Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 87
гр. Сливен, 14. 04. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 460 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.В.Д. с ЕГН: **********,***,
подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 20/121/06002/3/01/04/01 с Изх. №
01-6500/9023#2 от 23.09.2020 г., издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, с който на
оспорващия е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер 41 587,00 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Излага съображения, че: административният орган неправилно е приел, че са
налице предпоставките за издаване на АУПДВ, вместо решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 27,
ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/;
неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри не представлява
нарушение или неизпълнение на договора; налице е добросъвестно и пълно
изпълнение на задълженията по договора за финансова подкрепа; неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели
за размер на приходи от дейността за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. не означава, че
предприятието не е икономически жизнеспособно; недостигането на
прогнозните резултати в приходната част на бизнес плана се дължи на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44, б. „е” от ДР на
Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 8 / 2008 г./: заболявания при животните, довело до голяма смъртност при
козите-майки; аборти и смъртност при животните; раждаемост
на животни от мъжки пол; сумата, определена за възстановяване, не
е съразмерна с неизпълнението на бизнес плана; сумата, подлежаща на
връщане, е определена съобразно Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., издадени от ДФЗ – Разплащателна агенция,
които са обнародвани в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г.;
с посочените Правила се създават задължения и санкции, които не са
съществували към момента на сключване и изпълнение на договорите по процесния
програмен период, поради което не следва да обвързват оспорващия и в настоящия
случай са неприложими. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Не оспорва, че процесната финансова помощ в размер на 41 587 лева е получена от
оспорващия. Счита, че по делото е установено, че през периода на действие на
програмата са настъпили форсмажорни обстоятелства, които са довели до
невъзможност да достигне заложените в бизнес плана приходни стойности. В
представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган – Изпълнителния директор на
ДФЗ – София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения
в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.07.2014 г. между ДФЗ и оспорващия Д. е сключен Договор № 20/121/06002 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програмата за
развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на
договора, ДФЗ предоставя на Д. безвъзмездна финансова помощ за извършване на
дейностите, заявени за финансиране с проект № 20/121/06002, а именно: „Модернизиране
на ферма за производство на козе мляко и подобряване на земеделския
производствен процес във фермата и въвеждане на нови продукти чрез изграждане и
оборудване на модулна мандра за преработка на добитото собствено мляко в млечни
продукти”. Одобрената безвъзмездна финансова помощ по договора в размер на 41 587 лева е платена на ползвателя Д. на 06.07.2015
г.
При извършена през м. юли 2019 г. проверка на място след плащане по договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г., резултатите от
която са обективирани в контролен лист, са установени реализирани приходи от
продажби по години, както следва: За 2016 г. – 2 697,83 лева, при заложени
приходи от представения със заявлението бизнес план – 15 000 лева; за 2017
г. – 15 761,49 лева, при заложени приходи от представения със
заявлението бизнес план – 99 600 лева; за 2018 г. – 16 303,15 лева, при заложени приходи от представения със
заявлението бизнес план – 179 340 лева. Въз основа на
проверката на място и последвалата административна проверка, е констатирано, че
реализираните приходи от подпомаганата дейност по проекта, изчислени средноаритметично за всички проверявани три
пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от изпълнението на бизнес
плана, е в размер на 12,40 % от заложените приходи.
Счетено е, че е налице неспазване на разпоредбите на т. 4.18 и т. 4.33 от договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г., както и на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8 / 2008 г.
Във връзка с направените
констатации, с Писмо Изх. № 01-6500/9023 от 03.12.2019 г. от ДФЗ е открито производство по издаване на АУПДВ,
на основание чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Оспорващият е уведомен за откритото
производство, както и че във връзка с констатираното неизпълнение на договора,
следва да бъде определено задължение в размер на 41 587 лева,
представляващо 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Указана му
е възможността да представи писмени възражения и доказателства. С Възражение,
входирано в ДФЗ на 02.01.2020 г., оспорващият е изразил несъгласие с откритото
производство. Посочил е, че: изпълнението на проекта е реализирано изцяло и в
договорения срок; през периода на договора са настъпили обстоятелства като
заболявания, аборти и смъртност при животните, както и раждаемост на животни от
мъжки пол, което е способствало да не могат да бъдат достигнати планираните
приходи от продажби на продукция.
На 23.09.2020 г. е издаден оспореният в настоящото
производство АУПДВ, с който, на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2, чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 / 2008 г., т. 8.1. от
Договор №
20/121/06002 от 09.07.2014 г., във връзка с неизпълнение на т. 4.18. и т. 4.33. от Договор № 20/121/06002 от
09.07.2014 г., е определено на П.В.Д. подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер 41
587 лева. В мотивите на оспорения АУПДВ е
посочено, че: в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са
залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като
жизнеспособен, в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8 / 2008 г., сключен е договор за
подпомагане и е изплатена субсидия по него; при изчисление на жизнеспособността
на инвестицията са взети предвид приходите, заложени собственоръчно от
ползвателя в бизнес плана; от извършената проверка на място и резултатите от
същата, обективирани в контролен лист, е установено, че е налице неизпълнение на
заложени финансови параметри в бизнес плана за проекта за повече от две
финансови години от страна на ползвателя на помощта, което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 8 / 2008
г.; налице е нарушение на т. 4.18. от договор № 20/121/06002 от 09.07.2014 г.; със закупуването на земеделска техника не може да
се приеме, че се стимулира постигането на целта на мярката, и не е оправдано
отпускането на финансово подпомагане от ПРСР, тъй като инвестицията не генерира
заложените собственоръчно от бенефициера приходи.
Извършено е позоваване на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 / 2008
г., както и на т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007– 2013
г. Тежестта на нарушението е квалифицирана като голяма, тъй като засяга
условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране, и не води до
постигане целите на предоставеното подпомагане. Направен е извод, че при
отчитане на вида, степента и продължителността на установеното неспазване,
следва да бъде определено задължение в размер на 41 587 лева, представляващо
100 % от предоставената финансова помощ
по договора.
Възражението на ползвателя е счетено за неоснователно. Изложено е, че реализирането
и финансирането на одобрените инвестиционни разходи не се изчерпва единствено
със закупуването на одобрените с договора активи, а и с тяхното икономическо
изражение в реализиране на приходи, което от своя страна допринася до постигане
на целите на мярката. Посочено е, че при определяне на размера на санкцията е
приет един достатъчно голям толеранс, свързан с изпълнение на поне 50% от
заложените в бизнес плана приходи, предвид прогнозния характер на същите. Извършено
е позоваване на принципа за добро финансово управление, прогласен в чл. 30 от
Регламент № 966/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Видно от съдържащия се в
административната преписка Бизнес план по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства”, заложените прогнозни приходи от продажби за
процесните години са: за 2016 г. – 15 000 лева, за 2017 г.– 99 600 лева, за
2018 г. – 179 340 лева.
В хода на съдебното дирене,
по искане на оспорващия, от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/
– Сливен, са представени документи, видно от които през м. август 2016 г. по
отношение на животновъдния обект на оспорващия в с. Ж. са наложени временни
ограничителни мерки, както следва: С Акт за възбрана от 03.08.2016 г. е възбранено придвижването на животни от и към обекта, и
търговията с животни, месо и кожи, добити от тях, до освобождаването от
официален ветеринарен лекар; С Протокол от 10.08.2016 г. е констатирано
възникнала заразна болест– скрейпи при кози, с
отчетени 2 броя заразени животни и 2 броя заклани животни; с Акт за забрана от
10.08.2016 г. е забранена консумацията на 31 кг козе месо и 2 броя кожи от
заклани по необходимост 2 броя кози.
Събрани са и свидетелски
показания. Според свидетеля Н. С. С., през 2016 г. – 2017 г. във фермата на
оспорващия е имало проблеми – имало е заболяване, ограничение да продават мляко
и животни, аборти по козите. Според свидетеля А. Т. Т., във фермата на
оспорващия е имало големи загуби при раждаемостта на малките, защото е имало
някаква болест.
По делото е назначена,
изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице А.И.М. със сп. „С. и к.“. Вещото лице дава заключение,
че: размерът на реализираните приходи от подпомаганата дейност по процесния
договор за процесния период е: за 2016 г. – 2 248,19 лева, за 2017 г.- 5 134,57
лева, за 2018 г. – 13 585,94 лева;
средното процентно съотношение спрямо приходите, заложени в бизнес плана за
процесните години, е 9, 24 %; размерът на реално извършените от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на проекта, е 69 362,40 лева; размерът на
одобрените разходи, свързани с осъществяването на проекта, е 69 331,67 лева.
Изслушан в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че посоченият от него
размер на реализирани приходи е по данни от годишните данъчни декларации на П.В.Д..
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 30.09.2020 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по пощенски
куриер на 14.10.2020 г. Следователно е
подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е
подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, публични държавни са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По смисъла на
ЗПЗП, „Разплащателна агенция“ е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството
на Европейския съюз /§ 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП/. По силата на чл. 11, ал. 2, т.
4 от ЗПЗП, ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.
Оспореният акт
е издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ при наличие на компетентност.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, организира и ръководи
дейността на РА, и представлява РА, като в разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Следователно административният акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е
установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и
правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Актът е обоснован. В него са
изложени фактическите обстоятелства, мотивирали административния орган да
постанови оспорения акт. Извършено е позоваване на правните основания, въз
основа на които при наличие на описаните факти е счетено, че са налице условия
за определяне на публично държавно вземане.
В производството не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Твърденията на оспорващия, заявени
в противоположен смисъл, са неоснователни. При издаване на акта,
административният орган се е позовал на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/ 2008
г. В случая е неприложима процедурата по ЗУСЕСИФ. По аргумент от § 4, ал. 3 от
ДР на ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ по ПРСР се предоставя при условията
и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. В случая такъв ред е предвиден в относимата Наредба № 8 / 2008
г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, а не на
основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 8/ 2008 г. има предвиден специален ред за
контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията,
при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 51 от Наредба №
8 / 2008 г. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в
изпълнение на мярка 121, за която е приложима Наредба № 8 / 2008 г., следва да
се приложи редът именно по тази наредба. В този смисъл Решение № 13745 от 05.11.2020
г. на ВАС по адм. дело № 14356/2019 г., IV о. Спазени
са и общите изисквания на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК за уведомяване на
адресата за започване на административното производство и предоставяне на
възможност за участие в него. Актът е издаден, след като са изяснени всички
относими за случая факти и обстоятелства, и след обсъждане на възраженията на
ползвателя на помощта.
АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон.
Административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 / 2008 г., в случай
че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. А в чл. 51, ал. 2 от Наредбата е
предвидено, че в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта,
като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението; степента
на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността
като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което
траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по
приемлив начин.
Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8 / 2008 г., кандидатите представят бизнес план по образец съгласно
приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период
не по-малък от 5 г., като в ал. 5 е предвидено, че бизнес планът трябва да
доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. По смисъла на § 1, т. 17
от ДР на Наредбата, „Икономическа жизнеспособност“ е генерирането на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на
бизнес плана.
Със сключването на Договор № 20/121/06002 от 09.07.2014
г. оспорващият се е задължил да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения
бизнес план /т. 4.18. от договора/, както и да изпълнява одобрения проект за
срок от 5 години от сключване на договора /т. 4.33. от договора/.
Бизнес планът със заложените в него предвиждания за
приходите от подпомогнатата дейност е неразделна част от проекта, с който оспорващият
е кандидатствал и е одобрен за получаване на помощта /т. 9.1., б. „г“ от
договора/.
Предвид цитираните правни разпоредби и клаузи от
договора, и събраните доказателства, по делото е установено по несъмнен начин,
че оспорващият не е изпълнил поетите в т. 4.18. от договора задължения, а
именно заложените в бизнес плана, като част от одобрения проект, приходи от
продажби на продукция, посочени в Таблица 12 „Производствена програма“, т. А.1.
Приходи от дейността, за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /л. 35 - л. 36/. За 2016 г.
вместо заложените приходи от 15 000 лева е реализирал 2 697,83 лева /л. 289/
или 17,99 % изпълнение, за 2017 г. вместо заложените приходи от 99 600 лева е
реализирал 15 761,49 лева /л. 289/ или 15,82 % изпълнение, и за 2018 г. вместо
заложените 179 340 лева е реализирал 16 303,15 лева /л. 289/ или 9,09 %
изпълнение. Следователно за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
вместо заложените общо приходи от 293 940 лева, оспорващият е реализирал
приходи от 34 762,47 лева или 11,83 % изпълнение за този тригодишен период.
Установеното изпълнение се различава несъществено от изчисленото от
административния орган изпълнение – 12,40 % от заложените приходи, като
разликата се дължи на стойността на заложените в бизнес плана приходи за 2018
г. /165 840 лева вместо 179 340 лева/. Според заключението на вещото лице,
процентът на изпълнение е по-нисък, като същото не бе оспорено от
жалбоподателя. Съдът не възприема заключението на вещото лице в тази част, тъй
като посоченият от вещото лице размер на реализирани приходи е по данни от
годишните данъчни декларации на П.В.Д., а констатациите на административния
орган са въз основа на извършена проверка на място в животновъдния обект.
По същество
оспорващият не отрича констатираното в административното производство
неизпълнение на заложените приходи за трите финансови години, но твърди, че недостигането
на прогнозните резултати в приходната част на бизнес плана се дължи на
форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44, б. „е” от ДР на Наредба № 8
/ 2008 г., а именно: заболявания при животните, довело до голяма смъртност при
козите-майки; аборти и смъртност при животните; раждаемост на животни от мъжки
пол. Съгласно § 1, т. 44, б. „е” от ДР на Наредба № 8 / 2008 г., форсмажорно
обстоятелство е епизоотично заболяване, засегнало
изцяло или частично животните на земеделския производител. По делото липсват
доказателства за епизоотично /масово/ заболяване в
животновъдния обект, доколкото представените документи от ОДБХ – Сливен, са за 2
броя заразени от скрейпи животни и съответно 2 броя заклани животни през м.
август 2016 г. Този извод не се променя от свидетелските показания, които са
лишени от конкретика– свидетелите говорят твърде общо
за заболяване, за ограничение за продажби, за загуби при раждаемост, за някаква
болест. От тези показания не може да се изведе обоснован извод за наличие на форсмажорни
обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 8 / 2008 г.
Наред с изложеното, следва да бъдат съобразени
разпоредбите на чл. 55 от Наредба № 8 / 2008 г. Съгласно чл. 55, ал. 1 от
Наредбата, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в
случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на §
1, т. 44 и при спазване на условията на този член. В чл. 55, ал. 2 от Наредбата
е предвидено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно
писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи
достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата,
на която е в състояние да го направи. Задължение в изложения смисъл е поето от
земеделския производител и със сключването на договора. Съгласно т. 4.22. от
договора, ползвателят е длъжен писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването
на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. В конкретния случай
липсват твърдения, а и данни за такова уведомяване от страна на оспорващия,
поради което същият не може да се позове на такива обстоятелства и да бъде
освободен от отговорност, на основание чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 / 2008 г. В
този смисъл Решение № 14944 от 03.12.2020 г. на ВАС по адм.
дело № 4537/2020 г., IV о.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8 / 2008 г., бизнес
планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското
стопанство на кандидата чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2,
ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на
стопанството. Самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и
ефективността на инвестицията. За проследяване на постигане на заложените в
бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от финансова дейност, включително
изпълнението на заложената в бизнес плана производствена програма. Неизпълнението
на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите
и изискванията на мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Предвидените
в бизнес плана показатели не са препоръчителни, а са от съществено значение за
изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредбата, както и за преценка на
всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност.
Оспорващият, макар и неоснователно да твърди, че е
налице добросъвестно и пълно изпълнение на задълженията по договора за финансова
подкрепа, не оспорва, че не е реализирал заложените в бизнес плана приходи.
Констатираното от административния орган и установено по делото неизпълнение на
заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, обуславя
законосъобразност на извода на административния орган за нарушение на поетите
от земеделския производител договорни и вменените му нормативни
задължения.
Не се споделя тезата на оспорващия за неправилно
определен размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане.
Независимо, че цитираните в оспорения акт Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007– 2013 г., издадени от ДФЗ – РА, са обнародвани в ДВ след сключване и срока
за изпълнение на договора за финансова помощ, ползвателят на помощта е бил
надлежно и предварително информиран за задължението за спазване на националното
право след одобрението на заявлението му за подпомагане и подписване на договора
за финансово подпомагане, както и за последиците от това неспазване – връщане
на изплатената финансова помощ /т. 8.1. от договора за финансова помощ/. За
ползвателя е съществувала предварително яснота за дължимото от него поведение
за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания с фонда
договор. С посочените Правила не се създават нови задължения и санкции, и
същите не представляват материалноправна предпоставка за налагане на
подлежащата на възстановяване сума. Наред с изложеното, разпоредбите на чл. 51,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/ 2008 г. дават самостоятелно основание за
определяне размера на подлежащата на възстановяване сума. Размерът на публичното
държавно вземане не е определен само въз основа на цитираните Правила, а и на
посочените подзаконови разпоредби. Критериите за определяне размера на
намалението на помощта са дефинирани в чл. 51, ал. 2 от Наредбата и това са
видът, степента и продължителността на
неизпълнението. В случая е установена висока степен на неизпълнение на проекта,
продължителността на неизпълнението е от три години, и е невъзможно неговото
поправяне. Правилно е счетено и че тежестта на нарушението е голяма, тъй като
засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране, и не води до
постигане целите на предоставеното подпомагане. При отчитане на тези критерии
по чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/ 2008 г., законосъобразно е определено с
оспорения акт подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
100 % от предоставената финансова помощ по договора.
По изложените съображения, в хода на проведено
административно производство, при което не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, компетентният административен орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти. Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а
подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Д. с ЕГН: **********,***, подадена
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
20/121/06002/3/01/04/01 с Изх. № 01-6500/9023#2 от 23.09.2020 г., издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ОСЪЖДА П.В.Д. с ЕГН: **********,***, да заплати на Държавен
фонд “Земеделие” – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: