№ 10255
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110150308 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпило е искане ищеца Г. Д., чрез адв. В. С. – процесуален представител, по
чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт при
произнасянето на съда по разпределението на отговорността за разноските в
производството. Оплакванията се свеждат до това, че съдът е уважил в цялост исковата
претенция, но не е присъдил съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца, тъй като
приел, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска.
Излага съображения, че искът не бил признат надлежно. Обосновава, че смисълът на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК се свежда не непременно до изхода на делото, а до
поведението на ответника, като счита, че същият е дал повод за завеждане на делото,
т.е. не е налице тази предпоставка, за да се приложи цитираната разпоредба. Поддържа,
че ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за предявяване на иска,
тъй като е издавал фактури и справки на името на ищеца, като заявява, че за да
възникне правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, не е
необходимо кредиторът /ответник/ да е претендирал сумите по съдебен ред. Оспорва,
че процесуалният представител на страната нямал мандат да признае иска, макар
писмено изявление в този смисъл да е депозирано от изпълнителния директор на
дружеството. Изразява несъгласие с аргументацията на съда, изложена в мотивите на
съдебното решение, като развива подробни съображения в тази насока.
Ответникът по молбата – „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирал становище
по направеното искане.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок от
легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество,
искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:
С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от ищеца иск. По
отношение на отговорността за разноските е приел, че е налице хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК и е уважил искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като е определил същото в минимален размер от 100 лева.
Съдът поддържа становището си, което е подробно аргументирано, като отново
посочва, че за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, е
необходимо поведението му да се изследва във всеки конкретен случай. По въпроса за
1
извънпроцесуалното поведение на кредитора /ответник по ОУИ/ е налице трайно
установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определения - определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о.,
определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г.
по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав.
Според приетите правни разрешения страната, която претендира извънсъдебно
дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване
на претендираното вземане. Възраженията в искането, че не се касае за признание на
иск е несъстоятелно, доколкото волята на ответника е ясно изявена. Не е налице
процесуално задължение на ответника при признание на иска да заявява, че признава
иска по всички изложени от ищеца подробни съображения в исковата молба. Не се
установява също така ответникът да е станал причина за завеждането на делото, като в
тази насока съдът отново акцентира, че обстоятелството дали задълженията „се водят в
деловодството или в счетоводството“ на кредитора е без правно значение за това дали
страната е дала повод за завеждането на делото. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че процесуалното поведение на ответника граничи със злоупотреба с право,
като в тази насока също са изложени съображения в мотивите на съдебния акт.
Предвид разпоредбата на чл. 3 ГПК, съдът приема, че е налице недобросъвестно
разделяне на процесните периоди с цел да бъдат образувани повече от едно искови
производства, генериращи освен спорове с идентичен предмет за различни периоди
между същите страни, а също и разноски, чието присъждане ищецът претендира по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв.
Ето защо и като не констатира основание да отстъпи от вече изложените
съображения, съдът намира, че искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца Г. Й. Д.,
ЕГН **********, и на процесуалния му представител адв. В. С., съдържащи се в
подадената молба, вх. № 20101/22.01.2024 г., за изменение на решение №
21473/29.12.2023 г., постановено по делото, в частта за разноските, като такива бъдат
присъдени в полза на ищеца и на адв. С., както и за отмяна на същото в частта, с която
в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е присъдена сумата 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните с частна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски
районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2