Решение по дело №2574/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20184120102574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 233

 

град Горна Оряховица, 16.05.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Снежана Георгиева и в присъствието на прокурора ......…..….........…, като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2574 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М. М. , чрез пълномощника юрисконсулт П.П. твърди в исковата молба, че е сключен договор между „А1 България” ЕАД (с предишно име „Мобилтел” ЕАД) и ответника Н.С.М. Договор № М4955010/28.04.2016г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, както и приложения към него. За периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г. е извършено изпълнение на договора от страна на ищцовото дружество, но ответникът не заплатил възникналите спрямо него задължения в размер на 153,38 лв. в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД. Сочи се, че в тази връзка, договор № М4955010/28.04.2016 г. е прекратен по вина на ответника и съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД, на 17.11.2016г. са начислени неустойки в общ размер на 481,44 лв.

От страна на „А1 България” ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1867/2018 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица и издадена заповед за изпълнение. На основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от ответника Н.С.М..

Сочи се, че предвид гореизложеното и на основание чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 634,82 лв., представляващи сбор от сумите, както следва: 121,48 лв., представляваща цената за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислена съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г., приложенията към него и Общите условия, за което са издадени следните първични счетоводни документи: фактура № ********* от 10.06.2016г. за сумата от 38,15 лв.; фактура № ********* от 12.07.2016г. за сумата от 37,96 лв.; фактура № ********* от 11.10.2016г. за сумата от 0,06 лв.; фактура № ********* от 11.11.2016г. за сумата от 67,97 лв., като по последната фактура е извършено кредитиране в размер на 22,66 лв., с остатък в размер на 45,31 лв.; 31,90 лв., представляваща месечни вноски по погасителен плат за устройство на изплащане за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислена съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г., приложенията към него и Общите условия, за което  са издадени следните първични счетоводни документи: фактура № ********* от 10.06.2016г. за сумата от 14,50 лв., с извършено кредитиране в размер на 13,05 лв.; фактура № ********* от 12.07.2016г. за сумата от 14,50 лв., с извършено кредитиране в размер на 13,05 лв.; фактура № ********* от 10.08.2016г. за сумата от 14,50 лв., с извършено кредитиране в размер на 13,05 лв.; фактура № ********* от 12.09.2016г. за сумата от 14,50 лв., с извършено кредитиране в размер на 13,05 лв.; фактура № ********* от 11.10.2016г. за сумата от 14,50 лв., с извършено кредитиране в размер на 13,05 лв.; фактура № ********* от 11.11.2016г. за сумата от 14,50 лв., с извършено кредитиране в размер на 13,05 лв.; фактура № ********* от 09.12.2016г. за сумата от 232,00 лв., с извършено кредитиране в размер на 208,80 лв., с остатък в размер на 23,20 лв.; 481,44 лв., представляваща начислени неустойки, за което е издаден следния първичен счетоводен документ - сметка № ********* от 17.11.2016г., образувана от  месечните абонаментни такси без ДДС, всяка в размер на 28,32 лв. от момента на прекратяване на договора -17.11.2016г., до края на срока на договора;

            Ищецът моли съда да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, че ответникът Н.С.М., ЕГН **********, му дължи сума в общ размер от 634,82 лв., представляваща сбор от  сумите: 121,48 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислена съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г. и Общите условия; 31,90 лв., представляваща месечни вноски по погасителен плат за устройство на изплащане за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислена съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г., приложенията към него и Общите условия, 481,44 лв., представляваща начислени неустойки, както и законната лихва върху сборната сума 634,82 лв., считано от датата на образуване на ч. гр. д. № 1867/2018г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание чрез юрисконсулт П.П. ищцовото дружество поддържа предявения иск. Моли съда да постанови неприсъствено решение, като уважи предявения иск и присъди на дружеството направените разноски в настоящото и заповедното производства.

ОТВЕТНИКЪТ Н.С.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Не заема становище по предявения иск.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства – заверени преписи от договор М4955010/28.04.2016г.; Приложение № 1 към Договор № *********/28.04.2016г.; Договор за продажба на изплащане № *********/28.04.2016г.; Приложение № 2 – Погасителен план към Договор за продажба на изплащане № *********/28.04.2016г.; Гаранционна карта № *********; Приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от 28.04.2016г.; сметка № ********* от 17.11.2016г.; Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите; фактура № ********* от 10.06.2016г.; фактура № ********* от 12.07.2016г.; фактура № ********* от 10.08.2016г.; фактура № ********* от 12.09.2016г.; фактура № ********* от 11.10.2016г.; фактура № ********* от 11.11.2016г.; фактура № ********* от 09.12.2016г. е видно, че между страните е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане. За периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г. ответникът не заплатил възникналите спрямо ищцовото дружество задължения в общ размер на 153,38 лв. в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД. В тази връзка, договор № М4955010/28.04.2016г. е прекратен и съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД, на 17.11.2016г. са начислени неустойки в общ размер на 481,44 лв.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 1867/2018г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. № 10774 от 21.09.2018г., въз основа на което е било образувано посоченото дело. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 2241 от 25.09.2018г. срещу ответника в настоящото производство за сумата от 634.82 лв. /шестстотин тридесет и четири лева и осемдесет и две  стотинки/, представляваща неплатени парични задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г. и за неустойки за неизпълнение на договор, по договор № М4955010/28.04.2016г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2018г. до окончателното й плащане, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите по същото дело, в срока по чл.414 от ГПК, ответникът е подал възражение за недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съдът предоставил на ищеца едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника. В указания срок ищецът подал настоящата искова молба, поради което и същата е процесуално допустима.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в съдебно заседание от 15.05.2019г. искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото с разпореждането си по чл. 131 от ГПК от 17.01.2019г., съдът е разяснил на ответника Н.С.М. последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото заседание. Разпореждането е връчено на ответника лично на 13.02.2019г. В срока по чл. 131 от ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба. Същия не се явява и в първото по делото заседание, въпреки редовното му призоваване; не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове се явяват вероятно основателни. Съдът взе предвид също, че с молба в съдебно заседание от 15.05.2019г., ищецът чрез юрисконсулт П.П. моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК.     При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД са вероятно основателни. Този извод се налага с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – наличието на валиден договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и стойността им; надлежно упражненото право за прекратяване на договора. Вероятната основателност на предявените искове се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства, представени от ищеца и описани по - горе. Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на поетите договорни задължения са за отрицателни факти, поради което в тежест на последния е да докаже, че е изпълнил. Такива доказателства по делото не са представени.

С оглед разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236, ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239, ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани. Съдът следва да приеме за установено по отношение на страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 121,48 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислена съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г. и Общите условия, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 21.09.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 31,90 лв., представляваща месечни вноски по погасителен план за устройство на изплащане за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислени съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г., приложенията към него и Общите условия, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 21.09.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 481,44 лв., представляваща начислени неустойки.

При този изход на делото, на основание  чл.78, ал.1 от ГПК,  ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 325,00 лв., представляваща направени в производството по гр.дело № 2574/2018г. на ГОРС разноски (25,00 лв. - ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК и 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с раздел IV, чл. 25, ал.1 от Наредба за изплащане на правната помощ).

            Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя - кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца - заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело № 1867/2018г. на ГОРС в размер на 175,00 лв. (25,00 лв. - ДТ и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с раздел IV, чл. 26 от Наредба за изплащане на правната помощ).

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М. М. , против Н.С.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, че Н.С.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М. М. , СУМА в размер на 121,48 лв. (сто двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислена съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г. и Общите условия, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 21.09.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането; СУМА в размер на 31,90 лв. (тридесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща месечни вноски по погасителен план за устройство на изплащане за периода от 07.05.2016г. до 07.12.2016г., начислени съгласно условията на договор № М4955010/28.04.2016г., приложенията към него и Общите условия, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 21.09.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането и СУМА в размер на 481,44 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща начислени неустойки.

ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М. М. , СУМА в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направените разноски в производството по гр.дело № 2574/2018г. на ГОРС и СУМА в размер на 175 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело № 1867/2018г. на ГОРС.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

            На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

Препис от влязлото в сила решение ДА СЕ ПРИЛОЖИ по ч.гр.дело № 1867/2018г. на ГОРС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………