РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. П., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101165 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Т. В. А.,
ЕГН: **********, от с.Д., общ.П., чрез адв.П. Й., АК-Благоевград, с адрес на
кантората - гр.П., ул.„С.“ № 5, ет.1, срещу Областна дирекция „Земеделие“
Благоевград, гр.Благоевград, ул.“Васил Коритаров“ № 2, представлявана от
директора М.З..
Сочи се в исковата молба, че по силата на трудов договор от 05.11.2020
г. ищцата е назначена на работа като „Специалист в ОСЗ П.“ към Областна
дирекция „Земеделие“ Благоевград, с място на работа ОСЗ П., с работно
време при петдневна работна седмица и трудово възнаграждение в размер на
710 лв., а от началото на 2022 г. трудовото възнаграждение е увеличено на
781 лв. Навежда се, че на 11.08.2022 г., след като ищцата е ползвала отпуск по
болест - от 01.08.2022 г. до 14.08.2022 г., е била извикана в ОС Земеделие гр.
П., където й била връчена Заповед с № РД-05-01-83/01.08.2022 г. на
Директора на ОДЗ Благоевград, с която трудовото й правоотношение било
прекратено поради съкращаване на щата „Специалист“ в ОС „Земеделие“ П.,
считано от 01.08.2022 г. Посочва се още, че със Заповед № РД-04-
203/01.08.2022 г. е утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ОД
1
Земеделие-Благоевград, което е в сила от 01.08.2022 г. Излагат се доводи, че
цитираната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана, не са спазени изискванията за
наличието на хипотезата за „закрила от уволнение“ по отношение на ищцата,
както и че съкращаването на щата е фиктивно.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае
уволнението на ищцата за незаконно и да бъде отменена атакуваната Заповед
№ РД-05-01-83/01.08.2022 г. за прекратяване на трудовия договор на Т. В.
Ангова, като „Специалист в ОСЗ П.“; да бъде постановено възстановяването
на Т. В. Ангова на длъжността, която е изпълнявала до прекратяването на
трудовия й договор - „Специалист в ОСЗ П.; да осъди ответника, на
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ да заплати на Т. В.
Ангова сумата от 4 686 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което същата е останала без работа по трудов договор, поради това уволнение
за пълния законов срок от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от
момента на прекратяване на трудовия договор, до окончателното
издължаване на исковата претенция; както и да заплати на ищцата всички
направени от нея разноски по делото.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът е счел, депозираната молба отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 ГПК, т.е. е редовна и допустима, и е дал ход по реда на чл.131 ГПК.
На ответника-работодател е изпратено съобщение и препис от исковата
молба на адреса му. В предвидения от закона срок, ответната страна е
депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Посочва, че процесното ТПО е прекратено валидно на посоченото
основание и не са налице твърденията посочени в исковата молба. По
отношение на претендираното обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа по трудов договор, поради уволнението й за пълния
законов срок от шест месеца, изразява становище, че предявеният иск е
процесуално недопустим. При условията на евентуалност, в случай, че
обезщетение се дължи за оставането без работа на ищцата за изтеклия срок от
уволнението, моли да бъде извършено прихващане с вече платеното
обезщетение.
Претендира сторените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен представител, който поддържа предявените искове и моли за
тяхното уважаване, като претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител
моли исковете да се отхвърлят, тъй като ищеца не попада под закрилата на
чл.333 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От приетия, като доказателство по делото, трудов договор № РД-05-01-
25 от 05.11.2020 г., се установява, че между страните е съществувало ТПО,
считано от 05.11.2020 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността
„специалист” при ответника на пълно работно време, основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 710 лева, с уговорен размер на платения
годишен отпуск – 20 дни. Трудовото правоотношение е прекратено на
01.08.2022 г. със Заповед № РД-05-01-83 от 01.08.2022 г., като самата заповед
е връчена на ищцата на 11.08.2022 г.
Приобщени към доказателствения материал са и болничен лист от
01.08.2022 г. издаден от д-р М. П.-К.А., болничен лист от 04.07.2022 г.
издаден от д-р К.Д., амбулаторен лист от 01.08.2022 г. издаден от д-р Т. Б.-
М., амбулаторен лист от 03.06.2022 г. издаден от д-р М.П.-К., амбулаторен
лист за платен преглед от 08.08.2022г. издаден от д-р В. Н., етапна епикриза
издадена от „АСИМП по Психиатрия – ИП – д-р Т. Бърдарска“ ЕООД от
26.07.2022 г., копие на трудова книжка на Т. А., копие от регистрационна
карта от Дирекция „Бюро по труда“ гр.П. на Т. А., Заповед № РД-04-203 от
01.08.2022 г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, писмо вх.№
РД-12-01-713 от 01.08.2022 г. до Директора на ОД“Земеделие“
гр.Благоевград, Доклад от М.З., Директор на ОД“Земеделие“ до Министъра
на земеделието, длъжностно разписание приложение към Заповед № РД-04-
203 от 01.08.2022 г., Заповед № РД-04-61 от 08.04.2020 г. на Директора на
ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, писмо вх.№ РД-12-01-278 от 31.03.2022 г. до
Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, доклад от М.З., Директор на
ОД“Земеделие“ гр.Благоевград до Министъра на земеделието, длъжностно
разписание, Приложение към Заповед № РД-04-61 от 08.04.2022 г., 2 броя
декларации от Т. В. А. от 05.09.2022 г., ведно с приложени копия на трудова
3
книжа и регистрационна карта Дирекция „Бюро по труда“ гр.П., обходен лист
на Т. В. А. от 11.08.2022 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 01388223050304 от 03.08.2022 г., Заповед № РД-05-
03-352 от 29.07.2022 г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград,
Заповед № РД-05-03-252 от 17.06.2022 г. на Директора на ОД“Земеделие“
гр.Благоевград, Заповед № РД-04-54 от 25.03.2022 г. на Директора на
ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, Заповед № РД-04-30 от 08.03.2022 г. на
Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, формуляр за оценка на
изпълнението на длъжността от служители, заемащи експертни длъжности
със спомагателни функции и технически длъжности от 12.01.2021 г. на Т. А.,
допълнително споразумение от 12.01.2022 г. към трудов договор № РД-05-01-
25 от 05.11.2020 г., Заповед № РД-05-03-581 от 07.12.2021 г. на Директора на
ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, Заповед № РД-07-227 от 17.11.2021 г. на
Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, Заповед № РД-05-03-422 от
27.09.2021 г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, Заповед № РД-
04-111 от 02.09.2021 г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Благоевград,
Заповед № РД-05-03-183 от 10.06.2021 г. на Директора на ОД“Земеделие“
гр.Благоевград, Заповед № РД-04-160 от 07.12.2020 г. на Директора на
ОД“Земеделие“ гр.Благоевград, длъжностна характеристика на длъжността
„специалист“, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с вх.№ 01388203073246 от 05.11.2020 г., заявление до Директора на
ОД“Земеделие“ гр.Благоевград от Т. В. А. от 04.11.2020 г., декларация от Т.
В. А. от 04.11.2020 г. по чл.107а, ал.1-3 от КТ, декларация по чл.32, ал.2 от
Етичния кодекс за поведение на служителите в Областна дирекция
„Земеделие“ от Т. А. от 04.11.2020 г., декларация по чл.33, ал.2 от Етичния
кодекс за поведение на служителите в Министерство на земеделието, храните
и горите от Т. А. от 04.11.2020 г., два броя декларации от Т. А. касаещи
защитата на личните данни от 04.11.2020 г., копие от диплома за средно
образование на Т. В. А., медицинско свидетелство от 03.11.2020 г. на Т. А.,
свидетелство за съдимост на Т. А., копие от лична карта на ищцата,
удостоверение за разкрита банкова сметка и удостоверение за брутния доход
на ищцата за м.юни 2022 г.
По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата М.Й.Т. и
А.Е.К..
4
Свидетелката М.Т. заявява, че на 01.08.2022 г. след отиване на работа
била извикана от главния секретар на Дирекцията, който й казал, че трябва да
отиде до гр.П., за да предаде плик на Началника на службата в П., като й
обяснили какво съдържа плика. Посочва, че пристигнала в П. около обяд,
като по това време служителите обядвали. Срещнала се с Началника и му
предала плика, който носела и който бил отворен в нейно присъствие, като
самият плик съдържал заповед за съкращение на Т. А.. Сочи, че първоначално
Началникът й казал, че трябва да изчакат защото колежката обядвала, но след
известно време й казал, че Т. А. си тръгнала, и заповедта не била връчена.
Излага твърдения, че Началникът правил опити да се свърже с А. по
телефона, но неуспешно.
Свидетелят А.К., изпълняващ длъжността Началник на Общинска
служба „Земеделие“ гр.П., заявява, че се запознал с ищцата след връщането й
от болнични, тъй като когато постъпил на работа тя, заедно с още двама
колеги били в болнични. Посочва, че на два пъти бил свидетел на състоянията
на Т. А., които налагали да бъде викана Бърза помощ, за да й бият инжекции
и да я успокояват. Твърди, че в петъка преди 01.08.2022 г. Т. А. го помолила
да отиде на преглед в гр.Сандански и той й разрешил, като около 13,00 –
13,15 часа я видял в коридора на Службата. В последствие при опит да й бъде
връчена заповедта установил, че Т. А. я няма. Твърди, че заповедта била
връчена на 11.08.2022 г. след много молене от негова страна Т. да отиде и да
подпише заповедта. Заявява, че Т. А. била в болничен от 01.08.2022 г. и по
време на връчване на заповедта тя също била в болнични.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
С трудов договор № РД-05-01-25 от 05.11.2020 г. ищцата е била
назначена на длъжност „специалист” в ответната дирекция.
Представени са болнични листове, от които е видно, че на ищцата е бил
разрешен отпуск по болест, считано от 02.08.2022 г. до 14.08.2022 г. По
делото няма данни отпуска по болест да е бил прекъсван по реда на чл. 6, ал.5
от Наредбата за медицинската експертиза.
Със Заповед № РД-05-01-83 от 01.08.2022 г. на Директора на Областта
дирекция „Земеделие“ гр.Благоевград, трудовото правоотношение с ищцата
било прекратено поради съкращаване на щата „специалист“ в Общинска
5
служба по земеделие гр.П..
Началникът на Общинска служба по земеделие гр.П. направил опит да
връчи заповедта на ищцата на 01.08.2022 г., но не открил същата на работното
й място. След неколкократни разговори с Т. А., заповед за прекратяване на
трудово правоотношение била връчена на 11.08.2022 г., по време когато
ищцата била в отпуск по болест, видно от представения болничен лист.
В заповедта е разпоредено да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал.1
от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ.
От приложената по делото Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 01388223050304 от 03.08.2022 г., се
установява, че към дата 03.08.2022 г. че има подадено уведомление за
прекратяване на трудовото правоотношение с Т. А..
Въпреки, че по делото е представена декларация от ищцата, с която
същата желае да й бъде изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, от
страна на ответника не са ангажирани доказателства такова да е изплатено.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази, че в производството по
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на незаконно
уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички
предпоставки за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение.
В исковата молба е заявено твърдението, че към връчване на заповедта
за уволнение ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна
нетрудоспособност.
Разпоредбата на чл. 333, ал.7 от КТ предвижда, че закрилата по този
член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда в случаите по чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 за всеки отделен
случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения
му отпуск.
Установява се, че на ищцата е издаден болничен лист на 01.08.2022 г., за
периода от 01.08.2022 г. до 14.08.2022 г. за домашно амбулаторно лечение.
Съгласно чл. 9, ал.1 от НМЕ болничният лист се издава в деня, в който
се установи временната неработоспособност.
6
Задължение на осигурения, съгласно чл.9, ал.2 от НМЕ е да представи
болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от
издаването му.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от НМЕ гласи, че осигуреният не може по
своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали
болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск.
Новелата на чл.6, ал.5 от същата наредба предвижда, че прекъсване на
временната нетрудоспособност се допуска само когато лицето се е явило на
работа със съгласие на органа, разрешил отпуска по болест.
Сочената от ищцата закрила по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ има обективен
характер и важи винаги, когато работникът е започнал ползването на
разрешения отпуск.
В случая съдът приема, че отпускът по болест не е бил прекъснат, тъй
като по делото не са представени доказателства в тази насока.
Предвид изложеното работодателят е нарушил императивната
разпоредба на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и е прекратил незаконосъобразно
трудовото правоотношение с ищцата.
След като прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
без спазване на посочената процедура и при липса на предварително
разрешение на инспекцията по труда, съдът следва да отмени уволнението
само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Предвид изложеното исковата претенция за признаване на уволнението
на ищцата за незаконно и за неговата отмяна следва да се уважи.
Основателността на главния иск обуславя уважаването и на акцесорната
претенция за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност. Следва да бъде уважена и претенцията за ищцата да се възстанови
на предишната работа.
Следва да се уважи и акцесорният иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, като
размера на претендираното вземане бъде изчислено до датата на
постановяване на решението, а в останалата част до първоначално
претендирания размер да бъде отхвърлено като неоснователно. Съгласно
представените по делото доказателства /допълнително споразумение по
трудов договор и удостоверение за трудов доход/, съдът намира, че за
7
месеците август, септември, октомври и ноември се дължи пълния размер на
брутното трудово възнаграждение от 781 лева, а за месец декември същото
следва да бъде изчислено съобразно броя работни дни. М.декември 2022 г.
има 19 работни дни, като съгласно брутното трудово възнаграждение,
дневната ставка е в размер на 41,11 лева. Умножено по броя на работните
дни, трудовото възнаграждение за м.декември, изчислено до 23.12.2022 г.
/датата на постановяване на решението от съда/ е в размер на 698,87 лева /17
дни х 41,11 лева/.
Ето защо предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде
уважен за сумата от 3 822,87 лева, а за разликата до първоначалния размер от
4 686 лева да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на процеса и на двете страни в процеса се дължат
разноски, съобразно уважената и съответно отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната дирекция следва да заплати
на ищцата сторените от последната разноски по делото, съгласно уважената
част на иска и представения списък в размер на 1 034,44 лева.
По реда на чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на иска
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по делото
разноски в размер на 55,26 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по делото следва да бъде
осъден да заплати на РС – П. сумата от 60 лв. – ДТ по исковете по чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ и сумата от 152,91 лева, ДТ върху иска по чл. 344, ал.1, т.3
от КТ.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ , на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, уволнението на Т. В. А., ЕГН: ********** от с.Д., общ.П., от
длъжността „специалист“, заемана при Областна дирекция „Земеделие“
гр.Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.Васил
Коритаров № 2, представлявана от директора М.З., извършено по чл. 328,
ал.1, т.2 от КТ и със Заповед № РД-05-01-83 от 01.08.2022 г. на Директора на
Областната дирекция.
8
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, Т. В. А., ЕГН:
********** от с.Д., общ.П., на длъжността, заемана преди това незаконно
уволнение – „специалист“ при Областна дирекция „Земеделие“
гр.Благоевград, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.Васил
Коритаров № 2, представлявана от директора М.З..
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Благоевград, със седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.Васил Коритаров № 2, представлявана от
директора М.З., да заплати на Т. В. А., ЕГН: ********** от с.Д., общ.П.,
сумата от 3 822,87 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, за
периода от 01.08.2022 г. до 23.12.2022 г., поради незаконното й уволнение от
длъжността „специалист”, заемана при Областна дирекция „Земеделие“
гр.Благоевград, извършено по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на прекратяване на трудовия й договор –
01.08.2022 г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
така уважената му част до неговия пълен заявен размер от 4 686 лева, която
разлика се отнася за периода от 24.12.2022 г. до 31.01.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Благоевград, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.Васил Коритаров № 2, представлявана от директора М.З.,
да заплати на Т. В. А., ЕГН: ********** от с.Д., общ.П., сумата от 1 034,44
лв., представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство
по делото съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. В. А., ЕГН: ********** от
с.Д., общ.П., да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Благоевград,
със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.Васил Коритаров № 2,
представлявана от директора М.З., сумата от 55,26 лева, представляваща
съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Благоевград, със седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.Васил Коритаров № 2, представлявана от
директора М.З., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 212,91 лв.,
представляваща държавната такса, дължима за първоинстанционното
9
производство по делото.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1, пр. 3 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение, в частта му за обезщетението,
присъдено по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в двуседмичен срок, считано от 23.12.2022 г., която дата е била
обявена от съда, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на
страните, като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се
отбележи, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10