№ 200
гр. гр.Несебър, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100005 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда с идентификатор ****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, комплекс „********“, представлявана от
председателя на УС - А.С., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът В.В.Г. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
съответно на квотата й в съсобствеността следните суми: сумата 649,34 лв. – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима за СОС с идентификатор
******.***, сумата от 29,18 лв. – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. –
31.07.2023г., сумата от 102,38 лв. - обезщетение за забава върху горните две суми за периода
02.10.2022г. – 03.01.2024г., сумата от 487,67 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор ******.***, сумата от
155,55 лв. – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., сумата от
22,07 лв. - обезщетение за забава върху горните две суми за периода 02.10.2023г. – 03.01.2024г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Ищецът твърди, че ответникът е собственик по силата на нотариален акт от 22.12.2020г.
на СОС с идентификатор ******.***, находящ се в сграда в режим на етажна собственост –
комплекс „********“. Развиват се съображения за осъществявана поддръжка от етажната
собственост. Навежда се, че с решения от 05.08.2022г. – по т. 5, т. 6 и т. 7 от протокола били взети
решения за дължимите суми за финансовата 2022/2023г., като бил определен срок за плащане –
01.10.2022г. Обръща се внимание, че за финансовата 2023/2024г. такива решения били взети по т.
4, т. 5 и т. 6 от протокол от общо събрание от 10.07.2023г. – със срок за плащане – 01.10.2023г.
Излага се, че ответникът не заплатил посочените суми. С тези доводи молят предявените искове да
бъдат уважени. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника В.В.Г., чрез особен представител, е подаден отговор
на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че не са представени
доказателства какви идеални части от общите части на етажната собственост притежават
отделните собственици. Сочи се, че не са представени доказателства за броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства относно разходите по чл. 51 от
ЗУЕС. Отправя се възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди, че не са представени доказателства
за реално направени разходи за поддръжка и управление през 2022г. и 2023г. От съда се иска да
отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на СОС с идентификатор ******.***, който се намира в сградата в
режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в
етажната собственост от 05.08.2022г. и 10.07.2023г. са определени годишни такси за управление и
поддръжка и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, вкл. за процесните периоди. В негова тежест
е да докаже размера на претенцията си, в това число броят на собствениците, ползвателите и
обитателите в сградата и притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата,
както и, че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възражението си, че не дължи плащане на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот *** том XII, рег. № *****, дело № **** от
22.12.2020г. (на л. 7 – л. 8 от делото) се установява, че В.В.Г. е собственик на самостоятелен обект
с идентификатор ******.***, апартамент Д 19, находящ се в сграда в режим на етажна собственост
– комплекс „********“, ведно с 6.32 кв. м. от общите части на сградата. От решение по т. 5 от
дневния ред от общото събрание на етажната собственост 10.07.2023г. (на л. 100 от делото) се
установява, че посочените идеални части са приравни с решение на общото събрание на етажната
собственост на 0,51 % идеални части от общите части в сградата.
На 05.08.2022г. се провело общо събрание на етажната собственост в сградата (видно от
протокол на л. 9 – л. 54 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се доказва провеждане
на събрание на тази дата, като същото не е оспорено от ответника. Няма данни и твърдения
решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което съдът приема, че
са влезли в сила (още повече с оглед приложеното съобщение и протокол за поставянето му – на л.
54 от делото, с които се удостоверява надлежно обявяване на решенията). На 10.07.2023г. също е
проведено събрание, решенията по което са влезли в сила – същите са обективирани в протокол на
л. 57 – л. ***, като също са обявени по надлежния ред (със съобщение и протокол за поставянето
му на л. 104 от делото) и няма данни да са обжалвани по надлежния ред.
На събранието на 05.08.2022г. по т. 5 от дневния ред бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 127 323,13 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 7 500 лв. По т. 6 от дневния ред
2
от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно
идеалните части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят, като с решението изрично е прието, че броят на собствениците, ползвателите и
обитателите в комплекса е 257. По т. 7 от дневния ред за началото на финансовата година се
приела дата 01.08.2022г., а за край – дата 31.07.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите
– 01.10.2022г. .
По т. 5 от дневния ред на събранието от 10.07.2023г. бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2023/2024г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 95 623,40 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 39 200 лв. В т. 5 от дневния ред
изрично било прието, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разпределят между 252
собственици, а тези по чл. 50 от ЗУЕС съобразно идеалните части, като в табличен вид били
определени разходи за всеки един обект, в това число и този на ответника – 487,68 лв. по чл. 50 от
ЗУЕС и 155,55 лв. по чл. 51 от ЗУЕС. С решение по т. 6 от дневния ред от същото събрание за
началото на финансовата година се приела дата 01.08.2023г., а за край – дата 31.07.2024г. Бил
определен и срок за плащане на таксите – 01.10.2023г.
Съдът намира, че с така представените протоколи се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявените претенции. В тази връзка не се приемат възраженията на
особения представител на ответника за липса на яснота по отношение на начина на разпределяне
на разходите. И в двата протокола, с решението за определяне на бюджета, изрично е приет и
броят на собствениците, ползвателите и обитателите, които следва да участват в разходите по чл.
51 от ЗУЕС, като по този начин общото събрание е формирало воля (с влязло в сила решение) за
броя на лицата, между които следва да се разпределят тези разходи. Нещо повече – с решението от
10.07.2023г. разходите са определени отделно за всеки самостоятелен обекти са посочени с
конкретни величини за апартамента на ответника, а в решението се съдържа имплицитно и воля на
общото събрание, че той притежава 0,51 % идеални части от общите части в сградата. Именно с
този процент е съобразено разпределянето на разходите по чл. 50 от ЗУЕС както за финансовата
2022г. – 2023г., така и за финансовата 2023г. – 2024г.
Налага се извод, че с решенията на общото събрание от 2022г. и 2023г. разходите са приети
по напълно определяем начин (като дори с решенията от 2023г. са определени по отделно за всеки
собственик). В инкорпорирания в протоколите проект за бюджет (приет от общото събрание) се
съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата за
разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).
Така също в протоколите са приети и решения, с които се определя броят на собствениците, между
които следва да се разпределят разходите по чл. 51 от ЗУЕС за всеки от периодите, поради което
съдът приема, че общото събрание е взело валидни решения в тази насока и липсата на други
доказателства за броя на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата за процесните
периоди, не е пречка да се приеме, че исковете са доказани по основание и размер. Очевидно е, че
единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС), а
разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от собствениците идеални
части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на бюджета дължимите суми
са приети по определяем начин (а за 2023г. и по конкретно определен начин) и в съответствие с
3
изискванията на ЗУЕС. На ответника са начислени суми по посочените правила, като за всеки
собственик е начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС за 2022г. от 29,18 лв. (чрез разделяне на цялата
сума от 7 500 лв. на 257 обекта), а вноската по чл. 50 от ЗУЕС за 2022г. (649,34 лв.) е определена за
ответника като съотношение на процента му идеални части от общите части (касаещи процесния
обект – 0,51 %) към общата сума от 127 323,13 лв. По същия начин за 2023г. таксата по чл. 51 от
ЗУЕС е определена чрез разделяне на общата сума от 39 200 лв. на 252 обекта, а вноската по чл. 50
от ЗУЕС – чрез съотношение на 0,51 % към сумата от 95 623,40 лв. (като в протокола са посочени
и конкретните суми, дължими за обекта на ответника). Посочените в исковата молба суми за
плащане отговарят на така определените (при спазване на т. 5 и т. 6 от протоколите от общите
събрания и правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС) суми, като съдът вече посочи, че приема за
доказан брой на собствениците, върху които да се разпределят разходите по чл. 51 ЗУЕС, а
именно: 257 за 2022г. и 252 за 2023г. (с оглед изричните решения на общото събрание в тази
насока). В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани доводите за нарушения на
правилата на ЗУЕС при определяне на различните разходи, тъй като не могат да бъдат обсъждани
в рамките на настоящия процес (биха могли да се наведат в евентуално производство по чл. 40 от
ЗУЕС, а по делото няма данни решенията от 2022г. и 2023г. да са отменени по надлежния ред).
Сумите, които начислени за плащане от ответника за процесните периоди, са както следва:
649,34 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима
за СОС с идентификатор ******.***, сумата от 29,18 лв. – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за
периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от 487,67 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“
за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор ******.***, сумата от
155,55 лв. – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г. Както се посочи
таксите по отделните пера за процесните периоди са определяеми (респ. за 2023г. конкретно
определени за обекта на ответника) и претенциите на ищеца отговарят на квотата на ответника в
рамките на цялостно приетите бюджети.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г.
по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II
гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от
общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения,
както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общите събрания. Изводът от приложените по делото доказателства е, че решенията на общите
събрания са влезли в сила (няма твърдения и ангажирани доказателства за обратното). Следва да
се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за дължимите от
всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения за разходите в
етажната собственост (в случая с решенията от 2023г. сумите са определени и за всеки един
4
собственик). Управителният съвет е този, който организира изпълнението на решенията на общото
събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на волеизявлението си за
определяне на конкретните задължения за процесния апартамент (чрез подаване на исковата
молба) управителният съвет е предприел действия по изпълнение решенията на ОС – относно
решенията за 2022г.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите
за 2022г.: 01.10.2022г. и за тези за 2023г. – 01.10.2023г. Следователно задълженията са били
определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС).
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск.
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът е указал на ответника да
докаже, че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно. Както е прието в
Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д.№ 395 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение, при
направено по гражданско дело възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за
управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният
собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за
страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава- че етажният собственик е пребивавал в имота си 30
или по-малко от 30 дни за една календарна година. Доказателствената тежест по делото е
разпределена при спазване на тези правила. По делото не са приети доказателства, които да
установяват при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на това възражение на
особения представител на ответника. Ето защо по отношение на такса по чл. 51 от ЗУЕС
ответникът не е доказал възражението си по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Извън горното – по отношение на периода 2023г. следва да се има предвид, че с решението
по т. 6 на общото събрание от 2023г. (на л. 102 от делото) е определена финансова година за
вземанията – 01.08.2023г. – 31.07.2024г. Тук следва да се обърне внимание на определени
обстоятелства: от 29.09.2023г. е налице нова редакция на материалната норма на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС, според която не се заплащат разходите по ал. 1 или ал. 9, т. 1 за деца, ненавършили 6-
годишна възраст. Със законодателната промяна от тази дата е отпаднало действащото до този
момент ограничение на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, на което се позовава ответникът – че не се заплащат
разходи от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. Освен това от 31.12.2023г. е в сила редакция на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС,
според която за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера,
който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Налага се извод, че в рамките на
финансовата година 01.08.2023г. – 31.07.2024г. са последвали изменения на материалната норма на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, които са довели до отпадане възможността собственик, който пребивава по-
малко от 30 дни в апартамента, да не заплаща такси. Ето защо за тази финансова година се дължи
такса като за един собственик (както е и начислена с решението на общото събрание). Изводът е,
че след 29.09.2023г. (в рамките на календарната 2023г.) ограничението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е
отпаднало. Т.е. възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, освен, че остава недоказано по делото, за
2023г. е и неоснователно поради настъпилите законодателни изменения.
5
С оглед изложеното искът по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периодите 02.10.2022г. – 31.07.2023г. и 02.10.2023г. – 03.01.2024г. Както се
посочи задължението на ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.10.2022г., респ. 01.10.2023г. Ето защо следващия
ден ответникът е изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни
покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответника
в забава за периода 02.10.2022г. – 31.07.2023г. и периода 02.10.2023г. – 03.01.2024г. Същата е
доказана и по размер, тъй като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че
претендирания размер от 102,38 лв. за периода 02.10.2022г. – 31.07.2023г. и 22,07 лв. за периода
02.10.2023г. – 03.01.2024г. попада в рамките на дължимото обезщетение за забава върху
главницата.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски (съобразно
списък на л. 150 от делото, който е рамката, от която съдът е обвързан): 52,87 лв. за платена
държавна такса, 444,12 лв. – платен депозит за особен представител на ответника, 600 лв. –
платено възнаграждение за адвокат, 400 лв. – адвокатско възнаграждение в производство по
обезпечаване на бъдещ иск – ч.гр.д. № 1321/2023г. по описа на Районен съд Несебър и 40 лв. –
държавна такса по ч.гр.д. № 1321/2023г. по описа на Районен съд Несебър (на л. 108 от това дело,
като няма основания да се присъжда претендираната сума за такса от 115 лв., тъй като няма
доказателства да е платена такса в този размер) – разноските от обезпечителното производство
подлежат на обезщетяване с настоящия съдебен акт съобразно приетото в т. 5 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2023г. по описа на ОСГТК на ВКС. По отношение на адвокатските
хонорари, претендирани от ищеца, с оглед възражението за прекомерност на ответника по чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът констатира, че хонорарите не са прекомерни, съобразени с предвидените
минимуми в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а освен това и при извършена самостоятелна преценка с оглед приетото в
Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г., по дело С-438/22,
ECLI:EU:C:2024:71, настоящият съдебен състав достигна до извод, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредбата (респ. заплатен от ищеца), не е прекомерен
през призмата на фактическа и правна сложност на делото, различните периоди, за които се
претендират сумите, по различни пера, приети с отделни решения на етажната собственост и
множеството правни възражения, вкл. по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, наведени в отговора на исковата
молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.В.Г., дата на раждане ********г., гражданин на *********, с постоянен адрес
в гр.Несебър, к-с ********, вх. *********, БУЛСТАТ: ********, да заплати на Етажната
собственост на сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Несебър, комплекс „********“, представлявана от председателя на УС - А.С., на основание
6
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата 649,34 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода
01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима за СОС с идентификатор ******.***, сумата от 29,18 лв. –
разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г. за СОС с идентификатор
******.***, сумата от 487,67 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2023г.
– 31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор ******.***, сумата от 155,55 лв. – разходи по
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г. за СОС с идентификатор ******.***,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 03.01.2024г., до
окончателното плащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 102,38 лв. -
обезщетение за забава върху главниците за 01.08.2022г. – 31.07.2023г., начислено за периода
02.10.2022г. – 03.01.2024г. и сумата от 22,07 лв. - обезщетение за забава върху главниците за
01.08.2023г. – 31.07.2024г., начислено за периода 02.10.2023г. – 03.01.2024г., а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1536,99 лв., представляваща направените по делото разноски, от които
52,87 лв. за платена държавна такса, 444,12 лв. – платен депозит за особен представител на
ответника, 600 лв. – платено възнаграждение за адвокат по настоящото дело, 400 лв. – адвокатско
възнаграждение в производство по обезпечаване на бъдещ иск – ч.гр.д. № 1321/2023г. по описа на
Районен съд Несебър и 40 лв. – държавна такса по ч.гр.д. № 1321/2023г. по описа на Районен съд
Несебър.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7