№ 1256
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000503030 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 06.10.25г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 3030/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-19 състав от 18.01.24г. по г.д. № 10207/20г. са уважени /частично –
съгласно конкретизацията в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 135 от ЗЗД на Б. Б. против
Д. М., А. М., А. М., К. М. и „Д и А-М Инвенст“ ООД.
Решението на СГС се обжалва както следва:
От ищеца – в отхвърлителните /негативните за Б. Б./ части.
От Д. М. и „Д и А-М Инвенст“ ООД – в установителните /негативните за тези
ответници/ части.
Предмет на въззивна проверка /по жалба на А. М. и М. М./ е и определение на СГС 1-19
състав от 02.05.24г. по г.д. № 10207/20г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от
ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Жалбата на ищеца следва да бъде оставена без уважение /първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в тази му спорна част/ предвид следното:
От една стрА.: въззивната жалба на Б. Б. се явява изцяло бланкетна /лишена от
конкретно съдържание – по смисъла на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ и поради това - по тази жалба не
може /не следва/ да бъде осъществена надлежна инстанционна проверка /проверка по същество/.
Косвен аргумент в същата насока е и изричното изявление на ищеца от съдебното заседание на
06.10.25г.
Независимо от това /от друга стрА. – в допълнение/: предоставената от
първоинстанционния съдия защита /в полза на ищеца/ кореспондира точно и изцяло с предметния
обхват /и обем/ на спорните сделки /съотнесен към целта и предназначението на иска по чл. 135 от
1
ЗЗД/.
Досежно жалбата на ответниците:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения в контекста на:
правилата по чл. 135 от ЗЗД, съдържанието на доказателствения материал и постановките на
съдебната практика /изрично цитирА. от СГС/. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при
условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на съда /в тази им част/.
В допълнение и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателите /ответници/:
Процесните искове се явяват предназначени да защитят правната сфера на ищеца
/кредитор/ срещу негативни за него /увреждащи го по смисъла на чл. 135 от ЗЗД във връзка с чл.
133 от ЗЗД/ сделки на ответника – длъжник /Д. М./. Именно този ответник се явява стрА. /заедно
със съконтрахентите си – остА.лите ответници в процеса; в това число и съпругата му – предвид
правилата от СК, касаещи СИО/ по всички спорни /атакувани/ сделки. Поради това /а и предвид
изричното правило на чл. 270, ал. 4 от ГПК – във връзка с възражението на ответниците –
жалбоподатели в тази насока/ не може да се приеме, че стореното обективно съединяване на
исковете се явява недопустимо /по смисъла на чл. 215 от ГПК/. Същото на практика позволява /без
да бъде засегнато по никакъв начин правото на защита на нито един от ответниците/ всички
спорове между страните, които се съсредоточават в правилото на чл. 135 от ЗЗД /и се съотнасят
към заемното правоотношение между Б. Б. и Д. М./ да бъдат разрешени в рамките на един съдебен
процес /която възможност кореспондира пряко и с основен принцип на производството по ГПК –
„процесуална икономия“/.
Процесът по чл. 135 от ЗЗД няма за предмет /от една стрА./ да установи /в тази насока е
изричната постановка по ТР № 2 от 19г. на ВКС/ наличието на вземане /качеството „кредитор“/.
Независимо от това /от друга стрА. – в същата насока/: посочените две предпоставки в
случая се явяват и вече удостоверени с влязъл в сила съдебен акт - постановен в полза на ищеца
/решение на АС – Пловдив от 13.05.19г. по г.д. № 270/18г./.
Качеството „кредитор“ /както в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, така и във всички остА.ли
случаи/ произтича от /възниква с/ учредяването на съответното облигационно /в случая – заемно/
правоотношение /а не с настъпване неговата изискуемост/. В контекста на последната констатация:
Атакуваните сделки са сключени след конституирането на процесното облигационно
/заемно/ правоотношение /след като ищецът е придобил качеството „кредитор“ спрямо ответника –
длъжник Д. М.; след като процесното вземане, предмет на защита с процесния иск е било
възникнало/. В такава хипотеза: „знанието“ на този ответник /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ следва
да се презумира /и предвид това, че спорните сделки са сключени по време на висящото осъдително
съдебно производство/. Същото обстоятелство /релевантното за иска по чл. 135 от ЗЗД „знание“/
следва да се презумира в случая /досежно възмездните сделки, касаещи транслацията на право на
строеж и апортирането на недвижими имоти/ предвид обстоятелството /което се явява надлежно
удостоверено в процеса, съответно е и безспорно/, че двете страни по тези атакувани сделки са
били представлявани от един и същи правен субект /Д. М. – в лично качество като прехвърлител на
съответните имуществени активи, който съобразно изложеното по-горе е знаел, че с действията си
уврежда кредитора и отново Д. М. - в качеството му на представляващ търговското дружество,
приобретател по сделките/. Поради тази причина: събраните в посочената спорна насока
свидетелски показания не могат да бъдат съобразени /в позитивен за ответниците – жалбоподатели
смисъл/. За другите атакувани сделки /дарение и учредяване на вещно право на ползване, които
сделки са безвъзмездни/ „знанието“ на ответниците – приобретатели е ирелевантно /предвид
изричната редакция на чл. 135 от ЗЗД/.
Двете правни последици /настъпилата във времето трансформация на процесното право
на строеж в право на собственост и стореното разпореждане с дружествени дялове/ са ирелевантни
/и неотносими/ към предмета на спора:
Предмет на иск по чл. 135 от ЗЗД може /следва/ да бъде конкретна сделка /тази, с която
длъжникът отчуждава свой имуществен актив, увреждайки негативно прА.та сфера на кредитора –
по смисъла на принципното правило на чл. 133 от ЗЗД/. Точно такива са и двете атакувани
възмездни сделки /за учредяване на право на строеж в полза на търговското дружество – ответник и
2
за апортиране на недвижими имоти в патримониума на фирмата - ответник/. Именно тези сделки
пораждат /в релевантната за правилото на чл. 135 от ЗЗД насока/ правни последици в
имуществената сфера /от една стрА./ на ответниците /като страни по сделките/ и в патримониума
/от друга стрА./ на ищеца /в качеството му на кредитор и титуляр на вземане по смисъла на
посоченият законов текст/. Анулирането /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ на правния ефект именно на
тези сделки /които включват в предметния си обхват спорните недвижими имоти/ защитава
имуществения интерес на ищеца.
Предвид изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло /в това
число и в частта, касаеща присъдените в полза на ответника К. М. съдебни разноски – във връзка с
възраженията на жалбоподателя - ищец в тази насока: процесните разноски са заявени за
присъждане в рамките на хода по същество; удостоверени са по основание и размер с договор за
правна помощ; изчислени са в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК – съразмерно на
отхвърлената част от иска, касаещ тази стрА. в процеса/.
Частната жалба на А. М. и М. М. /подадена против определението на СГС от 02.05.24г./
е неоснователна:
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите
на първоинстанционния съдия. В допълнение: след сключването на договора за правна помощ –
процесуалният представител на двамата ответници /частни жалбоподатели/ не е извършвал правни
и фактически действия по защитата им; за времето преди това /когато адвокатът е осъществил
процесуално представителство в едно съдено заседание/ такъв договор не е бил налице /било е
оформено само пълномощно – без уговорен хонорар/.
С оглед изхода на спора пред САС – съдебни разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на страните /предвид и изричното им изявление от заседанието на 06.10.25г./.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на СГС 1-19 състав от 18.01.24г. по г.д. № 10207/20г.
и определение на СГС 1-19 състав от 02.05.24г. по г.д. № 10207/20г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3