Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 20.06.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети юни  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2418 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 В първоначалната си искова молба ищецът „А и А“ ООД е изложил твърдения, че съгласно сключени между страните Договор за наем и доставка от 01.08.2017г.  и Договор от 02.02.2018г. за наем, ищецът в качеството си на наемодател/доставчик е предоставил под наем строителна механизация за нуждите на обект „Сграда 7 – Реконструкция на масивна сграда винарска изба и административна сграда с битови помещения и обществено-обслужваща сграда към Винарска изба „Бонония Естейт“ в УПИ ІІ 000030 в землището на с. Кошава, м.“Дунаре“, община Видин“ и за обект „Ремонт и разширение на паркинг с монтаж на реклама за работното време към „Хипермаркет на Кауфланд Враца“, находящ се в гр. Враца,  ж.к.“Лева река“, ул.“********, ПИ 12259.1014.101“.

За извършените  услуги и доставки са били издадени данъчна фактура № **********/23.10.2017г.,  № **********/30.11.2017г., № **********/30.11.2017г., № **********/30.11.2017г., № **********/30.11.2017г.,  № **********/08.12.2017г., № **********/18.12.2017г., № **********/18.12.2017г., № **********/20.02.2018г. и № **********/06.08.2018г. на обща стойност 149 289. 12 лева с ДДС.

По фактурите са останали неплатени 107 551. 12 лева. Сумата не е била платена и след изпратена на 18.09.2018г. чрез нотариус П.П. нотариална покана, при което  ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 107 551. 12 лева  по фактурите, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (16.11.2018г.), както и 8 487. 86 лева изтекли лихви до 11.10.2018г., с конкретно уточнен начален период на забавата и размер на лихвата върху всяка от фактурите,  с присъждане на направените разноски.

В първоначалния си отговор ответникът „Б.-С“ ООД не е оспорил сключването на договорите. Възразява, че част от фактурите не са издавани във връзка с посочените от ищеца договори (№ 1378/30.11.2017г., № 1379/30.11.2017г. и № 1480/06.08.2018г.). Не е предоставяна строителна механизация. Представените фактури не са съставени в съответствие с изискванията на чл. 6, чл. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. Оспорва се предоставянето на услугите и доставката на стоките по фактурите. Не са съставяни надлежно отчетни протоколи по договорите, представените фактури не са издадени на база такива и не отразяват действителния обем на предоставените услуги/доставените стоки.  Като акцесорни се оспорват и претенциите за лихви за забава, като и периода на забавата, съгласно уговореното  в договора от 01.08.2017г. (срокът за изпълнение е 30 дни след издаване на фактурата).

 В допълнителната искова молба ищецът конкретно отнася всяка една от процесните фактури по посочените в първоначалната искова молба договори и уточнява при какви обстоятелства е била издадена фактура № 1480/06.08.2018г., съответно, че на 26.09.2018г. между страните е бил подписан протокол за прихващане и ответникът се е задължил да заплати сумата от 8 346 лева. Фактурата от 06.08.2018г. не е ирелевантна за процеса, както и ответникът е посочил задължението си по счетоводни сметки съгласно писмо изх. № 011/07.02.2019г. Било е потвърдено и салдото за предходната година (писмо изх. № 17/19.02.2018г.). Представените фактури са съставени в съответствие със Закона за счетоводството. Ищецът излага съображения и относно преговорите между страните за сключване на извънсъдебно споразумение.

 С допълнителния отговор ответникът отрича   да има признание на каквито и да било факти. Извършен е бил вътрешен одит, при който са установени несъответствия  по отношение на вида и обема на стоките и услугите, предоставени от ищеца. Ответникът също претендира разноски по делото.

След приключване на устните състезания по делото от страните са представени и писмени защити.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

Ищецът е търговско дружество, осъществяващо всякакъв вид търговска дейност, разрешена от закона, с основна икономическа дейност от КИД - строителство, земни работи,  а ответникът – търговско дружество с  предмет на дейност, освен другото, строителна и инженерингова дейност, както и предприемаческа дейност.

 На 01.08.2017г. между страните е бил сключен писмено договор, наименован от тях  като такъв за  наем и доставка. Съгласно договора, ищецът се е задължил да предоставя на ответника строителна техника за нуждите на обект:  „Ремонт и разширение на паркинг с монтаж на реклама за работното време към „Хипермаркет на Кауфланд Враца“, находящ се в гр. Враца,  ж.к.“Лева река“, ул.“********, ПИ 12259.1014.101“ срещу възнаграждение, при конкретно уговорено възнаграждение за час/курс на багери, самосвали, автокран, мотокар и миничелен товарач и при работен персонал на ищеца, както и се е задължил да доставя пясък фракция, инертен материал фракция, битумизирана баластра и плътен асфалт, при конкретно посочена цена на тон. Също съгласно договора, при приета работа са се подписвали отчетни документи за деня и месеца, съставяли са се протоколи, а въз основа на протоколите ищецът е съставял и данъчна фактура. Плащането на възнаграждението е следвало да бъде по банков път, в срок до 30 дни след издаване на фактурата. При неизпълнение на задължението за плащане е била уговорена неустойка от 0.1% за всеки просрочен ден от забавеното задължение,  но не повече от 8%. За неуредените въпроси са се прилагали разпоредбите на гражданското и търговското законодателство на Република България.

 На 02.02.2018г. между страните е бил сключен писмено договор, също с наименование договор за наем, съгласно който ищецът се е задължил да предоставя на ответника строителна техника за нуждите на обект:  „Сграда 7 – Реконструкция на масивна сграда винарска изба и административна сграда с битови помещения и обществено-обслужваща сграда към Винарска изба „Бонония Естейт“ в УПИ ІІ 000030 в землището на с. Кошава, м.“Дунаре“, община Видин“, срещу възнаграждение, при конкретно уговорено възнаграждение за час за работа на верижен челен товарач и самосвали  и при работен персонал на ищеца. Съгласно договора, при приета работа също са се подписвали отчетни документи за деня и месеца, съставяли са се протоколи, а въз основа на тях ищецът е съставял и данъчна фактура. Плащането на възнаграждението е следвало да бъде по банков път,  след издаване на фактурата. При неизпълнение на задължението за плащане е била уговорена неустойка от 0.1% за всеки просрочен ден от забавеното задължение, но не повече от 1%. И по този договор за неуредените въпроси са се прилагали разпоредбите на гражданското и търговското законодателство на Република България.

 По договора за обекта „Ремонт и разширение на паркинг с монтаж на реклама за работното време към „Хипермаркет на Кауфланд Враца“ са били доставени плътен асфалтобетон, фракция пясък, както и са били извършени услуги със строителна механизация. Въз основа на двустранно подписани от страните справки, от ищеца са били издадени данъчна фактура № **********/23.10.2017г. на стойност 42 924 лева с ДДС, данъчна фактура № **********/30.11.2017г. на стойност 28 776 лева с ДДС, данъчна фактура № **********/30.11.2017г. на стойност 26 256. 22 лева с ДДС, дебитно известие № **********/30.11.2017г. на стойност 2 220 лева с ДДС към фактура № 1344/09.10.2017г., дебитно известие № **********/30.11.2017г. към фактура № 1358/23.10.2017г. на стойност 4 380 лева с ДДС, данъчна фактура № **********/08.12.2017г. на стойност 7 032 лева с ДДС, данъчна фактура № **********/18.12.2017г. на стойност 13 123. 30 лева с ДДС и данъчна фактура № **********/18.12.2017г. на стойност 873. 60 лева с ДДС.

По договора от 02.02.2018г. за обекта в с. Кошава са били извършени услуги със строителна механизация за 11 580 лева с ДДС, за което е била издадена данъчна фактура № **********/20.02.2018г., след двустранно подписани справки.

Седемте  фактури и двете дебитни известия са били осчетоводени от ищеца,  както и подписани за ответника (за получател на фактурите и известията), приети от него и   редовно и своевременно осчетоводени по сметка 401 „Задължения към доставчици“. Ответникът е включил  фактурите в Дневник за покупките по ДДС в месеца на издаването, фактурите са били отразени в съответната справка –декларация по ДДС и данните са били подадени в ТД на НАП.  В този смисъл е заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Също съгласно заключението, издадените от ищеца  фактури и дебитни известия съдържат реквизитите по ЗСч,  ЗДДС и ППЗДДС.    

По делото не е спорно, че по фактура № 1358 от 23.10.2017г. е имало частично плащане от 37 924 лева.

Същевременно във връзка с друг обект и извършена услуга със строителна механизация (на обект Лидл, гр. София, ж.к.“Люлин“) от ищеца е била издадена данъчна фактура № ********** от 06.08.2018г. на стойност 12 180 лева, също осчетоводена при ответника,  по която с протокол е било извършено прихващане с дължима от ищеца на ответника сума от 3 834 лева (по фактура № ********** от 03.09.2018г.), съгласно двустранно подписан протокол от 26.09.2018г. Също съгласно протокола, ответникът се е задължил да заплати на ищеца останалата сума от 8 346 лева по фактура № 1480/06.08.2018г. 

С нотариална покана, получена от ответника на 18.09.2018г., ищецът е поискал заплащане на сумите по процесните фактури (дебитни известия), при съобразяване на плащането от 37 924 лева,  като по  данъчна фактура № ********** от 06.08.2018г. – за  12 180 лева, след което е бил подписан и протоколът от 26.09.2018г. По делото не се възразява, нито се сочат доказателства за други плащания или прихващания.    

Съгласно писмо на ответника до ищеца от 19.02.2018г., вземанията на ищеца към ответника към 31.12.2017г. по счетоводни сметки при ответника са били за 123 810. 32 лева, а съгласно писмо от 07.02.2019г., към 31.12.2018г.  – 111 385. 12 лева, при задължение на ищеца от 3 834 лева, или 107 551. 12 лева разлика. Писмата са били във връзка с извършваща се одиторска проверка на счетоводната документация при ответника.

Със заключението на съдебно-счетоводната експертиза е определен и размерът на изтеклата законна лихва върху претендираните по делото суми.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са обвързани от договорите от 01.08.2017г. и 02.02.2018г., съгласието за които е било постигнато изрично и писмено. Предвид съдържанието на съществените уговорки по тях, договорите, и независимо от наименованието, което страните по делото са им дали, са съдържали съответно елементи на  договор  за изработка и договор за търговска продажба (договорът от 01.08.2017г.), съответно на договор за изработка при договора от 02.02.2018г.  Ищецът, като изпълнител, се е задължил да извършва услуги със  строителна техника за нуждите на обектите „Хипермаркет на Кауфланд Враца“ и този в землището на с. Кошава, м.“Дунаре“, община Видин, със свой персонал, срещу възнаграждение, платимо от ответника – възложител, както и да доставя строителни материали, необходими за обекта във Враца.

  За извършените услуги и доставените строителни материали от ответника са били издадени фактури с дебитни известия за общо 125 549. 12 лева по договора от 01.08.2017г. и 11 580 лева по договора от 02.02.2018г. и ответникът е  дължал заплащането им, на основание чл. 79, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 266 от ЗЗД.

Като е заплатил 37 924 лева, той е останал задължен за разликата от 99 205. 12 лева. 

Същевременно във връзка с други уговорки между страните по извършени услуги със строителна механизация за обект Лидл, гр. София, ж.к.“Люлин“, и след извършено на 26.09.2018г. прихващане с двустранно подписан на същата дата протокол с характер на спогодба, ответникът  е потвърдил задължение и от 8 346 лева, което се е задължил да плати на ищеца и тази сума също е дължима (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

Или  от ответника са дължими общо 107 551. 12 лева главница и предявените искове по делото (главница) по основание и размер са основателни.

Осчетоводяването на издадените фактури по доставките при ответника по договора от 01.08.2017г. е признание за получаване на стоката – строителни материали,  и за  дължимост на нейната цена. Същевременно фактурите по доставките са подписани за ответника, като получател, както са и приети.  Отразяването на фактура в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същество представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Налице е и частично плащане от ответника по издадената на 23.10.2017г. фактура за доставка на стока.   

Същото е по отношение на фактурите относно извършените услуги със строителна техника по договорите от 01.08.2017г. и 02.02.2018г., които също са подписани за ответника като получател на услугите.   С осчетоводяването на фактурите, издадени във връзка с изпълнението на такива услуги, ползването на данъчен кредит, както и  плащането на ДДС от ответника, косвено се признава  дължимост на сумата по фактурите  – данъчна основа,  съответно, че възложената  работа на тази стойност  е изпълнена и  одобрена. Налице е установено приемане от възложителя на фактически изпълнената работа.

За доказателствената сила на фактурите, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит при доставка на стоки и извършване на услуги е трайната  съдебна практика – напр. Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о .,  Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно посочените в това решение и други решения в подобен смисъл.  

При изложеното  неоснователно е възражението на ответника, че няма извършени услуги, съответно доставени стоки от ищеца на претендираната по делото стойност. По делото няма и никакви доказателства във връзка с изложеното от ответника в допълнителния отговор, че е бил извършен вътрешен одит, при който са установени несъответствия  по отношение на вида и обема на стоките и услугите, предоставени от ищеца.

Във връзка с фактура № 1480/06.08.2018г. по протокола от 26.09.2018г. пък има изрично признание на задължението от ответника извън прихванатата част (за 8 346 лева, които се и претендират по делото), съответно поето отделно задължение за плащане на сумата от 8 346 лева.

Отделно задълженията са били признати и с нарочните писма за потвърждение на салда към 31.12.2017г. и 31.12.2018г., като последното писмо на ответника признава изрично и точно сумата на претендираната по делото главница от 107 551, 12 лева. 

Или възражението на ответника, че няма признание на вземанията е неоснователно, независимо, че действително между страните не се установява споразумение (спогодба) относно всички претендирани суми.

Неоснователно е и възражението във връзка с реквизитите на издадените фактури и дебитни известия и че тези счетоводни документи не съответстват на уговорките между страните по договорите, така както обстоятелствата са изложени от ищеца в исковата му молба и допълнителната искова молба.

Неоснователно е и възражението, че при липсата на протоколи за извършените услуги и доставените стоки преди издаване на фактурите, сумите не са дължими от ответника. Действително договорите от 01.08.2017г. и 02.02.2018г. предвиждат съставянето на двустранно подписани протоколи между страните, след което ищецът – доставчик издава данъчните фактури по договорите, но и без такива протоколи  издадените фактури са били приети от ответника, т.е. той се е съгласил, че доставките, са били уточнени по обем и стойност от страните, какъвто е бил смисълът и на  съставянето на протоколите.

За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по доставките и извършените услуги в договора от 01.08.2017г. е бил уговорен срок – 30 дни от издаването, при което ответникът е бил в забава след изтичане определения ден за плащането, в първия след това присъствен ден (чл. 84 и чл. 72, ал. 1 от ЗЗД) – съответно 24.11.2017г., 02.01.2018г., 09.01.2018г. и 19.01.2018г., при съобразяване на датите на фактурите по договора от 01.08.2017г.  

Лихвата е била в  законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.), като до 11.10.2018г., така както изтеклата лихва се претендира по делото съответно 441. 10 лева за сумата по данъчна фактура № **********/23.10.2017г. за претендираната стойност от 5 000 лева, 2 231. 13 лева за сумата по  данъчна фактура № **********/30.11.2017г. на претендираната стойност 28 776 лева, 2 035. 76 лева по  данъчна фактура № **********/30.11.2017г. на претендираната стойност от 26 256. 22 лева, 170. 58 лева по дебитно известие № **********/30.11.2017г. на претендираната стойност 2 220 лева, 339. 60 лева по дебитно известие № **********/30.11.2017г. на претендираната  стойност 4 380 лева,  531. 73 лева по данъчна фактура № **********/08.12.2017г. на претендираната стойност от  7 032 лева, 956. 38  лева по данъчна фактура № **********/18.12.2017г. на претендираната стойност  13 123. 30 лева и 61. 04 лева по данъчна фактура № **********/18.12.2017г. на претендираната стойност от  873. 60 лева.

По договора от 02.02.2018г. плащането е било дължимо след издаване на фактурата и претенцията на ищеца за изтекла лихва от 23.02.2018г. върху сумата по фактура № 1417/20.02.2018г. е основателна за целия претендиран период до 11.10.2018г., съответно в размера от 744. 54 лева върху сумата от 11 580 лева по фактурата.

При характера на протокола от 26.09.2018г. и на спогодба, претенцията за изтекла лихва върху неплатената сума от 8 346 лева следва да се приеме основателна за период от 27.09.2018г. до 11.10.018г. –  34. 30 лева. В протокола не е било уговорено задължение за плащане от ответника на лихва за период преди 26.09.2018г.

Или претенцията за изтекли лихви до 11.10.2018г. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена до размера от общо 7 546. 16  лева.

В останалата част до пълния предявен размер от 8 487. 86 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.  Основателни са възраженията на ответника относно периода на изтеклата лихва.

Дължими са лихви върху главницата от датата на исковата молба (16.11.2018г.) до окончателното плащане, така както ищецът също претендира по делото.  

Без значение е, че по договорите от 01.08.2017г. и 02.02.2018г. е уговорена неустойка за забава, съгласно възприетото от фактическа страна. Съгласно съдебната практика, може да се присъди обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение и ако страните  са уговорили неустойка за този вид неизпълнение, щом тя не е била предявена и  платена от длъжника. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор (Решение № 230 от 13.07.2011г. по т.д. № 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 68 от 09.07.2012г. по т.д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 09.10.2015г. по т.д. № 2304/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 120  по т.д. № 1032/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 210 от 11.12.2018г. по т.д. № 2874/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.).

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 4 641. 55 лева, 3 920 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018г. и 700 лева разноски за вещо лице, общо 9 261. 55. С оглед изхода на делото (присъдени 115 097. 28 лева при претендирани 116 038. 98 лева), и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са му дължими разноски от 9 186. 39 лева.  

            С писмени бележки, изпратени по пощата на 17.06.2019г. (след приключване на устните състезания поделото) ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и отделно е претендирал разноски в обезпечително производство, за които също е представил доказателства с писмените бележки. Списъкът, както и доказателствата по разноските в обезпечителното производство не са своевременно представени (до приключване на устните състезания в открито съдебно заседание). Поради това последните разноски не се присъждат като несвоевременно поискани и  недоказани, а липсата на списък лишава ищецът от възможност да иска изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК, макар да няма пречка своевременно поисканите и установени по делото разноски да му се присъдят. В този смисъл са разрешенията по ТР 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

            От направените от ответника разноски от 200 лева за съдебна експертиза са му дължими 1. 62 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „А и А“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 107 551. 12 лева (сто и седем хиляди петстотин петдесет и един лева и дванадесет стотинки), останали неплатени суми по Договор за наем и доставка от 01.08.2017г.,  Договор от 02.02.2018г. за наем и Протокол от 26.09.2018г., за които са били издадени данъчна фактура № **********/23.10.2017г., данъчна фактура № **********/30.11.2017г., данъчна фактура № **********/30.11.2017г., дебитно известие № **********/30.11.2017г., дебитно известие № **********/30.11.2017г., данъчна фактура № **********/08.12.2017г., данъчна фактура № **********/18.12.2017г., данъчна фактура № **********/18.12.2017г., данъчна фактура № **********/20.02.2018г. и данъчна фактура № **********/06.08.2018г., със  законната лихва за забава от 16.11.2018г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 7 546. 16 лева (седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) изтекли лихви до 11.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 8 487. 86 лева и период. 

 ОСЪЖДА „Б.-С“ ООД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „А и А“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9 186. 39 лева (девет хиляди сто осемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „А и А“ ООД  да заплати на „Б.-С“ ООД  сумата от 1. 62 лева  (един лева и шестдесет и две стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

                                                                  Съдия: