск за тази сума;
за отмяна изцяло на присъдената за минало време издръжка и отхвърляне на иска по чл.149 СК . В
евентуалност да бъде намалена до размер на 2400лв. за периода 09.02.2019г.- 09.02.2020г.
Претендира разноските за въззивна инстанция.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- М. Х. Б., чрез адвокат
**** М., в който излага доводи за неоснователност на жалбата и направените искания. Счита, че
първоначалният ограничен режим на личен контакт по продължителност на периода е абсолютно
задължителен , поради констатираната в хода на процеса фактология. Между бащата и детето
липсва пълноценна комуникация , но са налице интензивни негативни реакция и страх от детето,
поради осъществено физическо насилие. Твърди също, че ответникът не е проявил инициатива да
види дъщеря си , дори на рождения ден, не е участвал в подготовката за първия учебен ден, той е
напълно дезинтересиран и отчужден. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят
направените по делото разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“- **** , не изразява становище.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и доказателствата
към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК , констатира :
Решението на Варненския районен съд по гр.д.№ 1818/ 2020г. не е обжалвано и поражда
законните си последици по отношение на постановеното прекратяване на граждански брак между
М. Х. Б. и А. О. Б., гражданин на Федерална република ****, на основание чл. 49, ал.1 от
Семейния кодекс; предоставеното упражняване на родителските права по отношение на детето
**** **** А.Б. на майката, и определеното местоживеене на нейния адрес в гр.****; втората част
от режима на лични отношения; ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.
Предмет на въззивно разглеждане са :- режима на лични отношения на бащата с детето за
срок от една година, считано от постановяване на съдебното решение : веднъж месечно – всяка
последна събота и неделя от месеца , от 09.00ч. до 17.00ч., без преспиване и в присъствието на
майката; - размерът на присъдената издръжка, на основание чл.143 СК, за разликата над 200лв. до
350лв.;- издръжката присъдена за периода 09.02.2019г.- 09.02.2020г.,на основание чл.149 СК.
Според мотивите на решението между бащата и детето липсва изградена емоционална
връзка , което налага първоначален режим за период от една година, през който срещите да се
осъществяват без преспиване и в присъствието на майката.
В посочената част жалбоподателят оспорва единствено едногодишния срок, който счита за
ненужно дълъг, с оглед да бъде запазена пълноценната връзка и детето да получава внимание и
грижа от двамата родители.
Съдът преценява следните факти и обстоятелства:
Бащата не е имал възможност да живее с детето след раждането му, когато през 2010г. е
екстрадиран и се връща в **** за уреждане на гражданския и имиграционен статус. Поради
раздялата между тях няма изградена емоционална връзка, с изключение на времето, в което са
заедно при гостуването на майката и детето, тогава на възраст 2 години. През 2016г. ответникът се
събира със семейството си и след това започва работа в гр.София. Срещите са периодични от
лятото на 2016г. до септември 2019г. Окончателно страните са разделени през януари 2020г., като
общуването на ответника с детето е ограничено до комуникация по телефона.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане“-****, за съществуващата емоционална
връзка, се базира на информация от майката и детето, което е заявило в процеса на социално
проучване, че изпитва страх от бащата си, който веднъж я набил, и желае срещите да се
осъществяват в присъствието на майката.
Ответната страна не оспорва, че е имало случай на физическо посегателство, но счита, че
шамарът е инцидентна проява и като такава не трябва да определя граници на общуването с
дъщеря му.
Съдът приема, съобразно посочените данни, че първоначалният режим на лични
отношения ще осигури емоционална сигурност за детето в отношението към бащата, и на този
етап ще благоприятства развитието на пълноценна връзка „родител- дете“. Ответникът е изразил
желание да бъде част от живота на дъщеря си, но не е предприел конкретни стъпки към общуване в
2
реална среда от януари 2020г. При тези обстоятелства изцяло в интерес на детето е първите срещи
по регламентирания режим да бъдат в присъствието на майката и тя да съдейства за укрепване на
доверието към бащата, а той от своя страна да изгражда правилна нагласа към неговите
потребности.В контекста на изложените съображения определеният срок не е прекомерен.
По иска за издръжка, на основание чл.143 СК :
На основание чл.59,ал. 2 СК издръжката на децата е част от въпросите, по които съдът се
произнася служебно, ако страните не постигнат споразумение.
Спорът в настоящото производство е относно размера на присъдената издръжка , за
разликата над 200лв. до 350лв. Решението не е обжалвано относно началната дата на
задължението, и в частта, в която искът е отхвърлен до предявения размер от 400лв.
Съгласно разпоредбите на чл.140, т.1 и чл.143, ал.1 и 2 СК , задължението за издръжка на
дете е безусловно и от първи ред.Родителят дължи изпълнение независимо дали е работоспособен
и дали може да се издръжка от имуществото си.
По правилото на чл.142, ал.1 СК издръжката е променлива величина, която адекватно
следва да отговаря на нуждите на лицето, което има право на издръжка, поставени приоритетно
пред възможностите на задълженото лице. Потребностите на детето **** включват обичайните за
възрастта и образователното ниво, здравна профилактика, социални и културни нужди, разходи за
извънкласно обучение / посещение на школа по рисуване и плуване/, необходими за неговия живот
и развитие в перспектива.
По отношение възможностите на бащата е установено, че от май 2018г. има среден месечен
доход над 2100лв. нетно възнаграждение, според удостоверение № 219/ 08.05.2019г. и
удостоверение № 358/ 22.06.2020г. издадени от „Пейсейф България“ ЕООД. Ново обстоятелства е
раждането на друго дете, за което следва да полагат грижи двамата родители. Следва да се
съобразят като разход средствата за наем и по законова дефиниция участието му в издръжката на
друго дете.
Майката М.Х. е родител на две непълнолетни деца- на 17 години и 15 години, и пряко
ангажирана с грижите за тях. По писмени данни тя е на трудов договор към „Крам комерс БГ“
ООД и през периода 01.01.2020г.- 01.05.2020г. е получавала минимално трудово възнаграждение,
допълнително от работа в друга фирма- „Прогрес 13“ ООД е получила за март
2020г.възнаграждение от 167.57лв. Според социалния доклад нейното актуално възнаграждение е
в размер на 610лв.
Месечната помощ за детето Симона, на основание чл.8д от Закона за семейните помощи за
деца, е предназначена за отглеждане на дете с трайни увреждания в семейна среда и се предоставят
независимо от доходите на семейството за задоволяване на основните специфични поради
увреждането потребности. Средствата, които законния представител получава за нуждите на
другите деца /социална помощ и месечни издръжки/, не са показател за неговите възможности,
както и оказваната финансова помощ от майката на ищцата не е доход на семейството.
Съдът не приема защитната теза на въззивника за определяне на издръжката към границата
на задължителния минимум. Икономическите условия в страната диктуват ежегодно увеличаващи
се разходи за базови нужди- храна, облекло,транспорт, консумативи. Показател за инфлационния
индекс е промяната на минималната работна заплата. Съпоставимо с този показател, на основание
чл.142, ал.2 от СК, се променя и размера на минималната издръжка, която от 01.01.2021г. е
162.50лв., съобразно приетата с ПМС № 331/ 26.11.2020г. минималната работна заплата от 650лв.
Обобщено от всички установени факти, бащата разполага с по-добри финансови
възможности, които му позволяват да осигурява повече средства, за разлика от майката, която към
момента полага преки и непосредствени грижи за три деца. При обща издръжка в размер на 400
лв., неговото участие със сумата 350лв. месечно е обосновано, защото по този начин ще осигури на
детето условия на живот, необходими за неговото развитие.
3
По иска за издръжка, на основание чл.149 СК :
Пред въззивния съд ответникът поддържа твърденията, че е участвал в издръжката на
детето с ежемесечна парична помощ в размер на 200лв. от началото на 2020г., и закупуване на
дрехи на стойност 250лв. През годините е финансирал покупката на различни предмети за бита.
Доказателствената тежест при установяване на спорни факти и обстоятелства, е на
страната, която черпи права от тях. В процеса не са ангажирани доказателства какво е конкретното
участие на бащата в издръжката на детето през едногодишния период до завеждане на исковата
молба. До фактическата раздяла през септември 2019г. ответникът е пътувал от София до ****
всеки месец или на два-три месеца, помагал на детето си, купувал дрехи и други вещи, според
показанията на св.Илиева. Ищцата не отрича и финансово участие, но твърди, че е било
инцидентно и с малки суми.
От изложеното следва, че задължението за издръжка не е изпълнявано периодично и
адекватно на нуждите на детето. При тези обстоятелства искът е основателен и частично доказан
по размер. При месечна издръжка в размер на 250лв., дължимата за периода 09.02.2019г.-
09.02.2020г., следва да бъде 3000лв. В останалата част- до присъдения размер от 4200лв., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно в частите, в които е
определен режим на лични отношения на бащата с детето за срок от една година без преспиване и
в присъствието на майката, и относно размера на присъдената издръжка, на основание чл.143 СК.
Решението следва да се отмени в частта на присъдената издръжка за минал период
/09.02.2019г.- 09.02.2020г./, на основание чл.149 СК, за разликата над 3000лв. до 4200лв., и
исковата претенция за сумата 800лв.да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Дължимата
на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса върху иска по чл.149 СК е 120лв., а общо
начислената върху уважените искове за издръжка- 624лв.
На основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.280, ал. 3, т.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3701/ 05.08.2020г по гр.д.№ 1818/ 2020г., поправено с
решение № 260747/ 16.10.2020г. на Районен съд-****, в частта, в която е определен едногодишен
срок на режима на лични отношения на бащата А.О. ****, ЕГН- ****, с детето **** **** А.Б.,
ЕГН-ЕГН**** без приспиване и в присъствието на майката, и в частта, в която е осъден да
заплаща в полза на детето **** **** А.Б., чрез неговата майка и законен представител М. Х. Б.,
ЕГН **********,, месечна издръжка, на основание чл.143 СК, за разликата над 200лв. до 350лв.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която А.О. ****, гражданин на Федерална република
****, роден на 14.09.1983г., ЕГН- ****, е осъдена да заплати в полза на детето **** **** А.Б.,
ЕГН**** чрез неговата майка и законен представител М. Х. Б., ЕГН-**********, издръжка за
периода 09.02.2019г.-09.02.2020г.,за разликата над 3000лв./ три хиляди лева/ до присъдените
4200лв./ четири хиляди и двеста лева/, на основание чл.149 СК, и в частта на присъдената
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК за разликата над 624лв. до 672лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000лв. до 4200лв. като неоснователен, на основание
чл.149 СК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване само в частта за режима на лични
отношения по реда и при условията на чл. 280 ,ал.1 ГПК.В останалата част е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5