Решение по дело №563/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр.чл.190 ал.1 и ал.2 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от С. П. С., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв.Х. Г. – Д. от АК - Варна, против Заповед №397/15.02.2024г на зам.кмета на Община Варна, с която на осн.чл.190 ал.1 и ал.2 вр.ал.6 от ЗУТ на М. Х. Б. – собственик на [ПИ] по КК на [населено място], с.о.“Ваялар“, е разрешено прокарване на временен път без посочени параметри до имота му, като съществуващ път [ПИ] се разшири на запад и преминава през част от [ПИ], собственост на жалб.С. П. С., покрай източната му граница, със засегната площ 19 кв.м.; след което пътят завива на изток и преминава през [ПИ], собственост на С. Д. Д., покрай южната му граница, със засегната площ 78 кв.м.

С определение № 2359/27.05.2024г е прекратено производството по адм.д. № 712/2024г по описа на АС – Варна, ІІ с-в, и жалбата на С. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника  адв. Х. К. Г. - Д. от АК - Варна против Заповед № 397/15.02.2024г на зам. кмета на Община Варна, и е присъединена за общо разглеждане в настоящото първо по ред съдебно производство, образувано по жалбата на С. П. С. срещу същия ИАА. Така предмет на оспорване по настоящото адм. № 563/2024 г. на АдмС – Варна е законосъобразността на Заповед № 397/15.02.2024 г. на зам. кмета на Община Варна по жалбите на С. П. С. и на С. Д. Д..

Жалбоподателите твърдят, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при липса на мотиви. Сочат, че е нарушена разпоредбата на чл.59 ал.2 т.1 от АПК, като не става ясно дали оспореният акт е издаден при условията на заместване на кмета на община Варна или заместник кмета Д. И. действа при условията на делегация, съгласно посочена заповед № 4435/20.12.2023 г. Оспорват легитимността на комисията, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. за определяне на трасе за достъп до имоти в дирекция „АГУП“, към момента на взимане на решение по Протокол № 6/12.10.2023 г. Сочат, че в трасето на временния път попадат и съоръжения на инженерната инфраструктура – три шахти за мръсен канал и електрически стълб, както и трайни насаждения - туи, орех, бадеми, люляци и други. Сочат, че временният път не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от ЗУТ. Описаният съществуващ път в процесната заповед в действителност не съществува, на място е изградена пешеходна пътека, като през нея не може да преминава едрогабаритна техника. Жалбоподателите считат, че засегната част от имотите не е отчетена правилно, а реално измерено на място отнемането ще е повече от предвиденото в заповедта и скицата към нея. Твърдят също, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с един от основните принципи в административното право – принципът за съразмерност, закрепен законодателно в чл.6 от АПК. Посочването на няколко възможности в заповедта не позволяват да се разбере от жалбоподателите коя е избрана от административния орган, това прави акта му немотивиран и неразбираем, незаконосъобразен поради липса на яснота на волята на органа. В жалбата на С. са изложени допълнителни конкретни възражения, касаещи [ПИ] – за несъобразяване със съществуващите в [ПИ] две каменни подпорни стени и бетонна подпорна стена. Оспорващите молят съда да отмени оспорената заповед. Претендират сторените по делото разноски. В съдебно заседание двамата жалбоподатели поддържат изцяло жалбите си чрез общия си пълномощник адв.Х. Г.-Д.; претендират и присъждане на сторените разноски в производството.

Ответникът – зам. кметът на Община Варна чрез процесуалния си представител ю.к. Л. Г. оспорва жалбите. Твърди, че заповедта е издадена от зам. кмета на община Варна в условията на делегирани правомощия. Излага, че временния път е съобразен с подробния устройствен план и с плана за регулация, и е икономически най – изгодният вариант. Сочи, че с него не се засягат заварени постройки, сгради, както и дълготрайна декоративна растителност. Не оспорва, че в трасето на временния път попада орех, но той не представлява дълготрайна декоративна растителност по смисъла на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и конкретно на Приложение № 6 на чл. 5, т. 6 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения. Моли за потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна Ц. Г. А. чрез пълномощника си адв. В. С. от АК – Варна поддържа подадените жалби. В пледоарията по съществото на спора излага, че отсечка № 9511 не представлява съществуващ път, не отговаря на нормативните изисквания за такъв, и няма необходимия радиус на завоите, нито ширина на пътя. Моли съда да отмени заповедта и отправя искане за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна М. Х. Б. пълномощника си адв. Н. В. от АК – Варна настоява за отхвърляне на жалбите. Счита, че дори пътната отсечка № 9511 да не отговора на изискванията за път, той е съществуващ на място и осигурява достъпа до редица имоти и преминаването на всякакъв вид техника, линейки и пожарна.

Заинтересованата страна К. „Възход 2005“, чрез представляващия кооперацията Г. Б. излага становище, че ако изграждането на временния път ще доведе до щети и ще усложни ползването на отклонението, жалбите са основателни.

След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. П. С. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] по КК на Варна /пл. № 1437/, местност „Горна Трака“, [населено място], с НА за дарение № 145, том X, дело № 3132/1992 година /л. 7 от делото/ и НА за дарение № 51, том ХXIV, дело № 6424/1996 година /л. 8 от делото/.

Жалбоподателката С. Д. Д. се легитимира като собственик на имот с ПИ с [идентификатор], местност „Ваялар“, Варна, с НА за дарение на [имот номер], том ХI, дело № 4321 от 1983 година /л. 7 от адм. дело № 712/2024 г./.

Заинтересованата страна Ц. Г. А. е вписана в кадастралния регистър като собственик на ПИ с [идентификатор]. Страните не спорят за наличието на процесуална легитимация и правен интерес от нейното участие в производството.

Заинтересованата страна М. Х. Б. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор], с [НА], том LII, дело № 10841/2013 г., вх.рег. № 19899/29.08.2013г. /л. 39 от адм. преписка/.

Заинтересованата страни К. „Възход 2005“ се легитимира като собственик на битова канализация местност „Траката“ – канализационен клон I и клон 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 в [населено място] – етап I, съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-214/02.07.2009г.

Началото на административното производство е постановено с подадено от заинтер.М. Б. заявление рег. № АУ058024ВН от 21.06.2023г. до кмета на община Варна за прокарване на временен път до собствения му [ПИ], към което приложил скица № 22588/19.08.2013 г. на имота и декларация по чл. 43 от АПК, за липса на постигнато съгласие със собствениците на имоти, през които иска учредяване на право на преминаване.

Заявлението на М. Б. е разгледано на заседание на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и на прокарване на временен път при Община Варна, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна /Комисията/. От представения протокол се установява, че с решение по т. 4-14 от Протокол № 4 от 29.06.2023 г. Комисията е взела решение за откриване на процедура по чл.190 ЗУТ за прокарване на временен път с ширина 3,50м. до [ПИ] по КК на [населено място], СО „Ваялар“ през [ПИ] по южната му граница. Засегнатата площ от [ПИ] е определена в размер на 76 кв.м. Предвиденото трасе на временния път следва това на проектираната улица-тупик по ПУП-ПУР на СО „Ваялар“ и е икономично изгоден и лесен да изпълнение на място.

С писмо рег.№ АУ058024ВН/21.06.2023 г. жалб.С. Д. е уведомена за взетото от Комисията решение. На 16.08.2023 г. е депозирала възражение, че избрания от комисията вариант не е най-икономичния и лесен за изпълнение. Сочи, че път от о.т. 126 до о.т. 1317 не съществува на място – изградена е пътека, по която не е възможно преминаването на едрогабаритна техника. Завоят, който прави трасето на пътя към временния път, не отговаря на пътностроителните норми. В трасето попадат трайни насаждения, както и дълготрайни декоративни дървета. Твърди също, че не са разгледани всички възможни варианти за прокарване на временен път и необосновано се засягат правата  на собственост. Отправя искане временния път до [имот номер] да не засяга идеални части от [имот номер].

При повторното разглеждане на преписката по заявлението на заинтер.М. Б. с решение №6-5 по Протокол № 6/12.10.2023 г. Комисията не е уважила възражението на С. Д. с мотиви, че за насажденията ще бъде изготвена оценка за обезщетение. Комисията допуска промяна в трасето на временния път в частта на пътя, от който започва между [ПИ], 142 и 1228, разширява се през части от [ПИ], завива на изток и преминава през [ПИ] по трасето на уличната регулация, като се направи скосяване на завоя. Определена е нова засегнатата част: от [ПИ] – 19 кв.м. и от [ПИ] – 78 кв.м.

Заинтересованите страни са уведомени за взетото решение с писмо рег. № АУ058024ВН_005ВН/09.11.2023г.; на 07.12.2023 г. е залепено на адреса по местоживеене обявление до заинтересованата страна Ц. А..

В предвидения срок възражения не са постъпили, след което на 15.02.2024 г. Заместник-кметът на Община Варна е издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 0397/15.02.2024 г. С нея е одобрено трасе на временния път съобразно решението на Комисията по Протокол №6/12.10.2023г.

За изясняване на фактите от значение за изхода на правния спор, съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи – първоначална с.д. № 15678/28.10.2024г. (л.97-111 по делото) и повторна с.д. № 1668/29.01.2025г (172 по делото) и допълнение към нея с.д. 7481/05.05.2025 г. Двете заключения са еднозначни и непротиворечиви помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло, като обективни, компетентни и обосновани.

Според заключението на първоначалната СТЕ на вещото лице арх. Н. С., всички засегнатите от временния път имоти с идентификатори 10135.2723.135, 10135.2723.1228, 10135.2723.9511, 10135.2723.142 и 10135.2723.141 попадат в обхвата на ПУП-ПУР „Подробен устройствен план на улиците и поземлените имоти на обекти - публична собстве­ност - СО „Ваялар“, СО „Горна Трака“, СО “Траката“ на територията на община Варна“, одобрен с Решение № 551-6 от 26 и 27.07.2012 год. на Общински съвет – Варна. От всички засегнати имоти единствено [ПИ] на заинтер. страна Ц. А. е урегулиран и ПУП-ПУР е приложен в частта на уличната регулация между 10135.2723.1228 и 10135.2723.9511 (за второстепенна улица), оградата към второстепенната улица е отдръпната до бъдещата уличната регулационна линия, и в него е построена нова сграда. До имот с [идентификатор], собственост на заинтер.М. Б., няма достъп и той остава във вътрешността на квартала. За второстепенния път от [имот номер] се отнемат 18.08 кв.м, и от [имот номер] се отнемат 79.36 кв.м.

Вещото лице дава заключение, че в ивицата, предназначена за отнемане за временен път от [ПИ], няма едроразмерна растителност, виждат се три пъна на отсечени дървета. Редицата от храстовидна растителност туи и още една самостоятелно стояща в северния ъгъл на имота не попадат в трасето на временния път. Направена е вертикална планировка за терасиране на имота, като са изпълнени три подпорни стенички с незначителна височина, преодолими с по две стъпала. Стеничката е с височина 25 см над терена в обхвата на временния път. Направен е извод, че от премахването им няма да има последствия. В границите на [имот номер] е разположен електрически стълб, на 1 метър от западната имотна граница, който не попада в трасето на временния път и в момента е неизползваем. В ивицата предназначена за отнемане за временен път от [ПИ] има саморасла растителност – дървета (дъб, бреза) и храсти (хмел, шипка), няма подпорни стени. Имотът е недостъпен поради неподдържане. Сгради и постройки в трасето на временния път няма.

В обхвата на заповедта за временен път попада една канализационна шахта, осо­во тя се намира на 4.40 м северно от южната граница на [ПИ] и е на източната имотна граница на [ПИ] (оградата минава върху нея). В северната част на [имот номер] (за улица) има още две канализационни шахти, чийто капаци са на височина 25 см над сегашния терен на пътеката. Настилката на съществуващия път е от бетонни тротоарни плочи и е силно амортизирана. Уличен водопровод няма.

Според заключението при прилагането на уличната регулация по одобрения ПУП-ПУР, ще се запази отнетото за временен път и ще отнеме още от имотите на жалбоподателите. При изследване на възможните варианти за други трасета до [имот номер], вещото лице заключава, че вариант за достъп откъм север през 10135.2723.138 или вариант за достъп от юг през 10135.2723.144 не са изпълними.

В съдебно заседание вещото лице арх.Н. С. прави следните уточнения: [ПИ] няма осигурен достъп, а по цялото протежение на имотната му граница с [ПИ] има бетонни блокчета. Между имоти 145, 140 и 141 няма огради. От сателитните снимки се вижда, че [имот номер] е разчистен и използваем. Според вещото лице временния път отразен със зелен цвят на скицата към оспорваната заповед. Отнемането от [имот номер] започва северно от о.т. 1303, а не в оста на пътя и според вещото лице е направено по този начин с цел да се изпълни завоят. При проектираното отнемане стълбът не попада в трасето на временния път. Маркираното в синьо на комбинирана скица към СТЕ е бъдещата бордюрна линия, стълбът в момента е на един метър от оградата и по предвиждане на ПУР ще бъде до бордюра. Орехът попада в [имот номер] /второстепенна улица/, равни с изпълнената регулация на [имот номер] и остава в рамките на бъдещото пътно платно по ПУП-ПУР, не във временния път. В трасето на временния път до [имот номер] няма орех. Вещото лице уточнява, че от о.т. 1317 до о.т. 126 има път, като в долната си част той е по-тесен и е там е с ширина 2,20 метра. Към момента настилката е с тротоарни плочи, които са силно амортизирани, автомобил не може да премине.

При изследване на други варианти за осигуряване на достъп до [имот номер], вещото лице сочи, че е обследвало изпълнение на временен път от северната част на [имот номер]. През [имот номер] не е възможен достъп, защото в северната част на имота има ново застрояване и регулацията не е приложена. От о.т. 1303 до о.т. 126 ширината на пътя е много малка – 2,20 м., докато в северната част е по-широка. Близо до о.т. 126 съществува функциониращ електрически стълб с проводници. В тази част на пътя има също орех. Не е възможно да се осигури достъп до [имот номер] и през [имот номер], поради наличието на голяма ограда.

Заключението по въпроси № 4, 7, 8, и 10 е оспорено от страна на процесуалния представител на жалбоподателите и от заинтересованата страна Ц. А..

По делото е назначена и изслушана повторна СТЕ по оспорените въпроси, от чието заключение на л. 172 от делото, изготвено от инж. Й. А., се установява следното: В процесната част от временния път от 19 кв.м от [ПИ] попадат следните трайни насаждения - 2 бр. храсти /люляк/. Находящите се в южната част по границата на имота декоративни туи не попадат в трасето на временния път. В процесната част от временният път от 78 кв.м от имот с [идентификатор] попадат храсти и дървета, които са занемарени и изоставени, имотът в цялата си част е изоставен отдавна. Процесната част е непроходима и обрасла в растителност, която не представляват подобрение в имота.

Електрическият стълб се намира в границата на [ПИ] и не попада в трасето на временния път от 19 кв.м. Стълбът е свободно стоящ и към същия не е привързан електропровод. По одобрения ПУП – ПУР стълбът попада в границите на уличната отсечка, в частта на тротоара.

В процесната територия са налични канализационни шахти, посочени с условен знак и надпис „ш.“ в комбинираната скица към СТЕ. Шахтите не попадат в трасето на временния път, определен в границите на имоти с идентификатори 10135.2723.135 и 10135.2723.142. Съгласно становището на „ВиК – Варна“ ЕООД и представената към същото скица, в процесната улична отсечка е изградена канализационна мрежа. Експертът заключава, че ако канализационното трасе в процесната улица е изградено съобразно нормативната уредба, изграждането на улицата няма да доведе до унищожаване на шахтите.

Вещото лице инж. Й. А. е изследвала други два варианта за достъп до [ПИ], като заключава че приетият от административният орган вариант през [ПИ] и [ПИ] е най-икономичен и най-благоприятен, поради следното: Първият обследван вариант е за достъп от юг между имоти 10135.2723.135 и 10135.2723.143 и отново през [имот номер] по южната му граница. ПИ с [идентификатор] е ограден с масивна ограда и по-целесъобразно ще бъде трасето да се проектира така, че отново ще бъде засегнат [имот номер], като засегната му част ще бъде с по-голяма площ от тази, определена с оспорената заповед. Вторият изследван вариант е за достъп от север, като не се засяга [ПИ] – в този вариант ще се засегне изключително [ПИ] по неговата западна граница, като ще се отнеме много голяма площ, с оглед на което вариантът е по-неблагоприятен.

В съдебно заседание вещото лице, работило по повторната експертиза, поддържа заключението си. На поставените въпроси от процесуалния представител на оспорващите изяснява, че са изследвани единствено частите от имоти № 135 и 142, попадащи в трасето на временния път. Уточнява, че при изследването на други варианти за достъп се е съобразила с възможностите по одобрената улична регулация. Във вариант достъпът да се осъществи от южната страна [ПИ] би бил засегнат в много по-голяма част, тъй като [ПИ] има масивна ограда и регулацията му не е приложена. Приетият вариант от административния орган е най-икономичен, тъй като засяга най-малко площ от процесните имоти.

По искане на оспорващите е изготвена допълнителна експертиза, с комбинирана скица, с нанесени подобрения, насаждения и части на инженерната инфраструктура, разположени между имоти 10135.2723.137, 10135.2723.138 и 10135.2723.42. В заключението е посочено, че [имот номер] е отразен в граници на УПИ, т.е. уличната регулация по отношение на този имот е приложена на място, издадена е заповед по чл.16 от ЗУТ с № 166, том 87, per. 33003, дело 18908 от 29.11.2018г., вписана в Служба по вписванията [населено място], и имотът е отразен в действащата кадастрална карта с [идентификатор]. В процесната територия са налични канализационни шахти, отразени на комбинираната скица, които са в уличната отсечка между о.т. №126 и о.т. 1303 и не попадат в трасето на временния път. С кафяв цвят е отбелязана битовата канализация, а със зелена линия – водопровода. Орехът, попадащ в трасето на уличната отсечка, отстои на 3,69 метра от западната граница на [имот номер], не пречи на достъпа до южните имоти, поради което според вещото лице е запазен на място.

Предложените варианти за достъп до [имот номер] също са изчертани върху комбинираната скица. Първият вариант - с червени щрихи, предвижда достъп от юг от улична отсечка № 9563, през [имот номер] на отстояние 3,50 м. от западната му граница и отново през южната граница на [имот номер]. При този вариант от [имот номер] ще бъдат отнети 56 кв.м. и 78 кв.м. от имот № 142, поради което този вариант е по-неикономичен от приетия от административния орган. Вторият вариант от юг, отразен с жълти щрихи, предвижда достъп от уличната отсечка № 9563, през [имот номер] на отстояние 3,50 метра от източната част на имота, и през [имот номер]. Отнемането на площ при този вариант също е неикономично поради отнетите по-големи площи от имотите от тези, предвидени с оспорваната заповед: от [имот номер] се отнемат 53 кв.м, а от [имот номер] – 78 кв.м. Вещото лице счита, че не са налице други по- благоприятни варианти за [имот номер]. Приетият от административният орган вариант за достъп до [ПИ] през [ПИ] и [ПИ] е най-икономичен и най- целесъобразен.

В съдебно заседание в.л. инж.А. поддържа заключението и прави следните уточнения: В зелен цвят в [ПИ] и в [ПИ] е временният път по оспорената заповед, а с розов и жълт цвят са другите два изследвани варианта, като във всички варианти трасето преминава през [имот номер], със еднаква по размер отнета квадратура. Шахтите не попадат в частите, които се отнемат от поземлените имоти, включително и шахтата до [имот номер]. Експертът дава заключение, че улична отсечка с № 9511 е отворена/съществуваща на място и не е включена в оспорената заповед. Според кадастралният план тя е пътна отсечка, не е собственост на физически или юридически лица. В процесната територия регулацията не е приложена, с изключение на [имот номер] (на заинтер.Ц. А.), който е станал [имот номер].

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, както и от заключенията на приетите СТЕ, които са взаимно обвързани, допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от легитимирани субекти – адресати на неблагоприятния за тях ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество се преценяват като неоснователни.

Общият смисъл на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ е посредством „временен път“ да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време – до момента, в който достъпът ще бъде осигурен по траен начин, напр. чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. Основната хипотеза на прокарването на временни пътища е регламентирана в ал.1 на чл.190 от ЗУТ, тъй като съгласно общите изисквания за урегулиране и застрояване на териториите и поземлените имоти (чл.14 ал.3 т.1 от ЗУТ) ПИ се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота), и (чл.14 ал. 4 от ЗУТ) УПИ имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ компетентен орган по издаване на заповеди от вида на процесната заповед е кметът на общината. Възможност за делегиране на тези правомощия е допустима по силата на §1 ал.3 от ДР на ЗУТ, съгласно която кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. В изпълнение на това си правомощие кметът на Община Варна със Заповед № 4435/20.12.2023 г. (л. 12 от адм. преписка) е делегирал свои правомощия по ЗУТ, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл.190 ал.6 от ЗУТ – каквато е процесната – на Заместник-кмета на Община Варна Д. И.. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е подписана именно от последния. Поради това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично делегираните му с горецитираната заповед правомощия, поради което възраженията за нищожност на Заповед №397/15.02.2024г на Зам.кмета на Община Варна се преценяват като неоснователни.

Заповедта е издадена при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване. Заповедта е придружена със скица, на която графично е отразено местоположението на предвидения временен път.

При служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество, които да налагат отмяна му като незаконосъобразен. Видно от доказателствата, представени от ответника с административната преписка, заинтересованите лица своевременно са уведомени за откриване на административното производство, като им е дадена възможност да участват активно на всеки етап от него. Несподеляемо е възражението на жалбоподателите относно легитимността на комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по Протокол № 6/12.10.2023 г. Комисията е назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на кмета на Община Варна (л.35 от адм. преписка) за определяне на трасе за достъп по процедури за прокарване на временен път по чл. 190 и 191 от ЗУТ, и по процедури по учредяване на право на преминаване през чужди имоти по чл. 192 от ЗУТ, с определен поименен състав на редовните и резервните членове. В случая Комисията е заседавала при наличието на кворум /присъствали са 4 от редовните членове/, разгледала е възраженията на жалб. С. Д. и е взела решение за неговата неоснователност с пълно мнозинство, обективирано в нарочен Протокол № 6/2023 г. Поради изложеното, съдът счита за неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения в административната фаза на производството.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на процесния административен акт е бил приложен правилно и материалният закон.

Временният път, за разлика от правото на преминаване през чужд имот, регламентирано в чл. 192 и следващите от ЗУТ, се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява достъпът, и възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като предпоставка за прокарването на временен път законодателят включва изискването обслужваният от временния път имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план – чл. 190 ал.1 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно ал. 3 на същия текст временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Анализът на цитираната разпоредба недвусмислено навежда на извод, че законодателят допуска само по изключение временните пътища да се прокарват в отклонение от влезлите в сила ПУП-ПУР. Това е така с оглед обстоятелството, че законодателят третира процедурата по прокарване на временен път до съответния имот/съответните имоти като подготвителен етап в процедурата по реализиране на уличната мрежа така, както тя е предвидена с одобрения и влязъл вила ПУП-ПУР.

Между страните няма спор, че административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни пътища“. Видно от заключението на вещото лице за територията, в която попадат имотите – предмет на оспорената заповед, има одобрен с Решение № 551-6 от 26 и 27.07.2012 год. на Общински съвет – Варна ПУП-ПУР „Подробен устройствен план на улиците и поземлените имоти на обекти - публична собстве­ност - СО „Ваялар“, СО „Горна Трака“, СО “Траката“ на територията на община Варна“. Предвижданията на плана са до [имот номер] да се осигури необходимият достъп до път с широчина 5,00 метра, чрез тупик от о. т. 1303 до о. т. 1304, преминаващ през южната граница на [имот номер] (въпрос № 1 от първоначалната СТЕ и комбинирана скица). В случая, видно от комбинираните скици към първоначалната и повторната СТЕ, процесният временен път преминава през трасето на уличната регулация, одобрена с ПУП-ПУР.

Според чл.190 ал.6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на възражения в административната фаза на производството, както и образуването на настоящото съдебно производство са категорична индиция за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти за прокарването на такъв път. Изготвените по делото съдебно-технически експертизи, категорично установяват липса на достъп до имота, включително и на транспортен такъв.

Неотносими към предмета на правния спор са възраженията, че описания в заповедта съществуващ път от о.т. 1317 до о.т. 126 не представлява път. Уличната отсечка от о.т. 1317 до о.т. 126 е отразена в КККР на [населено място] с [идентификатор] и с начин за трайно ползване: за второстепенна улица, общинска частна собственост. Влязлата в сила кадастралната карта представлява влязъл в сила административен акт и е недопустимо съдът да извършва инцидентен косвен съдебен контрол по отношение на нея. Допускането на инцидентен косвен съдебен контрол за законосъобразност би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Поради това докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият стабилитет следва да бъде зачитан, поради което твърденията на жалбоподателите и на заинтер.Ц. А., че съществуващата пътна отсечка в указания участък не представлява път, са неоснователни. Допълнителен аргумент за отхвърляне на възражението е и безспорния между всички страни в производството факт, че точно тази пътна отсечка осигурява и единствения достъп до [имот номер], собственост на жалбоподателката С. Д..

Неотносими към предмета на спора са възраженията на жалбоподателите и на заинтер.страна Ц. А. за съществуващия орех до [имот номер] като пречка за прокарване на временния път. И двете вещи лица по делото са категорични в становищата си, че орехът не попада в трасето на временния път – поради това той не е предмет на обсъждане и съобразяване в настоящото производство с предмет законосъобразността на заповедта за допускането му; отделно от това според заключението на първоначалната СТЕ орехът отстои на 3,69 метра от западната граница на [имот номер] и не пречи на достъпа до южните имоти.

Не се доказа и възражението за засягане на дълготрайни декоративни дървета в [ПИ]. Следва да се има предвид, че чл.190 ал.3 от ЗУТ държи сметка единствено за засягането на съществуващи сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета, като с посочената норма само те са поставени изрично под закрилата на закона. Засегнатият люляк е храст е храстовидна растителност. Редицата от храстовидна растителност туи и още една самостоятелно стояща в северния ъгъл на имота не попадат в трасето на временния път. В [ПИ] има единствено саморасла растителност. Вещото лице Н. С. посочва, а и страните не спорят, че при изграждането на процесния временен път не се засягат сгради и постройки. Засягат се изпълнените три подпорни стени с незначителна височина в [ПИ], служещи за верникална планировка за терасиране на имота. Вещото лице е категорично, че частичното им премахване не препятстват изграждането на временен път и няма да има последствия.

Наведените от жалбоподателите доводи във връзка със законното изградените шахти на водопроводното отклонение се преценяват като ирелевантни за преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Според чл.83 ал.2 от ЗУТ водоснабдителните и канализационни мрежи в населените места се проектират като улични мрежи при спазване на разпоредбите на глава IV, раздел II от ЗУТ, което извежда извод, че обсъждането на въпроса в каква степен предвиденото трасе на временния път ще засегне изградените водопроводни шахти се явява безпредметно, като освен това същият следва да бъде технически решен при изграждане трасето на временния път. В този смисъл Решение № 12330/16.09.2019 г. по адм. д. № 12450/2018 г. на ВАС, ІІ отд.

Предвид изложеното, избраният от административния орган вариант за прокарване на временен път отговаря на изискването на чл.190 ал.3 пр.2 от ЗУТ да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

Неоснователно е и възражението, направено и в двете жалби, че проектираният временен път не отговаря на изисквания на чл.81 ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 81 ал.1 от ЗУТ допуска проектиране на задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, които трябва да имат широчина най-малко 3,5 метра, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 метра, като задънените улици, по-дълги от 100 метра, накрая завършват с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. Процесното предвиждане за прокарване на временния път отговаря на тези условия. Видно от скица № 85/2024 г., неразделна част от заповедта, временният път, проектиран за обслужване на ПИ с [идентификатор], е с ширина 3,5 метра и не надвишава 100 метра. Съдът не споделя доводите на жалбоподателите, че завоят няма необходимия радиус и не отговаря на нормативните изисквания. Съгласно ЗУТ при проектиране на временни пътища са неотносими съответните технически изисквания за проектиране на улици от първостепенната и второстепенната пътна мрежа, т.е. в случая не намират приложение изискванията на Наредба № РД-0220-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.

Доводите на жалбоподателите, свързани с целесъобразното и икономично решаване на въпроса за трасето на временния път, следва да се преценяват само при наличието на няколко законосъобразни варианта. Вещото лице Н. С. е обследвала варианти за достъп от север през [имот номер], като и от юг през [имот номер] и № 145 и заключава, че не са изпълними. Този извод е допълнително обоснован в открито съдебно заседание, като експертът сочи, че достъп през [имот номер] не е възможен, защото в северната част му има ново застрояване и регулацията не е приложена. Отделно уточнява, че от о.т. 1303 до о.т. 126 ширината на пътя е много малка – 2,20 м., докато в северната част е по-широка. Не е възможно да се осигури достъп и през [имот номер], поради наличието на голяма ограда. Вещото лице Й. А. е изследвала в повторната СТЕ други два варианта за трасе на временния път до [имот номер], като изрично уточнява в съдебно заседание, че се е съобразила с възможностите по одобрения ПУП-ПУР за местността. И при двата варианта от имотите ще се отнемат много по-големи части от имотите, отколкото предвидените с оспорваната заповед. Според безпротиворечивите експертни становища и на двете вещи лица, работили по делото, предложеното с процесната заповед трасе на временния път е най–икономичния и лесен за изпълнение вариант.

Преждевременни за настоящия етап на производството по прокарване на временен път са възраженията на жалбоподателите, че отнемането от [ПИ] и [ПИ] реално измерено на място ще е повече от определените в заповедта. Това е въпрос на изпълнение на оспорения административен акт, а не на неговата законосъобразност. Според диспозитива на обжалваната заповед, с нея се разпорежда прокарването на временен път по заявление от собственик на ползващ се имот през имота на жалбоподателя, с графично конкретизирано разположение и при изрично посочени в заповедта засегнати части от имотите.

Предвид преминаването на трасето по предвидена в действащ ПУП-ПУР улица, с който вече са очертани уличните регулационни линии на имотите на жалбоподателите, не се установява засягане на правата и интересите на жалбоподателите в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, поради което заповедта не е издадена в нарушение на чл.6 ал.2 от АПК. По делото липсват твърдения и факти, от които да се направи извод за превратно упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. Целта на обжалваната заповед е осигуряване на достъп до [ПИ], доколкото същият е единственият имот с лице на предвидена, но непроведена до момента улица. Като е разрешил прокарване на временен път по предвиденото с оспорената заповед трасе, съответно на предвиждането на чл.190 ал.3 от АПК, административният орган е издал законосъобразен акт, който съответства на процесуалните правила и приложимия материален закон. Изложеното квалифицира подадените срещу заповедта жалби като неоснователни и недоказани, и безалтернативно налага отхвърлянето им.

Съобразно изхода на спора претенциите на жалбоподателите и на заинтер.страна Ц. А. за присъждане на разноски са неоснователни съгл.чл.143 ал.1, съотв. ал.4 (по аргумент за противното) от АПК. Искането на ответния административен орган за присъждане на разноски е основателно в хипотезата на чл.143 ал.3 от АПК и следва да бъде уважено чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в средния предвиден с нормата размер от 170лв, който според настоящия състав е съответен на положения като обем и продължителност квалифициран труд от ю.к.Л. Г.. Заинтер.страна М. Б. не е поискал присъждане на разноски.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.1 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на С. П. С., [ЕГН], и на С. Д. Д., [ЕГН], двамата от [населено място], против Заповед № 397/15.02.2024 г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190 ал.1 и ал.2 вр. с ал. 6 от ЗУТ на М. Х. Б. е разрешено прокарване на временен път до [ПИ] по КК на [населено място], СО „Ваялар“, като съществуващ път [ПИ] се разшири на запад и преминава през част от [ПИ], покрай източната му граница, със засегната площ 19 кв.м., след което пътят завива на изток и преминава през [ПИ], покрай южната му граница, със засегната площ 78 кв.м.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], и С. Д. Д., [ЕГН], двамата от [населено място], да заплатят солидарно на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 (сто и седемдесет) лева,.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.