Р Е Ш Е Н И Е № 247
Гр.Сливен, 20.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 281 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3, вр. чл. 117, ал.1, т.2, б. „б“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Н.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адвокат С.Р. *** срещу Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена депозирана жалба вх.№ Ц1012-19-53 от 26.06.2020 г., подадена срещу разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което е прекратено изплащането на отпуснатото, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО, парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като жалбоподателката счита, че няма задължение да се самоосигурява, нито при подаване на заявлението на 31.07.2019 г. по посочените мерки, нито по Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Посочва, че действително има регистрация като земеделски производител по смисъла на § 1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО, но твърди, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Заявява, че за периода, за който се претендира обезщетение от 01.03.2020 г. до 10.07.2020 г. не е извършвала дейност, по която следва да се самоосигурява. Сочи, че има подадена заявление за кандидатстване по Мярка Б: Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата и мярка ДЛ Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в ЕС, както и че има сключен договор № 600/03.06.2020 г., с който ДФ „Земеделие“ предоставя безвъзмездна помощ при условията на „Национална програма за пчеларство“ за периода 2020-2022, но до настоящия момент не е направена инвестиция, но и дори и да е направена, твърди, че бенефициента няма задължението да се самоосигурява. Въз основа на изложените в жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на решението. В съдебно заседание Н.В.К. се представлява от адв.С.Р., който от името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по чл. 38 от Закон за адвокатурата.
Административният орган - Директорът на Териториално поделение на НОИ - Сливен, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В депозирано по делото писмено становище излага подробни аргументи за законосъбразност на оспорения акт и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подадено заявление вх.№ 191-00-2354/13.11.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, поради прекратяване на трудово правоотношение с банка „П. Б.“ АД, считано от 12.11.2019 г. до 11.07.2020 г., с разпореждане № 191-00-2354-7/02.03.2020 г. на Н.В.К. е отпуснато и изплащано парично обезщетение за безработица, считано от датата на прекратяване на трудовия договор.
С разпореждане № 191-00-2354-8/18.03.2020 г. на основание чл. 54г, ал.4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г., по мотиви „Получено писмо от Държавен фонд земеделие - Областна дирекция - Ямбол, с наш вх. №1029-19-795/10.03.2020 г., с което сме уведомени, че Н.В.К. е кандидат по Националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. и по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „ Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От полученото писмо е видно, че съгласно чл.5, ал.2, т.1 от Наредба № 10 от 17.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства", от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., „към датата на подаването на заявлението за подпомагане на лицата по ал. 1. трябва да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани". След одобрение и подписване на договор между кандидата и ДФ „Земеделие", трябва да се спазват изискванията на чл.41, т.6 и т.12, а именно „ в срок до изтичане на пет години от сключването на договора за предоставяне на финансова помощ, ползвателят на помощта е длъжен, да поддържа актуално регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да се осигуряват като земеделски стопани съгласно Кодекса за социално осигуряване", както и че Н.В.К. е кандидат по Националната програма по пчеларство за тригодишен период 2020-2022 г. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Сливен, който с Решение № 1012-19-17#1/10.04.2020 г. е отхвърлил жалбата. Решението не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.
С молба № 1023-19-6/04.05.2020 г. жалбоподателката е поискала производството да бъде възобновено, тъй като нямала сключени договори с ДФ „З“ и няма задължения да се осигурява.
С разпореждане № Ц 1029-19-507/08.05.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 3 от КСО е отказано да бъде възобновено производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, на Н.В.К. с мотиви : „Към настоящия момент в ТП на НОИ не са постъпили нови данни, даващи основание за възобновяване на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, което е спряно с разпореждане № 191-00-2354-8/18.03.2020 г. на За ръководител на осигуряването за безработица и потвърдено с решение №1012-19-17# 1/10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен. Видно от цитираното разпореждане № 191-00-2354-8/18.03.2020 г. и решение №1012-19-17# 1/10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Сливен, налични са данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на паричното обезщетение. Такива данни са налични и в получено писмо с изх. №02-200-4900/411#1/28.04.2020 на ДФЗ- Областна дирекция - Сливен. С цитираното писмо от ДФЗ-Областна дирекция - Сливен ни уведомяват, че Н.В.К. е кандидатствала по подмярка 6..3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" и по Национала програма пчеларство Прием 2020 г., но все още заявленията са в процес на разглеждане и административни проверки, няма сключени договори.“. Разпореждането е обжалвано и с Решение № Ц1029-19-507#2/18.06.2020 г. за Директор на ТП на НОИ Сливен е отменено разпореждане №Ц1029-19-507/08.05.2020 г., с което е отказано да се възобнови производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, на основание аргумент на противното на чл.54 г, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица, за ново произнасяне, относно правото и размера на паричното обезщетение за безработица.
С разпореждане № 191-00-2354-9 от 22.06.2020 г. е възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г..
На същата дата, с разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г. е прекратено изплащането на отпуснатото, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане № 191-00-2354-7 /02.03.2020 г. парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г. Като фактическо основание за постановеното разпореждане е посочено, че лицето упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване като такова. Единствено в периода на изплатеното парично обезщетение за безработица - 12.11.2019 г. до 29.02.2020 г., няма доказателства, които по безспорен начин да установят упражняване на трудова дейност от земеделския стопанин, която е основание за задължително осигуряване, тъй като това е период на зимуване на пчелните семейства, поради което не изисква пряка заетост на земеделския стопанин. Като мотиви е посочено, че „ на 04.06.2020 г. в ТП на НОИ-Сливен е постъпило писмо от Областна дирекция - Сливен, с вх. № 1035-19-182#7, с което са ни изпратени копия на уведомително писмо №2-200-6500/514/29.05.2020 г., за одобрение на заявление за подпомагане с УИН20/040320/27703 от 04.03.2020 г. от Н.В.К. и на договор №600/03.06.2020 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията по „Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022". С получено писмо сме уведомени, че заявлението на Н.В.К. е одобрено и същата е подписала договор № 600/03.06.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г.". Видно от предоставения договор, за периода 2020-2022 г., на Н.В.К. се предоставя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени от ползвателя в таблицата за заявената финансова помощ към заявлението за подпомагане. Фондът заплаща помощта, при условие, че ползвателят е извършил дейностите по одобреното заявление за подпомагане, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Ползвателят се задължава да извърши дейностите/инвестициите/разходите, предмет на настоящия договор, в периода от 01 август на предходната финансова година(2019) до 31 юли на настоящата финансова година, за която се кандидатства за подпомагане (2020) и да подаде заявление за плащане в срок до 15 Август на 2020 г.“.
Несъгласна с разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г., Н.В.К. депозира жалба до Директора на ТП на НОИ - Сливен, в която сочи, че съгласно сключения договор след извършване на инвестиции/разходи/, същите могат да бъдат частично въстановени, ако бъде подадено заявление в срок до 15.08.2020 г. Твърди, че към момента не са извършвани разходи по този договор, както и по „Национална програма по пчеларство за периода 2020-2022 г.“ и няма задължения да се осигурява.
В хода на административното производство, във връзка с подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО от Н.В.К., са изискани становища и документи от ДФ „З“ Областна дирекция Сливен, относно регистрацията на молителката като земеделски стопанин и кандидатстването й по Националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. и по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. Инициирана е проверка/ревизия, приключила с Протокол № ПО-02002020003217-073-001/06.02.2020 г. на инспектор по приходите от НАП ТД – Бургас.
С оглед установеното, въз основа на представените по преписката становища и доказателства, с Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, отхвърлил подадената пред него жалба против разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г., с което е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица от 01.03.2020 г., поради това, че след 29.02.2020 г. лицето упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на Н.К. на 28.07.2020 г., а настоящата жалба е подадена на 03.08.2020 г.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс, съгласно чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, позовавайки се на наличните и новопостъпилите доказателства по случая - получено придружително писмо от Държавен фонд „Земеделие" - Областна дирекция гр. Сливен, с вх. №1035-19-182#7, с което са изпратени копия на „Уведомително писмо" за одобрение на заявление за подпомагане №2-200-6500/514/29.05.2020 г. и договор №600/03.06.2020 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Н.В.К., при условията по „Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022". Същият е цитирал и правното основание - чл. 54д, ал.1, т.1 от КСО започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава и то кореспондира с фактическото основание - обстоятелството, че лицето след 29.02.2020 г. упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване. Решението съдържа изложение на конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата, на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Оспорваният в настоящото производство акт е издаден в административно производство, при което е установено, че съгласно Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители Н.В.К. има качество на регистриран земеделски стопанин от 03.10.2016 г. до настоящия момент с основна дейност отглеждане на 80 пчелни семейства в местността „Ч.", землище на гр. К., община Сливен и след 29.02.2020 г. упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване, поради което с разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г. ръководителят на осигуряването за безработица е прекратил изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г. Съдът констатира, че разпореждането е издадено от компетентен орган - ръководител на осигуряването за безработица, тъй като съгласно чл. 54ж, ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Процесното решение е постановено по жалба на лицето срещу постановеното разпореждане.
В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират отмяна на обжалвания акт. Съдът намира, че нарушението на административно производствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган, а такива в случая не се установяват.
Предвид горното съдът приема, че Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
По съществото на спора, съдът счита, че решението е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, предвид следното:
Видно от мотивите на обжалваното решение и на предхождащото го разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г., компетентните административни органи са посочили като правно основание за постановените от тях актове нормата на чл. 54д, ал.1, т.1 от КСО, а като фактическо такова – „лицето след 29.02.2020 г. упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване“. Съгласно цитираната разпоредба изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава, като същата кореспондира с фактическото основание, мотивирало издаването на обжалваното решение.
Съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно за да възникне осигуряване и за да се счита за осигурено едно лице законодателят е поставил изискване фактически то да упражнява трудова дейност. Тоест само фактически упражняваната трудова дейност е предпоставка по чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО за прекратяване на обезщетението за безработица.
Не се спори, че оспорващата е регистриран земеделски стопанин. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно задължението на регистрирания земеделски стопанин да се осигурява като самоосигуряващо се лице ще възникне, когато то започне да полага труд в това качество.
Установява се, че оспорващата е сключила Договор №600/03.06.2020г., с който ДФ „Земеделие“ предоставя безвъзмездна финансова помощ при условията на „НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ПО ПЧЕЛАРСТВО" за периода 2020- 2022 г. Така на Н.В.К. се предоставя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени от ползвателя в таблицата за заявената финансова помощ към заявлението за подпомагане. Фондът заплаща помощта, при условие, че ползвателят е извършил дейностите по одобреното заявление за подпомагане, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Ползвателят се задължава да извърши дейностите/инвестициите/разходите, предмет на договора, в периода от 01 август на предходната финансова година(2019) до 31 юли на настоящата финансова година, за която се кандидатства за подпомагане (2020) и да подаде заявление за плащане в срок до 15 Август на 2020 г. Съгласно договора оспорващата, за да получи финансиране следва да извърши следните дейности:
1. За мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари“ - одобрен размер на инвестицията 2500 лв. за „Подпомагане на закупуването на техническо оборудване при първичния добив и обработка на пчелни продукти“; с одобрен размер на финансова помощ 2500 лв.;
2. За мярка Г „Мерки за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти с цел да се подпомогне на пчеларите да продават своите продукти и да увеличат тяхната стойност“ - одобрен размер на финансова помощ 264 лв.;
3. За мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз", дейност „Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства" - одобрен размер на финансова помощ 3750 лв. и за дейност „Закупуване на пчелни майки" - 750 лв. одобрена финансова помощ.
Земеделският стопанин Н.В.К. е кандидатствала и по Процедура за избор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. Проектът е подаден на 24.09.2019 г. В представения бизнес план бенефициентката е посочила, че „стопанството е животновъдно, специализирано за производство на пчелен мед. Основно приходите са от реализация на пчелен мед". Пчелинът е регистриран като животновъден обект в ОДБХ Сливен под номер **********. През следващите пет години същата планира да „разшири дейността си, като увеличи броя на пчелните семейства чрез собствена развъдна дейност до края на третата година. Част от средствата ще се инвестират в закупуването на декристализатор за пчелен мед, който ще допринесе за намаляване на ръчния труд при основните процеси и постигане на по-безопасни условия на труд". Във финансовия план на земеделското стопанство за стопанската 2019/2020 г. са заложени приходи от пчелен мед в размер на 6750.00 лв., както и подпомагане по подмярка 6.3 1-ва част в размер на 19 558.00 лв.
От сключения договор и от кандидатстването по програма подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. е видно, че оспорващата осъществява дейност като земеделски стопанин, като освен че добива животинска продукция — мед, осъществява дейности по разширяване и развитие на пчелина, състоящ се от 80 пчелни семейства.
С подписването на горецитирания договор, съгласно чл. 41, ал.1, т. 12 от НАРЕДБА № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да се осигурява като земеделски стопанин съгласно Кодекса за социално осигуряване (в случаите, когато ползвател е физическо лице или едноличен търговец).
Съдът намира, че от представените доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето Н.В.К. упражнява трудова дейност - отглеждане на 80 пчелни семейства в местността „Ч.", землище на гр. К., община Сливен, с оглед поставените изисквания от Държавен фонд „Земеделие", свързани с участието по програми и схеми за безвъзмездно финансиране, които не могат да бъдат реализирани без да се извършва дейност. Правилно органът е приел, че при условие, че извършваната дейност е свързана с известна сезонност и не се налага целогодишна заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнява дейност, няма да има задължение да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО. Това е периодът на зимуване на пчелните семейства, поради което не се изисква пряка заетост на земеделския стопанин, за който период от 12.11.2019 г. до 29.02.2020 г. е изплатено парично обезщетение за безработица.
Съгласно ал. 3
на чл. 54д от КСО лицето, на което се изплаща обезщетение за безработица, е
длъжно в срок до 7 работни дни да декларира пред съответното териториално
поделение на НОИ за започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на
задължително осигуряване по този кодекс. От подадените декларации по чл.1,
ал.1, и 2 от НООСЛБГРЧМЛ за периодите на осигуряване на лицето е установено, че
Н.В.К. е декларирала упражняване на дейност, свързана с отглеждането на 80
кошера пчелни семейства, за не повече от 5 дни в рамките на всяка календарна
година, а за 2019 г. - само за 1 ден - 24.09.2019г. Считано от 25.09.2019 г.
дейността на земеделския стопанин е прекъсната. Имайки предвид, че пчелата е
животно и още по-точно "насекомо" в тази насока е и Решение № 6304 от
24.06.2003 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2002 г., I
о..; грижата за пчелните семейства е целогодишна, като законодателят не е
поставил изискване тази грижа да бъде обвързана с някаква ежедневна или
почасова заетост; единствено, в периода на ноември - февруари не би могло по
безспорен начин да се установи упражняване на трудова дейност от земеделския
стопанин, която е основание за задължително осигуряване, тъй като това е период
на зимуване на пчелните семейства, поради което не се изисква пряка заетост на
земеделския стопанин, то през другите месеци в годината пчелните семейства изискват
постоянна грижа, за да се съхранят здрави и за да се добие пчелна продукция. В
настоящия случай Н.К. не е подала декларация в НАП за възобновяване на
трудовата дейност, което правилно административният орган е приел, че не
означава, че лицето не осъществява такава. Съдът намира за неотносим
и Протокол № ПО-02002020003217-073-001/06.02.2020 г. на инспектор по приходите
от НАП ТД – Бургас, тъй като не се отнася за процесния
период.
В случая наличието на възприетото от административния орган фактическо основание се установява по несъмнен начин от приобщените към административната преписка писмени доказателства, което доказва проявлението на правоизключващото основание за изплащане на парично обезщетение за безработица, визирано в чл. 54д, ал.1, т.1 от КСО.
В чл. 10 от КСО е посочено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От така установената законова регламентация следва извода, че е недопустимо и несъвместимо с принципите на осигурителното право да се получава парично обезщетение за безработица и едновременно с това лицето да получава доходи от упражнявана трудова дейност и да подлежи на задължително осигуряване.
В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е съобразено с материалния закон. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на фактическото основание, посочено в чл. 54д, ал.1, т.1 от КСО за прекратяване на изплащането на парично обезщетение за безработица, мотивирало издаването на процесния административен акт, а именно - след 29.02.2020 г. лицето упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване като такова.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Сливен за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от
АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена жалба вх.№ Ц1012-19-53 от 26.06.2020 г., подадена срещу разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което е прекратено изплащането на отпуснатото, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО, парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.В.К., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ТП на НОИ - Сливен сумата 100 лв. (сто лева) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.119 от КСО.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК, препис от решението да
се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :